Как да не хвърляме храна и да готвим оптимално?

Всеки ден в домовете ни се изхвърля повече храна, отколкото осъзнаваме. Това не само натоварва околната среда, но и семейния бюджет. При ежедневно готвене загубите се натрупват бързо, а с тях и излишните разходи. Истината е, че с малко повече планиране и внимание можем да сведем хранителните отпадъци до минимум, като едновременно спестяваме пари и използваме по-ефективно времето и ресурсите си. Да се научим как да не хвърляме храна не е просто въпрос на икономия – това е навик, който показва уважение към труда, природата и самите нас.

Хранителните отпадъци се превръщат в един от най-сериозните глобални проблеми на съвремието. Всяка година в света се изхвърлят между 0.9 и 1.3 милиарда тона храна, според доклад на Програмата на ООН за околната среда. Ако се включат и загубите по цялата верига на производство и доставка, количеството може да достигне до 1.6 милиарда тона годишно. Това означава, че близо една трета от цялата произведена храна никога не достига до потребителя – ресурс, който би могъл да изхрани милиарди хора, но вместо това допринася за замърсяването, разхищението на вода и повишаването на въглеродните емисии.

 

Как да не хвърляме храна с оптимално планиране?

За да можем да организираме оптимално хладилника и готвенето си, трябва да направим пазара си максимално ефикасен. Това може да се случи с добра подготовка и дори и с ограничен бюджет. Ето как да планираме правилно храненето си за седмицата:

• Може да започнем с планиране на 2-3 хранения за седмицата или да сготвим в по-голямо количество 3 ястия, които обаче могат да се комбинират – протеин, зеленчуци и зърнена култура.
• Трябва да изберем съставки, които се повтарят в няколко ястия: напр. може да използваме пилешко, за да направим пържоли или шишчета, но може и да си сглобим вкусна салата Цезар с останалата част от месото. По този начин закупуваме 1 порция пилешко, но готвим две питателни хапвания. 
• Хубаво е да наблюдаваме навиците си – какво се консумира често през седмицата и какво остава в хладилника с месеци. По този начин ще се запасим с любимите си съставки и няма да трупаме излишни. 
• Списъкът не е необходим – спазвайки горното правила може дори да се досещаме вече забравени ястия, които да ни хрумнат, докато се шляем между щандовете.

Не е задължително винаги да пазаруваме, за да изпълняваме рецепта. Важно е просто да знаем как да комбинираме налични съставки. Така не само няма да изхвърляме храна, но и ще помогнем на Земята. 

 

Рецептата е ориентир, не закон!

 

 

Преди да започнем трябва да уточним разликата между готвенето, базиращо се на рецепта, и готвене, базиращо се на храна. Ето и какво ги различава:

• RBC – Recipe Based Cooking: означава, че следваме конкретна рецепта стъпка по стъпка. Измерваме точно количествата, купуваме всички изброени продукти и целта е да получим резултат, възможно най-близък до оригинала.
• FBC – Food Based Cooking: започваме от това, което вече имаме в хладилника. Тук рецептата е по-скоро вдъхновение, а не правило – комбинираме наличните съставки, импровизираме и използваме продуктите пълноценно, без излишен отпадък.

В миналото готвенето винаги е било тясно свързано с това, което природата и обстоятелствата са предоставяли. Рецептите не са били фиксирани, а живи и адаптивни – хората често са променяли съставките според сезона, наличните продукти или икономическите и политическите реалности.

Например в някои райони на Италия класическата карбонара се приготвя без яйца, защото по време на определени периоди е имало недостиг на този продукт. Подобни промени се срещат в почти всяка традиционна кухня – местните хора са заменяли, импровизирали и така са създавали свои варианти на познати ястия. Точно затова днес е трудно да говорим за „оригинална рецепта“ за което и да било ястие. Всяка версия е отражение на конкретно време, място и достъпни ресурси. 

В днешно време обаче, когато пазарите са пълни и почти всички съставки са достъпни целогодишно, сме забравили този естествен модел на гъвкавост. Свикнали сме да следваме рецептите дословно, сякаш те са универсална истина.

Всъщност истинската стойност на готвенето винаги е била в адаптацията, в умението да създаваме вкус от това, с което разполагаме, а не в копирането на готови формули.

Да си представим следната ситуация: в интернет попадаме на рецепта, която изглежда едновременно вкусна и полезна. Преглеждаме списъка със съставките и между познатите продукти откриваме една, която ни е напълно непозната. Решени да следваме рецептата дословно, я купуваме, използваме капка-две за ястието и я прибираме в хладилника. Там тя остава забравена – стои на рафта с месеци, докато накрая срокът на годност не изтече и ние сме принудени да я изхвърлим.

Затова е важно да подхождаме по-гъвкаво и да не се вкопчваме сляпо в рецептата. Вместо да купуваме продукти, които ще използваме само веднъж, можем да потърсим разумни алтернативи – съставки със сходен вкус или функция, които вече имаме у дома. Така не само ще спестим пари и място в хладилника, но и ще се научим да бъдем по-креативни в кухнята. В крайна сметка, добрата рецепта не е тази, която следваме буквално, а тази, която адаптираме според нашите нужди и налични продукти.

Една рецепта ни учи на едно ястие. Научаването на методи, навици и подходи ни учат на хиляди.

Следвайки една рецепта, ние даваме десетки левове буквално за едно хранене. Това не е оптимално и вреди на джоба ни без да осъзнаваме. Вместо това може да преобърнем пътя на готвенето – първо да закупим храната и после да я приложим в ястието. 

Рецептите са удобни, за да се научим на някои базови правила – каква температура се изисква за готвене на месо, как да изпробваме готовността на десерта и т.н. Но невинаги човек има времето и бюджета да приготвя вечерята си по рецепта всеки ден.

 

Как да се научим да готвим с наличните съставки?

 

 

Когато сме били начинаещи в готвенето, всеки е започнал да се учи от рецепти или е следвал инструкциите на мама или баба. И всъщност имаме много повече знание за готвенето, отколкото си мислим. 

Важното е да оползотворяваме наличните съставки оптимално. Може да започнем с кулинарната техника “Blackening” – “почерняне”. Тя ни позволява да “почерним” протеин с подправка по наш избор.

След като сме открили най-добрата за нас комбинация от протеин и подправка, може да изберем основа за ястието и след това добавки, с които да обогатим визията и вкуса.

Следващата стъпка е да се научим да работим около една съставка. Най-чест пример, който привържениците на FBC използват, е пилешкото. Ако закупим пилешко, разрежем го на необходимите парчета и го осолим добре, то пред нас стоят много опции. Ако сме готови да го сготвим може да му добавим налична марината и да го “метнем” на котлона, но ако сме в настроение да го добавим към друго ястие – просто го нарязваме в салатата си.

Трети съвет при FBC е да работим около рецептата, но да не се притесняваме да я модифицираме спрямо нашия хладилник. Пример – попаднали сме на рецепта, в която основната съставка са пилешки гърди. Отваряме хладилника и установяваме, че ни липсват и пилешки гърди и няколко подправки.

Тук идва моментът, в който си казваме: “Трябва да ида до магазина, за да купя нужните продукти”. Но след като хапнем пиле веднъж, останалото пилешко може да остане със седмици във фризера и накрая да го изхвърлим. Затова може да използваме наличното в шкафа – нахут, грах, дори боб и пак да приложим рецептата. Липсващите подправки може да изпуснем или да се уверим, че дори с наличните в панера може да сътворим невероятно ястие. Да, то може да не изглежда дословно като на снимката, но все пак ще ни засити и няма да сме похарчили дори лев отгоре. 

 

Заключение

 

 

Умението да не изхвърляме храна не е просто въпрос на спестяване, а на осъзнато отношение към света около нас. Всеки остатък, който оползотворяваме, всяка рецепта, която адаптираме спрямо това, което вече имаме, е малка крачка към по-устойчиво и отговорно ежедневие. Готвенето с мисъл не изисква повече усилия – изисква повече внимание. Ако се научим да планираме, да използваме продуктите пълноценно и да се доверяваме на собствената си креативност, ще открием, че можем да създаваме вкусни, разнообразни и питателни ястия, без да разхищаваме нито храна, нито ресурси. Така кухнята ни ще се превърне не просто в място за готвене, а в пространство за устойчивост, уважение и вдъхновение.