Лапароскопия: какво трябва да знаем?

Лапароскопия е сред най-често извършваните минимално инвазивни хирургични процедури в света – само в САЩ годишно се правят над 2 милиона такива операции. Методът намира приложение в широк спектър от медицински области – от гинекологията до гастроентерологията и урологията. По тази причина е важно да сме запознати с неговите особености.

 

Камерата предава изображение на монитор, което позволява на лекаря да наблюдава в реално време коремни и тазови вътрешни органи като черен дроб, жлъчка, матка, яйчници и
други.

Освен лапароскопа хирургът може да използва и други хирургически инструменти за откриване на проблема и изследване на органите. Както стана ясно, това е диагностичен метод и начин за събиране на тъканни проби за тестване.

Самият лапароскоп има своето приложение и в хирургията, тъй като осигурява на лекарите нужната видимост, за да извършат различни операции. Той е изключително предпочитан, защото включва малко разрези и е минимално инванзивен. Лапароскопията носи по-малък риск от инфекции, изисква по-кратко време за възстановяване и се свързва с по-малко болка в сравнение в традиционните операции.

Въпреки това по-сложните състояния все пак може да изискват „отворена“ операция чрез по-голям разрез. Лекарят е този, който може най-добре да подготви и информира пациента за предстоящото.

 

В кои случаи се извършва лапароскопия?

 

 

В някои случаи лапароскопията служи за диагностика. Например:

• Хронични болки в корема или таза с неясен произход, за които образните изследвания като ехограф, скенер и ЯМР не успяват ясно да покажат причината
• Подозрение за заболявания като ендометриоза (разрастване на маточната лигавица извън матката), хроничен апендицит (възпаление на апендикса), сраствания, кисти на яйчниците
• Изясняване на причините за безплодие – откриване на болестни промени в маточните тръби, яйчниците и таза
• Съмнение за онкологични процеси в коремната кухина –  взимане на проби за изследване и оценка на състоянието.

 

Лапароскопията предлага възможности не само за диагностика, но и за лечебни интервенции.

В гинекологията методът може да се използва например при отстраняване на кисти на яйчниците или миоми, при третиране на ендометриоза, справяне с извънматочна бременност или отстраняване на маточни тръби или яйчници по медицински причини.

Има и други болестни състояния, при които лапароскопията е подходящ лечебен метод:

• Апендицит (лапароскопска апендектомия)
• Жлъчнокаменна болест (лапароскопско отстраняване на жлъчния мехур)
• Ингвинална или диафрагмална херния
• Заболявания на дебелото черво (например при възпаление или инфекция – дивертикулит или рак на дебелото черво)
• Заболявания на черния дроб, панкреаса, далака
• Малки тумори, които се нуждаят от премахване
• Уретрална и вагинална реконструктивна хирургия (за възстановяване или подобряване структурата и функцията на уретрата и влагалището)
• Орхиопексия (операция за корекция на тестисите)
• Ректопексия (възстановяване при ректален пролапс чрез връщане на правото черво в нормалното му анатомично положение)
• Езофагеална антирефлуксна хирургия (фундопликация, т.е. укрепване на мускула, който не позволява киселините от стомаха да се връщат към хранопровода)
• Необходимост от поставяне на гастрален байпас или стомашен ръкав при тежко затлъстяване
• Спешни състояния като перфорация на орган (стомах или черва), кръвоизлив

 

Това са само някои от възможните хирургични интервенции, включващи лапароскопия.

 

Как да се подготвим за лапароскопия?

 

 

Преди да се премине към самата лапароскопия, се провежда консултация с лекуващия хирург и с анестезиолог, за да се обсъдят възможните рискове, както и самото протичане на интервенцията. Могат да се назначат предварителни изследвания като кръвни тестове (включително пълна кръвна картина, проверка на кръвосъсирване и кръвна захар), електрокардиограма (особено при пациенти над 40 години или такива със сърдечни заболявания), както и образни изследвания в зависимост от конкретния случай.

Особено важно е пациентът да информира лекарите за всички лекарства, които приема. Някои от тях, особено тези за разреждане на кръвта, трябва да бъдат спрени няколко дни преди интервенцията, по указание на специалист. При диабетиците например се налага специфична корекция на дозата инсулин или временно спиране на някои медикаменти.

Един ден преди лапароскопията се препоръчва леко хранене до обяд и след това прием само на течности или бистра супа.

След 20:00 ч. не трябва да се приема нито храна, нито течности – това е изключително важно, защото при обща анестезия стомахът трябва да е празен, за да се избегне риск от аспирация.

Понякога се налага и чревна подготовка, най-често при гинекологични лапароскопии или операции в долната част на корема. Това може да включва прием на слабително или направа на клизма.

В самия ден на операцията не трябва да се яде, пие, пуши, дъвче дъвка или приема вода. Важно е в деня на операцията да се изпразни пикочния мехур.

 

Как преминава интервенцията и възстановяването?

 

 

При лапароскопия се правят малки разрези в коремната стена (обикновено между 5 и 10 мм) и чрез тънка тръба се подава въглероден диоксид. Газът раздува коремната кухина, за да се осигури добра видимост и място за манипулации. След това се въвеждат лапароскопът и останалите хирургични инструменти. Камерата предава увеличено изображение на вътрешните органи на монитор, което позволява на хирурга да работи прецизно.

Операцията се извършва под обща анестезия и най-често продължава между 30 минути и 2 часа, в зависимост от сложността и конкретната диагноза и цел.

След приключване на интервенцията инструментите се изваждат, а разрезите се затварят с шевове и хирургични лепенки. Обикновено се поставя и стерилна превръзка.

Възстановяването обикновено е по-бързо и по-леко в сравнение с традиционна (отворена) операция. Първите няколко часа може да се усеща сънливост, гадене или замаяност в резултат на анестезията. Болката след интервенцията е поносима и най-често се контролира с обикновени обезболяващи. Възможно е да се усеща леко напрежение в рамото – това се дължи на остатъчния въглероден диоксид от подаването с тръбата и преминава за 1-2 дни.

Пациентите обикновено започват да се движат още същия или на следващия ден след операцията. Захранването започва с течности и леки храни, като постепенно се връща към нормален хранителен режим. При неусложнено протичане, изписването от болницата става още в рамките на 24 до 48 часа. Работоспособността се възстановява в рамките на 5-7 дни при лека дейност, а при физически труд – след около 2-4 седмици.

В първите дни след операцията се препоръчва да се избягват вдигане на тежко, интензивни физически упражнения, секс, къпане във вана или басейн и намокряне на превръзките. Ходенето обаче е силно препоръчително – активизира кръвообращението и намалява риска от тромбоемболия и белодробни усложнения.

Шевовете обикновено се махат между 7-ия и 10-ия ден, в зависимост от вида на конците. Възможно е да се усеща отпадналост за няколко дни.

Какви са рисковете при лапароскопия?

Макар лапароскопията да се смята за сравнително безопасна процедура, тя, както всяка хирургична интервенция, не е напълно лишена от рискове. В редки случаи може да се получи кървене или увреждане на вътрешни органи като червата, пикочния мехур или кръвоносни съдове, което да наложи преминаване към отворена операция.

Съществува също риск от инфекция на мястото на разрезите, както и образуване на вътрешни сраствания, които могат да причинят болка или усложнения в бъдеще.

Прилагането на обща анестезия крие своя риск от алергични реакции или нежелани ефекти, въпреки че те се контролират внимателно от анестезиолога. Изключително рядко може да настъпи газова емболия – състояние, при което въглероден диоксид попада в кръвообращението.

 

Заключение

 

 

Лапароскопията е минимално инвазивна медицинска процедура, която служи за диагностика и лечение. Благодарение на възможността да се използват както камера, така и допълнителни хирургически инструменти, тя позволява на лекарите едновременно да изследват, диагностицират и третират оперативно редица състояния – от ендометриоза и кисти, до апендицит и жлъчнокаменна болест.

Основните предимства са свързани с минимална инвазивност, малки разрези, по-нискък риск от инфекции, по-бързо възстановяване и по-слаба следоперативна болка. Въпреки това при по-сложни или напреднали случаи може да се наложи преминаване към традиционна отворена хирургия.