Фобия е вид тревожно разстройство, което кара човек да изпитва екстремен, ирационален страх от ситуация, живо същество, място или обект. Когато някой има фобия, той често прави така, че да избегне това, което смята за опасно. Въображаемата заплаха е по-голяма от всяка действителна, породена от причината за въпросния терор.

Фобиите са диагностицирани психични разстройства. Човек изпитва силен дистрес, когато се сблъска с източника на своята фобия. Това може да му попречи да функционира нормално и понякога води до пристъпи на паника.

Въздействието на фобията може да варира от досадно до тежко инвалидизиращо. Хората с фобии често осъзнават, че страхът им е ирационален, но не могат да направят нищо по въпроса. Такива страхове могат да попречат на работата, училището и личните отношения.

Индивидите с фобии активно избягват фобичния обект или ситуация или ги понасят със силен страх и тревожност.

Много хора притежават това състояние, което причинява трудности и пречи на доста области от живота. Има фобии, с които хората може да не се сблъскват всеки ден например такава от змии. При наличието на страх, който пречи на това да водим пълноценен начин на живот, съвет би бил да потърсим лекарска помощ.

Термините страх и фобия често се използват взаимозаменяемо, но има разлика между тези две понятия. Фобията е вид страх, но тя е специфична и много по-интензивна от обикновения страх. Страхът е емоционална реакция. Човек може да реагира със страх на реална заплаха или на възприемана такава. Той може да бъде нещо добро, тъй като ни помага да избегнем потенциално опасна ситуация.

Може да развием страх от много неща например кучета или летене със самолет. Някои хора започват да треперят или се изпотяват, когато се изправят срещу страха си.

Фобията, от своя страна, е отговор на нещо, което не е заплаха.

Ето защо те понякога се наричат ирационални страхове. Реакцията е толкова интензивна, че може да попречи на способността ни да функционираме или да изпълним ежедневните си задачи. Самото мислене за предмета, от който се страхуваме, може да предизвика симптоми на тревожност.

Степента, в която фобията засяга живота ни, се нарича увреждане и то може да варира от леко до тежко. Ако имаме фобия, може да развием реакция на страх дори ако не сме лице в лице с предмета. Например, ако имаме фобия от тълпи, самото мислене за тълпа може да предизвика треперене или изпотяване. Обобщено – страхът е нормален и управляем, докато фобията е прекомерна и често изтощителна.

Самата дума идва от гръцката дума „фобос“, която означава „страх“ или „ужас“. Необичайно е фобията да започне след 30-годишна възраст и повечето стартират през ранното детство, тийнейджърските години или ранната зряла възраст. Те могат да бъдат причинени от стресиращо преживяване, плашещо събитие или родител или член на домакинството с фобия, която детето може да “научи“.

Някои области на мозъка съхраняват и напомнят за опасни или потенциално смъртоносни събития. Ако човек се сблъска с подобна ситуация по-късно в живота си, тези области на мозъка възстановяват стресиращия спомен, понякога повече от веднъж. Това кара тялото да изпитва същата реакция.

При фобия областите на мозъка, които се занимават със страха и стреса, продължават да извличат плашещия момент по неподходящ начин.
Изследователите са открили, че фобиите често са свързани с амигдалата, която се намира зад хипофизната жлеза в мозъка. Амигдалата може да предизвика освобождаването на хормони „борба или бягство“ (на англ. fight-or-flight). Те поставят тялото и ума в силно будно и стресирано състояние.

Преди да изброим различните видове фобии, ще разгледаме петте основни категории, между които се разпределят специфичните фобии според DSM-5.

• Свързани с животни (паяци, кучета, насекоми)
• Свързани с естествената среда (височини, гръмотевици, тъмнина)
• Свързани с кръв, нараняване или медицински проблеми (инжекции, счупени кости, падания)
• Свързани със специфични ситуации (летене, возене с асансьор, шофиране)
• Други (страх от задавяне, силни шумове, удавяне)

Тези категории обхващат безкраен брой конкретни обекти и ситуации. Сложните фобии не влизат в тези категории, тъй като са склонни да включват по-широки, по-обобщени страхове като например социална фобия или агорафобия.

Няма официален списък на фобиите извън това, което е очертано в DSM-5, така че клиницистите и изследователите създават имена за тях, когато възникне необходимост. Това обикновено се прави чрез комбиниране на гръцки (или понякога латински) префикс, който описва фобията с наставката –phobia.

Например страх от вода ще бъде наречен чрез комбиниране на „хидро“ (вода) и „фобия“ (страх).

Има и такова нещо като страх от страхове (фобофобия) и обикновено е много по-срещано от очакваното.

Хората с тревожни разстройства понякога изпитват пристъпи на паника, когато са в определени ситуации. Тези панически атаки могат да бъдат толкова неудобни, че хората правят всичко възможно, за да ги избегнат в бъдеще. Например, ако получим пристъп на паника по време на плаване, може да се страхуваме да плаваме в бъдеще, но също така може да се страхуваме от пристъпи на паника или от това да развием на хидрофобия.

Въпреки че са многобройни, все пак има фобии, които се считат за най-разпространени или по-скоро – докладвани, тъй като не всеки човек споделя състоянието си със съответно медицинско лице.

1. Арахнофобия

Арахнофобията е силен и ирационален страх от паяци и други паякообразни като скорпиони. Хората с арахнофобия могат да изпитат изключително безпокойство или паника при вида на паяк или дори когато мислят или виждат изображения на паяци. Този страх може да доведе до избягване на зони, където би могло да има паяци като мазета, тавани или външни пространства. Въпреки че паяците рядко представляват реална заплаха, страхът, свързан с арахнофобията, е огромен.

2. Офидиофобия

Офидиофобията е екстремен, непреодолим страх от змии. Състоянието е част от специфичните фобии. Офидиофобията може да бъде свързана с херпетофобия, която е страх от всички влечуги. Много хора донякъде се страхуват от змии, но офидиофобията е толкова екстремна, че пречи на живота, благосъстоянието или чувството за безопасност на човек.

3. Акрофобия

Акрофобията е състояние на психичното здраве, при което индивидът изпитва силен страх от височини. Човек с акрофобия изпитва силен страх и безпокойство, когато мисли за височини или е разположен на значителна височина.

Повечето от нас може да се почувстват неспокойни или леко треперещи, ако погледнем надолу от високо като например от мост. Хората с акрофобия обаче изпитват силен и необоснован страх, когато са изправени пред подобна ситуация. В това число влизат и ежедневни задачи като изкачване на стълби, стоене близо до балкон или паркиране на кола в многоетажен гараж.

4. Аерофобия

Аерофобията е силен страх от летене със самолет. Хората с тази фобия може да се страхуват от различни аспекти, свързани с летенето, като излитане, кацане или затваряне в самолета. Дори да знаят, че страхът е ирационален – статистиката показва, че при пътуването със самолет има най-ниски нива на смъртност сред другите форми на транспорт, те не могат да разберат как да се измъкнат от безпокойствието.

Повечето хора с аерофобия всъщност не се страхуват от падането на самолета. Вместо това може да се притесняват от огромното безпокойство, което идва с пътуването в самолета. Очакването за летене или мисълта за него често е толкова обезпокоително, колкото и самият полет.

5. Кинофобия

Това е силен страх от кучета. Името на тази фобия идва от „cyno„, гръцката дума за куче. Децата и възрастните с това разстройство правят всичко възможно, за да избягват кучетата. Те могат да имат силно безпокойство или пълна паническа атака, когато чуят кучешки лай, гледат филм за животното или отиват на място, където може да има куче.

В тежки случаи хората с тази фобия избягват приятели или остават на закрито, защото се притесняват от среща с куче. Има терапии, които могат да помогнат за справяне с това състояние.

6. Астрафобия

Силен страх от гръмотевици и светкавици. Фобията е по-често срещана при деца, но може да продължи и в зряла възраст. Астрафобията често засяга и животни.

Хората с това състояние изпитват изключително безпокойство или изтощителен страх, когато се подготвят за гръмотевична буря. Те могат да гледат прогнозите за времето обсесивно или да получат пристъпи на паника (пристъпи на тревожност, които причиняват интензивни физически симптоми) по време на буря. Друго име за астрафобия е бронтофобия.

7. Трипанофобия

Трипанофобията е непреодолимият, екстремен страх от медицински процедури, които включват игли. Тя е тясно свързана с фобиите от игли, карфици или остри предмети. Но хората с трипанофобия се страхуват конкретно от игли в медицинската среда.
Интензивната трипанофобия може да попречи на живота ни. Силният страх може да ни накара да пропуснем необходими прегледи при лекар или да следваме предписаното лечение.

8. Социална фобия

При социално тревожно разстройство, наричано още социална фобия, ежедневните взаимодействия причиняват значително безпокойство и неудобство, защото се страхуваме да бъдем по-внимателно разглеждани или оценени негативно от другите. При социално тревожно разстройство страхът и тревожността водят до избягване на хората, което може да наруши живота ни. Силният стрес може да повлияе на нашите взаимоотношения, ежедневие, работа, училище, университет или други дейности.

Социалната фобия може да бъде хронично състояние на психичното здраве, но подходът за справяне в психотерапията и приемането на лекарства може да ни помогне да придобием увереност и да подобрим способността си да взаимодействаме с другите.

9. Агорафобия

Това страх от места или ситуации, които могат да ни засрамят, където да се чувстваме безпомощни или в капан. Безпокойството при агорафобията е причинено от страх, че няма лесен начин да избягаме или да получим помощ, ако тревожността стане непреодолима. Може да избягваме ситуации поради страхове като да се изгубим, да паднем или да имаме диария и да не можем да стигнем до тоалетната.

Повечето хора, които имат агорафобия, я развиват, след като са имали една или повече панически атаки, което ги кара да се тревожат за нова такава. След това избягват местата, където това може да се случи отново.

10. Мизофобия

Мизофобията е силен страх от микроби. Това причинява непреодолима мания за страх от замърсяване. Състоянието има и други имена, включително:

• Бацилофобия
• Бактериофобия
• Гермофобия
• Верминофобия

Хората с мизофобия също могат да страдат от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – те се утешават в повтарящи се, ирационални мисли и желания.

Най-често срещаният и инвалидизиращ симптом на фобия е паническата атака. Основните характеристики включват:

• Учестен пулс или препускащо сърце
• Задух
• Гадене
• Замаяност
• Треперене
• Сухота в устата
• Разстроен стомах
• Бърза реч или невъзможност за говорене
• Усещане за предстояща гибел
• Повишено кръвно налягане
• Гръдна болка или стягане
• Усещане за задушаване
• Обилно изпотяване

Не е задължително човек с фобия да стига до панически атаки, за да може да се установи точна диагноза.

Хората с генетично предразположение към тревожност може да са изложени на висок риск от развитие на фобия. Възрастта, социално-икономическият статус и полът също са рискови фактори само за определени фобии. Например жените са по-склонни да имат фобии от животни. Децата или хората с нисък социално-икономически статус са по-склонни да имат социални фобии. Мъжете съставляват мнозинството от тези с фобии от зъболекар и лекар.

Фобиите могат да се третират и хората, които ги имат, почти винаги са наясно с наличието им. Това много помага при диагностицирането. Разговорът с психолог или психиатър е полезна първа стъпка в лечението на фобия, която вече е идентифицирана.

Ако състоянието не причинява сериозни проблеми, повечето хора откриват, че простото избягване на източника на страха им помага да поддържат контрол. Не е възможно да се избегнат тригерите на някои фобии, както често се случва при комплексните фобии. В тези случаи разговорът със специалист може да бъде първата стъпка към възстановяването.

Повечето фобии могат да бъдат излекувани с подходящо лечение.

Няма едно, което да работи за всеки човек с фобия. Лечението трябва да бъде съобразено с индивида, за да подейства. Лекарят, психиатърът или психологът може да препоръча поведенческа терапия, лекарства или комбинация от двете. Терапията е насочена към намаляване на симптомите на страх, тревожност и подпомагане на хората да управляват реакциите си към обекта на тяхната фобия.

1. Медикаменти

Следните лекарства са ефективни за лечение на фобии, но само предписани от медицинско лице. Никога не трябва да започваме лечение с лекарства на собствена глава.

• Бета блокери

Бета блокерите могат да помогнат за намаляване на физическите признаци на тревожност, които биха придружавали фобията. Страничните ефекти могат да включват разстроен стомах, умора, безсъние и студени пръсти.

• Антидепресанти

Инхибиторите на обратното захващане на серотонина (SSRI) обикновено се предписват на хора с фобии. Те влияят на нивата на серотонин в мозъка и това може да доведе до по-добро настроение. SSRI могат първоначално да причинят гадене, проблеми със съня и главоболие.

Ако SSRI не действа, лекарят може да предпише инхибитор на моноаминооксидазата (MAOI) за социална фобия. Индивидите на MAOI може да се наложи да избягват определени видове храни. Страничните ефекти могат първоначално да включват замайване, разстроен стомах, безпокойство, главоболие и безсъние.

Приемането на трицикличен антидепресант (TCA) като кломипрамин или анафранил също е установено, че помага за симптомите на фобия. Първоначалните нежелани реакции могат да включват сънливост, замъглено зрение, запек, затруднено уриниране, неправилен сърдечен ритъм, сухота в устата и тремор.

• Транквиланти/ Успокоителни средства

Бензодиазепините са пример за успокоително средство, което може да бъде предписано за фобия. Те могат да помогнат за намаляване на симптомите на тревожност.

Хората с анамнеза за алкохолна зависимост не трябва да получават успокоителни.

През 2020 г. Агенцията по храните и лекарствата (FDA) засили предупреждението си за бензодиазепините. Употребата на тези лекарства може да доведе до физическа зависимост и спирането им може да бъде животозастрашаващо. Комбинирането им с алкохол, опиоиди и други вещества може да доведе до смърт. Важно е да следваме инструкциите на лекаря, когато използваме тези лекарства и да спазваме стриктно определената доза.

2. Поведенческа терапия

Има редица терапевтични възможности за лечение на фобия.

• Десенсибилизация или експозиционна терапия

Това може да помогне на хората с фобия да променят реакцията си към източника на страх. Те постепенно се излагат на причината за своя вид страх чрез поредица от ескалиращи стъпки. Например човек с аерофобия или страх от летене на самолет може да предприеме следните стъпки под ръководство:

• Те първо ще мислят за летене.
• Терапевтът ще ги накара да гледат снимки на самолети.
• Човекът ще отиде на летище.
• Те ще ескалират още повече, като седят в симулирана тренировъчна кабина на самолет.
• Накрая ще се качат на самолет.

Продължителността и честотата на тези отделни стъпки се определят от психолога, който назначава терапията.

• Когнитивно-поведенческа терапия (CBT)

Лекарят, терапевтът или консултантът помага на човека с фобия да научи различни начини за разбиране и реагиране на източника на своята фобия. Най-важното е, че когнитивно-поведенческата терапия може да научи човек, страдащ от фобия, да контролира собствените си чувства и мисли.

Фобиите са интензивни, ирационални страхове от конкретни обекти, ситуации или дейности, които могат значително да повлияят на ежедневния живот на човек. Те се категоризират в два основни типа: специфични фобии, които се фокусират върху определени задействания като животни или височини, и комплексни фобии като социална фобия или агорафобия, които включват по-широки страхове от социални ситуации или среда.

Докато страхът е естествен и управляем отговор на опасност, фобиите са прекомерни и постоянни, често карайки хората да избягват напълно определени ситуации. Ефективни лечения като когнитивно-поведенческа терапия (CBT) и експозиционна терапия могат да помогнат на хората да управляват и преодолеят фобиите.

Често задавани въпроси