Болест ли е лимеренцията?

Помните ли мита за Нарцис и нимфата Ехо? Тя копнеела за него безответно и от мъка загубила плътта си. Останал само гласът й, повтарящ думите на Нарцис. Това е един от многобройните примери за лимеренция – емоционална привързаност, по-силна от влюбването, съпътствана от желание за взаимност, страх, ревност, еуфория, отчаяние, болка и други изтощителни чувства.

Легендите, литературата и изкуството изобилстват със случаи на лимеренция. Но дали я разпознаваме в реалния живот? Носи ли рискове за здравето? Кого най-често засяга? Можем ли да й противодействаме? Отговорите са в следващите редове.

Как възниква разбирането за лимеренция

Състоянието на емоционална привързаност, различно от обичайните форми на влюбване, е старо колкото света, но интересът на психолозите към него се формира в края на 20-ти век.

Терминът „лимеренция“ е въведен през 1979 година от проф. Дороти Теннов, психолог в университета „Дрю“, Ню Джърси. Тя интервюира над 500 души във връзка с романтичните им чувства и подлага на анализ споделеното от тях. В своята книга „Любов и лимеренция: опитът да бъдеш влюбен“ авторката представя няколко основни характеристики на необикновената емоционална привързаност:

• Интензивни емоции. Непреодолим копнеж за ответност на чувствата от страна на т.нар. обект на лимеренция.
• Натрапчиви мисли Постоянно фиксиране върху желания обект.
• Фантазии. Мечтания за емоционална и физическа близост с него.
• Идеализация. Преувеличаване качествата на образа, предизвикващ вълнения, склонност да му се приписват несъществуващи добродетели.

По-късно, с развитие на проучванията, към характеристиките се добавят:

• Несигурност. Страх от отхвърляне, понижено самочувствие, зависимост от мнението на идеализирания човек.
• Емоционална нестабилност. Резки промени в настроението, раздразнителност, тревожност, депресия.

Според проф. Теннов състоянието на лимеренция е отделен феномен, различен от обсесивно-компулсивното разстройство и влюбването. През 80-те години на миналия век нейните виждания се приемат резервирано, но в следващите десетилетия психолози разработват нови теории за романтичното привличане. Експерти от различни области на науката допълват и разширяват познанията за тази емоционална привързаност, проучвайки факторите (физиологични, биохимични и психологични), които провокират лимеренция.

Някои изследователи я свързват с влиянието на конкретни хормони (допамин, серотонин, норепинефрин, окситоцин), други акцентират върху ролята на ранните преживявания на отделния човек.

Начини за разпознаване

„Може да сте в състояние на лимеренция, но да се тревожите, че ви е застигнала мания или обсесивно-компулсивно разстройство“, предупреждава проф. Теннов. Отдавна известен факт е, че посочените състояния, както и влюбването, си приличат по силата на чувствата, натрапчивите мисли и фокусирането върху конкретен човек.

За да разграничаваме тези състояния, е необходимо максимално съсредоточаване, дълбок поглед към себе си, както и информация за доказаните вече различия. Ето най-важното:

• Ако при мисълта за любимия човек изпадате в еуфория, непреодолима възбуда и необуздани емоции, вероятно ви е обзела мания. Имайте предвид, че в подобни случаи представите за реалността се изкривяват. Това създава здравословни рискове и изисква лечение.
• Ако ви връхлитат настойчиви, нежелани мисли и поради тях извършвате действия, създаващи служебни, битови и други затруднения, вероятно сте засегнати от обсесивно-компулсивно разстройство, което също изисква лечение.
• Ако изпитвате емоционална привързаност и имате грижовно отношение към конкретен човек, както и желание за дългосрочна телесна и духовна връзка с него, не е изключено да сте в естествено състояние на влюбеност.
• Когато се чувствате обсебени от някого и постоянно мислите за него. Когато сте фокусирани върху въпроса дали той споделя вашите емоции и дали ви възприема положително, вие сте в лимеренция.

Лимеренцията не е непременно нещо лошо и не се определя като болест.

Понякога е вълнуващо и обогатяващо преживяване, източник на вдъхновение, стимул за самоусъвършенстване и творчество. Но не бива да се забравят и рисковете, които носи.

Тъмната страна на лимеренцията

Обикновено човекът в лимеренция не открива връзка между своите физически оплаквания (например – главоболие, сърцебиене или стомашни болки) от една страна и от друга – емоциите, породени от обекта на романтичните му чувства. Телесните симптоми обаче могат да са резултат от липсата на взаимност, от усещане за пренебрегване и спазване на дистанция.

Продължителното фокусиране върху обекта на вълнения съкращава времето за общуване с близки и приятели и нерядко поставя в социална изолация засегнатия от лимеренция. Изолацията обаче е фактор за нервност, безсъние, храносмилателни нарушения, включително намаляване или засилване на апетита.

Както отбелязахме, редица негативни емоции (страх, ревност, гняв, агресия и други) възникват поради хроничен стрес, причинен от постоянни съмнения за реципрочност на чувствата. В такива случаи не са изключени прояви на рисково, дори самоунищожително поведение. Например злоупотреба с наркотични вещества или шофиране в нетрезво състояние.

Поради своята натоварваща и психологически изтощаваща природа, лимеренцията може да причини още много здравословни проблеми, сред които особено тежка е депресията. Поразеният от нея човек усеща дълбоко неудовлетворение, заявява, че нищо не го радва и животът за него няма смисъл.

Кой е най-уязвим?

Житейският опит показва, че у всички хора може да възникне емоционална привързаност, по-силна от влюбването, независимо от възраст, пол, сексуална ориентация или други фактори.

Някои проучвания сочат, че в състояние на лимеренция по-често попадат творческите личности поради тяхната висока чувствителност и живо въображение.

Както и хората, отдадени на високи идеали, склонни да проектират върху други собствените си виждания за духовна и телесна красота.

Понякога прекалена емоционална привързаност развиват страдащите от ниско самочувствие, особено ако дълго време са били подложени на стрес, ако са се чувствали пренебрегвани, социално изолирани, самотни или нещастни. Риск съществува и за хората, преживели емоционални травми в детството си, както и за прекалено задоволените и отегчени от живота мъже и жени, търсещи чувствени вълнения.

Как да противодействаме на лимеренцията?

Предлагаме 7 широко практикувани подхода за връщане към нормалния живот:

1. Разпознайте симптомите. Осъзнаването, че сте в лимеренция е първата стъпка към справяне с негативните й последици.
2. Споделете терзанията си с човек, който е способен да се постави на ваше място и да ви предложи разумен изход от ситуацията, запазвайки дискретност. Може да се доверите на член на семейството си, близък приятел, свещеник или психотерапевт. Не забравяйте, че има групи за взаимопомощ, създаващи възможност за разговори с хора, които преживяват подобни затруднения.
3. Водете си дневник. Проучвания показват, че записването на мислите и чувствата намалява стреса и тревожността толкова ефективно, колкото и когнитивно-поведенческата терапия за облекчаване симптомите на депресия.
4. Не се фокусирайте върху желанието да бъдете желани. Постарайте се да преосмислите отношенията си с обекта на лимеренция и поставете здравословни граници за контакти. Това ще ви позволи да се дистанцирате емоционално и да приемете реалността такава, каквато е.
5. Погрижете се за себе си. Постарайте се да се храните здравословно, спете достатъчно, спортувайте редовно.
6. Осигурявайте си време за релаксация. Множество научни изследвания са доказали, че техники като йога, медитация или дълбоко дишане са ефективни методи за справяне с тревожността.
7. Насочете своето внимание към други аспекти на живота. Това ще ви помогне да осъзнаете, че има още много неща, които са важни за вас, ще ви доведе до нови хобита, приятелства, кариерни пътеки, дейности, свързани с емоции на радост и удовлетворение.

И така, лимеренцията не е болест, но понякога е трудно преживяване. С правилна подкрепа и разумни подходи е възможно да преодолеете това състояние по здравословен начин.