Херния – видове, симптоми и лечение

Най-характерният признак за заболяването е появата на подутина на определено място в торса или слабините – сигурен знак, че част от орган е „излязъл“ от правилното си място. Това не важи за дисковата херния, тъй като при нея изплъзването на междупрешленен диск няма външни видими признаци, но се проявява чрез болка и неврологични симптоми. Някои от по-редките видове също нямат външни показатели, по които да преценим сами състоянието си.

Рисковите фактори може да варират според вида на заболяването, тъй като херниите са разнообразни. Общ за тях обаче е генетичният фактор – ако близки хора от семейството ни са получавали някои от видовете херния, ние също сме предразположени. Наднорменото тегло също е основен рисков фактор, тъй като излишните килограми прилагат по-голямо напрежение на коремните органи, което може да отслаби стените и каналите, през които херниите се получават.

Херниите може да се различават според причините за тяхната поява, къде се намират и какви органи засягат. Обикновено става дума за изплъзване на органите, намиращи се в коремната кухина, заедно с мастна тъкан, но има и хернии, които може да засегнат други органи в тялото. Ще разгледаме основните видове, въпреки че някои от тях са изключително рядко срещани.

Това е състоянието, за което обикновено се сещаме, когато става дума за херния. В този случай говорим за изплъзване на определена част от червата извън коремната кухина поради отслабено място или отвор на коремната стена. Основният признак, който е характерен за този вид, е мека подутина в областта на корема. Възможно е също да се усеща болка и дискомфорт, но често единственият признак е подутината. Най-често се открива над пъпа.

Рисковите фактори за изплъзването на органите и появата на коремна херния са разнообразни:

• Затлъстяване
• Често напрягане на коремните мускули – при упорита кашлица или например запек
• Асцит
• Прекомерно натоварване на коремните мускули при вдигане на тежки предмети
• Бременност
• Коремни операции
• Отслабване на коремната стена поради напреднала възраст
• Травми и наранявания на корема

Някои от тези рискови фактори са в наш контрол и е препоръчително да се погрижим за тяхното намаляване, за да осигурим здравето на тялото си.

Областта около пъпа е едно от слабите места на коремната стена особено при бебета, при които е възможно самата стена да не се е затворила напълно. Характерната издутина при пъпна херния се наблюдава около пъпа, като е възможно при спокойна стойка да не се вижда изобщо, а да се появява само при напрягане на коремните мускули.

Пъпни хернии най-често се наблюдават при бебета. В тези случаи обаче те често се лекуват от само себе си – при повече от 90% от децата под 5-годишна възраст състоянието отшумява самостоятелно с правилното затваряне на коремната стена. Ако продължи след 5-годишна възраст, обикновено се налага хирургическа интервенция.

При възрастни пъпните хернии не се оправят сами без операция. Причините за тях най-често са наднормено тегло и бременност.

Този вид е най-често срещаният – около 75% от коремните хернии са именно ингвинални. При ингвинална херния наблюдаваме „изсипване“ на част от червата през слабинния (ингвиналния) канал. Интересно е, че тя по-често се появява в дясната част на тялото. От нея обикновено страдат мъже. Проявява се с мека издутина в близост до тестисите или срамните устни, тъй като в тази област се намира ингвиналният канал. В някои случаи този канал е с отслабени стени, което позволява на част от коремните органи да се спуснат през него.

При недоносени бебета се случва този канал да не се затвори добре, което също е причина за ингвиналното изсипване.

Рискови фактори за този вид е отслабването на ингвиналния канал и коремната стена не само поради вродени особености, но и с отслабването на мускулатурата с напредване на възрастта. При прекомерно натоварване на корема също може да се получи „изсипване“ на част от червата надолу към слабините.

Освен видимата подутина може също да се усеща болка, парене, тежест или натиск в засегнатата област.

Този вид не е толкова често срещан, но не се смята за особено рядък. В горната част на бедрото се намира т.нар. феморален канал. В случаите на бедрена, или феморална, херния част от червата заедно с друга тъкан могат да се изплъзнат от коремната кухина и да се свлекат през този канал към бедрото. Феморалният канал се намира близо до ингвиналния, поради което често може да се бъркат една с друга.

Това състояние се наблюдава по-често при жени, докато ингвиналната е по-често срещана при мъже.

Може да я разпознаем по характерната подутина в горната част на бедрото – там, където се срещат кракът и гениталният триъгълник. Феморалната херния изисква лекарска помощ, тъй като случаите на заклещване са по-често срещани.

След операции в коремната област е възможно едно от усложненията да бъде именно следоперативна херния. При нея част от коремните органи се изплъзват през хирургическия разрез. Обикновено инцизионната херния се проявява като подутина, наподобяваща често срещаните коремни хернии.

Това може да се случи поради различни причини като например:

• Неправилно затваряне на хирургичния разрез
• Некачествено възстановяване на мускулите в областта
• Прекомерно претоварване, преди да сме се възстановили напълно.

Може да се появи между 3 и 6 месеца след съответната коремна операция и засяга около 15-20% от усложненията след коремни операции.

При диафрагмална херния се наблюдава вроден или новосформиран отвор, или разширение на естествените отвори на диафрагмата. Тя е мускулът, който разделя гръдната и коремната кухина и предотвратява смесването на органите.

При този дефект част от коремните органи навлизат в гръдната кухина.

Най-често наличието на дупка в диафрагмата е вродено състояние. Възможно е да се получи и поради травми и контузии.

При този вид хернии основните симптоми са свързани с промени в дишането, тъй като част от коремните органи навлизат в гръдната кухина, притискат белите дробове и намаляват значително обема им.

Възможно е да се чува и стомашно къркорене от гръдния кош. Обикновено няма външни признаци като подутините при някои от другите хернии.

При хиаталната херния горната част на стомаха се изтласква нагоре и навлиза в гръдната кухина през разширения хранопроводен отвор на диафрагмата – hiatus oesophageus. Обикновено преминава само малка част от стомаха, тъй като отворът има ограничен диаметър.

Често не се наблюдават явни симптоми и пациентите разбират за това състояние след преглед по други причини.

Основен рисков фактор при хиаталните хернии е повишеното налягане в коремната кухина, което се получава при напрежението на коремните мускули. Това може да стане след интензивни силови упражнения и вдигане на тежко, но и също по време на бременност, при силна хронична кашлица и други причини за напъни на корема.

Специфично за този вид е, че може да предизвика болка по време на хранене, както и много силен киселинен рефлукс – връщане на стомашно съдържимо (включително киселини) към хранопровода.

Този вид е от по-редките изплъзвания на коремните органи. Носи името на фламандския учен и хирург Ейдриан ван ден Шпигел, който я описал още през 17. век. Тя засяга страничната част на корема, където има естествени отслабвания на коремната стена. Шпигелова херния се появява между слоевете съединителна и мускулна тъкан. Обикновено е малка на размер (1-2 см), което прави риска от заклещване по-голям.

В страничната част на корема се наблюдава характерна хернийна подутина. Често изчезва, когато сме в легнало положение. Това не означава обаче, че проблемът е изчезнал.

Тези хернии също са едни от редките видове на заболяването. Засягат тазовото дъно и се проявяват при перинеума (зоната от меките тъкани, които се намират между ануса и външните полови органи – вагината/скротума). Излизане на коремните органи от кухината и влизането им в таза се получава поради слабост на тазовите мускули. Перинеална херния се среща обикновено при хора, които са претърпели травма в тази област или са подложени на хирургически интервенции, свързани с таза.

Отслабването на тазовото дъно поради различни причини също може да е предпоставка за поява на това състояние.

Това състояние се различава от херниите в коремната област, но носи това име, тъй като също става въпрос за изплъзване на част от орган. В този случай диск от гръбначния прешлен се изплъзва от мястото си. При тази промяна в положението на гръбначния диск често се притискат околните нервни структури, което води до силни болки, изтръпване на крайниците и силно намалена подвижност.

Рискови фактори за дискова херния са силно натоварване, неправилна стойка и наранявания.

Дисковите хернии може да се делят на няколко вида според това коя част от гръбнака засягат. Ако познаваме тази терминология, може по-лесно да се ориентираме в лекарските диагнози.

• Цервикална дискова херния – засяга междупрешленните дискове в областта на врата и в горната част на гръбнака. Понякога бива наричана шийна дискова херния.
• Торакална дискова херния – открива се в средната част на гръбнака.
• Лумбална дискова херния – това изменение в гръбначната структура засяга долната част на гърба и кръста. Това е най-често срещаната разновидност.

В зависимост от това кой точно диск е засегнат симптомите може да се различават.

Както споменахме, самата дума означава „изсипване“, „разкъсване“ и в медицината става дума за изсипване или изплъзване на определен орган извън отреденото му място. Поради това може да се наблюдават и други хернии, които обаче са доста рядко срещани.

• Мозъчна херния – поради повишено вътречерепно налягане е възможно част от мозъка да се изтласка извън нормалното си положение под влияние на притискането.
• Обтураторна херния – открива се в обтураторния канал, който се намира в малкия таз. В такива случаи през тесния обтрационен канал преминава част от коремните органи. Това понякога води до притискане на обтурационния нерв и поява на болка.
• Двойна херния – представлява изплъзване на орган или тъкан два пъти през различни части или слоеве на един и същ херниален отвор. Може, при формиране на херния, да има две видими подутини или едната да е зад другата и да не се вижда с просто око.

Има и други по-редки състояния, които също съвпадат с медицинското разбиране зад този термин. Повечето от тях нямат видими с просто око симптоми и при тях е задължително участието на образна диагностика.

Сигурна диагноза за херния от който и да е вид може да получим след рентгенова снимка или друг начин за изобразяване на вътрешните органи. Лекарите имат определени изисквания за това как се проверява за херния. Дори подутината да е видима и разпознаваема, минаването през скенер е важно, за да се установи изплъзването, но и да се прецени каква част от органа се е изместила и какъв е най-добрият подход за лечение.

За всички хернии (с изключение на дисковата) важи едно и също правило: При по-голяма херния може да се получи заклещване, поради което се блокира кръвоснабдяването на заклещения орган и това може да доведе до смърт на тъканите. В такива случаи тази част от органа трябва да се премахне, а това може да влоши различни функции на тялото ни в зависимост от това кои органи са засегнати.

Разбира се, това заболяване не е продукт на модерния свят. Писмени доказателства за пациенти с херния откриваме в записките на голям брой древни лечители – 1 500 г. пр. Хр. в Египет например са се провеждали различни процедури, които третирали коремни хернии. Това разбираме от Папируса на Еберс, който носи важна информация за медицинските практики на египетските лечители от това време.

Признаци на ингвинални хернии са открити в мумиите на фараони Мернептах и Рамзес V. Древните лечители обаче лекували този вид хернии, като често отрязвали целия тестис.

През 18. век се наблюдава прогрес в разбирането на заболяването и начините за лечение.

Видно име в историята на лечението на хернии е това на италианския хирург Едуардо Басини. Той не само правил операции на хернии, но се интересувал и от здравето на пациентите в дългосрочен план след интервенцията. Само за 6 години той оперирал 247 хернии, като след това проследявал състоянието им за следващите 5 години. Така той успявал да се справи както с някои следоперативни инфекции, така и с повторната поява на хернии.

В десетилетията след това операцията на коремни и ингвинални хернии се специализирала все повече и начините за третиране ставали по-хуманни и с по-малко усложнения.

Първата лапароскопска операция на ингвинална херния е проведена и описана през 1979 година.

В днешно време около 10% от населението получава някоя от херниите в определен момент от живота си.

Различните видове хернии се откриват при голям брой от хората и хирургическите интервенции за тяхното коригиране са широко практикувани от специалистите. Те може да се третират и чрез лапароскопска процедура, което прави възстановяването по-лесно и краткотрайно.

Разбирането на различните видове от това заболяване, защо се появяват и как да ги разпознаем е ключово, за да сме информирани за здравето си и да можем да поддържаме тялото си в добро състояние.

Често задавани въпроси