При смяна на сезоните или силен стрес обикновено се обострят заболяванията на храносмилателната система, включително т.нар. рефлуксна болест или рефлукс. Проблемът засяга близо 7 процента от населението в света, като най-потърпевши са хората на възраст между 30 и 65 години.

 

Какво представлява рефлуксната болест?

Тя е резултат от връщане на съдържащата се в стомаха течност към хранопровода и устата. Така различни количества киселина, жлъчка и слуз попадат на ненормално за тях място.

Преки виновници за това объркване са мускулите, чиято функция е да бъдат еднопосочни клапи, направляващи движението на стомашното съдържимо към червата. Отнася се за мускулна клапа, разположена между стомаха и хранопровода (медицинското й название е долен езофагеален сфинктер). И втора такава, намираща се между хранопровода и гърлото (горен езофагеален сфинктер).

По различни причини – рязка промяна в положението на тялото, тежко физическо натоварване, емоционално пренапрежение, злоупотреба с лекарства, алкохол и други, тонусът на сфинктерите може да отслабне. Тогава те не функционират нормално и киселата течност от стомаха тръгва по обратен път, поразявайки хранопровода и гърлото.

Постепенно чувствителната структура на тъканите в тези органи се възпалява. Настъпват множество болестни оплаквания: оригване, хълцане, гадене, болки при преглъщане горчив вкус, лош дъх в устата.

 

Инфаркт, гастрит или рефлукс?

Характерни симптоми за рефлуксната болест са парене зад гръдната кост и болки в гърдите. Понякога тези усещания са толкова силни, че могат да се объркат с инфаркт на миокарда.

Клинични проучвания сочат, че близо една трета от потърсилите помощ в кардиологичните отделения се оказват с рефлукс.

Оплакванията при тази болест обикновено се случват след нахранване. По тази причина потърпевшите са склонни да мислят, че страдат от гастрит. Но пораженията при двете заболявания са различни.

Когато е настъпил рефлукс, стомашната киселина уврежда лигавицата на хранопровода и задната част на устната кухина, докато при гастрит възпалението е локализирано в стомаха или дванадесетопръстника.

Освен това дискомфортът след нахранване, когато рефлуксът не се лекува, се съчетава с пресипнал глас, кашлица, зачервено гърло, увреден зъбен емайл и кариеси, което обикновено липсва при гастрита.

 

Как се поставя диагнозата?

 

Рефлукс. Ендоскопска диагностика в гастроентерологията. Ендоскоп.

 

Наред със симптомите и историята на болестта, решаващи за диагнозата при рефлукс са данните от няколко теста:

  • Рентгенографско изследване

При него болният се поставя в специална позиция, наречена положение на Тренделенбург. За целта изследваният ляга по гръб на маса, която се наклонява под ъгъл 45 градуса така че тазът да се издигне над главата на пациента.

Той приема бариева каша, чието движение в храносмилателната система се проследява при рентгенографията. Тестът е достатъчен, за да се установи рефлуксът, но не показва фините промени в храносмилателната лигавица.

  • Ендоскопия

С помощта на ендоскоп (тънка, дълга, гъвкава тръба, на чийто връх има източник на светлина и мини камера) се прави оглед на храносмилателната система. Ендоскопът се въвежда през устата и преминава към хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.

Освен щателен оглед, по време на това изследване могат да се вземат малки късчета от лигавицата на храносмилателната система (т.е. да се направи биопсия). По-късно биопсичните материали се наблюдават под микроскоп и лекар – специалист по патохистология, преценява какви промени има в тях.

  • Езофагеален PH метър и манометър

Изследването се осъществява чрез въвеждане на изключително тънка, гъвкава тръба през носа, която преминава през хранопровода и се насочва към стомаха. Така се измерва киселинността на стомашното съдържимо, което се връща. Определя се налягането и количеството на попадналата в хранопровода стомашна течност.

Какво се случва, ако рефлуксът не се лекува

При липса на правилен подход към болестта, тя прогресира до сериозни усложнения. Като възпаление и язва в засегнатите лигавици.

Последици от възпалението може да са стеснение на хранопроводния лумен (т.нар. eзофагеалната стриктура) и предракови промени в засегнатите лигавици.

Състоянието изисква периодичен лекарски контрол защото носи риск от развитие на аденокарцином на хранопровода. Симптомите, които предупреждават за тази опасност, са затруднено преглъщане, задух, кашлица, дрезгав глас, кървене, загуба на телесно тегло.

 

 

Терапията при рефлукс изисква лекарско наблюдение

Симптомите на рефлукс могат да бъдат предотвратени при повечето пациенти с медикаменти. Предписват се антиацидни средства, които водят до бързо облекчаване, но дозирането им трябва да се контролира от лекар.

Същото се отнася и за т.нар. Н2 блокери и инхибитори на протонната помпа. Понякога се ползват прокинетични лекарства, улесняващи преминаването на киселина от хранопровода към стомаха.

Ако медикаментите не водят до желания ефект или оплакванията се задълбочават, въпреки лечението (например, при пациенти с напреднала стомашна херния), се преминава към планирана оперативна намеса.

С помощта на различни хирургични техники се коригират естествените бариери между хранопровода и стомаха. По този начин се подсилват мускулите, чиято функция е да предотвратяват връщането на стомашното съдържимо.

 

Лечението има ефект при здравословен живот

 

Рефлукс. Универсален режим на хранене. Калориен дефицит за отслабване.

 

След медикаментозна терапия или хирургическа намеса, на пациентите се препоръчва здравословен стил на живот, който отдалечава риска от повторна загуба на тонус в областта на сфинктерите.

И така, започнете с нормализиране на телесното тегло. Полезно е за външния вид и самочувствието ви. Отдавна се знае, че при затлъстяване се повишава вътрекоремното налягане. В резултат нараства натискът върху клапите, насочващи движението на стомашното съдържимо и те постепенното се отпускат. Ето защо не бива да преяждате.

Бъдете умерени. Приемайте ястията на дребни хапки. Противопоказни за вас са храните, които възбуждат стомашната секреция (оцет, черен пипер, червен лютив пипер, чесън и други пикантни подправки).

Внимавайте с кафето, чая, цитрусовите плодове, газираните и алкохолните напитки, които също увеличават киселинността на стомаха.

Не консумирайте пържени , горещи или много студени ястия. Скъсайте с цигарите – чрез тютюневия дим в организма постъпва коктейл от вредни вещества, които дразнят и увреждат храносмилателната система.

Не носете тесни дрехи, колани и корсети, притискащи тялото.

На какво да наблегнете при рефлукс?

Осигурявайте си повече печени и варени продукти. Може да консумирате зелен фасул, броколи, карфиол, листни зеленчуци, краставици, но значително по-малко домати и лук. Овесената каша е добра за закуска и идеален източник на фибри. Доказано е, че ограничава симптомите при рефлукс.

Полезни са морски дарове, риба, пуешко и телешко месо. Добре ще ви подействат варени яйца авокадо, ленено семе, зехтин, банани, несладки и некисели ябълки. Подправяйте ястията с копър. Отдавна се знае, че намалява стомашните колики и възпалението.

Осигурете си здравословен сън. Никога не заемайте хоризонтално положение веднага след нахранване. Правилно е да изчакате 2-3 часа.Още по-добре е след вечеря да се разходите на чист въздух.

Може да използвате гравитацията като бариера пред движението на киселини към хранопровода. За целта е препоръчително да спите на висока възглавница, повдигаща горната част на тялото с около 35–40 см от повърхността на леглото.

Специалистите по гастроентерология са категорични, че при правилно хранене и навременно лечение симптомите на рефлуксната болест постепенно утихват и напълно изчезват. Нужни са само търпение и стриктно спазване на лекарските съвети.