Серотонинов синдром – причини и лечение

Често ли ви се случва самоволно да приемате лекарства срещу умора, потиснатост, мигрена или друг здравословен проблем?

Ако отговаряте с „Да“, имайте предвид, че неправилните медикаментозни комбинации променят нивата на серотонин в организма, а прекомерното количество на това вещество води до т.нар. серотонинов синдром. Ето подробностите.

Какво представлява серотонинът?

Нарича се още 5-хидрокситриптамин (5-НT). Серотонинът е хормон и невромедиатор. Синтезира се предимно в централната нервна система, по-конкретно – в нервните клетки, известни като серотонинови неврони. Съхранява се във везикули (малки мехурчета) в тези неврони и се освобождава в т.нар. синапсиси (пространствата между две нервни клетки).

В мозъка серотонинът е невромедиатор (невротрансмитер). Той пренася сигнали между невроните и регулира комуникацията им. Свързва се със специфични рецептори в клетките и активира различни сигнални пътища. Така влияе върху функционирането на нервната система.

Серотонинът изпълнява съществена роля в контрола на съня, апетита, сексуалната активност, паметта, агресията, болката и други процеси.

Какво провокира серотонинов синдром?

Това е реакция на организма в резултат от нарастваща в него серотонинова активност. Обикновено се дължи на едновременно приети лекарства, които взаимно подсилват влиянието си върху специфични за серотонина клетъчни рецептори и повишават нивото на невромедиатора.

Синдромът може да се развие и след поемане на висока доза от един медикамент със същия активиращ ефект.

Фактори за серотонинов синдром

Проблемът най-често настъпва при следните условия.

1. Злоупотреба с антидепресанти

В тази група се включват медикаменти, известни още като селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (или SSRI). Те увеличават количеството на невротрансмитера в мозъка.

Нормално е, когато една нервна клетка отделя серотонин в пространството между нея и друга нервна клетка, значителна част от невротрансмитера да се връща обратно към отделящата клетка. Процесът е известен като обратно захващане на 5-хидрокситриптамина. По такъв начин, в пространството намалява нивото на серотонин и той придобива стандартните си стойности.

Но, ако се приемат SSRI, тези медикаменти блокират обратното захващане. Тогава в пространството между две нервни клетки остава по-голямо количество серотонин, който взаимодейства със съседна нервна клетка. В резултат настъпва нарастване на серотониновата активност. Така при предозиране на антидепресантите възниква серотонинов синдром.

2. Терапия с някои лекарства срещу мигрена

Известно е, че медикаментите от групата на триптанините се свързват с определени подтипове на серотониновите рецептори, които се намират в кръвоносните съдове. Когато това се случи, разширените съдове се свиват и мигрената се облекчава.

Но едновременно с желания целебен ефект триптанините активират серотониновите рецептори и увеличават количеството на невротрансмитера. Така провокират серотонинов синдром. Трябва да се има предвид, че ефективността на антимигренозните средства варира от човек на човек.

3. Злоупотреба с медикаменти за контрол на апетита

Когато такива таблетки се приемат едновременно с лекарства, които повишават нивата на серотонин в организма, се създават условия за синергично (еднопосочното и взаимно засилващо се) медикаментозно действие. По този начин нараства продукцията на 5-хидрокситриптамин, което води до симптоми на серотонинов синдром.

4. Лечение със светлина

Прилага се често при сезонно афективно разстройство. Светлината стимулира специфични рецептори в човешките очи, които изпращат сигнали до мозъка, засилващи производството на серотонин и повишаващи настроението.

По време на светлотерапия върху пациента се въздейства с изкуствена светлина, с висок интензитет. Целта е да се компенсира недостигът на слънчеви лъчи и да се повиши настроението.

Но, ако при сезонно афективно разстройство, светлотерапията се комбинира с антидепресанти, може да се стигне до прекомерно повишаване на серотонина и до множество неприятни последици от това.

Симптоми на серотонинов синдром

Първоначалните болестни прояви не са специфични. Често настъпват: гадене, повръщане, болки в стомаха, диария или други оплакванията от храносмилателната система. Пострадалият е обхванат от необичайна нервност и тревожност.

Постепенно състоянието се влошава, като се развиват следните симптоми:

• Ментални промени. Появяват се маниакални и натрапчиви мисли, придружени от объркана реч, дезориентация, пристъпи на паника, по-рядко – халюцинации.
• Телесни оплаквания. Температурата се повишава, настъпва рязка промяна в кръвното налягане, пулсът се ускорява, зениците се разширяват.
• Двигателни затруднения. Координацията на движенията се нарушава и те стават несигурни. Възникват треперене, усещане за напрегнатост на мускулите и загуба на гъвкавост.
• Разстройства на съня. Пострадалите се оплакват от безсъние или прекалена замаяност и сънливост.

Какви са усложненията?

При липса на своевременно лечение повишеното ниво на серотонин може да причини прекомерно съсирване на кръвта (свръхкоагулация). Последиците са формиране на тромби в кръвоносната система и увреждания на различни органи – стомах, черва, бъбреци, сърце, бели дробове.

В тежките случаи серотониновият синдром се превръща в заплаха за живота.

Как се поставя диагнозата „серотонинов синдром“?

Тя се основава на историята на здравословния проблем, физическия преглед и проявените симптоми. Много важно е болният човек да информира лекаря за всички медикаменти и други лечебни средства, които е приложил.

В някои случаи се налага определяне нивото на серотонин в кръв или в урина, за да се потвърди или изключи този синдром.

Лечебни подходи при висок 5-хидрокситриптамин

Обикновено се спират всички лекарства, които могат да доведат до повишаване на серотонина. При някои пациенти това е достатъчно, но при други се налага хоспитализация и медицинско наблюдение. Не е препоръчително самоволно прекратяване на терапията, без указания и контрол от лекар.

Задължително е да се поддържа добра хидратация на организма, също – да се възстанови електролитният баланс, т.е. нормалното съотношение между йоните на натрий (Na+), калий (K+), хлор (Cl-), калций (Ca2+), магнезий (Mg2+) и други електролити.

Според проявените симптоми, лечението може да включва:

• Приемане на таблетки срещу гаденето и повръщането
• Прилагане на средства за потискане на възбудата и тревожността
• Други медикаменти

Когато симптомите не се овладяват, се препоръчват серотонинови антагонисти. Това са лекарства, блокиращи действието на серотонина в организма. Ако се налага бързо и ефективно въздействие, тези медикаменти се въвеждат чрез венозни инжекции.

В други случаи се ползват капсули, таблетки, интраназални спрейове или трансдермални пластири. Конкретният серотонинов антагонист, формата на приложение и дозировката му се определят от лекар в зависимост от състоянието на всеки отделен пациент.

Как да се предпазим от серотонинов синдром?

Препоръчваме четири подхода, които ще ви отдалечат максимално от пренасищането със серотонин:

• Пазете се от полипрагмазия. Така се нарича едновременното приемане на много лекарства. Ако все пак ви се налага терапия с два или повече медикамента, които влияят на серотонина, необходимо е лекар да определи съотношението между техните количества. Медикът трябва също да проследява състоянието ви, докато трае терапията.
• Самонаблюдавайте се. В случай на симптоми, които насочват към серотонинов синдром, или на неясни болестни оплаквания, незабавно потърсете медицинска помощ.
• Информирайте своя лекар не само за медикаментите, но и за билки или други средства, които ползвате. Например отдавна е доказано, че чай от кантарион (Hypericum perforatum) подсилва влиянието на някои антидепресанти и може да доведе до серотонинов синдром.
• Не увеличавайте по собствена инициатива дозата на предписания медикамент или продължителността на приемането му. Принципът „Колкото повече, толкова по-добре“ не се отнася за лекарствата. Те са предназначени за облекчаване, лечение или предотвратяване на болестите и трябва да се приемат при строго спазване на медицинските указания за употреба. Само така можем да си осигурим ефективност и безопасност.

Нека не забравяме казаното от прочутия средновековен лекар, токсиколог, алхимик, астролог и философ Парацелз: „Само дозата прави веществото отрова или лекарство“.