Невралгия – видове, причини и лечение

За много от нас невралгия е непознато състояние, за което разбираме едва, когато се сблъскаме с него. Много често може да бъде сбъркано с други състояния: физическа травма, мигрена, случайна болка. Но има няколко особености, които го отличават от тях. Именно за тях и как да се справите с неприятното усещане от невралгията ще ви разкажем в следващите редове.

Какви видове невралгия има?

Много е важно да отбележим, че умишлено наричаме невралгията състояние, а не болест. Сама по себе си тя е симптом за проблем, но не може да бъде дефинирана като самостоятелна причина. Затова и е добре да я разглеждаме по правилния начин, за да открием как да се справим с нея по-бързо, лесно и ефективно.

Видовете се класифицират според мястото върху тялото, където изпитваме болката. Те могат да бъдат, както следва:

• На лицевия нерв
• На т.нар. троичен нерв
• При херпес зостер
• Интеркостална невралгия

Нека разгледаме подробно характеристиките на всеки вид.

1. Невралгия на лицевия нерв

Още от името се подразбира къде ще усещаме болката, когато се прояви. Любопитното е, че симптомите засягат само едната половина на лицето. Всяка половина от него има свой лицев нерв. Той отговаря за движението на мускулите в тази част от главата. Обикновено усещането „пълзи“ по самия лицев нерв, който минава от средата на ухото надолу по очертанието на челюстта ни.

Ако се появи невралгия на лицевия нерв, то губим възможността да движим тази част от лицевите си мускули – да се усмихваме, мръщим и като цяло – да изразяваме емоции. Понякога се диагностицира и като „невропатия“ на лицевия нерв или „парализа на Бел„.

2. На троичния нерв

Тук също е засегнато лицето, но по малко по-различен начин. Специалистите още я наричат тригминална невралгия. Този нерв се простира под кожата на по-голяма част от лицето. Неговите разклонения – три на брой, са около очите, горната и долната челюст и, съответно, има връзка с тяхното движение.

Имайте предвид, че не е задължително и трите разклонения да бъдат засегнати от невралгията, но пък за сметка на това по болката можете да се ориентирате, че става дума именно за този нерв.

3. При херпес зостер

От друга страна, невралгията при херпес зостер има съвсем различна специфика. Тя се проявява вследствие на възникване и лекуване на херпесно възпаление. Още можете да я срещнете и с името постхерпетична невралгия. В този случай става дума за увреден нерв вследствие на възпалението, като болката протича по дължината на съответния нерв.

Неприятните фактори при този тип състояние са два. От една страна, бактериите на вируса на херпеса могат да живеят дълго време в организма без да се проявяват. Когато обаче подходящи фактори ги отключат, те се активират. Можете да познаете дали става дума за херпесна инфекция, ако в областта над болката се появи херпесно образувание или обрив. В този случай времето за възстановяване е няколко дни до седмица, седмица и половина, в зависимост от типа кожа.

Вторият неприятен фактор при асоциираната с херпес невралгия обаче е по-неприятен. Според състоянието на организма засегнатият от инфекцията на херпеса нерв може и да не се възстанови напълно. Това се случва при около 1/3 от случаите, като този случай се характеризира именно като постхерпетична невралгия. Тук по-скоро се сблъскваме с хроничен характер на болката.

Тъй като нервът не се възстановява напълно, той е далеч по-податлив към ново възпаление и периодична силна невралгична болка с месеци, дори години.

4. Интеркостална невралгия

На последно място, но не и по важност, нека поговорим за интеркосталната невралгия. Тя е много специфично локализирана, но често бива бъркана с мускулна болка, защото може да бъде значително по-притъпена от болката при другите видове. Възможно е да я усещате дори на пулсации. Засяга нервите, разположени между ребрата.

Причини за появата на невралгия

Както вече споменахме, това е симптом, който ни сигнализира за нещо по-сериозно, което се случва с тялото ни.

Също така вече разкрихме причините зад един от видовете невралгия: постхерпетичната. Извън този специфичен случай обаче, нещата са доста по-мъгляви и неясни – дори за учените, които изучават състоянието вече десетки години.

В най-общия случай, когато не говорим за постхерпетичната невралгия, причините зад проявяването на болката са свързани с общо понижаване на имунитета, придружено от:

• Вирусно или бактериално възпаление (по-рядко се характеризира като причина, но може да възникне заедно с проява на отит, например).
• Простуда на тялото в областта на специфичния нерв, включително и хипотермия, и дори настиване вследствие на леден вятър или по-силен климатик.
• Инфекция в съответната част на тялото.
• Нараняване на тялото в съответната област: черепни фрактури, удар и други.

Болката обикновено е пълзяща по протежение на съответния нерв. Повечето пъти е остра и продължителна, с изключение на случаите, в които става дума за интеркосталната невралгия, когато говорим за притъпена, пулсираща болка. По-рядко се характеризира с появяване на мравучкане или изтръпване на мястото над засегнатия нерв.

Твърди се, че бременните и диабетиците са податливи в по-голяма степен на невралгията.

Как да я лекуваме?

Ако подозирате, че болката, която изпитвате, е невралгия, то има няколко неща, които е много важно да знаете.

На първо място, лечението при всеки пациент е много строго индивидуално. То започва с посещение при специалист – невролог. На база на симптоматиката: степен на болката, засегната част от тялото, евентуални съпътстващи фактори (настинка, бременност, диабет, фрактура и други), той ще ви назначи допълнителни изследвания. Те могат да включват следните, но и не само, процедури:

• Пълна кръвна картина: за да се установи и/или изключи инфекция.
• Електромиография (ENMG): за да се прецени степента на увреждане на нерва.
• Рентгенова снимка: за изключване на фрактури или установяване дали такива имат общо с невралгията.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): при съмнение за тумор, който потенциално притиска съответния нерв.

След като неврологът установи причината, той ще ви насочи към най-подходящото за вас лечение. То обикновено включва медикаменти, насочени към причинителя на болката, както и обезболяващи средства и витамини. В някои случай може да назначи и допълнителни терапии: физиотерапия, балнеолечение или друг тип терапия, подходяща за допълване на възстановяването.