Познаваме ли 6-те периода на детската възраст?

От момента на раждането до превръщането на детето във възрастен, то преминава през 6-те периода на детската възраст. В хода на този процес настъпват множество промени и усъвършенстване не само във външния вид, физически, но и по отношение на функцията на различните органи и системи.

Промяната в поведението също е съществена част от този период, както и специфичните болестни процеси, които могат да липсват или да доминират през определена възраст.

Възрастовият период, в който се намира детето, всъщност помага на клинициста да насочи диагностичното си мислене към характерните заболявания за този момент на развитие.

Кои са 6-те периода на детската възраст?

Между отделните споменати шест периода на детската възраст не може да се прекара строга граница, но за удобство на практиката индивидуалното развитие на детето може да се раздели на следните основни периоди:

1. Период на вътреутробно развитие: ембрионален – до 3 месец, и фетален – от 3-ти до 10-ти лунарен месец
2. Период на новороденото (от раждането до 28-ия ден)
3. Кърмачески период (от 29-ти ден до края на 12-ти месец)
4. Период на ранното детство (яслена възраст – от 1 до 3 години)
5. Предучилищен период (от 4 до 6 години)
6. Училищен период (7 до 18 години)

Какво е характерно за първия период – на вътреутробно развитие?

Вътреутробното развитие има за начало момента на зачатието, а краят му идва с раждането. Неговата продължителност е 280 дни (±14).

Развитието на плода минава през два главни подпериода:

1. Ембрионален – до третия месец, през който се извършва органогенезата – развитието на основните органи. В този период протича развитието на ембриона.
2. Фетален – от края на третия месец до раждането, през който органите нарастват по размери и тегло и се развиват функционално. Тук вече е важно да се постави акцент на термина “фетус” от края на третия лунарен месец.

В този период могат да присъстват фактори, които да повлияят негативно на развитието. В резултат на това настъпват анатомични пороци и задържане в растежа на ембриона или съответно – на фетуса.

Втори период – на новороденото

Периодът на новороденото (неонаталният период) започва от първото вдишване на новороденото и продължава до 28-и ден.

Преходът към самостоятелно извънутробно съществуване се характеризира с настъпването на редица промени, известни като синдром на адаптация:

• Новороденото бързо увеличава телесната си маса с около 800-1000 г, което предполага голяма активност на обменните процеси.
• Имунната система е незряла, но повечето от неспецифичните защитни механизми са налице и функционират.
• В тази възраст най-честата патология е свързана главно с вродените малформации и родовия травматизъм, вродените инфекции.
• Процесът на инфектиране на новороденото може да настъпи по време на бременността, по време на раждането или след него. В зависимост от този ключов момент групираме инфекциите на антенатални, интранатални и постнатални. Други чести заболявания са кръвната несъвместимост между кръвната група на майката и новороденото, което е причина за хемолитична болест у него, и неонаталния сепсис – постъпване на болестотворни микроорганизми в кръвообращението с тежки последици.

Какво е характерно за третия – кърмаческия, период?

Кърмаческият период започва от края на първия месец и завършва условно до края на първата година. Това е периодът на най-динамично физическо, нервнопсихическо, моторно и интелектуално развитие в живота.

В края на първата година кърмачето:

• Утроява теглото си от раждането
• Увеличава ръста си с 24-25 cm
• Обиколката на главата с 11-12 cm
• Променят се телесните пропорции, удължават се крайниците, променя се ръстът
• Поникват първите зъби (6-8)
• Научава се да разбира и да изговаря в рамките на няколко думи

Имунологичната незрялост е акцентирана в тази възраст.

Пасивният имунитет, осигуряван от преминалите през плацентата антитела – компоненти със защитна функция срещу микроорганизми, се изчерпва в края на 3-4 месец, а производството на собствени е слабо.

Тези особености определят в съществена степен кърмаческите най-чести заболявания. Инфекциозните заболявания на кърмачето в този период имат висока честота – засегнати са най-често дихателната и храносмилателната системи.

Пневмониите протичат по-тежко в сравнение с останалите възрастови периоди, а острите храносмилателни разстройства бързо и лесно водят до тежка дехидратация.

Затова е необходим акцент върху диагностицирането и лечението на конкретно тези заболявания в кърмаческия период.

На този етап започва и преминава процесът на захранване.

Какво е характерно за четвъртия период – на ранното детство?

Ето с какво се характеризира периодът на ранната детска възраст (1-3 години):

• Бързото развитие на двигателните функции и активността на детето.
• Усъвършенстване на говора и психиката.
• Социализиране и опознаване на социалния аспект на средата си.
• Намалени темпове на растеж в сравнение с предходните периоди, но все пак остават високи в сравнение с останалите периоди.
• Голямата фонтанела се затваря.
• Приключване растежа на млечните зъби.

Настъпва развитие на по-съвършени функции на всички органи и системи, което води до намаляване на общата заболеваемост. До края на периода приключва съзряването на имунната система.

Любопитството и навикът всички предмети да се поставят в устата са причина за повишена честота на травмите, свързани с поглъщания на чужди тела или аспирацията им – попадане в дихателната система, както и отравяния с препарати и битова химия удома в тази възраст.

От 6-те периода на детската възраст тук е най-съществено да се постави акцент върху обезопасяване на средата в дома с цел да се предотврати поглъщане на опасни вещества и препарати, играчките да се обезопасят без малки частици.

Възпитанието също става главен елемент в грижата за децата.

Какво е характерно за петия – предучилищния, период?

Предучилищният период (от 4 до 6 години) се отличава с:

• Темповете на растеж и съзряване, които спадат постепенно.
• Съществено издължаване за сметка на крайниците.
• Начало на смяната на млечните зъби с постоянни.
• Хранене на децата в предучилищния период, неотличимо от това на възрастния.

Към петата година децата вече свободно говорят на майчиния си език.

Инфекциозните заболявания все още са чести, но протичат по-леко. Зачестяват и детските алергии, съединителнотъканни заболявания, травматизъм, свързан с улични инциденти.

Върху последния е необходимо да се постави акцент, тъй като е и най-честата причина за хоспитализации в тази възраст.

Какво е характерно за шестия период – училищния?

Училищната възраст (7-18 години) се отличава с:

• Относително по-бавно, но устойчиво развитие и растеж.
• Съществено развитие на костната и мускулната системи, а пропорциите на тялото се доближават до тези на възрастния.
• Млечните зъби се заменят с постоянни.

Обучението в училище в този период има своята есенциална роля да вдъхновява, дисциплинира, свързва децата с връстниците им и да стимулира тяхната самостоятелност.

Най-важната промяна, която настъпва в тази възраст, е пубертетът, който се характеризира със „скок в растежа“ и с оформяне на фигурата за двата пола.

Половото развитие определя някои нови черти в поведението им и прави тази възраст критична за бъдещия живот на индивида. Децата имат склонност да са свръхчувствителни, емоционални и раними. Зачестяват конфликтите между децата и родители в семейството.

От 6-те периода на детската възраст тук акцентът трябва да попадне и в междуличностните отношения, способността да предразположим детето да се почувства разбрано и подкрепено в семейната среда.

Какво е нужно да запомним от 6-те периода на детската възраст?

• Всеки от 6-те периода на детската възраст се отличава с характерни промени, по-чести заболявания и акценти.
• В периода на вътреутробно развитие присъстват потенциално вредни фактори – лекарства, тютюнопушене и алкохол, които могат да повлияят в тежка степен ембриона или съответно фетуса.
• Впоследствие, в периода на новороденото, вниманието е поставено върху вродените малформации, например структурни сърдечни дефекти, както и върху инфекциите. Те се класифицират като антенатални, интранатални и постанатални в зависимост от ключовия момент на инфектиране.
• В кърмаческия период протичат тежко инфекциите на дихателната и храносмилателната система поради по-слабите компенсаторни способности в тази възраст.
• В периода на ранното детство е съществено да се постави акцент върху обезопасяване на средата в дома, да се наблюдава детето, докато се храни, и да не се дават храни с потенциална опасност от поглъщане и аспирация – например ядки. В предучилищната възраст зачестяват детските алергии, съединителнотъканни заболявания, травматизъм, свързан с улични инциденти. Последният е най-честата причина за хоспитализации в този период, което изисква специалното внимание на родителите навън.
• В училищния период акцентът трябва да се постави върху междуличностните отношения, способността ни да предразположим детето да се почувства разбрано и подкрепено в семейната среда. Тогава настъпват бурни промени както във външния вид, така и във вътрешния му свят, което изисква нашето разбиране и подкрепа.