Обикновена челядинка – гъбата на самодивите

Обикновена челядинка е вид базидиева ядлива гъба, която се среща в България. Може да се консумира в различни ястия или изсушена. Лесно се разпознава и расте на едни и същи места всяка година.

 

Любопитно е, че цветът на гуглата на обикновената челядинка се променя спрямо влажността на мястото, където тя расте. При по-суха почва цветът е бледо кремав, като с нарастване на влагата той потъмнява до бледо кафяв. Формата на младите гъби е звънчевидна. Максималният диаметър достига до 6 см. Споровият прашец е бял.

Пънчето на обикновената челядинка не е годно за консумация освен при много младите представители. При по-старите гъби пънчето е жилаво и кухо. То достига от 4-8 см височина. Пластинките или ламелите на обикновената челядинка са бели или кремави на цвят. Не са свързани със стъблото и са сравнително крехки. Разположени са далече една от друга и погледната отдолу гъбата изглежда на големи улиевидни дупки. 

Обикновената челядинка е лесна за разпознаване, благодарение на специфичния си начин на растеж. Тя образува т. нар. „кръгове на вещиците“ или “самодивски кръгове”. Тези кръгове може да достигнат до 10 м диаметър. В зависимост от продължителността на живота на гъбите тези кръгове се сгъстяват. Месото на обикновената челядинка е бяло на цвят. Тя е доста ароматна и вкусна гъба, вкусово наподобява бадем.

Любопитно е, че ако е изсушена и след това се намокри, челядинката може да възвърне първоначалния си обем. Това се случва поради наличието на трехалоза, вид захар, която чрез водата започва да се усвоява и “съживява” организма, които започва да произвежда нови спори.

 

Отровни двойници, с които не бива да я бъркаме

 

 

Въпреки че обикновената челядинка е лесна за разпознаване и предпочитана дори от начинаещи гъбари поради самодивските кръгове, в които расте, има два вида гъби, с които можем да я объркаме. Смъртоносната чашка (Clitocybe dealbata) е силно токсична гъба, която също расте в тревисти площи и е с подобен размер като обикновената челядинка. Това, което ги отличава една от друга, е по-светлият цвят и много по-ясно изразените ламели. 

Другият отровен двойник е крехка дрипавка (Omphalotus olearius), с която трябва да се внимава много, тъй като тя може да причини тежки стомашно-чревни разстройства. Ламелите и на двата вида отровни гъби са сраснати със стъблото и се спускат надолу по него като воалчета. Гуглите им са вдлъбнати в центъра – мястото, където ядливата челядинка има връхче като пъпка. Все пак тези разлики може да не се забележат от неопитните гъбари, което крие сериозни рискове за здравето ни. Заради това при колебание или дори леко съмнение дали това е обикновена челядинка е по-добре да не я откъсваме и консумираме. 

При съмнение за хранително отравяне с гъби, без значение от вида им, веднага трябва да потърсим спешна лекарска помощ. Отравянията от гъби се показват постепенно и бавно, а през това време се нанасят вътрешни увреждания на организма ни и затова е важно да сме предпазливи. 

Ползи от обикновената челядинка

 

 

Обикновената челядинка се среща в Европа и Северна Америка. У нас се среща предимно в тревата по пасища, поляни, градини и ниви. Обикновената челядинка е полезна за консумация, но никога не бива да се консумира сурова. Сред здравните ползи са:

• Богата на белтъчини и фибри – помага за доброто храносмилане и чувството на ситост. 
• Антиоксидантно действие – помага за неутрализирането на свободните радикали и забавят процесът на стареенето. 
• Антимикробни свойства – изследвания показват, че екстракти от обикновена челядинка имат антимикробна активност срещу някои бактерии и гъбички.
• Ниско съдържание на мазнини – лека и питателна храна
• Богата на витамини и минерали – съдържа витамин B3 и калий.

 

Можем да включим обикновена челядинка към ястията си под различна форма. Леко сладникавият вкус придава на ястията специфична вкусова характеристика и ги прави още по-примамливи.

 

Как се отглежда?

Обикновената челядинка не може да се отглежда в домашни условия и не се култивира промишлено. Тя е вид дива микоризна гъба – изисква естествена тревна площ, в която се самовъзпроизвежда година след година, ако веднъж се засели. Винаги изниква на едни и същи места. 

Това е така защото обикновената челядинка е развила специален вид адаптация, с която заедно с растителни видове може да съжителства и да са си взаимно полезни. Между тях се осъществява микориза, която е вид мутуалистична симбиоза. Всяка от тези гъби образува мрежа от хифи под повърхността на земята и се храни от корените на растенията. От това съжителство гъбите получават въглехидрати, а растенията могат по-лесно да усвояват вода и минерали от почвата.

Осъществяването на микориза е сложен процес, тъй като изисква освен попадането на спори от гъбата на правилното място и наличие на живо растение, което да е възприемчиво и може да “храни” гъбата. Поради тази причина е много трудно да се култивират, тъй като изискват специфична флора. 

 

Как се приготвя? 

 

 

Обикновената челядинка е вкусна гъба, която може да се открие на пазарите и в магазините. Когато си избираме гъби, е добре да подбираме такива с добър аромат и без следи от настъпващо разваляне. Гъбите не са трайна храна, затова е добре да се готвят колкото се може по-бързо след закупуване. Ако се наложи, трябва да се съхраняват в хладилник. Обикновената челядинка може да се суши. Отстраняват се пънчетата и само гуглите се изсушават, нанизани на конец на проветриво място. 

Преди да се готви, обикновената челядинка трябва да се почисти и измие добре. Гъбата е подходяща за мариноване, готвене в масло или като гарнитура за месо и зеленчуци.

Обикновената челядинка се отличава със своя фин и сладникав вкус, който често се сравнява с вкуса на бадема. Гъбите са тежко ястие, но челядинката е сред най-леките ядливи гъби. Това я прави много добър избор за приготвянето на гъбени супи. Такава супа може да се приготви лесно с гъбите, в комбинация с други зеленчуци или сметана. Ядките също може да дадат допълнителна плътност при готвене на крем супа – орехите и кашуто са много подходящи в комбинация със сметана.

Челядинката е подходяща също и за задушаване или запържване. Челядинката е гъба, която не изисква кой знае какво подправяне, защото си има специфичен вкус. Сол и черен пипер са достатъчни да подчертаят вкуса на челядинката. Най-хубавата новина е, че може да се консумира в големи количества.

 

Заключение

 

 

Челядинка (Marasmius oreades) е не само вкусна и ароматна горска находка, но и истинско природно съкровище. Макар и дребна, тя впечатлява с богат хранителен състав – съдържа белтъчини, фибри, витамини от група B и антиоксиданти, които допринасят за доброто ни здраве.

Нейните антимикробни свойства и ниска калоричност я правят подходяща за разнообразно и здравословно хранене. Въпреки че е трудна за култивиране, може да се намери в цяла България. Важно е обаче да се разпознава внимателно, тъй като има опасни двойници. Челядинката съчетава в себе си здравословна и кулинарна стойност – една малка гъба с голямо значение.

Често задавани въпроси