Офисен синдром – 5 метода за лечение и превенция

В днешния модерен свят все по-голяма част от хората работят в офис среда и прекарват дните си седнали и втренчени в компютрите. Този начин на работа води до появата на така наречения офисен синдром. Какво представлява той, какви са неговите симптоми и как можем да се справим с тях – ще научим в тази статия.       Основните фактори, допринасящи за появата на офисен синдром, включват застояване, лоши работни условия, повтарящи се движения, липса на физическа активност, неправилна стойка и високи нива на стрес и умствено натоварване.  

Какви са симптомите?

    Някои от най-разпространените симптоми на офисен синдром могат да включват:

• Болки във врата и раменете. Поради лоша поза и прекомерното напрежение на мускулите на врата и раменете може да изпитаме болка, скованост и напрежение.
• Болка в гърба. Седенето за дълги периоди без подходяща опора може да причини болка в долната част на гърба и дискомфорт.
• Напрежение на очите и зрителни проблеми. Гледането в компютърните екрани за продължителни периоди може да доведе до напрежение в очите, сухота, замъглено зрение и главоболие.
• Синдром на карпалния тунел. Повтарящите се дейности като писане или използване на компютърна мишка могат да допринесат за болка и изтръпване в китката.
• Главоболие и мигрена. Те могат да се появят в резултат от продължително седене в една и съща полза, лоша ергономия и напрежение на очите.
• Умора и намалена работоспособност. Физическият дискомфорт и заседналите работни навици могат да доведат до намалени енергийни нива, умствена умора и понижена работоспособност.

  Важно е да потърсите професионална помощ, ако изпитвате постоянни или тежки симптоми. Трудови терапевти, физиотерапевти и други здравни специалисти могат да предоставят персонализирани съвети за облекчаване на симптомите и подобряване на условията на работното място.  

До какви усложнения може да доведе?

    Проблемите, с които е свързан офисният синдром, могат да имат значително въздействие върху физическото и психическото благосъстояние на човек, ако не се вземат мерки навреме.

В някои случаи той допринася за мускулно-скелетна болка, намалена подвижност и понижено качество на живот. Може да доведе също така до повтарящи се наранявания и хронична болка в гърба или врата.

Офисният синдром може да стане причина за развиването на синдром на карпалния тунел – състояние, което засяга ръката и китката. То възниква, когато средният нерв, който минава от предмишницата към ръката, се притисне, докато преминава през карпалния тунел – тесен проход в китката. Тази компресия може да доведе до различни симптоми, включително болка, изтръпване и слабост в ръката и пръстите. Сам по себе си заседналият начин на живот води до рискове за здравето – затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и метаболитни нарушения. Добавяйки обездвижването и неправилната стойка на работното място към уравнението, опасността да се сблъскаме с тези проблеми се увеличава. От съществено значение е да разпознаем рисковете и да предприемем проактивни мерки за предотвратяването или управлението на офисния синдром.  

5 метода за лечение и превенция на офисен синдром

Съществуват различни подходи за лечение на офисен синдром в зависимост от специфичните симптоми и сериозността на състоянието.  

1. Подобряване на работните условия

Един от основните причинители на офисния синдром са лошите работни условия, които водят до изкривяване на стойката на тялото. Затова извършването на ергономични модификации е от решаващо значение за подобряване на състоянието.

Трябва да се регулира височината на бюрото, позицията на стола и разположението на монитора и клавиатурата по начин, който да насърчи правилната стойка и да намали напрежението върху тялото.

Могат да се използват ергономични столове, стоящи бюра и опори за китките.  

2. Физическа активност

Редовното разтягане и спортуване могат да противодействат на ефектите от продължителното седене и да насърчат гъвкавостта, силата и цялостното благосъстояние.

Кратките упражнения за разтягане насърчават кръвообращението и облекчават мускулното напрежение.

Препоръчват се дейности като йога, пилатес или упражнения с ниско въздействие, които могат да помогнат за подобряване на стойката.  

3. Техники за управление на стреса

    Състоянието може да се обостри под влияние на стрес и напрежение. Прилагането на техники за управление на стреса – например кратки медитации и упражнения за дълбоко дишане, може да съдейства за проясняване и успокояване на ума, намаляване нивата на стрес в тялото и зареждане с енергия.  

4. Управление на болката

При хронична болка или дискомфорт вследствие офисен синдром може да са необходими различни техники за облекчаване на болката, подобряване на стойката и укрепване на мускулите. Физиотерапевтът може да помогне за изпълняването на специфични упражнения и разтягания, съобразени с индивидуалните нужди. С негова помощ може да се работи за насърчаване на правилното подреждане на тялото и поддържане на мускулния баланс. Използват се техники като топлинна или студена терапия, мануални терапевтични техники (като масаж или мобилизация на ставите), електрическа стимулация и ултразвукова терапия за облекчаване на болката и насърчаване на заздравяването.  

5. Грижа за себе си

Едни от най-важните аспекти за подобряване на състоянието е грижата за себе си под формата на самонаблюдение и коригиране. Информираността относно правилната стойка на тялото трябва да бъде подкрепена с действия – в случая с поддържането на коректна позиция на гръбначния стълб, раменете и врата по време на работа в офиса. За да защитим очите си, трябва да правим чести почивки от взирането в екрана.

Според правилото 20-20-20 на всеки 20 минути трябва да гледаме настрани от екрана и да се фокусираме върху обект на 20 фута (6 метра) разстояние за 20 секунди, за да намалим напрежението в очите.

 

Как да интегрираме повече движение на работното място?

    Включването на почивки за движение през целия работен ден е от ключово значение за намаляване на риска от състояния като офисен синдром. Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да включите повече движение в ежедневието си:

• Напомняния. Може да използвате аларми, таймери или известия от календара, за да си напомняте да правите редовни почивки. Задайте ги на интервали, които работят най-добре за вас, например на всеки час или на всеки 30 минути.
• Разтягайте се и се движете. Когато правите почивки, правете прости движения. Изпънете ръцете, врата, раменете и китките. Изправете се и направете леко ходене или упражнения за разтягане на краката.
• Упражнения на бюро. Можете да раздвижите напред и назад раменете, да разтегнете китките, да издължите краката или да се повдигнете на прасци. Потърсете упражнения, които могат да се правят в седнало положение или изискват минимално пространство.
• Правете активни почивки. По време на обедната почивка може да започнете да се разхождате навън, да правите бърза фитнес тренировка или да ходите на групови занимания по йога или танци.
• Изправете се и се разтегнете. Включете почивките в изправено положение във вашата рутина. Изправете се, изпънете тялото си и отделете няколко минути, за да дишате дълбоко. Обмислете използването на стоящо бюро или регулируемо бюро, което ви позволява да превключвате между седнало и изправено положение.
• Използвайте стълбите вместо асансьора. Това е чудесен начин да ускорите пулса си и да ангажирате мускулите на краката.

Не забравяйте, че най-важно е бъдете последователни и да превърнете движението в навик.  

Заключение

Последствията от работата в неудобна среда и липсата на движение могат да бъдат пагубни за физическото и психическото ни здраве. За да ги предотвратите и да облекчите симптомите на офисен синдром, трябва да си осигурите добри условия на работа, чести почивки за очите и редовни раздвижвания на цялото тяло. Знаци, че страдате от офисен синдром, са болката в раменете, врата и гърба, главоболието и умствената умора. Може да се стигне и до синдром на карпалния тунел, който се характеризира с дискомфорт и изтръпване на китката.  

Често задавани въпроси