Д-р Никоела Найдекова: По-продължителното стоене на слънце не носи допълнителна полза, но увеличава риска от кожни увреждания

Слънцето е неизменна част от живота. То ни дарява светлина, топлина, енергия, здраве и усещане за оптимизъм. Но прекомерното или неправилното излагане на ултравиолетовите лъчи може да доведе до дехидратация, фотостареене, фотоалергични реакции и други нежелани промени в организма.

Къде е границата между ползата и риска? Как да се радваме на благоприятните ефекти на слънцето, без да понасяме вреди? Това е темата на разговора ни с д-р Никоела Найдекова – млада лекарка, специализантка по дерматология, която е избрала тази медицинска област не само като професия, а като свое призвание и кауза.

Съдържание

Трите лица на слънцето: как UVA, UVB и UVC лъчите въздействат на кожата

За да превърнем слънцето от рисков фактор в безопасен източник на светлина и жизненост, е важно да помним, че отделните видове ултравиолетови (UV) лъчи въздействат по различен начин на кожата.

Ето как:

• UVA лъчите (315–400 nm) – те са с най-голяма дължина на вълната. Те проникват най-дълбоко. Преминават през епидермиса и достигат до дермата, където стимулират процеси, водещи до увреждане на колагеновите и еластиновите влакна и ускорено фотостареене.
• UVB лъчите (280–315 nm) – проникват главно в епидермиса, но носят повече енергия. UVB лъчите са основна причина за слънчевото изгаряне и директно увреждат ДНК на клетките. Това увеличава риска от развитие на злокачествени кожни образувания.
• UVC лъчите (100–280 nm) – имат най-къса дължина на вълната. Отличават се с много висока енергия. Те са потенциално най-опасни, но при естествени условия почти не достигат земната повърхност, защото се поглъщат от кислорода и озоновия слой в атмосферата.

 

Риск за хората съществува главно при контакт с изкуствени UVC източници.

 

Открийте своя фототип

Съвременната дерматология разполага с технологии за измерване количеството на пигмента меланин в кожата, свързан с начина, по който тя реагира на слънцето. Резултатите от тези изследвания са основа за създаването на системи за класификация според цвета на кожата, които се ползват в клиничната практика и за по-добра слънцезащита. Такива системи са моделите на д-р Уенди Робъртс, на социолога Елис Монк и други експерти. Днес, за оценка на реакцията към UV лъчите, най-широко прилагана е скалата на дерматолога д-р Томас Фицпатрик, която нашите читатели вече познават.

Припомняме я накратко, защото предлага лесна ориентацията за чувствителността към слънчевите лъчи според типа на кожата:

1. Много светла кожа – често с лунички, при хора със светли очи, руса или червеникава коса. Такъв тип кожа винаги изгаря и никога не придобива тен.
2. Светла кожа – лесно изгаря и трудно придобива тен.
3. Светла до средно светла кожа – понякога изгаря, потъмнява постепенно.
4. Смугла кожа с маслинен оттенък – рядко изгаря, лесно придобива тен.
5. Кафява кожа – много рядко изгаря, потъмнява бързо.
6. Прекалено тъмна кожа – най-рядко изгаря, но също може да бъде увредена от ултравиолетовите лъчи.

 

Върху реакцията на кожата влияят още много фактори: интензитет на ултравиолетовите лъчи, продължителност на излагане, особености на организма и други. Затова определянето на кожния фототип трябва да се възприема не като ограничение или покана за безконтролно излагане на слънце, а като ориентир за по-безопасно поведение.

 

За д-р Никоела Найдекова

Тя е завършила Медицинския университет София и в момента е специализант по дерматология към Медицинския институт на МВР. Нейните професионални интереси са насочени към диагностиката и лечението на често срещани възпалителни, алергични и инфекциозни заболявания на кожата. Още през следването си, а и по -късно като практикуващ лекар, д-р Никоела Найдекова е участвала с доклади и съобщения в национални конгреси и семинари по дерматология.

Автор и съавтор е на научни статии в международни списания. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дерматологично дружество и Европейската академия по дерматология и венерология.

Към момента д-р Никоела Найдекова е част от екипа на столичния МЦ „Поликлиника България – Група Хейлан“ и МЦ „Св. Пантелеймон“ в София.

 

Интервю с д-р Никоела Найдекова

 

 

Д-р Найдекова, кога започва фотостареенето и по какво се различава от естественото стареене на кожата?

– Първите признаци на естествено стареене се забелязват на около 20–25-годишна възраст. В началото промените са невидими с просто око, но могат да се установят с помощта на специализирани изследвания, чрез които се оценяват дебелината, еластичността и хидратацията на кожата, както и структурните изменения в нея. С напредване на възрастта се забавят метаболитните процеси в кожата, деленето на клетките и обновяването на епидермиса. Синтезът на колаген намалява приблизително с 1% годишно. Постепенно тя изтънява, става по-суха, губи еластичността си и по нея се появяват се фини бръчки.

За разлика от естественото стареене, което е генетично програмиран и неизбежен процес, фотостареенето е свързано с преждевременни кожни промени, причинени основно от продължително излагане на UVA и UVB лъчите.

Смята се, че до около 80% от видимите по лицето признаци на стареене се дължат именно на хроничното продължително излагане на слънце.

Под въздействието на ултравиолетовата радиация в кожата се образуват повишени количества свободни радикали – нестабилни и силно реактивни молекули, които предизвикват оксидативен стрес и увреждат клетъчните структури. При фотостареенето бръчките са ранни и по-дълбоки, пигментациите са по-видими, а кожата губи своята гладкост, плътност и еластичност. Появата на тези изменения може да бъде забавена чрез добра слънцезащита и разумен подход към излагането на ултравиолетовите лъчи.

 

Как въздействат на кожата летните горещини в комбинация със силното слънчево греене?

– Горещините сами по себе си не състаряват така, както UV лъчите, но могат да засилят някои неблагоприятни кожни промени. При високи температури организмът губи повече вода и електролити чрез изпотяване. Ако този дефицит не бъде своевременно компенсиран, настъпва обезводняване, което се отразява неблагоприятно на целия организъм, включително на кожата. Тя става суха и по-уязвима към външни дразнители. Дехидратираната кожа е склонна към зачервяване, сърбеж и раздразнение, а понякога и към малки увреждания, които създават условия за проникване на патогенни микроорганизми. Затова през летните месеци е важно да приемаме достатъчно течности и да възстановяваме загубените с изпотяването електролити.

 

Може ли начинът на хранене да предпазва кожата при продължително излагане на ултравиолетова радиация?

– Балансираното хранене подпомага естествените защитни механизми на кожата, но има допълваща, а не основна роля в предпазването от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Особено полезни са храните, богати на антиоксиданти – витамини C, витамин E, каротеноиди и полифеноли. Те допринасят за неутрализирането на част от свободните радикали и ограничават увреждането на клетъчните компоненти. Важно е също организмът да получава достатъчно качествени протеини, тъй като колагенът и еластинът са основни белтъци в кожата, осигуряващи нейната здравина и еластичност. Полезни са и омега-3 мастните киселини. Те подпомагат нормалната функция на кожната бариера и участват в контрола на възпалителните процеси.

Добре е да се избягва прекомерната консумация на захари и рафинирани въглехидрати, тъй като гликацията (свързването на захарните молекули с белтъчини) води до образуване на съединения, които увреждат структурата на колагена и еластина. Това допринася за загуба на еластичност и ускорява стареенето. Разбира се, нито една храна не може да неутрализира напълно вредата от прекомерното слънчево излагане.

Най-ефективна протекция осигурява съчетанието от балансирано хранене, добра хидратация и ежедневна слънцезащита.

 

Носи ли рискове престоят на слънце по време на лечение с определени медикаменти?

– Да, някои антибиотици, противовъзпалителни средства, диуретици и други медикаменти могат да направят кожата по-чувствителна към слънцето. Под въздействие на ултравиолетовата радиация тези лекарства или техните продукти на обмяната са способни да образуват реактивни вещества, които увреждат кожните клетки и предизвикват фототоксични или фотоалергични реакции.

Казано по-просто, UV лъчите променят някои лекарствени молекули и да ги превръщат във вещества, които предизвикват възпаление или увреждане на кожата.

Най-често тя се зачервява, възникват парене, болезненост, оток, мехури, сърбеж, пигментни петна. Такива реакции понякога настъпват дори след сравнително кратък престой на слънце.

Когато през летните месеци ни е предписана терапия, винаги е добре да се информираме от лекар или фармацевт дали тя би повишава чувствителността към слънцето. Ако приемът на такъв медикамент е наложителен, трябва да се избягва прякото излагане на слънце, особено в часовете с най-силна UV радиация. Освен защитно облекло, шапка и слънчеви очила, е важно да се използват слънцезащитни продукти с висок SPF (Sun Protection Factor). При повишен риск са подходящи козметични средства с SPF 100+. Трябва да се избират качествени продукти от утвърдени марки, чиято ефективност и фотостабилност са добре проучени.

 

Какви промени в кожата налагат неотложна среща с дерматолог?

– Всяка нова лезия (петно, бенка, раничка или друго изменение) по кожата трябва да привлича вниманието ни. Особено важно е да следим бенките за промени във формата, цвета и размера им, както и за поява на сърбеж, кървене или болезненост. Такива сигнали изискват консултация с дерматолог. Не бива да се пренебрегват и ранички, които не заздравяват, образуват корички или периодично кървят, също и внезапни обриви с мехури и повишена температура или бързо разпространяващо се зачервяване, придружено с болка и подуване.

Моят съвет е: ако откриете по кожата си внезапна промяна, която прогресира бързо, кърви, не зараства или е съпроводена с общо неразположение, не отлагайте консултацията с дерматолог.

Навременният преглед често е ключът към ранната диагноза и успешното лечение.

 

Кои са най-честите заблуди и грешки, които допускаме при слънцезащита?

– Една от най-разпространените заблуди е, че слънцезащита е необходима само през лятото, когато сме на плажа. Всъщност UV лъчите ни влияят през цялата година, което налага ежедневни грижи за кожата.

Съществува и митът, че колкото повече време прекарваме на слънце, толкова повече витамин D ще натрупаме. Реално за синтеза на витамин Д са необходими кратки периоди на излагане, които зависят от типа на кожата и условията на средата. По-продължителното стоене на слънце не носи допълнителна полза, а увеличава риска от увреждане.

Често се надценяват водоустойчивите козметични продукти. Това, че на етикета е написано „водоустойчив“, не означава, че защитата на този продукт остава непроменена, независимо колко време прекарваме във водата. Реално полезните качествата се запазват за определен период, след който кожната протекция трябва да бъде подновена.

Друга честа грешка е нанасянето на продукт за слънцезащита само веднъж сутрин и очакването, че това е достатъчно за целия ден. За да бъде ефективно предпазването на кожата, продуктът следва да се подновява, обикновено на всеки 2 часа, особено при изпотяване, избърсване с кърпа или след контакт с вода.

Най-голямата грешка обаче е да допускаме слънчеви изгаряния. Обикновено след тях кожата се възстановява видимо напълно, но на клетъчно ниво с течение на годините могат да настъпят промени.

 

Cutis meminit, казват дерматолозите…

– Да, „кожата помни“. Това е медицинска метафора, с която днес подчертаваме, че понякога ултравиолетовите лъчи причиняват увреждания в ДНК на кожните клетки. Когато тези увреждания не бъдат напълно поправени от естествените механизми на клетката, с течение на времето могат да се натрупат трайни изменения, които повишават риска от фотостареене и злокачествени образувания.

Именно затова слънцезащитата трябва да бъде правилна, последователна и съобразена с индивидуалните нужди на кожата.