Скелетна система – същност и функции

Обновена: 13.06.2024|
Скелетна система, структура и функции.

Това, което поддържа телата ни изправени и срещу силата на гравитацията, е нашата скелетна система. Тя е изградена от кости, хрущяли, връзки и сухожилия и заедно с мускулите обезпечава двигателната активност.

Костите на скелетната система формират скелета, който е главната структурна рамка на тялото и една от важните функции, които има, е да защитава жизненоважните му органи.

Съдържание

Скелетна система – същност

Всички кости в тялото образуват скелетна система при гръбначните животни. Човешкото тяло се състои от 206 кости, свързани чрез стави, при което се изгражда скелетът – пасивната част на опорно-двигателния апарат. Скелетът съставлява около 30-40% от телесното тегло при възрастен човек. Масата на скелета се състои от костна матрица (свързващото вещество) и костните клетки.

Детската скелетна система съдържа повече кости (близо 300), защото някои от тях, включително тези на черепа, са отделни, но впоследствие се сливат заедно.

Приблизително половината от костната матрица се състои от вода, докато другата половина е колагенов протеин и твърди кристали от калциев карбонат и калциев фосфат.

Има някои разлики в мъжкия и женския скелет. Мъжката скелетна система обикновено е по-дълга и има повече костна маса. Женската скелетна система, от друга страна, има по-широк таз, за да се приспособи по време на бременността и раждането.

Основните функции на скелетната система е да осигурява опората, движението и да предпазва вътрешните органи.

Скелетът се разделя на следните части:

  • Аксиален – включва по-голямата част от черепа, гръбначния стълб и гръдния кош, образуващи основната ос на тялото. Той се състои от 80 кости при възрастен човек.
  • Апендикуларен – включва горните и долните крайници и ги свързва с аксиалния скелет. Той се състои от общо 126 кости.

 

Структура на черепа

 

скелетна система, същност, функции

 

Черепът (cranium) се състои от 22 броя неподвижно слети кости помежду си, чрез шевове (осифицирани стави), с изключение на долночелюстната и подезичната кост.

Те образуват кухини, където се разполага главният мозък и сетивните органи на лицето. Също така костите на черепа оформят началните отдели на дихателната и храносмилателната система – носната и устната кухина.

Черепът се разделя на две основни части – мозъчна и лицева.

 

Мозъчен череп

Той е изграден от общо 8 кости, разделени в 2 групи.

1. Единични нечифтни кости:

  • Тилна кост (os occipitale) – образува задния свод на черепния покрив. Тя се свързва с теменните кости, който оформят отвор, където се осъществява връзката, между главния и гръбначния мозък.
  • Решетъчна кост (os ethmoidale) – образува очната и носната кухина. Тя закотвя мозъка, за да не си движи свободно в черепната кухина.
  • Челна кост (os frontale) – образува предния свод на черепния покрив. Тя се разполага до очните орбити.
  • Клиновидна кост (os sphenoidale) – тя се намира в средата на черепната основа и във вдлъбнатината, която образува, се помества хипофизната жлеза.

 

2. Двойни чифтни кости:

  • Слепоочни кости (os temporale) – те затварят черепната кухина от страни.
  • Теменни кости (os parietale) – те са разположени в средата на черепния покрив.

 

Лицев череп

Лицевият череп се състои от 14 кости, също разделени в 2 категории.

1. Единични нечифтни кости

  • Ралник (vomer) – изгражда носната преграда.
  • Долна челюст (mandibula) – изгражда долната част на лицевия череп.
  • Подезична кост (os hyoideum) – тя поддържа езика и се намира в областта на врата.

 

2. Двойни чифтни кости

  • Горна челюст (maxilla)– намира в центъра на лицевия череп. Заедно с долночелюстните кости изграждат дъвквателния апарат.
  • Долна носна конха (koncha nasalis inferior) – покрити са с лигавица, която да затопля и овлажнява постъпващия въздух.
  • Небцова кост (os palatinum) – заедно с горната челюст изгражда твърдото небце.
  • Ябълчни кости (os zygomaticum) – сдвоени са с горната челюст, слепоочната, клиновидната и челната кост и придава изпъкналостта на бузите.
  • Носни кости (os nasale) – те изграждат гърба на носа.
  • Слъзна кост (os lacrimale) – участва в изграждането на назолакрималния канал.

 

Гръбначен стълб

 

скелетна система, същност, функции

 

Гръбначният стълб (columna vertebralis) е главната опорна ос и се състои от прешлени, като те са свързани с хрущялни дискове, връзки и стави. Той наподобява латинската буква S, тъй като тази форма позволява да поддържа тежестта на тялото, да го балансира и изправя.

Прешлените са подредени един върху друг като градивни елементи с междупрешлени дискове, които играят ролята на амортисьори на гръбнака при движение.

Всеки от прешлените има голяма, овална костна част, наречена гръбначно тяло. Прешлените образуват отвор в задната част на костта, наречен гръбначен канал, където се побира гръбначния мозък.

Гръбначния стълб е свързан с повече от 13 милиона нерви. Тези нерви пренасят сигналите от мозъка до мускулите и останалата част от тялото.

Раждаме се с 33 прешлена, които с времето намаляват, тъй като някои от тях се срастват и образуват кръстната и опашната кост.

Гръбначният стълб се изгражда от:

  • 7 шийни (vertebrae cervicales) – първият прешлен дава началото на гръбначния стълб и го свързва с черепа. Поради това, че той носи цялата тежест на главата е кръстен на титана Атлас в древногръцката митология, който носел света на раменете си. Атлас е свързан с втория шиен прешлен аксис, чрез специална става, благодарение на която е възможно главата да се върти наляво и надясно.
  • 12 гръдни (vertebrae thoracicae) – те оформят средната част на гръбначния стълб.
  • 5 поясни (vertebrae lumbales) – те са прешлените между гръдния кош и таза и са най-големите сегменти от гръбначния стълб.
  • 5 кръстцови (os sacrum) – кръстцовата кост се образува от сливането на кръстцовите прешлени между 18 и 30 години, като има форма на пирамида, обърната надолу. Намира се между двете крила на таза и осигурява опората на гръбначния стълб. Името на тази кост идва от древногръцкото й название Hieron osteоn от писанията на Гален. Според древните тази част от тялото се е считала за неразрушима и се е свързвала със свръхестествени сили в миналото, защото това е последната кост, която се разрушава при изгаряне на тялото.

 

скелетна система, същност, функции

 

Тя е наречена „сакрална“ от древните гърци и египтяни, защото те смятали, че в нея се съдържа в спящо състояние „навитата като змия“ първичната божествена енергия Кундалини, която се споменава във философските трактати Упанишади.

  • 4 опашни (os coccyges) – при някои хора се сливат и образуват опашна кост, но при други остават като отделни костни сегменти. Те имат значение за правилното функциониране на опорно-двигателната система.

 

Ребра

Има 12 чифта ребра, които, заедно с гръдната кост, образуват гръдния кош. Гръдният кош има опорна и защитна функция, с важна роля в процеса на дишане.

Всяко ребро се състои от глава, шийка и тяло и е изградено от задна костна част – os costale, и предна хрущялна част – cartilago costalis.

Първите седем двойки ребра са известни като „истински ребра“– costae verae, като те свързват гръдните прешлени директно с гръдната кост чрез собствена лента от ребрен хрущял. Следващите три двойки се свързват с гръдната кост чрез общ хрущял  и се наричат „фалшиви ребра“ – costae spuriae.

Ребра 11 и 12 също са „плаващи ребра“, тъй като изобщо нямат хрущялно прикрепване към гръдната кост, а към прешлените на гръбначния стълб, за да позволяват движението на ребрата при дишане.

Гръдна кост

Гръдната кост (sternum) е плоска и продълговата кост, която е с леко изпъкнала предна повърхност и леко вдлъбната задна повърхност. Тя се намира в гръдния кош и зад нея е сърцето. Нейното име произлиза от древногръцката дума „sternon“, която означава сърце.

Кости на горния крайник

Те включват костите на раменния пояс и на свободния горен крайник.

Раменният пояс включва ключицата (clavicula) и лопатката (scapula).

Свободният горен крайник е изграден от:

  • раменната кост (humerus)
  • лакътната кост (ulna)
  • лъчевата кост (radius)
  • костите на китката (ossa carpi)
  • предкитковите кости (ossa metacarpi)
  • костите на пръстите на ръката (ossa digitorum manus)

 

Кости на долния крайник

Долният крайник се състои от тазовия пояс и свободния долен крайник.

Тазовият пояс се образува от чифтната тазова кост (os coxae), а тазовата кост се сформира от сливането на хълбочната кост (os ilium), седалищната кост (os ischii) и лонната кост (os pubis).

Свободният долен крайник е изграден от бедрената кост (femur), капачето (patella), големия пищял (tibia), малкия пищял (fibula), задноходилните кости (ossa tarsi), предноходилните кости (ossa metatarsi) и костите на пръстите на ходилото (ossa digitorum pedis).

 

Кости – строеж и функции

 

скелетна система, същност, функции

 

Основната съставна част на нашата скелетна система са костите, които представляват твърди органи, изградени от специален вид клетки:

  • Остеобласти – образуващи костната тъкан. Те участват в минерализацията и образуват колаген и специализирани протеини, които изграждат костната матрица.
  • Остеокласти – разрушаващи костната тъкан. Тяхната функция е деминерализация и разграждане на костното вещество, като по тази начин отстраняват дефектната костна маса.

Известно е, че на всеки седем години сме с напълно нов скелет.

  • Остеоцити – поддържащи матрикса (извънклетъчно вещество, което осигурява механичната цялост и опора на тъканите). Техните функции са да предават сигнали, подобно на нервната система, както и да регулират метаболизма на фосфатите в костната маса.

Освен да изграждат опората на тялото и пасивната част на двигателния апарат, нашата скелетна система изпълнява и други важна функции.

Костите са жива тъкан, която също участва в обмяната на веществата, като резерв за минерали и в кръвотворенето.

Те са образувани от следните видове костно вещество, които придават на костите едновременно твърдост и гъвкавост:

  • Компактно вещество – то е твърдият материал, който образува външния слой на костите, придава им твърдост и предпазва вътрешността.
  • Спонгиозно вещество – то е по-леко и се намира във вътрешност, като придава гъвкавост и амортизация. В кухините на спонгиозното вещество и тръбестите кости (костите на крайниците) се намира костният мозък.
  • Субхондрална тъкан – гладката тъкан в краищата на костите, която е покрита с хрущял.

Хрущялът е специализирана, мека съединителна тъкан, която присъства при възрастните. Това е и тъканта, от която се развиват повечето кости при децата.

Костния мозък се състои се от хематопоетични клетки, мастна тъкан и поддържащи стромални клетки. При хората костният мозък се намира предимно в ребрата, прешлените, гръдната кост и костите на таза.

Костният мозък произвежда всички хемопоетични стволови клетки. Дневно това са приблизително 500 милиарда кръвни клетки, които се присъединяват към системното кръвообращение.

 

Заключение

Скелетната система е важна част от тялото, която, освен че му придава формата и му позволява да се движи, осигурява и защитата на най-деликатните и важни органи в тялото.

Скелетът започва да се образува още през ембрионалното развитие, като с времето претърпява редица преобразувания. Всяка кост е жив орган, който освен да дава опора на тялото, изпълнява и множество други функции.

 

Какво представлява скелетната система?

В тялото съвкупността от всички кости, връзки, сухожилия и стави изграждат скелетна система (скелета).

Какви функции изпълнява скелетната система?

Главната функция на скелетната система е да осигурява опората на тялото и да предпазва вътрешните органи.

Колко броя кости съдържа човешкото тяло?

Общия брой кости на възрастен човек е 206, като 80 от тях изграждат аксиален скелет, а останалите 126 – апендикуларен скелет.

Категории: Здраве, Любопитно|Публикувана: 12.12.2022|

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

c388037f827d63bafd089b4a78f3d5f7?s=96&d=mm&r=g

Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката, като нейните интереси са насочени главно в холистичните методи на лечение, билколечението и астрологията.

Свързани публикации

Оставете коментар