Хепатит Д – какво трябва да знаем?

Хепатит Д, известен също като хепатит делта, е агресивна чернодробна инфекция, причинена от вируса HDV. Уникален сред тях, HDV изисква наличието на вируса на хепатит Б (HBV), за да се репликира, което прави коинфекцията необходима.

Разбирането на заразата, рисковите фактори и тежките последици е от решаващо значение за ефективните начини за превенция и управление.

 

 

Вирусът е рядък в Съединените щати, но е доста често срещан в следните региони:

• Южна Америка
• Западна Африка
• Русия
• Тихоокеански острови
• Централна Азия
• Източна Европа и др.

 

Вирусът на хепатит d (HDV) е дефектен вирус, който изисква наличието на вируса на хепатит Б (HBV), за да се репликира. HDV се нуждае от повърхностния антиген на хепатит Б (HBsAg), осигурен от HBV за собствената си репликация и сглобяване.

Има два основни начина за възникване на инфекция с HDV:

• Коинфекция: Едновременна инфекция с HBV и HDV.
• Суперинфекция: HDV инфекция при някой, който вече има хронична HBV инфекция.

 

И в двата сценария наличието на HBV е от съществено значение за разпространението на HDV, което прави невъзможно наличието на хепатит Д без хепатит Б.

 

С какво се различава от останалите видове хепатит?

 

 

HDV е една от многото форми на хепатит.

Други видове вирусни хепатити включват:

• Хепатит А, който се предава чрез директен контакт с изпражнения или индиректно фекално замърсяване на храна или вода.
• Хепатит B, който се разпространява чрез излагане на телесни течности, включително кръв, урина и сперма. Може да се развие и хроничен хепатит B.
• Хепатит С е вирусен хепатит, който се разпространява при контакт със заразена кръв или игли.
• Хепатит Е, който е краткотрайна и саморазрешаваща се версия на хепатит, предавана чрез индиректно фекално замърсяване на храна или вода.

 

За разлика от другите форми, хепатит Д не може да се развие самостоятелно. Той се предава само на хора, които вече са заразени и носители на хепатит Б.

Има хроничен или остър хепатит Д. Острият възниква внезапно и обикновено причинява по-тежки симптоми. Може да изчезне от само себе си.

Ако инфекцията продължи шест месеца или повече, състоянието е известно като хроничен хепатит d.

Дългосрочната версия на инфекцията се развива постепенно с течение на времето. Вирусът може да присъства в тялото няколко месеца преди да се появят симптомите. С напредването на хроничния хепатит Д шансовете за усложнения се увеличават. Много хора със заболяването в крайна сметка развиват цироза или други тежки белези на черния дроб.

За разлика от хепатитите A, B и C, понастоящем няма специфично лечение или ваксина за хепатит Д, но той може да бъде предотвратен при хора, които все още не са заразени с хепатит Б. Това може да се постигне чрез ваксинация срещу хепатит Б. Лечението може също да помогне за предотвратяване на чернодробна недостатъчност, когато състоянието се открие рано.

 

Симптоми и стадии на заболяването

Хепатит Д невинаги причинява симптоми, но когато се появят, те често включват:

• Пожълтяване на кожата и склерите (бялото на очите), което се нарича жълтеница
• Болки в ставите
• Болка в корема
• Повръщане
• Загуба на апетит
• Тъмна урина
• Умора

 

Симптомите на хепатит Б и хепатит Д са сходни, така че може да е трудно да се определи кое заболяване ги причинява на определен човек. В някои случаи хора с хепатит d може да влоши симптомите на хепатит Б. Може също да активира признаците при хора, които имат хепатит Б, но никога не са имали симптоми.

 

Усложнения

 

 

Хепатит Д не се лекува. Ранната диагностика е от съществено значение за предотвратяване на увреждане на черния дроб. Трябва незабавно да се обадите на лекар, ако подозирате, че имате хепатит. Когато състоянието не се лекува, е по-вероятно да се появят усложнения.

Те включват:

• Цироза
• Чернодробно заболяване
• Рак на черния дроб

 

Пациентите с хроничен хепатит Д са по-склонни да развият усложнения, отколкото тези с остра версия на инфекцията.

Симптомите на тези усложнения могат да включват:

• Лесно кървене или образуване на синини
• Подути крака или глезени поради задържане на вода
• Пожълтяване на кожата или склерите на очите
• Силен сърбеж
• Необяснима загуба на тегло

 

Лечението на усложненията включва прием на антивирусно лекарство, което предотвратява по-нататъшното увреждане на черния дроб от вируса. Избягването на алкохола и поддържането на здравословен начин на живот също може да помогне за ограничаване на щетите.

Ако хроничният хепатит D причинява рак на черния дроб, лечението би могло да включва:

• Лъчева терапия за убиване на ракови клетки
• Операция за отстраняване на раковата част на черния дроб
• Имунотерапия за подпомагане на имунната система в борбата с раковите клетки
• Химиотерапия
• Чернодробна трансплантация

 

Ранното диагностициране на рак на черния дроб увеличава вероятността от успешно лечение. Ако хората имат чернодробна недостатъчност, това означава, че черният дроб не може да функционира правилно и ще се нуждаят от чернодробна трансплантация.

Ранното лечение на хепатит Д и Б помага за намаляване на риска от получаване на усложнения от инфекциите.

 

Причини за развитие

 

 

Хепатит Д се причинява от HDV. Инфекцията е заразна и се разпространява чрез директен контакт с телесни течности на заразен човек.

Причините за развитие на хепатит d са зараза чрез:

• Урина
• Вагинални течности
• Сперма
• Кръв
• Раждане (от майка на нейното новородено)

 

При наличност на хепатит Д един човек може да зарази друг дори преди да се появят симптомите. Също така хепатит Д може да се предаде и ако вече човек има хепатит Б.

Според Детската болница във Филаделфия приблизително 5% от хората с хепатит Б развиват и Д. Той също така може да се получи и по същото време, в което човек се заразява с хепатит Б.

 

Рискови фактори и последици

Както споменахме, хепатит Д, причинен от вируса му (HDV), изисква коинфекция с хепатит Б вируса (HBV) за репликацията си. Ключовите рискови фактори включват хронична HBV инфекция, тъй като HDV разчита на повърхностния антиген на хепатит B (HBsAg), за да се репликира.

Инжекционната употреба на наркотици значително повишава риска, особено когато иглите се споделят между консуматорите.

Незащитеният сексуален контакт, особено с множество партньори или с HBV/HDV-инфектиран индивид, е друг основен път на предаване.

Макар и по-рядко, може да се случи перинатално предаване от майка на дете по време на раждане. Кръвопреливането и трансплантацията на органи от заразени донори крият рискове, особено в региони с неадекватен кръвен скрининг.

Здравните сгради също са под риск, ако са изложени на заразена кръв или телесни течности без подходящи предпазни мерки.

Последствията от хепатит Д са тежки. Хроничната HDV инфекция ускорява прогресията на чернодробното заболяване, което води до чернодробна цироза и увеличава риска от хепатоцелуларен карцином (HCC от НepatoСellular Сarcinoma).

Острият HDV може да причини фулминантен хепатит, бърза и тежка чернодробна недостатъчност.

Чернодробна декомпенсация, при която черният дроб не може да изпълнява жизненоважни функции, е често срещана при хронични случаи, представяйки симптоми като жълтеница и асцит.

Комбинираната HDV/HBV инфекция води до по-високи нива на смъртност в сравнение с HBV самостоятелно поради бързата прогресия до тежки чернодробни усложнения.

 

Какви са методите на лечение?

 

 

Няма известни пълни лечения за остър или хроничен хепатит Д. За разлика от други форми на хепатит, настоящите антивирусни лекарства не изглеждат много ефективни при лечението на HDV. При този хепатит се прилагат медикаменти за контролиране на симптомите и поддържаща терапия за управление на хроничното заболяване.

Дори след някакво лечение, хората с хепатит Д все още могат да тестват положително за вируса. Това означава, че все още е важно да се използват предпазни мерки за предотвратяване на предаването. Трябва също да останем проактивни, като следим за повтарящи се симптоми.

При цироза или друг вид чернодробно увреждане може да имаме нужда от чернодробна трансплантация.

Трансплантацията на черен дроб е голяма хирургична операция, която включва отстраняване на увредения черен дроб и замяната му със здрав от донор.

В случаите, когато е необходима чернодробна трансплантация, приблизително 70% от хората живеят 5 години или повече след нея.

Важно е да се грижим за черния си дроб, като не го лишаваме от водене на здравословен начин на живот и подкрепа – от храна или добавки, с които да стимулираме и поддържаме доброто му състояние. При наличие на специфични заболявания, се препоръчва да се обърнем към лекар, който да ни насочи към подходящи храни, процедури, медикаменти или добавки.

 

Как може да се предотвратим хепатит Д?

Единственият известен начин за предотвратяване на хепатит Д е да се избегне инфекция с хепатит Б. Може да се предприемат следните превантивни мерки, за да се намали риска от хепатит Б.

Ваксинация

За да се предпазим и от двата вируса, е желателно да имаме ваксина срещу хепатит Б (която всички деца трябва да получат). Възрастните, които са изложени на висок риск от инфекция, като тези, които използват интравенозни лекарства, също трябва да бъдат ваксинирани. Ваксинацията обикновено се прилага в серия от три инжекции за период от шест месеца.

Безопасен секс

Важно е използването на презерватив с всичките сексуални партньори. Никога не трябва да се прави секс без предпазни средства, освен ако не е сигурно, че партньорът не е заразен с хепатит или друга инфекция, предавана по полов път.

Други два ключови компонента са това да не се използват наркотици за развлечение, най-вече тези, които се инжектират. Споделянето на игли е опасно и крие риск от зараза. Това важи и за правенето на татуировки и пиърсинг. Важно е да ходим на места, където се знае и си личи, че се спазва необходимата хигиена.

 

Заключение

Хепатит Д е тежка чернодробна инфекция, която изисква коинфекция с вируса на хепатит B (HBV) за репликация, което значително влошава резултатите за засегнатите индивиди. Ключовите рискови фактори включват HBV инфекция, инжекционна употреба на наркотици, незащитен секс и излагане на заразена кръв.

Последствията от хепатит Д са ужасни, често водят до бързо прогресиране на чернодробно заболяване, цироза, рак на черния дроб и смърт. Превенцията чрез HBV ваксинация, безопасни практики и строг скрининг е от решаващо значение.

Ограничените възможности за лечение подчертават необходимостта от ранна диагностика и проактивно управление за смекчаване на въздействието на болестта върху индивидите и общественото здраве.

 

Често задавани въпроси