Парвовирус В19 – какво трябва да знаем за „петата болест“?

Парвовирус е една от болестите, които засягат предимно децата. Важно е да сме добре запознати с нейните характеристики, за да можем бързо да реагираме на симптомите и да потърсим лекарска оценка.

 

 

 

Парвовирусът, за който става дума (тип В19), е различен от този със същото име, открит при кучета и котки. Той се разпространява от човек на човек и се насочва към клетките, които узряват в червени кръвни клетки. Инфекцията причинява временно спиране на производството на тези клетки. Ефектът от това е видим само при индивиди, които не произвеждат нормални червени кръвни клетки.

Както вече споменахме, парвовирус е петата детска инфекция, причиняваща обрив. Останалите са скарлатина, морбили, варицела и рубеола.

Рискът за заразяване в училищна възраст е изключително висок, но при децата обикновено вирусът преминава леко. В края на зимата и началото на пролетта е пикът на инфекциите с парвовирус. За жалост, при възрастните хора и бременните жени състоянието може да бъде доста по-сериозно и опасно.

Как се разпространява парвовирусната инфекция?

Човешкият парвовирус присъства в носната слуз и слюнката, съответно може да се разпространи по въздушно-капков път, когато заразен човек кашля, киха или говори. Може да се предаде и чрез ръцете, например ако болен човек кихне в дланта си и след това се здрависа с друг.

Друг начин за заразяване е чрез замърсени продукти, тъй като патогените са стабилни в околната среда. Много рядко се наблюдава предаване и чрез съхранявана кръв, заразена с вируси.

Бременните жени с парвовирус могат да предадат вируса на плода през плацентата, дори ако не са налице симптоми. Това е изключително опасно.

Колко дълго заболелият с парвовирус е заразен?

Заболяването е заразно в седмицата преди появата на обрива. След като обривът се появи, индивидът вече не се счита за заразен и не е необходимо да бъде изолиран.

Развива ли се имунитет?

Рискът от разболяване с парвовирус е само за хора, които все още не са имали заболяването, тъй като след боледуване се изгражда силен имунитет.

 

Симптоми

Повечето хора с парвовирусна инфекция нямат признаци или симптоми. Когато симптомите се появят, те варират значително в зависимост от това на колко години сте, когато получите заболяването.

При деца

 

 

Инкубационният период (времето между момента, в който човекът е изложен на вируса и момента, когато се появяват признаците на заболяването) е между три дни и три седмици.

Симптомите при деца могат да бъдат:

• Умерено повишена телесна температура: между 37,6°C и 38,5°C
• Разстроен стомах
• Главоболие
• Хрема
• Отличителен обрив по лицето

 

Няколко дни след появата на грипоподобните симптоми на заболяването (които в 20% от случаите отсъстват), отличителен яркочервен обрив може да се появи по лицето на детето, обикновено на двете бузи. Обикновено след това изчезват другите симптоми. Обривът постепенно може да се разпространи по ръцете, тялото, бедрата и задните части, където добива розов, леко повдигнат вид. Може да бъде сърбящ, особено по стъпалата на краката.

Понеже обривът се появява към края на заболяването, той е възможно да бъде сбъркан с други вирусни обриви или такива, свързани с лекарства. Той дори може да се появява и да изчезва до три седмици, като става по-видим, когато детето е изложено на екстремни температури или прекарва известно време на слънце.

Само 10% от децата изпитват ставна болка и подуване като симптом.

При възрастни

Възрастните обикновено не развиват обрив по бузите, но за сметка на това 80% от тях проявяват грипоподобни симптоми в комбинация с болезненост на ставите, продължаваща дни до седмици. Засегнатите могат да бъдат ставите на ръцете, китките, коленете и глезените.

 

Възможни усложнения

 

 

За по-голямата част от здравите деца и възрастни, „петата болест“ преминава леко и трайни последици.  В по-редки случаи тя може да причини тежка анемия при хора с заболявания на кръвта като сърповидно-клетъчна болест, таласемия или наследствена сфероцитоза. Това се дължи на факта, че той е насочен към червените кръвни клетки в костния мозък, като може да причини временно спиране на производството им.

Усложнение от това може да бъде така наречената апластична криза – животозастрашаващо състояние, при което тялото не може да произвежда достатъчно червени кръвни клетки. То води до силна умора, ускорен сърдечен ритъм, бледа кожа и недостиг на въздух – симптоми, които изискват незабавна медицинска помощ, включително кръвопреливане.

При отслабена имунна система, каквато се наблюдава при хора, подложени на химиотерапия или болни от ХИВ/СПИН е възможно да има по-тежка и продължителна инфекции. Вирусът може да персистира в телата им, което води до хронична анемия и потенциално изискващи повтарящи се кръвопреливания или други лечения.

В много редки случаи при деца с предшестващи здравословни проблеми инфекцията с парвовирус B19 може да доведе до неврологични усложнения като:

• Енцефалит (възпаление на мозъка)
• Менингит (възпаление на мембраните около мозъка и гръбначния мозък)
• Периферна невропатия (увреждане на нервите)

Повечето жени, които се заразяват по време на бременността си, раждат нормални, здрави бебета. Въпреки това в някои редки случаи вирусът води до риск от сериозни усложнения като хидропс феталис – състояние, при което плодът развива тежка анемия, сърдечна недостатъчност и натрупване на течност в тъканите.

Ако това не се лекува, е възможно да доведе до спонтанен аборт или мъртво раждане. Въпреки че общият риск е нисък, особено през втория триместър, бременните жени, изложени на пета болест, трябва да потърсят медицинска помощ за наблюдение и потенциални интервенции.

 

Диагностика

 

 

Обривът и ставните симптоми, свързани с парвовирус В19 понякога могат да бъдат сбъркани с други състояния като рубеола или ревматоиден артрит. За да се осигури бързо и адекватно лечение, вирусът трябва да бъде отличен от други състояния със сходна симптоматика.

Диагнозата често започва с клинична оценка, при която се оценяват симптомите. Например, при деца, появата на обрив „плесната буза“ е класически признак на еритема инфекциозум. Лекарят ще вземе предвид историята на пациента, включително всяко скорошно излагане на лица с подобни симптоми.

Обикновено се използва тест за IgM антителаза откриване на остра инфекция, тъй като антителата се появяват в рамките на 10-12 дни след инфекцията и могат да бъдат открити до 2-3 месеца. Той може още да определи дали дадено лице е имало предишна инфекция или е развило имунитет към вируса.

За по-прецизно откриване може да се използва PCR (полимеразна верижна реакция), който открива наличието на ДНК на парвовирус В19 в кръвта, костния мозък или други тъкани.

В случаите, когато се подозират различни усложнения, могат да се направят кръвни изследвания, биопсия на костен мозък или ултразвуков (при бременните жени).

 

Лечение

Подходящото лечение до голяма степен зависи от тежестта на инфекцията и цялостното здраве на индивида. Ако инфекцията е лека, тя обикновено преминава от само себе си, без да е необходима специфична медицинска намеса. Поддържащата грижа с лекарства без рецепта за облекчаване на треска и болки в ставите е основният подход за тези случаи. Почивката и правилната хидратация също се насърчават, за да може тялото да се възстанови.

В случаите, когато парвовирус води до усложнения, са необходими по-целенасочени лечения. С помощта на кръвопреливания може да се третира тежката анемия. Възможно е да се наложи терапия с интравенозен имуноглобулин (IVIG) за стабилизирането на пациента.

При бременни с усложнения се взима решение на база етапа на бременността и степента на инфекцията.

Превенция

Понастоящем няма налична ваксина срещу парвовирус В19, така че избягването на излагането е от ключово значение, особено за бременни жени и лица с отслабена имунна система.

Ако индивидът установи, че има вируса, трябва да се изолира за известно време, за да избегне заразяване на други хора.

Предотвратяването на инфекция включва предимно добри хигиенни практики, като често миене на ръцете, особено в среди, където вирусът може лесно да се разпространи като училища. Покриването на устата и носа с кърпичка или лакът при кашляне или кихане също е важен начин за ограничаване разпространението на дихателни капчици, които пренасят вируса.

Почистването на околната среда може да ограничи разпространението на парвовируса, като за целта се прави редовна дезинфекция на често докосвани повърхности като дръжки на врати, играчки и плотове.

 

Заключение

Парвовирус обикновено минава с леки симптоми или дори без такива. Характерното за него е, че най-често засяга деца в ученическа възраст и причинява обрив по бузите (и/ли други части на тялото). В повечето случаи минава от самосебе си и не се налага лечение.

 

Често задавани въпроси