Ингвинална херния – симптоми и лечение

Ингвинална херния е най-широко разпространения тип херния, като представлява около 75% от всички хернии на коремната стена. Ето защо днес преглеждаме ценна информация за този здравословен проблем.

 

 

 

Ингвиналният (слабинен) канал е анатомична структура с дължина около 4-5 см. Тя съдържа семенната връв при мъжа и облата маточна връзка при жената. Ако стените на този канал имат отслабена здравина или част от органите на коремната кухина минават през него, тогава говорим за ингвинална херния. Тя обикновено не търпи обратно развитие – може да спре да нараства, но няма да изчезне или да намали размерите си.

При някои хора ингвиналната херния е малка и не създава усложнения. В такъв случай те могат да живеят с нея или да изберат чрез оперативен метод да я излекуват. Големите хернии обаче крият по-висок риск от „заклещване“ – състояние, което е сериозна опасност за здравето и усложнява процеса по лечение.

Видовете ингвинална херния са два:

• Индиректна. Този тип е по-често срещан и обикновено е вроден. При него коремните органи, като например част от червата, излизат през ингвиналния канал. Може да се появи на всяка възраст, но е най-често при бебета, деца и млади възрастни. При преждевременно раждане понякога ингвиналният канал не успява да се затвори правилно и това става причина за здравословния проблем. Херниалният сак навлиза в ингвиналния канал при вътрешния ингвинален пръстен и може да се простира в скротума при мъжете или в срамните устни при жените
• Директна. Появява се, когато хернията изпъква директно през отслабената част на мускулите на предната коремна стена, по-специално в областта, известна като триъгълника на Хеселбах. Тази ингвинална херния обикновено е придобита, а не вродена, и е по-често срещана при възрастни хора, особено мъже, тъй като с годините коремната мускулатура отслабва. Може да бъде резултат още от хронично напрежение или нараняване.

 

Рискови фактори

 

 

Както споменахме, ингвиналната херния понякога е вродена. Тя обаче може да бъде и резултат от повишено интраабдоминално налягане заради вдигане на тежести, хронична кашлица, трудности при дефекация. Силовите спортове или дейности, които включват внезапно, интензивно усилие, могат да отслабят коремните мускули с течение на времето.

Предишни наранявания или операции в коремната област пък могат да създадат слаби места, които по-късно да се развият в херния.

С напредването на възрастта мускулите на хората отслабват и рискът от развитие на херния се увеличава. Това се дължи на естествената загуба на мускулна маса и еластичност с течение на времето.

Мъжете са значително по-склонни да развият ингвинална херния, отколкото жените. Това отчасти се дължи на анатомични различия – ингвиналният канал е по-голям при мъжете, за да побере семенната връв.

Излишното телесно тегло увеличава риска от херния заради натиска върху коремната стена. По подобен начин влияе и бременността, тъй като тя е свързана с качване на килограми и натиск от нарастващата матка.

Фамилната анамнеза може да направи някои индивиди генетично предразположени към по-слаби коремни мускули или съединителна тъкан.

 

Симптоми

 

 

Често срещаните симптоми на ингвинална херния включват:

• Видима издутина в областта на слабините. Може да стане по-изпъкнала в изправено състояние, при кашляне или при физическо напрягате. Обикновено се скрива в легнало полвожение.
• Болка или дискомфорт в областта на слабините, особено при навеждане, кашляне или повдигане. Болката може да е остра или болезнена и може да се влоши с времето.
• Усещане за тежест, слабост или натиск в слабините, което може да бъде постоянно.
• Усещане за парене на мястото на издутината.

 

В по-редки случаи при мъжете хернията може да причини болка и подуване около тестисите.

Жените могат да изпитат дискомфорт или болка в слабините. При тях ингвиналната херния може да бъде сбъркана с други заболявания като кисти на яйчниците или фиброиди (миоми на матката).

 

Какво е затворена херния?

Затворената ингвинална херния е вид херния, при която част от тънкото черво (т.е. тънките черва) излиза в областта на слабините и се заклещи, т.е. не може да бъде избутана обратно. Този специфичен тип ингвинална херния се характеризира с изпъкналост на органи през отслабена област на коремната стена в областта на слабините или чрез непълно затваряне на дълбокия ингвинален пръстен.

Когато настъпи затваряне настъпва, изпъкналата тъкан не може да бъде избутана ръчно обратно на мястото си. Това е спешен медицински случай, който може да доведе до сериозни усложнения.

Недоносените бебета, които страдат от ингвинална херния, са в по-голям риск от затваряне на хернията.

Какви са усложненията?

Ако не се осигури спешна медицинска помощ, кръвоснабдяването на затворената тъкан може да бъде прекъснато (удушена херния). Това може да доведе до тъканна смърт, тежка инфекция и животозастрашаващи усложнения. Удушаването може да възникне и поради други причини, като усукване на червата.

Как да разпознаем заклещена или удушена херния?

Ако ингвиналната херния се заклещи или се прекъсне кръвоснабдяването (удушена херния), това може да доведе до по-тежки симптоми, които са спешни медицински случаи. Такива са например появите на:

• Силна болка и чувствителност в мястото на херния, която може да се появи внезапно.
• Зачервяване и подуване – издутината може да стане червена, лилава или тъмна и все повече да се подува.
• Гадене и повръщане, особено ако червата са запушени.
• Треска, която сигнализира за инфекция.
• Невъзможност за отделяне на газове или движение на червата. Това може да се случи, ако хернията запушва червата.

 

Диагностика и лечение на ингвинална херния

 

 

Ако подозираме, че имаме ингвинална херния, е важно да потърсим медицинска помощ за правилна диагноза и обсъждане на подходящи възможности за лечение. Диагностицирането започва с взимане на анамнеза. Пациентът може да бъде попитан за симптомите и дейностите, които изострят дискомфорта.

Физическият преглед обикновено включва наблюдение и палпация. Лекарят преглежда областта на слабините за видима издутина или подуване. Освен това опипва местоположението на хернията, за да провери дали тя може да се избута обратно на мястото си.

В някои случаи, най-вече ако диагнозата е несигурна или ако хернията не се открива лесно чрез физически преглед, могат да се използват образни тестове като ултразвук (сонография) или ЯМР (ядрено-магнитен резонанс).

Хирургично лечение

Лечението на ингвиналната херния зависи от размера на хернията, тежестта на симптомите и риска от усложнения.

За малки, асимптоматични хернии може да се препоръча подход на изчакване, включващ редовно наблюдение, за да се провери за промени или развитие на симптоми.

При хернии с голям размер и  висок риск от усложнения хирургичното възстановяване обикновено е окончателното лечение. Има два основни вида операции за възстановяване на херния:

• Конвенционална (отворена) херниопластика – правене на разрез 8-10 см в областта на слабините, за да се достигне нивото на дефекта. Той се възстановява със собствени тъкани или имплантиране на синтетична мрежа. Възстановяването след отворена операция обикновено отнема няколко седмици, през които пациентите се съветват да избягват вдигане на тежести и напрегнати дейности.
• Лапароскопската херниопластика – минимално инвазивна процедура, която включва няколко малки разреза в корема (0,5-1 см). През тези разрези се вкарват лапароскоп (тънка тръба с камера) и хирургически инструменти за възстановяване на хернията с помощта на синтетична мрежа. Обикновено възстановяването е по-бързо и се наблюдава по-слаба следоперативна болка и по-малко белези в сравнение с отворената хирургия. Този метод е за предпочитане при пациенти, които преди това са претърпели коремна операция.

Изборът между отворена и лапароскопска хирургия зависи от няколко фактора, включително размера и местоположението на хернията, здравословното състояние и медицинската история на пациента и опита на хирурга.

Както при всяка хирургическа процедура, има потенциални рискове като например инфекция на местата на разреза, рецидив на херния, хронична болка и в редки случаи увреждане на близки структури като нерви, кръвоносни съдове или пикочен мехур.

Следоперативните грижи включват управление на болката, с лекарства за облекчаване на болката, предписани за справяне с дискомфорта. Важно е да се ограничат за няколко седмици напрягащите активности като вдигане на тежести и определени движения. Редовните прегледи са от съществено значение, за да се гарантира правилното излекуване и да се следи за евентуални усложнения.

Херниален колан

 

 

Използване на херниален колан не лекува дефекта, но може да е добра опция за временно облекчение и управление на симптомите. Използва се в следните случаи:

• По медицински или логистични причини незабавната операция е невъзможна.
• Хернията е малка, асимптоматична или минимално симптоматична, съответно не изисква хирургическа намеса.
• Пациентът има противопоказания за хирургично лечение или е в напреднала възраст, затова операцията е рискована.
• Човекът, който страда от ингвинална херния, работи тежка физическа работа.

Въпреки това решението за носене на херниален колан трябва да бъде внимателно обсъдено със здравен специалист. Коланът трябва да бъде правилно сложен, за да се гарантира, че осигурява адекватна опора, без да причинява допълнителен дискомфорт или усложнения. Неправилната употреба може да доведе до дразнене на кожата, дискомфорт и евентуално влошаване на хернията.

 

Заключение

Ингвинална херния най-често се причинява от комбинация от мускулна слабост и повишено интраабдоминално налягане. Фактори като вродени дефекти, вдигане на тежести, хронична кашлица, запек, интензивна физическа активност, травма, затлъстяване, бременност и фамилна обремененост допринасят за риска от развитие на ингвинална херния.

 

Често задавани въпроси