Климатичните промени и здравето

Обновена: 08.03.2024|
Климатичните промени и здравето.

Ако досега не сте се замисляли за връзката между климатичните промени и здравето, днес ще ви дадем няколко примера за нея и как вече по света се наблюдават промени вследствие нейното нарушаване.

Според прогнози на СЗО, в недалечно бъдеще – периода между 2030 и 2050 година, се очакват климатични сривове, които може да доведат до тежки зарази и хронични заболявания, до екстремно социално напрежение и други проблеми.

Това налага да сме наясно с природните изменения и да сме подготвени за среща с различни катаклизми. Ето най-важното, което трябва да знаем за връзката между климатичните промени и здравето.

 

В риск е психичното здраве

Според неотдавнашно проучване, проведено от екип на Imperial College в Лондон, необичайното атмосферно затопляне провокира склонност към самоубийства, а наводненията, ураганите и други подобни бедствия са фактор за появата на посттравматични стресови разстройства у пострадалите.

При топлинни вълни, когато най-високото дневно нагряване надминава средната максимална температура с 5°С, ефектът на някои медикаменти за лечение на шизофрения се променя, твърдят медици.

Освен това природните сривове са условие за масови депресивни състояния, възникващи поради несигурност за насъщния хляб, за дома и жизненото пространство. Нарастващата тревожност за бъдещето причинява тежки щети на душевното здраве.

Как да противодействаме?

 

Климатичните промени и здравето.

 

За смекчаване на болестотворните фактори и за адаптиране към екологични инциденти са необходими предварителни сведения от авторитетни източници относно степента, времето и потенциалните влияния на климатичните трансформации.

Много важно е хората да споделят с близки и приятели, както и с лекари, своите тревоги и заедно да търсят начини, чрез които да преодоляват депресията и меланхолията. Онлайн мрежите също биха могли да се ползват.

Например, за излизане от стресови ситуации все повече пострадали се присъединяват към групи, споделящи общ проблем. Връзката между хора от различни места и с разнообразен опит предлага нови, полезни гледни точки, които могат да доведат до конкретни решения и действия.

Правилно е да се търсят контакти с оптимистично настроени личности. Такива срещи носят увереност и възстановяват емоционалното равновесие.

 

Климатичните промени и здравето – възможен бум на инфекции

 

Климатичните промени и здравето.

 

Най-видимите последици от изменението на климата са в областта на заразните заболявания.

Отдавна се знае, че наводненията са бедствие, водещо да разрастване на стомашно-чревните страдания (бактериална дизентерия, салмонела, гастроентерит, колиентерит и други).

Причина за това са променените условия на труд, бит и хранене на населението, а основният механизъм за предаване на болестите е фекално-оралният.

Климатичните промени предразполагат и разпространението на зарази чрез т.нар. междинни гостоприемници. Например, комари от рода Anopheles, намиращи се в застоялите води, благоприятна среда за тяхното развитие, предават на човека при ухапване маларийни плазмодии.

Паразитите достигат черния дроб, където се размножават и след това завладяват кръвообращението на пострадалия, разрушавайки червените му кръвни клетки.

През последните десетилетия не само се възобновяват победените от медицината и почти забравени заболявания, но възникват и нови инфекции. Днес еколози допускат, че трансформации в климата са допринесли за разпространението на вируса SARS CoV-2, причинител на ковид пандемията.

Това е станало постепенно чрез проникване на голямо количество слънчева светлина, повишаване на температурата и въглеродния диоксид в атмосферата. Тези фактори в някои региони на земята са променили растителността и свързаните с нея животински видове.

Обективността налага да отбележим, че се обсъждат и други хипотези за ковид пандемията – още се спори дали SARS CoV-2 е преминал в човека от прилепи, панголини или змии, или е лабораторно създаден.

 

Микроорганизмът Син Номбре и връзката му с климатичните промени и здравето

 

Климатичните промени и здравето. Запушване на артериите.

 

По-красноречив е примерът с хантавирусния сърдечно-белодробен синдром. Той се провокира от микроорганизъм, наречен Син Номбре, открит в югозападните части на САЩ.

Този вирус използва като междинен гостоприемник белоногата мишка, чиято популация се е увеличила десетократно след поредица от екстремни метеорологични явления.

Такива са години на суша, довели до намаляване на хищниците и проливни дъждове, увеличили хранителните ресурси на микробните преносители.

Най-често Син Номбре попада в човека при вдишване на въздух, замърсен с миши отделяния.

 

Разпространение на други инфекции вследствие повишаване на температурата

Наскоро изследователи от Университета в Мичиган предупредиха, че с повишаване на средната дневна температура с 2 градуса, в света ще нараснат случаите на денга, чикунгуня, кърлежов енцефалит, Лаймска болест и други инфекции.

Можем ли да се предпазим? Според медицинския географ Росица Спасова, защитните дейности като поддържане на дистанция, носене на маски, строга лична хигиена и ваксинация са полезни, но недостатъчни.

Необходими са мерки, които държавните органи следва да контролират, за да повлияят на климатичните промени и здравето ни да е в безопасност. Такива са:

  • прекратяване на горската сеч
  • съхраняване на водните ресурси
  • наказване на бракониерството
  • въвеждане на системи за ранно предупреждение относно предстоящи екстремни метеорологични явления и др.

 

Неинфекциозните заболявания ще нараснат

 

Климатичните промени и здравето. Инфекции през лятото. ХОББ. Лечение на плеврит.

 

Повишаването на температурата в околната среда може да причини широк спектър от незаразни, но тежки здравословни проблеми, твърдят климатолози.

Продължителната горещина води до прегряване и топлинен удар, изтощение на човешкия организъм, мускулни крампи, влошаване на съществуващи дихателни и сърдечни увреждания.

Cъс затопляне на времето нараства и количеството на цветен прашец във въздуха. Статистики сочат, че това води до увеличаване броя на пациентите със сенна хрема, бронхиална астма, кожни обриви и други симптоми на алергия.

Друг рисков фактор са екстремните водни стихии. Освен непосредствени опасности като удавяне и нараняване, наводненията носят рискове за здравето, поради възможни контакти с токсични вещества и образуване на мухъл. Патогенните плесени влошават качеството на въздуха и са почва за развитие на хронични увреждания, особено при деца, възрастни и хора с отслабена имунна система.

По-високите нива на фини прахови частици също провокират и задълбочават болестни състояния. Това са:

  • възпаление на дихателните пътища
  • астма
  • ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест)
  • инфаркт на миокарда
  • тумори на белия дроб и др.

 

Пълноценното хранене може да е труднодостижимо

 

Климатичните промени и здравето.

 

Факт е, че промените на времето увреждат растителните култури и затрудняват производството на храни.

Опасността ще се засили с повишаване на въглеродния диоксид в атмосферата и разрастване на плевелите и вредителите по растенията.

Това ще принуди фермерите да използват по-големи количества токсични за хората хербициди и инсектициди. При тези условия ще се промени съставът на почвата, което ще е причина за намалено производство на екологично чисти и пълноценни храни. Те ще бъдат скъпи и недостъпни за масовия потребител.

Недостигът или липсата на полезни вещества във всекидневното меню ще доведе до хранителни дефицити, които могат да предизвикат промени в обмяната, водно-солевия баланс, храносмилането и всички останали системи на човешкия организъм.

 

Климатичните промени и здравето – как да се защитим?

 

Климатичните промени и здравето.

 

Ангажимент за опазване на климата имат не само институциите, държавите и световните общества, които трябва да се грижат за природата и да решават разумно възникнали конфликти.

Отговорност носи и отделният човек, независимо от неговия пол, възраст, етническа принадлежност, религия, социален статус и редица още особености. Всеки от нас може да направи по нещо за чистотата на заобикалящата го среда.

Например:

  • да пътува по-често с колело
  • да гаси лампите вкъщи, когато не са му нужни
  • да изхвърля отделно отпадъците, имайки предвид, че те могат да бъдат ресурс за повторно използване
  • да сложи соларен панел на покрива си, ако му е възможно
  • да се информира относно ползите от енергията на слънцето и вятъра, която не е свързана с парников ефект
  • да избягва дейностите, водещи до екологичен дисбаланс

Така, грижейки се за природата, ще можем да се справим с последиците от климатичните промени и здравето ни ще е в безопасност. Струва си да помислим за бъдещето, нали!

Категории: Здраве, С грижа към земята|Публикувана: 30.03.2022|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Ваня Шипочлиева
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 8 март 2024 в 11:54 | Публикувана: 30 март 2022 в 16:48 | Категория: Здраве, С грижа към земята