Чуплива Х хромозома: същност и наследяване

Всички са чували за най-честата генетична причина за умствено изоставане: Синдром на Даун. По-малко известното състояние, наречено чуплива Х хромозома или Синдром на чупливата Х хромозома, обаче се оказва вторият най-разпространен виновник за интелектуалните, академични и социални затруднения.

 

 

Приблизително 1 на 4000 мъже и 1 на 8000 жени биват диагностицирани. Интересен факт за чупливата X хромозома е, че тя не само се среща по-рядко при жени, но и при тях симптомите са по-леки. Причината за това е, че предаването става по X-свързан модел:

• Мъжете (XY), наследили мутацията, винаги проявяват симптоми, защото имат само една Х хромозома.
• Жените (XX) могат да бъдат носители или да имат по-леки признаци, защото разполагат с втора, нормална Х хромозома, която частично компенсира дефекта.

 

Състоянието всъщност е най-честата причина за наследствени интелектуални затруднения. То се дължи на промени в гена FMR1, който произвежда жизненоважен за развитието на мозъка протеин. В резултат на това се получават характерните проблеми като нарушена комуникация и проблеми с ученето, поведението и развитието.

За съжаление, за момента няма лек за този предизвикателно заболяване, а по-скоро способи за подобряване на говорните, двигателните и социалните способности.

 

Наследственост и предаване на чуплива Х хромозома

Синдром на чупливата Х хромозома се причинява от мутация в гена FMR1 в Х хромозомата. В този ген има повторения на три нуклеотида (CGG):

• Здрави хора: до 54 повторения на CGG
• Премутация (броят на повторенията е увеличен, но все още не причинява болестта): 55 – 200 повторения (хора, които са преносители на синдрома, но без изразени симптоми или с по-леки прояви)
• Пълна мутация: над 200 повторения

 

Понеже дефектният ген се намира в Х хромозомата, състоянието може да бъде предадено от майката или (по-рядко) от бащата на децата. Жената с премутация е в голям риск да роди дете с пълна мутация, докато тази с пълна мутация почти винаги го предава на синовете си.

При бащите ситуацията е различна. Понеже имат Х и Y хромозома, те не могат да предадат синдрома на синовете си, защото те наследяват Y хромозомата. За сметка на това всички техни дъщери биха наследили мутантната Х хромоза, но като премутация (т.е. те ще са носители, а не засегнати).

Важно е да знаем, че мъжете с пълна мутация обикновено не могат да имат деца, защото при тях това е едно от последствията от чуплива Х хромозома.

 

Какви признаци може да има?

 

 

Проявите на чуплива Х хромозома, както разбрахме, са с различна тежест спрямо пола и това да ли се касае за премутация или пълна мутация. Симптомите засяга различни аспекти на здравето като интелигентността, психическото здраве, физическите черти и поведението на детето.

Обикновено момчетата получават диагноза на възраст от 35 до 37 месеца, а момичетата – около 42 месеца. Въпреки това симптомите могат да бъдат забелязани и по-рано.

Възможни са следните интелектуални проблеми:

• Затруднения в ученето
• Нисък коефициент на интелигентност (IQ)
• Забавени ранни етапи на развитие
• Забавено развитие на невербалната комуникация като използване на жестове, език на тялото и изражения на лицето
• Проблеми с езиковата обработка до 2-годишна възраст
• Проблеми с математиката

 

Повечето мъже със синдром на чупливата X хромозома имат лека до умерена интелектуална недостатъчност. Oколо една трета от засегнатите жени с пълна мутация също са с интелектуални увреждания. При останалите жени симптомите са по-леки, защото имат втора Х-хромозома, която частично компенсира липсата на функционален FMR1-ген.

Състоянието може да доведе и до проблеми с психичното здраве, повишен риск от безпокойство, депресия и обсесивно-компулсивно поведение.

Някои потенциални физически характеристики на хората с този здравословен проблем са наличие на:

• Дълго, тясно лице
• Голямо чело
• Голяма челюст
• Големи уши
• Кривогледство (страбизъм)
• Много гъвкави или двуставни пръсти
• Плоскостъпие
• Уголемени тестиси след пубертета
• Високо извито небце
• Нисък мускулен тонус (хипотония)

 

Повечето мъже и около половината от жените с чуплива Х хромозома имат някои от тези физически характеристики, като те стават по-очевидни с възрастта.

Състоянието може да провокира и поведенчески проблеми като:

• Разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD)
• Социална тревожност и срамежливост
• Махане, пляскане с ръце или хапане на ръцете
• Лош зрителен контакт
• Сензорни нарушения (чувствителност към тълпи, допир, звуци, храни и текстури)
• Трудност при улавянето на социални знаци

 

Наличието на мутацията повишава риска от разстройство от аутистичния спектър.

 

Как се диагностицира?

 

 

Поставянето на ранна диагноза за чуплива Х хромозома може да бъде полезна за семейството, защото обяснява симптомите на детето и дава повече яснота какви грижи ще са най-подходящи за третиране на интелектуални и поведенчески проблеми. По този начин човекът с чуплива Х хромозома може да достигне пълния си потенциал.

Диагностицирането изисква специализирано генетично изследване, тъй като симптомите могат да бъдат неспецифични и да наподобяват други състояния като аутизъм, хиперактивност и интелектуални затруднения.

Основният метод за диагностика е ДНК анализ на проба от кръвта или други тъкани, който идентифицира броя на повторенията на три нуклеотида (CGG) в гена FMR1 в Х хромозомата. За целта най-често се използва полимеразна верижна реакция – PCR, която бързо и точно определя дали пациентът има нормален брой повторения, премутация или пълна мутация.

За жените, които планират бременност и имат фамилна история със синдрома, се препоръчва пренатална диагностика с хорионбиопсия (взема се проба от хорионните въси между 10-12 гестационна седмица) или амниоцентеза (изтегля се амниотична течност между 15-20 гестационна седмица).

Тези тестове позволяват да се установи дали плодът е наследил мутиралия FMR1 ген, но не могат да предскажат тежестта на симптомите.

Освен чуплива Х хромозома, която се диагностицира най-вече в детството, в по-късна възраст могат да бъдат открити още два синдрома, свързани с основното заболяване:

• Синдром на тремор и атаксия при мъжете с премутация на Х хромозома. Симптомите включват проблеми с равновесието, треперещи ръце, нестабилно настроение, загуба на памет, когнитивни проблеми и изтръпване на ръцете и краката.
• Първична яйчникова недостатъчност при жените със синдрома на чупливата X хромозома. Признаци са намален фертилитет, безплодие, липсващи или непредсказуеми менструални периоди и преждевременна менопауза.

 

При подобни проблеми незабавно трябва да се направи консултация с лекар и нужните изследвания.

 

Има ли лечение за чуплива Х хромозома?

 

 

Третирането на синдром на чупливата Х хромозома е насочено към управление на симптомите, тъй като в момента няма специфична терапия, която да коригира основната генетична причина – мутацията в гена FMR1. Въпреки това съществуват множество медикаментозни, терапевтични и поведенчески подходи, които могат значително да подобрят качеството на живот на засегнатите.

Важна част от лечението е не само приемът на лекарства, ако има нужда от такива за справяне в поведенческите, когнитивни и неврологични симптоми, но и ангажирането с поведенческата и образователната терапия.

Колкото по-рано започне това, толкова по-добре се развиват децата с този синдром.

Когнитивно-поведенческата терапия например помага за намаляване на тревожността и подобряване на социалните умения, докато речевата и езиковата терапия улеснява развитието на комуникационните способности.

Ако децата срещат трудности с фината моторика, координацията и сензорната интеграция, физикалната и трудовата терапия могат да се отразят добре. Индивидуализираните образователни програми трябва да отговорят на специфичните нужди на децата с помощта на визуални помощни средства и структуриран учебен процес.

Сензорната интеграционна терапия е подходяща за тези, които изпитват свръхчувствителни към светлина, шум и докосване. Тя включва специални техники за управляване на тревожността.

В момента се изследват различни експериментални лечения за чуплива Х хромозома като например генна терапия и модулация на FMR1, които биха могли в бъдеще да доведат до по-ефективни лечения.

 

Заключение

Чуплива Х хромозома е състояние, което все още се изследва активно. Въпреки че има различни начини децата да се адаптират към състоянието си и да достигнат своя пълен потенциал, лечение за мутацията още не е открито.

Важно е за хората с този синдром да се консултират с лекар, ако имат желание да станат родители. По този начин ще могат да установят какъв е рискът от предаване на детето.

 

Често задавани въпроси