Гранично личностно разстройство – какво представлява?
Гранично личностно разстройство (Borderline personality disorder, BPD) е разновидност на личностните разстройства, което дестабилизира мисленето, поведението и взаимодействието с околните. Представлява преходно състояние между невроза и психоза.
Често се проявява комплексно с други психични проблеми като тревожност, хранителни разстройства, депресия, злоупотреба с алкохол или наркотици и др.
Симптоми
Симптомите обикновено се проявяват или в ранното тийнейджърство или в ранните етапи на зрелостта. Отключват се или се засилват при преживяване на травматично събитие. С времето може както да бъдат облекчени, така и да отшумят напълно.
Варират по степен на интензивност, честота и продължителност и възникват като индивидуална съвкупност от няколко характерни признака.
Нестабилно чувство за идентичност
Хората, засегнати от гранично личностно разстройство, често имат изкривена и неясна представа за себе си и са склонни да изпитват силни срам и вина, възприемайки се като “лош човек”. Характерни за тях са спонтанни и драматични решения, касаещи се до промяна на социалната среда, професионалната сфера и житейските възгледи. Силна тенденция имат към самосаботаж и често несъзнателно провокират своите раздели, уволнения и различни „провали“.
Резки смени в настроенията
Граничната личност рязко и често преминава от едно в друго емоционално състояние. Редуват се крайни състояния на гняв, тъга, еуфория, страх, любов, омраза и тревожност.
Страх от изоставяне
Страдащите от гранично разстройство на личността проявяват известна непоносимост към времето, прекарано в изолация от другите. Обикновено то е съпроводено с ярост, болка и чувство за недостатъчност. Изпитват маниакална потребност да контролират близките си или просто отхвърлят хората, изпреварвайки фазата на емоционално привързване.
Факторът, предопределящ този тип поведение, е дълбокият им вкоренен страх от изоставяне.
Обтегнати и нестабилни взаимоотношения
Личните отношения на граничните личности често са хаотични, предизвикателни и болезнени и за двете страни. Типично е да се редуват моменти на идеализация с моменти на абсолютно отхвърляне и обезценяване на личността на другия. Невъзможността да се поддържат хармонични и здрави връзки с околните се явява и предпоставка за останалите груби и рискови прояви на състоянието.
Импулсивно и опасно поведение
Злоупотребата с всякакъв вид зависимости, от хазарт и злоупотреба със субстанции до непрекъснати произволни сексуални контакти, е често срещана сред засегнатите групи. Някои зависимости може да не са толкова лесно забележими, но са също толкова опасни за лицата с гранично личностно разстройство.
Самонараняване и склонност към самоубийство
Разочарованията, рискът от изоставяне и претърпяното отхвърляне провокират личностите с BPD съзнателно да нанасят щети върху тялото си и предизвикват самоубийствени мисли и поведение.
Постоянно чувство на празнота
Гранично личностно разстройство се характеризира с интензивни чувства на омраза и неудовлетворение от себе си и реалността, съпътствани с тъга, скука и апатия. Негативните чувства и мисли могат да са изключително силни и всепоглъщащи, което подхранва други опасни черти на разстройството.
Параноя и дисоциация
При повишени нива на стрес в резултат на провокиран страх от изоставяне настъпват параноидни мисли и халюцинации. Това е характерно и за хората с гранично личностно разстройство.
Дисоциативните епизоди се проявяват като компенсаторен механизъм при силни травматични преживявания и се характеризират с отчуждение от външния свят, сензорна депривация и объркване на съзнанието. Това се усеща като следствие от прекъснати връзки на личността със спомените, чувствата и мислите й.
Проблеми с гнева
Индивидите, намиращи се в спектъра на гранично личностно разстройство, имат спонтанни изблици на пасивна или активна агресия към околните, водеща до чувства на срам и вина непосредствено след това.
Предпоставки на граничното личностно разстройство
Не са открити ясни и еднозначни причини за появата на гранично личностно разстройство. Предполага се, че то по-скоро възниква като комплекс от различни фактори, вариращи от човек до човек. Понякога се разглежда в контекста на друго психично разстройство на личността.
Генетични фактори
Проучвания по темата сочат, че граничното личностно разстройство може да има чисто генетичен произход. Децата на хора с BPD са по-уязвими към развитие на симптомите на заболяването.
Нарушения в развитието на мозъка
Изследователите от областта на неврологията използват ядреномагнитен резонанс, за да идентифицират различията в мозъците на хора, проявяващи симптомите на граничното личностно разстройство.
Откриват се три части на мозъка, които са по-малки по размер спрямо очакваното, както и неестествени нива на активност в следните области:
- Амигдалата. Функцията на амигдалата е пряко свързана с регулирането на емоциите и най-вече негативните такива като страх, тревожност и гняв.
- Хипокампус. Хипокампусът отговаря за регулирането на поведението и способността за самоконтрол.
- Орбитофронтален кортекс. Активното взимане на решения и планиране се свързва с дейността на орбитофронталния кортекс.
Нарушенията във въпросните части на мозъка се свързват с ранните етапи от човешкото развитие и са възможна причина за появата на симптомите на гранично личностно разстройство.
Химичен дисбаланс в мозъка
Невротрансмитерите представляват мозъчни вещества, които са отговорни за предаването на сигнали между различните клетки. Проблемите при гранично личностно разстройство, свързани с невротрансмитерите и най-вече с изменения в нивата на серотонин, се отнасят до различни депресивни и агресивни състояния и изобщо до невъзможността за овладяване на разрушителните импулси.
Фактори от средата на живот
Налице е съвкупност от травматични фактори в средата на подрастване, които са общи за страдащите от гранично разстройство на личността:
- Продължително излагане на силен стрес или страх в детството
- Жертва на сексуално, физическо или емоционално насилие
- Пренебрежително отношение от страна на единия или двамата родители
- Загуба на родител
- Израстване в близост до член на семейството, страдащ от тежко психическо разстройство или зависимост
Диагностика на граничното личностно разстройство
С гранично личностно разстройство могат да бъдат диагностицирани единствено възрастни индивиди, тъй като е силно вероятно симптомите при децата и тинейджърите да изчезнат напълно в хода на израстването им. Окончателна диагноза се поставя след проведено детайлно интервю от специалист, обсъждане на спецификата на симптомите с оглед на индивидуалната медицинска история на клиента.
Лечение на граничното личностно разстройство
Граничното личностно разстройство предимно се третира с психотерапия. Целта е да се усвоят умения за самостоятелно справяне и овладяване на състоянието.
Диалектическа поведенческа терапия
Диалектическата поведенческа терапия може да бъде както групова, така и индивидуална. Основава се на диалог с терапевта, който насърчава към по-дълбоко разбиране на човешките взаимоотношения и емоциите, провокирани от тях, и предлага алтернативи за регулиране на трудните емоции и справяне в стресови ситуации.
Когнитивно-поведенческа терапия
Когнитивно-поведенческата терапия спомага за отстраняването на негативните и лимитиращи вярвания, заменяйки ги с нови такива, функционални за доброто ментално здраве на клиента. Целта е да се постигне определена степен на отчуждение от собствените негативни мисли и да се осъзнае техният произход.
Резултатите са свързани с балансиране на настроението и понижаване на тревожността.
Схема терапия
Схема терапията също се фокусира върху отстраняване на негативните модели на мислене и възприятие, които са характерни за гранично личностно разстройство.
Психодинамична психотерапия
Психодинамичната терапия се базира на създаването на емоционална връзка с терапевта, която да разреши психологическите проблеми, касаещи се до взаимоотношенията с околните.
Медикаментозно лечение и потенциал за хоспитализация
Няма открити медикаменти, специално предназначени за третиране на заболяването, но някои такива като антидепресантите и антипсихотиците могат да помогнат за овладяване на симптомите.
Възможно е при по-тежките случаи на гранично личностно разстройство да се появи необходимост от хоспитализация в психиатрична клиника, за да се предотврати опасността от самонараняване или самоубийство.
Заключение
За личностите с гранично личностно разстройство светът често изглежда като несигурно и непоносимо място, околните се възприемат единствено като заплаха, а омразата към самия себе си достига критични измерения. Въпреки че все още няма лицензирано лекарство, определено за третиране на граничното личностно разстройство, съществуват различни психотерапевтични методи състоянието да бъде овладяно с облекчаване на симптомите му.
Духовната литература, излетите в природата, творческите занимания и здравословната социална среда са силно препоръчителни за хората, проявяващи саморазрушително поведение, нестабилна самооценка или някой от останалите признаци на гранично личностно разстройство.
Често задавани въпроси
Какво е гранично личностно разстройство?
Гранично разстройство на личността (Borderline Personality Disorder, BPD) е състояние на психичното здраве, характеризиращо се с интензивни промени в настроението, нестабилни взаимоотношения, импулсивно поведение и трудности при управлението на емоциите. Хората с BPD могат да изпитват чувство на празнота, страх от изоставяне и изкривена представа за себе си.
Какви са често срещаните симптоми на BPD?
Честите симптоми на BPD включват емоционална нестабилност, хронично чувство на празнота, импулсивно поведение (като рисково харчене или злоупотреба с вещества), силен страх от изоставяне, самонараняване и модел на нестабилни взаимоотношения. Индивидите също могат да изпитат бързо променящи се настроения и трудности при контролиране на гнева.
Как се лекува граничното разстройство на личността?
BPD обикновено се лекува с комбинация от психотерапия и, в някои случаи, лекарства. Диалектическата поведенческа терапия е едно от най-ефективните лечения, което помага на хората да научат умения за управление на емоциите, подобряване на взаимоотношенията и намаляване на саморазрушителното поведение. Лекарства като стабилизатори на настроението или антидепресанти могат да бъдат предписани за справяне със специфични симптоми.
Източници
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Едно от най-големите предимства на когнитивно-поведенческа терапия е, че работата с нея може да бъде извършена за относително кратък период от време в сравнение с други терапии с разговори.
В статията разглеждаме каква е връзката между болести и емоции и по-дълбоките причини за 10 болести на емоционална основа.
В нашето динамично ежедневие и все по-усложняващ се свят, стресът, тревожността и страхът по-често започват да се настаняват