Не лекувайте сами пилонидална киста!

Съвременните технологии промениха естеството на много човешки дейности, както и общуването ни. Днес все повече млади хора прекарват по-голямата част от времето си заседнали пред компютъра.

Този начин на живот създава път към множество здравословни проблеми, включително и за пилонидална киста. Това е кухина, изпълнена с кератинови структури, кожни клетки, мазнини и други материали. Тя може да се формира при обратен растеж на някои косми – навътре в кожата, вместо вън от нея.

Какви са особеностите на така възникналата киста, как се лекува и предотвратява, ще научите от следния текст.

Болест с много имена

Така би могло да се нарече състоянието, известно в научната литература като „пилонидална киста„. Медицинският термин произлиза от латинските думи „pillus“ (косъм) и „nidus“ (гнездо).

Освен това вгнездените в кожата косми, довели до нейното възпаление, се наричат „пилонидална болест“. Названието е въведено през 1880 г. от френския хирург Габриел Мол. Той нарича увреждането pilonidal, имайки предвид думата pilon (на френски –подпора), поаради факта, че здравословният проблем възниква в долната част на гръбнака.

Болестното състояние е широко известно и като „опашна киста“, защото се появява в областта на опашната кост, близо до тазобедрената ямка, приблизително на 5 мм от ануса.

В средата на миналия век същият проблем е бил наричан „болест на джипа“. Причина за това е фактът, че повече от 80 000 войници през Втората световна война са развили пилонидални кисти, които им наложили хоспитализация.

През последните години, според световни статистики, близо 26 на 100 000 души са диагностицирани с тази болест. Мъжете страдат 4 пъти по-често от жените. Проблемът обикновено се явява в края на пубертета, рядко възниква след 40-годишна възраст. Най-рисков е периодът между 20 и 29 години.

Причини за възникване на пилонидална киста

Не е напълно изяснена точната причина за реакцията на организма към собствените му косми, когато те растат в посока към кожата.

Приема се, че основни провокатори на болестта са хормоналните промени и хроничното травмиране поради седене.

Постоянното триене вероятно стимулира косъма да се обърне към кожата. В такива случаи организмът приема врасналия косъм за чуждо тяло и му отговаря с възпаление. Състоянието често се усложнява с инфекция. Някои изследователи твърдят, че развитието на пилонидална киста е генетично закодирано.

Според съвременните виждания тя се отключва от следните основни фактори:

• Заседнал начин на живот
• Затлъстяване
• Наследствено предразположение
• Повишено окосмяване на тялото
• Наличие на твърди и груби косми
• Прекомерно изпотяване
• Хронично локално травмиране в опашната област, например при продължително шофиране, конна езда, колоездене и други подобни дейности
• Лоша лична хигиена

Симптоми при пилонидална киста

Дълго време засегнатият човек може да няма сериозни смущения и единственото му оплакване да е усещане на топчесто образувание в опашната област, по средната линия между седалищните мускули. В същата линия се формират и няколко малки отворчета.

С течение на времето пострадалият започва да изпитва дискомфорт от появилата се подутина, особено при натиск. Смущава го и оскъден секрет, който зацапва бельото. Ако кистата се инфектира, настъпват следните симптоми:

• Силна болезненост, зачервяване и оток в долната част на гръбначния стълб
• Затопляне на кожата
• Изтичане на гноен секрет
• Възпаление на околните тъкани и развитие на абсцес
• Повишена телесната температура

Как се поставя диагнозата „пилонидална болест“ ?

По правило за нея са достатъчни проявените симптоми и констатациите от медицинския преглед.

Много важно е пострадалите да се консултират с общопрактикуващ лекар или специалист по обща хирургия, колопроктология или дерматология.

Защото оплакванията, характерни за пилонидалната болест, се срещат и при редица още здравословни проблеми:

• Седалищна фистула
• Циреи
• Инфектиран атером (мастна киста)
• Остеомиелит (възпаление на костите)
• Сифилис и др.

Когато е необходимо, се провеждат кръвни тестове и образни изследвания.

Какво е лечението?

Днес хирургичната намеса е основният ефективен метод – премахване на пилонидална киста. Добре е операцията да се извърши, когато болестта не е усложнена и все още не изтича гной, не са засегнати дълбоко околни тъкани, не е влошено сериозно качеството на живот.

Но, ако има абсцес, лечението е по-продължително. Първоначално, често по спешност, се предприема отваряне и дрениране на абсцеса. Целта е да се изчисти гнойта и инфекцията да бъде максимално потисната.

Впоследствие се преминава към планово, оперативно премахване на кистата. Не бива да се забравя, че усложненията са причина за операция в по-голям обем, след която възстановяването е по-дълго.

В някои случаи се предписват стероидни медикаменти или антибиотици срещу възпалителен процес в засегнатата област. Може да се приложи и лазерна терапия като алтернатива на хирургичния подход.

Не съществува резултатен начин за самолечение на пилонидална киста. Не се препоръчва нейното изстискване или пробождане, защото това води до инфекция и увеличава размера на появилата се кухина.

Прилагането на чудодейни мазила, по препоръка на близки и приятели, рядко помага, но може да нанесе тежки вреди.

Каква е профилактиката?

За предотвратяване на пилонидална киста и други здравословни проблеми препоръчваме следните 7 съвета:

1. Избягвайте заседяването. Ако работата ви го налага, сменяйте позицията си на всеки 30 или 60 минути.
2. Пазете се от хронично протриване на кожата. Предпочитайте широки дрехи от естествени материи, особено ако сте предразположени към пилонидална болест. Тесните панталони, включително дънките, усилват триенето и могат да причинят врастване на косми в опашната област.
3. Не допускайте травми в кръста. Удари или натоварвания в тази област допринасят за появата на кисти. Имайте предвид това, когато извършвате физически упражнения или носите тежки товари.
4. Дозирайте правилно мазилата, които нанасяте по тялото си. Прекомерното им количество запушва порите като създава условия за задържане на мазнина и формиране на кухини, които понякога се инфектират. Макар и рядко такава кухина може да се трансформира в пилонидална киста.
5. Поддържайте изрядна лична хигиена. Почиствайте всекидневно тялото си с мек сапун и умерено топла вода. Подсушавайте добре кожата си след къпане. Ако имате домашен любимец, който е космат, трябва да избягвате допир с животното в областта на кръста и да не допускате задържане на влага и пот. Много важно е да не се залепват косми, които могат да блокират кожните пори и да доведат до натрупване на секрети.
6. Избягвайте стреса и тютюнопушенето. Това са фактори, които влияят негативно на имунната система и увеличават риска от възпаления.
7. Не пропускайте профилактичните прегледи. Те са необходими, особено за предразположените към пилонидална киста, както и за вече оперирани пациенти, при които трябва да се следи за повторно появяване на проблема. Честотата на тези консултации се определя от лекар според рисковете и специфичните нужди на конкретния човекът. Обикновено се правят прегледи на всеки 6 до 12 месеца през първите години след операцията. По-късно интервалът за профилактика може да се удължи от 1 до 2 години, при условие че няма заболявания или други рискове.

И още един съвет, формулиран през 5-ти век пр.н.е. от бащата на медицината Хипократ: „ Най-доброто лечение на болестта е да не я допускаме“.