Мисия съзидателно общество

Отклонихме ли се от правилния път и тръгнахме ли към този, който ни води към саморазрушението? Забравихме ли за връзката си с природата и че всъщност Земята е наш дом и това, което ни храни и поддържа живи?

Настъпило е времето да си зададем тези въпроси и да направим много важен избор. От него ще зависи не само бъдещето на нашата цивилизация, но и бъдещето на нашата планета.

Време е за колективна промяна в съзнанието ни и изграждането на едно съзидателно общество, което използва силата на иновациите в сътрудничество с природата, за да се справим с огромните предизвикателства на времената, в които живеем.

 

Къде сгрешихме?

 

 

„Кризата е криза на съзнанието, която вече не може да приема остарелите норми, остарелите модели, древните традиции.

С оглед на днешния свят с всичкото страдание, конфликти, унищожение и агресия, човекът не се е променил. Все така брутален, груб, агресивен, присвояващ, състезаващ се.

И си е изградил общество по тези правила.“

Джуди Кришнамурти

За никого вече не е тайна, че системата, по начина, по който е функционирала досега, повече не може да функционира.

Нарушаването на баланса в природата, унищожаването на екосистемите, технологичният прогрес, който не е съобразен с природните закони, ни доведоха до сериозни катаклизми и климатични промени.

През последния век човечеството достигна до революционен напредък, но и едновременно с това отвори кутията на Пандора.

Научните открития и развитието на технологиите, които бяха създадени, за да улеснят живота ни, всъщност ни изиграха много лоша шега.

Ние забравихме за връзка си с природата и нейните изконни правила. Открихме силата на атомната енергия, но вместо да я използваме за съзидание, я насочихме към разрушението … и то на самите нас.

Умът, който е огромно преимущество на нашия вид, всъщност тръгна против притежателите си. Колективната болест и ракът на нашата цивилизация се оказаха интелектът и егоизмът ни.

Неравномерното разпределение и неефективното боравене с природните ресурси създават проблем не само за самите нас, но и за всички останали обитатели на планетата, както и на сама нея. Изправени сме пред редица предизвикателства.

 

Религията на консуматорството

 

 

Съвременното общество е под влияние на културен феномен, който можем да наречем „религия на консуматорството“ или „религия на свръхпроизводството“.

Тази идеология, наречена пазарна икономика, поощрява безконтролната консумация и безмерното производство на материални блага като средство за постигане на лично щастие и статус.

Стандартът на живот на една нация се измерва чрез така наречения брутен вътрешен продукт (БВП), който е показател за общата стойност на всички стоки и услуги, произведени в дадена страна за една година.

Колкото повече потребление, толкова по-добре за икономиката и толкова по-висок БВП. Но само за икономиката, не и за човечеството и още по-малко – за планетата.

В действителност моделът на пазарната икономика е довел до редица проблеми на глобално ниво. В резултат на това на планетата ни настъпват сериозни екологични последици.

Изчерпване на природни ресурси

Непрекъснатото производство и потребление на стоки изразходва ценни природни ресурси като вода, дървесина и полезни изкопаеми. Това води до изтощаване на екосистемите и нарушаване на биоразнообразието.

Цялата световна икономика е базирана на хидрокарбоновата енергия на изкопаемите горива, като петрола, чиито запаси се изчерпват със светкавична скорост.

Въпреки че има доказателства, че в земните недра продължава да се образува нефт, то това изисква много дълъг период от време, а наред с това потреблението му нараства с всяка изминала година.

Замърсяване на околната среда

Производствените процеси и изхвърлянето на отпадъци от индустриите предизвикват сериозно замърсяване на почвите, водите и въздуха, генерирайки огромни количества вредни емисии.

Токсичните химикали, които се използват в земеделието, имат разрушително въздействие, както върху почвата, така и върху здравето на хората. А пластмасовите продукти, изхвърляни в океаните, се разграждат изключително бавно и представляват сериозен проблем за морските екосистеми.

Морален упадък

Свръхпотреблението на материални блага насърчава себичното мислене и егото. Икономическа система, базирана на печалба и консуматорство, води до деградация на ценностната система. Всъщност най-големият проблем е именно нравственият упадък на нашето общество.

Идеологията на консуматорството поощрява и цени успешното натрупване на богатство, като се дава приоритет на индивидуалните желания и амбиции пред добруването на всички граждани.

Резултатът е общество, в което се оценяват хората по техния финансов статус, а не по добродетелите и обществения им принос. По този начин неравенството и социалната несправедливост се задълбочават, а това довежда до повишаване на престъпността и насилието.

 

Мисията съзидателно общество

 

 

Изграждането на съзидателно общество е не просто възможен, а единственият начин да се отклоним от пътя на колективното ни самоунищожение.

Но освен всички промени, които са нужни за изграждането на една устойчива, ефективна и справедлива система, трябва да се случи най-важната промяна – тази в съзнанието ни.

Реалността, която виждаме, е резултат от грешните стереотипи и убеждения, който са се поддържали с векове в колективното ни съзнание.

Образование

„Да образоваш ума, без да образоваш сърцето, не е никакво образование!“

Аристотел

Образованието е първата стъпка към съзидателно общество. Бъдещите поколения са това, което ще гради и бъдещето на нашата цивилизация.

Преди всичко трябва да се даде приоритет на една холистична образователна система, която цени не само трупането на академични знания, но и развиването на емоционалната интелигентност и емпатията.

Учениците трябва да бъдат насърчавани да изследват вътрешния си свят и да се учат да боравят правилно с емоциите си, а не да бъдат поощрявани в духа на състезателния характер, конкуренцията и успешната професионална реализация на всяка цена.

Култивирането на етичното поведение и социална отговорност е основата за възпитанието на едно бъдещо съзидателно общество.

Преди всичко е важно децата да разбират взаимовръзката между човека и природата и как да живеят осъзнато и в хармония с нейните закони.

Рационално използване на ресурсите

Устойчивостта на сегашния ни икономически модел е критична. Трябва да преминем към по-ефективни и икономични практики в областта на енергията и потреблението на ресурсите.

Нужен е преход към икономика, която е базирана на рационалната употреба на природните богатства. Този модел изисква минимизиране на използването на бавно възобновяемите ресурси, като нефт, и преминаването към лесно възобновяеми източници на енергия.

Всъщност Земята е безгранична на ресурси, но проблемът е, че досега ние не сме ги използвали ефективно и разумно.

Употребата на чисти източници на енергия като слънчевата, вятърната и геотермалната може да намали зависимостта ни от горива, които генерират парникови газове.

Концепцията за икономика, базирана на ресурсите, е на Жак Фреско, американски инженер, социолог, футуролог и съосновател на „The Venus Project“ (Проектът Венера).

В този проект се промотират и разработват иновативни идеи, насочени към преобразуването на световната икономика и обществото към устойчиво, ресурсно ефективно бъдеще и технологичен прогрес.

Кръгова икономика и рециклиране

 

 

Кръговата икономика се стреми към оползотворяване и възстановяване на ресурсите в производствения процес. Вместо да се изхвърлят материалите след употреба, те се рециклират и връщат в икономиката.

Процесите на рециклиране може да помогнат значително да се редуцира нуждата от нови суровини и да се намали количеството отпадъци. Рециклирането позволява повторната употреба на суровини като стъкло, хартия, метал и пластмаса.

Този подход предотвратява замърсяването в резултат на производствените процеси, което, освен че спомага за запазването на природните ресурси и ценни суровини, допринася и за опазването на околната среда.

Еко земеделие

Еко земеделието, известно и като био или органично земеделие, се отличава от традиционното, тъй като използва методи и практики, които намаляват или премахват употребата на токсични химикали, пестициди и синтетични торове.

В еко земеделието се използват натурални торове, които са безопасни за хората и околната среда. Продуктите, произведени от него, са по-богати на хранителни вещества и не съдържат остатъци от токсични химикали.

По този начин се консумира здравословна и питателна храна и се намалява рискът от вредни ефекти за здравето. Също така в екологичното земеделие се забранява използването на ГМО семена и култури.

Превантивна медицина

 

 

Истинският смисъл на медицината е превенцията и тя трябва да се фокусира най-вече върху предотвратяването на заболяванията преди те да се развият, а не само на лечението им след като вече са се появили.

Най-важната й цел е да информира обществото как да се поддържа оптималното здраве и благополучие. Това ще подобри качеството на живот и ще позволи на хората да се фокусират върху своите цели и проекти.

Така може да се намалят разходите за здравеопазване в дългосрочен план, тъй като се предотвратява появата на сериозни заболявания, които изискват интензивно и скъпо лечение и хоспитализации.

Интелигентни технологии и автоматизация

Насърчаването на иновациите чрез научни изследвания е от ключово значение за бъдещето. Правителствата трябва да инвестират в изследвания, които се занимават най-вече с належащитe проблеми.

Интелигентните технологии могат да увеличат ефективността на производството, като намалят загубите и човешкия труд. Всъщност технологиите винаги са били в полза на човечеството, но проблемът е бил в това кой и с какви намерения ги използва.

Противно на всеобщите схващания, че индустриалната автоматизация ще има негативни последици, защото голяма част от хората ще изгубят работните си места, тя ще поеме тежките и опасни професии и ще намали смъртността от работни злополуки и професионални болести.

Жак Фреско, който напусна този свят през 2017 г., насърчаваше разработването и използването на автоматизирани системи и роботи, за да се освободят хората от монотонния и тежък труд и да се насочат към по-креативни и образователни дейности.

Хармония с природата

При развитието на новата икономика трябва да се стремим към хармония с природата и баланс с околната среда. Ние сме напълно зависими от Земята и трябва да намерим начин на симбиотично съжителство с нея.

Прилагането на природните принципи в нашите системи е основният стълб към изграждането на едно съзидателно общество.

Природата се е доказала в това да създава стабилни и устойчиви системи и ние трябва да вземаме пример от нея. Също така е нужно да доближаваме връзката си с нея, тъй като тя е важна за нашето физическо и психическо благополучие.

Създаването на зелени площи, подобряването на екосистемите и опазването на водните ресурси са в основата на зелената инфраструктура.

Това не само подобрява качеството ни на живот, но и играе ключова роля в намаляването на вероятността на природни бедствия и катаклизми.

Усилията за опазване, повторното залесяване и практиките за устойчиво селско стопанство ще помогнат за запазване на биоразнообразието, борбата с изменението на климата и ще ни помогнат да се самосъхраним.

 

Съзидателно общество – мисията възможна!

 

 

Предизвикателствата пред човешката раса са огромни, но не са непреодолими. Едно съзидателно общество, което цени сътрудничеството, държи ключа към справянето с тези належащи проблеми.

Всеки един от нас има роля в тази мисия. Независимо дали сте учен, политик, преподавател, лекар, предприемач или просто загрижен гражданин, вашите действия имат огромно значение.

Заедно можем да впрегнем невероятния човешки капацитет за творчество и решаване на тези проблеми, за да изградим свят, който е по-справедлив, устойчив и проспериращ за всички ни.

Наша колективна отговорност е да се захванем с тази мисия за изграждането на съзидателно общество и по този начин можем да вдъхновим бъдещите поколения да носят факела на иновациите и сътрудничеството напред.

Една от ключовите характеристики за изграждането на съзидателно общество е включването на всички, независимо от техния статус. Трябва да създадем образователни и културни среди, които насърчават разнообразието и инклузията.

Само когато всички имат възможност да споделят своите гледни точки и да бъдат чути, можем да намерим най-добрите решения за нашите общи проблеми.

Докато се стремим да изградим съзидателно общество, ориентирано към връзка с природата и духовно самосъзнание, ние не просто изграждаме физически структури или институции, ние създаваме ново колективно съзнание, което цени вътрешния свят толкова, колкото и външния.

Това е визия, която, когато бъде реализирана, притежава потенциала да трансформира не само индивидуалния ни живот, но и самата тъкан на нашия свят, водеща ни към по-светло и по-хармонично бъдеще!

„Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни нагоре, Хана. Облаците се вдигат! Слънцето си пробива път! Отиваме от тъмнината към светлината.
Отиваме към нов свят – по-добър свят, където хората ще се въздигнат над омразата, алчността и бруталността си. Погледни, Хана! Душата на човека е получила крила и накрая той започва да лети.
Той лети към дъгата, към светлината на надеждата, към бъдещето, бляскавото бъдеще, което принадлежи на теб, на мен, на всички нас. Погледни, Хана … погледни!“

„Великият диктатор“ ,Чарли Чаплин