Бебешки пубертет – полезни съвети за по-лесно преминаване през периода

Терминът „бебешки пубертет“ маркира онзи период, в който детето от послушно, кротко и сладко може да се превърне в кошмар и то буквално за части от секундата. Въпреки че това няма да продължи вечно, понякога може да имате чувството, че никога няма да приключи.

Спокойно, не сте сами! Почти на всички майки им се налага да преминат през така наречените „ужасни 2 години“, с не малко стрес и нерви. Затова е хубаво да имате някои стратегии за справяне с неконтролируемото поведение на своето дете.

Днес ще ви разкажем какво представлява бебешкия пубертет и ще се опитаме да ви дадем съвети как да преминете по-лесно през него.

Бебешки пубертет – какво представлява?

Този период започва около 2-годишна възраст (плюс-минус няколко месеца) и се характеризира с чести избухвания, бързи промени в настроението и всякакъв друг вид импулсивно поведение.

В един момент вашето малко съкровище се занимава щастливо с играчките, а в следващия може да се разстрои по причини, които са трудни за разгадаване. Но защо детето се държи по този начин? Една от основните причини е, че на тази възраст бебетата преминават през големи промени в развитието, а мисленето и емоциите им стават по-сложни.

Детето вече може да разбере почти всичко от това, което казвате, и да поиска нещо, дори ако се наложи да е по невербален начин (например с посочване). Вече настоява да прави много неща само, неосъзнавайки, че все още се нуждае от помощ.

Постепенно бебето осъзнава, че не всичко е в неговия контрол. Резултатът е разочарование, което детето изразява с тръшкане, плач и неподчинение. Поведението като цяло наподобява това на непослушен тийнейджър, ето защо и тази фаза получава името си бебешки пубертет.

Това, което трябва да си напомняте обаче, за да запазите добро състояние на духа, е, че заедно с ужасните моменти, има и много страхотни, които ще си спомняте с умиление един ден.

Колко време продължава?

Споменахме, че „кошмарът“ започва около 2-годишна възраст, но реално етапът може да започне по всяко време между 1 и 3 години. Този диапазон има смисъл, защото тогава повечето деца все още нямат в речника си всички думи, от които се нуждаят, за да вербализират своите желания. И от една страна е разбираемо защо се чувстват тъжни и разочаровани.

Колко време продължава този бебешки период също е трудно да се предвиди, но той може да приключи, когато детето навърши 3 или дори 4 години. Но преди да изпаднете в паника, запомнете: когато детето се научи на самоконтрол и има повече начини да изразява мислите си, то няма да бъде толкова непослушно и ще има по-малко истерични изблици.

И все пак можете да очаквате избухвания след неприятен ден в детската градина или когато е уморено или гладно (или и двете) поне докато навърши 4 или понякога дори 5. Въпреки че всичко това е част от нормалното развитие на детето, е хубаво да се консултирате със специалист, ако избухванията са:

• тежки и продължават повече от 15 минути
• включват самонараняване на детето или на околните
• не преминават след петия рожден ден на детето.

Какви са знаците, че вашето дете преминава през бебешки пубертет?

Първо обръщаме внимание, че не всяко дете има всички (или някои) от тези „симптоми“ на бебешки пубертет. Въпреки това трябва да отбележим някои често срещани промени в поведението, които са отличителен белег на този етап, включително:

• Фрустрация – детето видимо се разстройва по очевидни причини (например, когато не може да хвърли топката в коша) и не толкова очевидни (например като не му сервирате храната в любимата купичка).
• Силно изразяване на емоциите – детето ще се смее неудържимо на нещо забавно, а в следващия момент ще пищи от отчаяние, и сте сигурни, че то се чува през два етажа и в двете ситуации.
• Физическа агресия – хапане, удряне, щипане, насочени към родителите, други деца, с които е в контакт и/или учителите в яслата/градината.
• Истерии и тръшкане – особено на публични места.
• Желание да прави всичко само – особено когато бързате.
• Капризност – особено по време на спане и хранене.
• Казва „не“ на почти всичко, което го попитате – дори да няма предвид това.

Съвети за по-лесно преминаване през бебешкия пубертет

Най-лесният начин да се справите с периода е да се опитате да запазите спокойствие (да, знаем, че е по-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни). Също да мислите за този етап като положителен, а не като отрицателен (което в много отношения наистина е така, защото показва, че вашето дете се развива).

И да вземете предвид тези съвети:

• Придържайте се към рутина колкото е възможно повече – малките деца обичат предвидимостта, защото ги кара да се чувстват в безопасност. Затова се стремете към определено време за хранене, игра и сън.
• Имайте предвид умората и глада – съгласете се, че всички ставаме капризни, когато сме уморени или гладни. Така че винаги носете здравословни закуски със себе си, за всеки случай, и се опитвайте да не нарушавате времето за дрямка.
• Давайте му избор – оставете детето да избере какво да закусва – мляко или сандвич, или да облече червения или сивия суитчър. Разбира се, поставете граници, когато става въпрос за безопасност. Дали да бъде в столчето за кола не е въпрос на избор, но пък книжката, която да вземе със себе си в колата, е.
• Винаги имайте план за разсейване, когато детето изпадне в истерия – разказвайте приказка, пейте песничка, сменете средата, всичко, което знаете, че ще помогне на бебето да излезе по-бързо от това състояние.
• Избирайте своите битки – казването на „не“ на всяка молба може да накара вашето малко дете да се почувства неразбрано. Така че понякога можете да се поддавате на исканията му (в рамките на разумното). Но никога не удовлетворявайте желанията му по време на истеричен изблик!
• Поощрявайте доброто поведение – когато детето се държи възпитано, кажете му го. Например: „Браво, беше много търпелив, когато чакахме на опашката!“, „Браво, че си бил послушен в градината, сега можем да отидем да поиграем на площадката“.

Какво ви очаква след бебешкия пубертет?

Поздравления, преминали сте успешно през трудния бебешки пубертет! Но следващите години идват със собствен набор от уникални предизвикателства. Докато децата растат, те стават все по-независими и жадуват за свобода да изследват средата си и то по начин, който им харесва.

Като родители трябва да можете да балансирате очакванията си от детето, да поставите правилните граници, които осигуряват безопасно изследване, и да обуздаете всяко нежелано поведение, без да ги наранявате емоционално.

Колкото повече свобода имат децата по отношение на собствения си живот, толкова по-спокойни и по-уверени ще бъдат в ежедневието си. След 4-годишна възраст децата са по-емоционално и социално осъзнати, търпеливи и по-вербални.

Ако не сте успели да научите детето как да изразява емоциите си по приемлив начин и не сте създали среда у дома, в която детето да се чувства безопасно да изразява желанията си, ще видите продължение на истериите и друго предизвикателно поведение. Така че се постарайте това да се случи навреме.

Надяваме се, че сме ви дали доза увереност – ужасният бебешки пубертет, всъщност не е толкова ужасен.

Помнете, че всички тези промени, макар и нежелани от родителите, са необходими за развитието на детето.

Това, което трябва да направите, е да останете спокойни и да се съсредоточите върху създаването на подкрепяща среда, но с необходимите граници.

Бъдете здрави!