Антропофобия – страх от хора

Антропофобия се образува от думите „антро“, което означава хора и „фобия“ – страх. Националният институт по психично здраве не използва термина, но резултатите, които се появяват при търсенето му, са „социално тревожно разстройство“.

Някои изследователи казват, че това е същото като социофобията – страх от социални събирания. Въпреки това основната разлика е, че:

Антропофобията е страх от самите хора, а не от социални ситуации.

 

 

Аспекти на тази фобия могат да се видят в различни други клинично признати разстройства. Свързва се по-специално с тайджин киофушо, който е в DSM-5. Това е специфична за културата концепция за страдание, която се наблюдава в Япония и Корея. Свързано е със страха от междуличностните отношения, особено от обидата на другите.

 

Връзката между антропофобия и социална фобия

Антропофобията може да бъде част от социално тревожно разстройство, но двата термина не са напълно еднакви. Хората със социално тревожно разстройство изпитват силен дистрес в социални ситуации, като например ходене на среща или разговор със сервитьор.

Хората с антропофобия изпитват страх от хората, независимо от обстановката.

Социалната фобия (социофобия) е предишното наименование на социалното тревожно разстройство. Обикновено хора с това разстройство може да не се чувстват зле, ако са в тълпа, където никой не ги познава. Но някой с антропофобия се чувства тревожен във всяка тълпа. Техният страх е специфичен за хората, а не за социалните среди.

 

Колко често се среща антропофобията?

Антропофобията и други специфични фобии са най-чести при тийнейджъри и жени. Около 1 от 5 юноши изпитва специфична фобия в даден момент. Около 1 на 10 възрастни изпитва поне една специфична фобия през живота си.

 

Симптоми и причини за появата на антропофобия

 

 

Всички фобии често са свързани с травма в историята на човек. В някои случаи само едно изключително лошо преживяване е достатъчно, за да предизвика антропофобия. Но често това се случва след поредица от лоши такива.

Предателството от страна на близки хора може да предизвика фобията. При доста хора тези ситуации предизвикват по-голям проблем с доверието, който нататък може да прерасне в пълен страх от хората и всички социални взаимодействия.

Антропофобията може също да произтича от това, че надбъбречните ни жлези не работят правилно. Хормоните от тях могат да помогнат или да навредят на начина, по който се справяме със стреса. Проблемите с щитовидната жлеза и сърцето също могат да бъдат виновниците за тревожните разстройства като цяло.

Обобщено, не винаги е ясно какво причинява фобия. Може да зависи от човека и миналия му опит.

Понякога изобщо няма ясна причина за проявата на фобии.

Въпреки това възможните фактори включват:

• Негативни събития или преживявания с определено нещо или човек
• Генетика
• Заобикаляща среда
• Научено поведение
• Промени във функционирането на мозъка

 

Симптоми

 

 

Много хора с антропофобия изпитват „предварително безпокойство“. Предварителното безпокойство е страх или притеснение за предстоящо събитие. При антропофобията хората могат да се тревожат прекомерно, преди да бъдат около други хора. Те могат да се чувстват тревожни за:

• Да бъдат съдени от другите
• Да бъдат наблюдавани
• От осъществяване на зрителен контакт

 

Това безпокойство често причинява и физически симптоми. Хората могат да изпитат:

• Затруднено дишане или недостиг на въздух (диспнея)
• Зачервена кожа
• Гадене или повръщане
• Учестен пулс или сърцебиене
• Изпотяване
• Треперене

 

Антропофобията може да бъде част от други клинични диагнози. Те могат да включват посттравматично стресово разстройство (PTSD), социално тревожно разстройство или налудно разстройство.

Примери за такива ситуации, в които антропофобията е “другар“ с други разстройства биват:

1. Когато срещнем някой нов човек и сме убедени, че иска да ни нарани. Това предизвиква страх. В този случай диагнозата на налудно разстройство е по-вероятно да бъде разгледана преди състоянието на антропофобия.
2. Когато избягваме или се страхуваме от човек, който изглежда като някой, който ни е малтретирал. Може да изпитваме симптоми на посттравматично стресово разстройство, а не конкретно и единствено антропофобия.
3. Когато избягваме да ходим на партита или социални събития поради страх да не бъдем осмивани. Това е вероятно да бъде оценено като социално тревожно разстройство вместо антропофобия.
4. Когато оставаме във вкъщи през цялото време, защото се страхуваме, че ще получим паническа атака на обществено място и следователно ще бъдем смутени. Тук вероятността за диагностициране с агорафобия (страх от големи, открити пространства) е по-голям, тъй като страхът не е само и конкретно към хората.
5. Когато имаме постоянен и дълготраен модел на изключителна чувствителност към отхвърляне. Затова предпочитаме социалната изолация. В този случай е по-подходяща диагнозата на „избягващо разстройство на личността“, а не антропофобия. Това е така, защото не се страхуваме сами по себе си от хората.

Как да се справим със симптомите?

При страх от хора можем да се научим да използваме различни техники за релаксация. Практикуването им би помогнало да намалим безпокойството, особено когато сме изложени на това, от което се страхуваме.

Може да:

1. Правим аеробни упражнения, като например 20 скока, когато чувстваме тревожност
2. Медитираме или използваме техники за насочвани образи, за да управляваме стреса
3. Практикуваме дихателни техники

 

Как се диагностицира антропофобията?

 

 

Антропофобията няма специфични клинични диагностични насоки. Все пак лекарите могат да стигнат до извод за диагноза на антропофобия, задавайки подобни въпроси:

1. Винаги ли едни и същи социални ситуации предизвикват страх или безпокойство?
2. Избягването на хора пречи ли на ежедневната рутина?
3. Безпокойството продължило ли е шест месеца или повече?

Понякога страхът от хората е симптом на друга диагноза, като например социално тревожно разстройство. Антропофобията също може да бъде тясно свързана с тайджин кьофушо.

Както споменахме в примерите по-горе, може да изпитаме антропофобия заедно с:

• Избягващо разстройство на личността
• Налудно разстройство
• Параноично разстройство на личността
• Посттравматично стресово разстройство (PTSD)

 

Има някои предизвикателства, когато стане дума за потвърждаване на диагноза антропофобия. Някой може да има самопровъзгласена антропофобия. Но ако е част от различно състояние, медицински специалист ще трябва да бъде този, който да направи това разграничение и диагноза. За да се случи това, те ще използват критериите в DSM-5 чрез:

• Разговор с индивида
• Наблюдаване на поведението
• Ако е необходимо, провеждане на медицински преглед
• Ако е необходимо, проверка на доклади от други специалисти или лица

 

Няма домашен тест за фобия. Въпреки че често попадаме на онлайн тестове или анкети, те не трябва да се приемат като медицински съвет.

 

Как се третира антропофобията?

 

 

Няма лечение, което да е специфично за антропофобията. Има обаче такова за фобии и тревожни разстройства. Обичайните лечения включват различни видове терапия, методи за релаксация и лекарства.

Терапията може да бъде полезна при фобии, особено когато се комбинира с други лечения. В допълнение към традиционната терапия за разговори, често използвана е когнитивната и тази с експозиция.

Експозиционната терапия многократно, понякога постепенно, излага индивида на опасен обект или ситуация.

Това се прави, докато реакцията на страх вече не се появява.

Може да се направи чрез въображаема експозиция (представяне) или in vivo експозиция (реален живот).

Когнитивната терапия включва идентифициране на тревожни или страховити мисли и след това замяната им с по-рационални. Според Центъра за лечение и изследване на тревожността на Университета на Пенсилвания, обикновено не е полезно за хора със специфични фобии. Това е така, защото те обикновено осъзнават, че страховете им са неоснователни.

Методите за релаксация също могат да бъдат от полза и да включват:

• Насочвани образи (интервенция на ума и тялото, чрез която обучен практикуващ или учител помага на пациента да предизвика и генерира мисловни образи, които симулират или пресъздават сетивното възприятие на гледки, звуци, вкусове, миризми, движения и други.)
• Дихателни упражнения
• Хипноза и др.

 

Това лечение би допринесло както при физически, така и при емоционални реакции към фобии. Може също така да помогне на индивида да развие умения за справяне, за да промени или пренасочи стресовата реакция.

Лекарството може да бъде опция за хора, живеещи с тревожност или специфична фобия. Например, ако някой се страхува от летене със самолет или публично говорене, лекарства против тревожност или бета-блокер може да са полезни (само предписани от лекар).

Има вариант медикаментите да не са опция или безопасни за всички хора. Консултацията със здравен специалист е особено важна, когато става дума за търсене на метод за лечение на фобия.

 

Заключение

Страхът от хора поставя предизвикателства пред психичното благополучие, често произтичащи от минали травми или социални тревоги.

Въпреки че изолира индивидите и възпрепятства социалния растеж, това е лечимо чрез терапия и лекарства. Със съпричастност и подкрепа засегнатите могат да преодолеят страховете си, да изградят отново увереността си.

 

Често задавани въпроси