Месо от соя – помага ли ни да отслабнем?

Месо от соя се превърна в основния заместител на месото в последните години. Соевото месо е изключително популярно сред тези, които отказват да се хранят с животински продукти. Рекламира се като богат на протеин, лесен за храносмилане и с ниско съдържание на калории, с две думи – перфектната храна за отслабване.

Дали обаче всичко, което се знае за месо от соя, е вярно и дали може да ни помогне да отслабнем? Сега ще разберем.

 

 

 

Колко калорична е соята?

В магазинната мрежа има различни продукти, които се правят от месо от соя: кайма, гулаш, месо на парчета или слайсове. Всъщност всички те са разновидности на един и същи продукт. Различават се само по форма и тегло. Химичният им състав е един и същ, ако се приготвя по рецептата с обезмасляване, с която се запознахме по-горе. Соевото месо е доста богато на полезни хранителни вещества, особено на протеин.

Месо от соя, хранителна стойност на 100 г:

 

По време на готвене соевото месо увеличава обема си три до четири пъти, тъй като абсорбира вода. Това означава, че от 100 г сух продукт получаваме между 300 и 400 г готов продукт. Следователно 100 г сготвено месо от соя съдържа 90-120 калории, в зависимост от метода на готвене – само с вода или с добавени мазнини и сосове.

Хранителният състав на месо от соя зависи от различните производители, но обикновено включва:

• Аминокиселини: лизин, треонин, метионин (последната може да бъде с по-ниско съдържание от животинския протеин).
• Фибри: от 3 до 10 г на 100 г продукт, които подобряват храносмилането.
• Минерали: калий, фосфор, магнезий, желязо, калций.
• Витамини от група Б: Б1 (тиамин), Б2 (рибофлавин), Б6 и фолиева киселина.

Някои производители обогатяват допълнително продуктите си не само с витамини и минерали, както с овкусители, оцветители и подобрители. Затова трябва добре да проверяваме етикета, когато купуваме подобни продукти. В идеалния вариант на етикета трябва да бъде описан само хранителният състав на соевия протеин.

 

Потенциални ползи от месо от соя

 

 

Най-големият плюс на соевото месо е високото съдържание на протеин. В допълнение, за разлика от много други растителни храни, соята съдържа всички есенциални аминокиселини за изграждане на мускулите и възстановяване. Това прави соевия протеин много подобен по хранителна стойност с животинския протеин.

Месо от соя помага за превенция срещу заболявания на сърдечно-съдовата система, благодарение на ниското си съдържание на наситени мазнини и факта, че понижава холестерола. Допълнително фибрите в соевото месо спомагат нормалното храносмилане, понижават гликемичния индекс и удължават чувството за ситост.

Фитоестроегените и изофлавоните имат умерено хормоноподобно действие и може да участва в регулирането на хормоналните нива. Смята се, че изофлавоните имат умерен защитен ефект срещу остеопороза и горещи вълни при жени в пременопауза и менопауза.

 

Потенциални вреди и ограничения

Може да има различни негативни последици от консумацията на месо от соя. При приемане на високи дози (повече от 100 г/ден) съществува риск от хормонален дисбаланс, особено при жени с ендокринни проблеми и заболявания на щитовидната жлеза.

Суровата соя съдържа протеазни инхибитори, фитати или лектини, които могат да намалят усвояването на минерали, като желязо, цинк и калций, и да попречат на усвояването на протеина. При вече готовото за употреба месо от соя повечето от тези вещества вече не са активни заради термичната обработка.

Консумирането на твърде много соеви продукти може да доведе до подуване, газове и други храносмилателни проблеми. Затова е добре продукти като месо от соя да бъдат комбинирани с други полезни вещества.

Соевите храни не могат да заменят напълно животинския протеин като месото и рибата, тъй като не съдържат достатъчно количество Б12, желязо, омега-3 мастни киселини или витамин Д.

 

Месо от соя – наистина ли помага за отслабване?

 

 

Въпреки че соевото месо често е рекламирано като здравословен, диетичен и богат на протеин продукт, в реалност ефектът му върху калорийния дефицит е минимален. На теория, това е нискокалоричен продукт с високо съдържание на фибри и протеин.

Но всъщност съществуват сериозни съмнения в ефективността му като средство за намаляване на теглото. Основната причина е, че соевият протеин не е биологично пълноценен. Въпреки че съдържа всички есенциални аминокиселини, те далеч не са в оптимални пропорции.

Особено ниското съдържание на метионин и цистеин прави усвояването и използването на протеина от организма ни по-малко ефективно, отколкото при животинския протеин. Това е изключително важно за хора, стремящи се към увеличаване на мускулната маса при калориен дефицит.

Също така соята трудно засища. Чувството за ситост след порция месо от соя или соев гулаш преминава много бързо. Продуктът е лек, обемен и с високо съдържание на вода, но не е засищащ. Така човек, който се стреми да постига калориен дефицит със замяна на месото със соеви продукти, неумишлено посяга към други храни, които да задоволят глада му. В повечето случаи говорим за продукти, които веднага биха попречили на калорийния дефицит, като снаксове, зърнени закуски, хляб, сосове.

В резултат на това финалният сбор калории, който приемаме, не просто може да остане същият и да не влезе в дефицит, а дори да увеличим консумацията.

 

Соеви заместители

 

 

Въпреки че досега говорехме за месо от соя и как то е заместител на животинския протеин, има и други продукти, които могат да бъдат алтернатива на протеина с животински произход. Истината е, че соята може да бъде част от балансиран хранителен режим, но не и да бъде основният ни източник на нутриенти.

Ето няколко храни, които могат да заменят соята в менюто ни, ако наистина сме решили да се откажем от животинските продукти:

• Нахут – богат на протеин и засищащ.
• Леща и боб – осигуряват растителен протеин и бавни въглехидрати.
• Темпе – ферментирал соев продукт. Темпе е по-лесен за храносмилане и съдържа пробиотици.
• Тофу – по-пълноценна храна от соевото месо, но също трябва да се консумира в ограничени количества.
• Сейтан – продукт, направен от пшеничен протеин. Подходящ е за вегани, ако не страдат от глутенова непоносимост.
• Киноа, амарант и елда – продукти с по-балансиран профил на аминокиселини.

Еднообразен хранителен режим, базиран основно на консумацията на соеви продукти и месо от соя, може да доведе до дефицит на витамини (особено Б12 и Д), желязо, омега-3 мастни киселини и пълноценен протеин. Ако страдаме от автоимунно заболяване или имаме проблеми с щитовидната жлеза, специалистите съветват да намалим приема на соеви храни.

 

Заключение

Замяната на животински протеин с месо от соя невинаги води до редуциране на калориите в чинията ни и в цялостния ни хранителен режим. Ако сами не следим калорийния си прием, няма как да отслабнем, дори и след включване на соеви продукти в менюто си.

Допълнителен минус на месото от соя е липса на чувство на ситост след консумация. Това за пореден път доказва, че този продукт може да бъде просто включен във всяко вегетарианско меню, но не бива да разчитаме да се превърне в магически отговор на всичките ни въпроси при отслабване.

Често задавани въпроси