Как мозъкът влияе на стареенето?

Мозъкът влияе на стареенето – това е неизбежно, предвид, че той е контролният център на човешкото тяло. Съставен е от милиарди нервни клетки (неврони), които комуникират помежду си и управляват основните функции на организма.

Множество изследвания, публикувани в периода 2019-2024 година, подчертават факта, че централната нервна система има влияние върху стареенето. То засяга всички клетки в тялото по различен начин в зависимост от техните функции, вид и способност да се обновяват.

Как промени в организма, регулирани от мозъка, се отразяват върху стареенето? Има ли начини да забавим този процес? Какво можем да направим сами? Отговорите са в следващите редове.

Какво показват научните изследвания?

Засега ролята на мозъка при стареене не е напълно изяснена. Необходими са още изследвания и технологични иновации за разбиране на въпросния неизбежен, биологичен ход, свързан с намаляване функционалната способност на организма. Процесът е подвластен на много фактори, действащи по сложни пътища.

Ето някои от основните механизми, чрез които централната нервна система влияе на стареенето.

Скъсяване на теломерите

Това са структури, намиращи се в краищата на хромозомите. Състоят се от многократно повтарящи се последователности от ДНК и свързани белтъци. Основната функция на теломерите е да предпазват хромозомите от деградация и да предотвратяват сливането им една с друга.

Проучвания на експерти в различни области доказват, че хроничният стрес, негативните емоции и депресията, които се контролират от мозъка, могат да доведат до бързо скъсяване на теломерите.

Сред тези изследователи е молекулярният биолог и генетик Елизабет Блекбърн, удостоена с Нобелова награда за физиология или медицина за откритието на т.нар. теломераза – ензим (ускорител на биохимични реакции), поддържащ теломерите.

В нормалните телесни клетки този ензим е слабо активен или напълно неактивен, така че при всяко клетъчно делене дължината на теломерите намалява. Когато те станат прекалено къси, клетката губи способността си да се дели по-нататък. Това води до клетъчна смърт (апоптоза) или до клетъчно стареене (сенесценция). Апоптозата е форма на целенасочена смърт, чрез която организмът се освобождава от ненужни или повредени структури. В състояние на сенесценция клетките не се делят, но остават в тялото и изпускат молекули, които допринасят за възпалителни процеси, ускоряващи стареенето.

Мозъкът влияе на стареенето чрез повишаване на кортизола

 

 

Още в средата на миналия век изследователи уточняват как две структури на централната нервна система – хипоталамусът и хипофизата (т.нар. хипоталамо-хипофизна ос), както и надбъбречните жлези работят заедно, регулирайки отделянето на основния стресов хормон – кортизол.

Когато даден човек е подложен на продължително нервно напрежение, предизвикано от негативно емоционално или физическо въздействие, нивата на кортизол в кръвта се повишават и водят до оксидативен стрес. При това състояние в организма се натрупват прекалено много нестабилни молекули (наричат се още свободни радикали, защото имат един или повече несвързани електрони, склонни към химични реакции). Свободните радикали могат да провокират увреждания на клетките, да предизвикат възпаление и така да ускорят стареенето и развитието на заболявания.

Според нобелиста проф. Ерик Кандел, известен със своите постижения в областта на невропластичността, много значима за човека е ролята на мозъчна структура, наречена хипокампус. От 90-те години на миналия век до днес са публикувани множество изследвания по темата. Авторите доказват, че в тази част от централната нервна система могат да се сформират нервни клетки през целия живот.

И още – при хронично високи нива на кортизол в кръвта хипокампусът се уврежда, което е свързано със загуба на неврони и потискане на тяхното образуване. Проучвания сочат, че хора, подложени на дълготраен силен стрес или страдащи от депресия имат сравнително малък хипокампус, което е показателно за напреднал процес на стареене.

 

Други хормонални промени

Освен кортизол, чрез хипоталамо-хипофизната ос мозъкът регулира множество други хормони, включително соматотропин (СТХ), тестостерон, естрогени. Намаляването им съответно води до загуба на мускулна маса и костна плътност, забавяне на метаболизма, повишаване на мастната тъкан в тялото, риск от сърдечно-съдови проблеми и други нарушения. Понижаването на хормоналните нива е част от естествения процес на стареене, но когато настъпи рязко или е значително, възникнат заболявания, нарушения в настроението, отслабване на паметта и други проблеми.

Обикновено с напредване на годините намалява производството на мелатонин – хормонът, който регулира съня и бодърстването. Той се произвежда и отделя главно от епифизата, известна още като мелатониновата жлеза в мозъка. Ниското кръвно ниво на този хормон е причина за безсъние, трудно заспиване, чести събуждания, умора и ускорено стареене.

Когнитивни проблеми

 

 

Съществена роля в регулацията на мозъчните функции имат невротрансмитерите (химически вещества, които предават сигнали между нервните клетки и между нервните клетки и други клетки в тялото).

Често при спад в нивата на невротрансмитери като допамин, серотонин и ацетилхолин, настъпват когнитивни затруднения. Това са проблеми, свързани с:

• паметта
• концентрацията
• вниманието
• пространствено-визуалната ориентация
• езиковите умения
• способността за планиране, организиране и вземане на решения

 

Те се засилват в състояние на депресия и социална изолация и стареенето се ускорява. Същото се случва при възпаление, тъй като мозъкът регулира имунните реакции в тялото. Продължителното активиране на биохимични процеси в организма, в отговор на нараняване или инфекция, допринася за стареенето.

 

Може ли да се забави стареенето?

Днес се правят опити за т.нар. „обръщане процеса чрез генна терапия“. Търсят се подходи, свързани с активиране на теломеразата или използване на други молекулярни механизми, насочени към удължаване на теломерите. Целта е клетките да променят своя жизнен цикъл, връщайки се към основното си състояние на стволови клетки.

Генната терапия обаче крие рискове, защото процесът на обръщане се осъществява чрез въздействие на вирус, който влияе на генетичната информация или се прилагат комбинации от химични вещества, влияещи върху сенесцентните клетки. Но това са само експерименти в лабораторни условия. Изследователите подчертават, че засега мозъкът не е в състояние самостоятелно и директно „да удари спирачки на стареенето“. Той обаче изпълнява съществена роля в регулацията на много фактори, свързани с телесните функции.

И въпреки че стареенето не може да бъде напълно блокирано, има начини за поддържане на здравето и недопускане на когнитивен упадък.

 

Какво да направим сами?

 

 

Грижата за мозъка е от изключително значение поради неговото влияние върху цялостното здраве, процеса на стареене и качеството на живот.

Ето 7 ефективни стратегии:

1. Осигурявайте си ежедневно умствена стимулация. Тя е напълно постижима чрез дейности, които активират различни когнитивни функции на мозъка, като внимание, памет, критично мислене и други. Например полезно е четенето на книги или статии, воденето на дневник, решаването на пъзели и задачи, изучаването на нов език. Също са препоръчителни заниманията с музика, рисуване или друга форма на изкуство. Важното е да се ангажирате с дейности, които укрепват невронните връзки, помагат на мозъка да запазва своята невропластичност (способност за пренастройване в отговор на настъпила промяна), повишават позитивните емоции и самооценката ви.
2. Бъдете физически активни. Практикувайте всекидневно, в рамките на 30 минути, т.нар.кардио упражнения (ходене, бягане, плуване) като се съобразявате с общото си състояние. Може да включите в програмата си силови тренировки за укрепване на мускулите, поне два пъти седмично, както и упражнения за гъвкавост и баланс, като йога или пилатес. Тези занимания подобряват телесния тонус и общото здравословно състояние, подпомагат мозъчното кръвообращение и растежа на нови нервни клетки.
3. Хранете се пълноценно и балансирано. Консумирайте ястия, богати на: антиоксиданти (плодове, зеленчуци, ядки); омега-3 мастни киселини (риба, рибено масло, семена); витамини (B-комплекс, D, Е); минерали (магнезий, цинк, желязо). Така ще гарантирате здравето на мозъка и активността на когнитивните си функции.
4. Поддържайте добри социални връзки: Контактите с приятели и роднини, членството в социални групи и участието в обществени инициативи укрепват когнитивната функция.
5. Контролирайте стреса. За целта ще ви помогнат йога, медитация, дълбоко дишане и други техники за релаксация.
6. Осигурявайте си пълноценен сън. Създавайте си условия за това чрез поддържане на тишина и комфорт в спалнята, чрез редовно заспиване и събуждане в точно определени часове.
7. Ограничете вредните навици и не пропускайте полагащите ви се профилактични прегледи. Намалете или елиминирайте консумацията на концентрати, избягвайте тютюнопушенето. Следете здравословното си състояние и при необходимост търсете лекарска помощ своевременно.

 

И още една препоръка, взаимствана от думи на проф. Ерик Кандел: следвайте тези стратегии и мозъкът няма да ви предаде.

 

Често задавани въпроси