7 причини за болка в стомаха – диагностика и лечение

Всеки човек в даден момент е изпитвал болка в стомаха. Тя възниква в горната част на коремната област, явява се централно, но понякога се разпространява в страни, по-често наляво. Има различна интензивност и продължителност. Можем да се справим с това неприятно усещане и да не допуснем усложнения, ако сме запознати с факторите за стомашен дискомфорт.

 

 

 

Лошо храносмилане

Медицинското му наименование е диспепсия. Резултат е от действието на много фактори:

• преяждане
• твърде бързо хранене
• обилна консумация на мазни и пикантни храни
• поемане на голямо количество кафе или алкохол
• злоупотреба с цигари
• силен стрес
• тревожност
• прием на някои лекарства и други

 

Този вид болка често се съпровожда с подуване на корема от газове, с оригване, поява на киселини, парене зад гръдната кост, гадене и понякога повръщане.

 

Хранително отравяне

Възниква след консумация на продукти, замърсени с микроорганизми. Например: норовируси, ротавируси, аденовируси, с бактерии като Salmonella, Escherichia coli, Staphylococcus aureus, с протозои като Giardia, Cryptosporidium, Entamoeba histolytica и други.

Когато микробите или техните токсини попаднат в храносмилателната система, те предизвикат възпалителна реакция. Това е защитен механизъм, насочен към ограничаване и елиминиране на вредните въздействия. Свързан е с различни симптоми като болка в стомаха, гадене, спазми, повръщане, диария, втрисане главоболие, загуба на мускулен тонус и обща слабост.

 

Хранителни алергии

При някои хора имунната система погрешно приема определени вещества в храната за опасни и задейства срещу тях защитна реакция. Тези вещества се съдържат в яйца, риба, мляко, ядки и още много храни. Обикновено те са безвредни за човека. В организма на алергичните индивиди обаче реакцията на защита води до освобождаване на хистамин и други медиатори на възпалението, които провокират множество симптоми – от сърбеж, обрив и подуване на корема до болка в стомаха, гадене, повръщане и диария.

 

Затегнат стомах

 

 

Състоянието е по-популярно като запек. Настъпва, когато отпадни продукти на обмяната не се изхвърлят редовно. Те се натрупват в дебелото черво, стават твърди, сухи и се отделят бавно. Така се създават условия за образуване на газове, подуване на корема, спазми и болки.

Към тези неприятни усещания често се прибавят: гадене, загуба на апетит, раздразнителност и умора.

 

Гастроезофагеална рефлуксна болест

Известна е още като киселинен рефлукс.

Възниква поради връщане в хранопровода на част от стомашното съдържимо, което се състои от хранителни вещества в различен стадий на смилане, солна киселина, електролити и други компоненти.

Процесът на връщане дразни хранопровода и причинява парене в гърдите или гърлото, затруднено преглъщане, хронична кашлица, както и стомашна болка. Честа причина за киселинния рефлукс е повишеното вътрекоремно налягане поради затлъстяване, бременност или преяждане.

В други случаи проблемът може да се дължи на хиатална херния (състояние, при което част от стомаха преминава през диафрагмата в гръдната кухина) или на отслабване на мускулния пръстен в областта на кардиата (мястото, където хранопроводът се свързва със стомаха).

 

Гастрит

Така се нарича възпалението на стомашната лигавица.

Виновни за проблема са множество фактори:

• инфекция с бактерията Helicobacter pylori
• неправилно дозирани лекарства, които намаляват производството на вещества, предпазващи стомашната лигавица
• автоимунни заболявания
• злоупотреба с алкохол, кафе, пикантни и мазни храни

 

Възпалението е причина за множество неприятни симптоми като парене и болка в стомаха, гадене, повръщане, загуба на апетит и общо неразположение.

 

Стомашна язва

 

 

Представлява рана, която се образува в лигавицата на стомаха.

Основните причини за развитието й включват:

• инфекция с Helicobacter pylori
• неправилно прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства
• прекомерна продукция на стомашна киселина (например при синдром на Цьолингер–Елисон)
• болестни състояния като чернодробна цироза, хронична бъбречна недостатъчност и други
• хроничен деструктивен стрес
• злоупотреба с цигари и алкохол

 

Диагностика при болка в стомаха

След снемане на анамнеза, включваща въпроси за болката (давност, местоположение, интензивност и продължителност), както и за възможните съпътстващи оплаквания, лекарят извършва физикален преглед и оценява състоянието на пациента.

Според тази оценка се провеждат различни изследвания:

• Пълна кръвна картина (ПКК ). Това е рутинен кръвен тест. ПКК не сочи директно стомашни проблеми, но предлага данни, които могат да бъдат показателни при диагностиката.
• Тест за антитела в кръвта срещу Helicobacter pylori. Наличието на IgA антитела показва скорошно заразяване с бактерията, а присъствието на IgG антитела може да означава хронична или вече преминала инфекция.
• Дихателен уреазен тест. Основава се на способността на Helicobacter pylori да разгражда урея до амоняк и въглероден диоксид (CO2). При този тест пациентът поглъща разтвор, съдържащ маркирана с изотоп урея, а издишаният въздух се изследва за маркиран с изотопа CO2. В някои случаи се прилага неизотопен уреазен дихателен тест, но той е по-малко чувствителен.
• Гастроскопия. Това е ендоскопски тест, при който през устата се въвежда тънка тръбичка с камера, за да се визуализира вътрешността на стомаха и дванадесетопръстника.
• Биопсия. По време на гастроскопия може да се вземе малка проба от тъкан за микроскопско изследване.
• Рентгенография. Използва се за диагностициране на някои стомашно-чревни заболявания, но не е най-точният диагностичен метод.
• Компютърна томография (КТ). Предлага по-подробна информация чрез рентгеново изобразяване на напречни сечения на тялото.
• Магнитно-резонансна томография (МРТ). Създава детайлни триизмерни изображения с помощта на силно магнитно поле и радиовълни.
• Езофагеална манометрия. Чрез този тест се оценява функцията на мускулния пръстен в областта на кардиата при рефлукс. Отчита се налягането в хранопровода и стомаха след като през носа на пациента се въведе в хранопровода тънка тръбичка с малък сензор.
• 24-часова pH-метрия. Това е друго изследване за диагностика на рефлекс. Извършва се също с въвеждане в хранопровода на тръбичка със сензор. Тестът отчита колко често стомашните киселини преминават в хранопровода и с каква продължителност се задържат в него.

 

Не всички хора с болка в стомаха се нуждаят от всички тези изследвания. Диагностичният процес обикновено започва с основни, щадящи тестове. При необходимост обаче се преминава към по-специфични и сравнително по-инвазивни методи.

 

Лечение с домашни средства

 

 

При стомашен дискомфорт естествено търсим бързо облекчение и често преди лекарствата посягаме към домашни средства. Ето примери с практически доказана ефективност:

• Чай от лайка. Една супена лъжица сушена лайка се запарва в чаша гореща вода за около 10 минути. Има успокояващ и противовъзпалителен ефект.
• Ментов чай. Няколко листа от мента се запарват в гореща вода за около 5-10 минути. Чаят премахва спазмите.
• Оризова вода. Половин чаена чаша ориз се сварява в литър вода. Прецежда се и течността от сварения ориз се приема на малки глътки през целия ден. Действа успокояващо. Оризовата вода е също полезна при диария и лошо храносмилане.
• Кисело мляко. Препоръчват се по 300 грама кисело мляко на ден, разделени на две порции. Рецептата не е подходяща за хора, чиито организъм не може да разгражда и усвоява млечната лактоза. В останалите случаи киселото мляко, което е богато на пробиотици, укрепва полезната микрофлора в стомаха и помогна за облекчаване на болката.
• Банани във всекидневното меню. Те са лесносмилаеми. Съдържат вещества, които допринасят за неутрализиране на стомашните киселини. Богати са на пектин, а той е полезен за регулиране на храносмилането. С лечебна цел се препоръчват по 1-2 банана дневно.

 

Медицински подходи срещу стомашната болка

През последните години все повече привърженици печели т.нар. комплементарно лечение, при което домашни средства се комбинират със стандартна терапия. Разбира се, изборът на лечебни подходи трябва да се прави от гастроентеролог, в зависимост от поставената диагноза и индивидуалните нужди на пациента.

Най-често се използват следните групи лекарства:

• Антиациди. Неутрализират наличната в стомаха солна киселина и осигуряват бързо, но краткотрайно облекчение при болки и лошо храносмилане.
• H2-блокери. Пречат на производството на солна киселина чрез блокиране на хистаминовите рецептори (H2-рецепторите) в стомашната лигавица. Гарантират облекчение, по-дълго от това на антиацидите.
• Инхибитори на протонната помпа (ИПП). Намаляват киселинността чрез блокиране на ензим, отговорен за транспортирането на водородни йони (H+) през стомашната лигавица. ИПП са най-ефективни при необходимост от дългосрочно потискане производството на солна киселина в стомаха.
• Аналгетици. Намаляват болката, но трябва да се използват с повишено внимание, тъй като някои от тях дразнят стомашната лигавица.
• Спазмолитици.Облекчават спазмите на гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт
• Антибиотици. Лекуват инфекцията с бактерията Helicobacter pylori.
• Пробиотици. Подпомагат здравословната микрофлора на храносмилателната система.
• Прокинетични лекарства. Те ускоряват изпразването на стомаха.

 

Освен медикаментозна терапия, понякога е необходима хирургична намеса. Прилага се, когато предписаните лекарства не водят до подобрение или има специфични показания за оперативно вмешателство.

 

5 съвета за превенция на болки в стомаха

 

 

Пет стъпки за предпазване от болка в стомаха:

1. Подобрете хранителните си навици. Хапвайте малки порции, но по-често. Дъвчете добре. Ограничете консумацията на мазни, пикантни, прекалено кисели и тежки храни. Наблегнете на зеленчуците и плодовете, които са богати на витамини, минерали, фибри и други полезни съставки. Сведете до минимум употребата на цигари, газирани напитки и концентрати, за да не дразните стомашната си лигавица. Пийте поне 8 чаши вода на ден.
2. Избягвайте стреса и напрежението. Практикувайте йога, медитация, дълбоко дишане и други методи за релаксация. Отделяйте време за почивки след умствена или физическа дейност.
3. Поддържайте здравословна телесна активност. Редовните физически упражнения ще ви помогнат да подобрите общия си телесен тонус, включително функционирането на стомаха. Избягвайте интензивни физически натоварвания, непосредствено след хранене, защото те водят до стомашен дискомфорт.
4. Спазвайте азбучните правила за лична хигиена. Така ще се отдалечите максимално от заразните болести, които могат да предизвикат стомашни проблеми.
5. Не приемайте безконтролно лекарства и хранителни добавки. Консултирайте се с лекар преди да започнете нова терапия, за да не допуснете раздразнения и други нежелани влияния върху стомашната си лигавица.

 

Често задавани въпроси