Според световните статистики, бъбречните усложнения у диабетиците възникват около 10-15 години след откриване на основното ендокринно заболяване. Страдат близо 40 на сто от всички хора с диабет от първи и втори тип. В медицината бъбречното усложнение се нарича диабетна нефропатия. Тя обикновено се развива в комбинация с високо кръвно налягане, инфекции на пикочните пътища и други проблеми.
Няма специфичен механизъм, по който диабетът поразява бъбреците. Болестта атакува по сходен начин и нервите, очите, стъпалата, зъбите, сърцето… При някои пациенти се развиват успоредно множество усложнения, но по-често преобладаващо се оказва увреждането на конкретен орган.
Основният виновник за диабетна нефропатия е кръвната захар
Наднормените концентрации на глюкозата в кръвта (над 6,0 mmol/l, на гладно) се оказват токсични за бъбречните съдове, чиято вътрешната обвивка с течение на времето става все по-малко еластична. Паралелно с това се нарушава структурата на хемоглобина в червените кръвни клетки, а той участва в транспортирането на кислород до тъканите. Постепенно бъбреците, започват да изпитват кислороден глад. Тогава се включват механизми, насочени към компенсиране на възникналия недостиг и в организма се отделят вещества, които разширяват кръвоносните съдове.
За известно време по този начин се набавя необходимият кислород, но не се премахва основният увреждащ фактор – повишеното ниво на кръвната захар. Поради продължителното й действие съдовете се разширяват необратимо. Настъпва болестно състояние, при което се смущава филтрацията на кръвните съставки в резултат от голямото количество кръв, преминаваща през бъбречните гломерули (това са миниатюрни сфери от капиляри в бъбрека, изпълняващи ролята на филтри). Те са принудени да функционират прекомерно, което води до бързото им износване. Така гломерулните капиляри закърняват и започват да работят с дефекти. Нарушената бъбречна филтрация се изявява с навлизане на белтък (т.нар. албумин) в урината.
Кръвната захар и влиянието й върху пикочните пътища
Понякога високата кръвна захар уврежда и блокира нервните окончания, които изпращат информация до мозъка за състоянието на пикочния мехур. Възниква допълнителен проблем, изразяващ се в липса на сигнал за уриниране и пикочният мехур може да остане задълго препълнен. Тогава се повишава напрежението в бъбреците. Към тези фактори се добавя и захар в урината, създаваща благоприятна среда за развитие на вредни бактерии. Всичко това води до възпаление на пикочните пътища.
Състоянието се влошава при дългогодишно тютюнопушене, деструктивен стрес, наднормено телесно тегло или от различни усложнения на диабета. Най-застрашени са възрастните пациенти, хипертониците, както и хората, чиито кръвни роднини страдат от диабет или бъбречно заболяване (кисти в бъбреците, камъни в бъбречното легенче, пикочния мехур или уретерите и др.).
Сигнали за диабетна нефропатия
Първоначално диабетиците нямат никакви оплаквания от отделителната си система. Но често, след лабораторен тест, в урината им се откриват следи от албумин. Нормално той не бива да присъства в излъчената през бъбреците течност. Ако количеството на този белтък варира от 30 до 300 мг за 24 часа, състоянието се определя като микроалбуминурия.
С напредване на увреждането обаче протеинът в урината нараства и за денонощие може да достигне до 500 мг. Понякога пострадалите изпитват бъбречен дискомфорт. Оплакват се от лесна умора и безсилие. Кръвното им налягане надхвърля 140/90 mm/Hg и остава трайно повишено. Появяват се отоци, които в началото са по-леки и засягат предимно областта около очите. Ако се задълбочат проблемите на отделителната функция, отокът обхваща цялото тяло. При липса на адекватно лечение се стига до бъбречна недостатъчност.
Какво може да се направи при диабетна нефропатия?
Първата стъпка за овладяване на диабетна нефропатия е контрол на кръвната захар и кръвното налягане. Проучвания сочат, че този подход намалява наполовина риска от бъбречно увреждане. В зависимост от състоянието на конкретния пациент се прилагат различни изследвания – тестове на кръв и урина (най-малко веднъж годишно), образна диагностика и други методи за оценка на филтриращата способност, структурата и размера на бъбреците. Ако диабетната нефропатия се открие навреме, когато албуминът в урината е леко или умерено повишен, прилагат се медикаменти, способни да предотвратят по-нататъшните поражения в бъбреците.
При нелекувана диабетна нефропатия или терапия, започнала след значително развитие на болестта, отпадните продукти на обмяната се натрупват в кръвта и се превръщат в заплаха за живота. Спасителните мерки при това състояние са хемодиализа и бъбречна транспалантация. Те не са напълно безопасни. При хемодиализата, с помощта на специална апаратура, кръвта се „пречиства“ от отпадни вещества, излишни соли и вода. Но бързата промяна в състава на кръвта и телесните течности носи риск от усложнения. Невинаги е напълно изключена опасността от инфекции. Другият подход – присаждането на бъбрек, е приложим само при наличие на подходящ донор. Освен това налага приемане на медикаменти, потискащи имунната система, за да не може организмът да отхвърли чуждия орган.
Храната – преди лекарствата
На този принцип се основава диетата, отдалечаваща максимално усложненията при диабет. Много важно е всекидневно да се изчислява количеството на приетите захари и калории, като се спазва нисковъглехидратна диета. Чрез нея кръвната захар се поддържа в нормални граници. Консумираните белтъчини също изискват контрол. Клинични наблюдения сочат, че най-добре е делът на животинските протеини в ежедневното меню да не надхвърля 12%. Трябва да се ограничи драстично консумацията на животински мазнини, които са източник на холестерол и влияят негативно върху капилярната мрежа в бъбречните гломерули. Това означава почти пълен отказ от мазни меса – свинско, агнешко и др., от майонези, сметани и подобни кулинарни изкушения. За предпочитане са продукти, богати на фибри и растителен протеин. Такива са ястията с боб, леща, грах, нахут и др. Ако сте на кето режим и тези продукти са изключени от менюто ви, можете да включите хускът – люспи от бял живовляк, богати на естествени фибри и хранителни вещества.
Дефицит на витамини и източници за набавянето им
При определяне на хранителния режим, когато вече е установен албумин в урината, е правилно да се има предвид, че смутената гломерулна филтрация влошава синтеза на витамин D в организма. Добър източник на този витамин са морските деликатеси, но не бива да са мазни. С напредване на диабета бъбреците не успяват да отделят достатъчно фосфор, чието количество в кръвта нараства. Възможност за противодействие на това е пълен отказ от храните с висока концентрация на фосфати – бекон, колбаси и пр. Подобни продукти могат да се заменят със зеленчуци, богати на биологично активни вещества, като витамин С и група В, включително фолиева киселина (витамин B9). Препоръчителни са коприва, броколи, чушки, домати (най-добре – прясно нарязани или във вид на сокове). Подходящи са повечето зеленчуци. Но картофите трябва да се избягват заради огромното им въглехидратно съдържание.
Ограничете употребата на плодове с високо съдържание на захар като банани, грозде, круши, сладки сортове ябълки, съветват диабетолози. Може от време на време да пиете в малки количества пресен сок от сливи (сливите не са препоръчителни само при кето режим). Забравете газирани и алкохолни напитки, както и изкуствените подсладители. Вместо тях избирайте естествени заместители на захарта и леки, билкови чайове.
Намалете солта до 3 г на ден
За да подобрите вкуса на храната, може да добавяте към нея копър, магданоз, босилек, лимонов сок и др. На своята трапеза давайте предимство на варените или печените ястия. Хранете се разумно. Всяко преяждане променя съотношението на ензимите (ускорители на биохимичните процеси) в организма и влияе негативно на бъбреците. Така че основната мярка срещу диабетните усложнения е всеки да си знае мярката.
Оставете коментар