3 хромозомни заболявания, за които трябва да знаете

Хромозомните заболявания са резултат от аномалии в броя или в структурата на хромозомите, които настъпват по време на митотичното или мейотичното делене на клетката. Нормалният човешки кариотип съдържа 46 хромозоми или 23 двойки, като автозомите са 22 двойки, а половите хромозоми са X и У.

Нарушенията в броя на хромозомите водят до група от хромозомни заболявания, наречени анеуплоидии. Монозомия е вид анеуплоидия, при която клетката има само една от двойката хромозоми. Това състояние обикновено не е съвместимо с живота. Изключение от правилото е синдромът на Turner, който ще бъде разгледан в настоящата статия.

По-често нарушение обаче е неразделянето на двете хомоложни хромозоми по време на мейозата (мейотичното делене настъпва в половите клетки на човека, за разлика от митотичното – във всички останали клетки). В резултат на което едната, новоформирала се половата клетка след деленето, има две копия вместо едно.

Тризомиите са най-честата форма на това нарушение и имат специфичен фенотип, определен от това коя двойка хромозоми е засегната.

Типичен пример за такъв тип нарушение е синдромът на Даун с допълнителна 21-ва хромозома, който ще бъде разгледан подробно в настоящата статия. При наличие на допълнителна полова Х хромозома се проявява синдромът на Клайнфелтер (Klinefelter).

Защо трябва да знаем за тези хромозомни заболявания?

Съществено е да се отбележи, че при синдром на Търнър и Клайнфелтер, жените и мъжете, носители на хромозомното нарушение, може да не са отличими от всеки един друг човек на пръв поглед. Те притежават безспорно външни особености, които предстои да се опишат в статията, но понякога те са толкова дискретни, че са трудно уловими (освен ако не се търсят целенасочено).

Диагнозата ”синдром на Клайнфелтър“ може да се постави по повод търсене причината за липса на фертилитет. В случая със синдром на Търнър, първичната аменорея (закъсняващо настъпване на първа менструация) и ниският ръст може да провокира търсенето на причина и диагноза.

Синдромът на Даун е обществено познат, но не се акцентира достатъчно върху значението на генетичната му форма и нуждата от изследване, в определени случаи, и на родителите. Именно това ще бъде обяснено в статията.

Какво представлява хромозомното заболяване синдром на Даун?

Синдромът на Даун (тризомия 21) е най-честото сред хромозомните заболявания с приблизителна честота 1:1000 живородени.

Важен акцент е видът нарушение, поради което е настъпила тази тризомия – с наличие на допълнителна хромозома.

При около 94% от случаите със синдром на Даун се касае за т.нар. ”регулярен тип“ тризомия 21 – наличие на допълнителна 21-ва хромозома във всички клетъчни линии (във всички клетки). При останалите случаи се касае за т.нар. ”мозаечна форма“ (само някои клетки притежават допълнителната хромозома) или за трети вид – т.нар ”небалансирана транслокация“, най-често между 14-та и 21-ва хромозома.

Освен поставянето на диагнозата хромозомно заболяване – синдром на Даун, е важно да се отбележи и видът на генетичното нарушение, тъй като при наличие на небалансирана транслокация трябва да се изследват и родителите.

Възможно е в техния генетичен материал да присъсътва балансирана транслокация, която, сама по себе си, да не носи вреда на притежателя си, но да има потенциал за генетични нарушения в поколението.

Как разпознаваме клинично хромозомното заболяване синдром на Даун?

Синдромът на Даун е лесно разпознаваем по външните черти: плоско лице, проминиращ език с отворена уста, коси очни цепки, хипертелоризъм (увеличено разстояние между очите), ниско разположени ушни миди. Разпознаваеми са късите и широки длани с четирипръстна бразда. Отличителни белези при тези деца са генерализирана мускулна хипотония (слабост в мускулите в цялото тяло) и подчертан хиперфлексибилитет на ставите.

Около 40% от новородените със синдрома на Даун имат вродена сърдечна аномалия. Най-често се касае за персистиращ артериален канал, междукамерен или междупредсърден дефект. Чести са хематологичните проблеми.

Други проблеми при пациенти със синдром на Даун са дуоденална или езофагеална атрезия (сляпо завършващи определени чревни участъци), аноректални аномалии, болест на Хиршпрунг, стеноза на трахеята, имунен дефицит, по-висок риск от автоимунни заболявания и други.

Как поставяме диагноза синдром на Даун?

Диагнозата се потвърждава чрез цитогенетично изследване или чрез ДНК анализ, като вторият метод не дава информация за формата на синдрома – регулярна или транслокационна. Въпреки наличието на определени структурни аномалии феталният ехографски скрининг често е възможно да покаже нормална морфология на плода преди раждането.

Профилактика на синдрома се състои в провеждането на пренатален биохимичен скрининг през първия и втория триместър на бременността.

Връзката между авансиралата възраст на бременната над 35 години, и повишеният риск за раждане на дете с тризомия 21, е доказана. Въпреки това трябва да се отбележи, че 70% от децата със синдрома на Даун са родени от майки на възраст под 35 години.

 Синдром на Търнър – какво представлява?

Синдромът на Търнър е описан за първи път от учен на име Хенри Търнър през 1938 г.

Той е едно от най-честите хромозомни заболявания. По-важният акцент тук е кои хромозоми са засегнати, и отговорът е – половите. Вторият акцент попада върху това, че няма добавена, а липсваща хромозома – половата Х-хромозома.

Това е и най-честата аномалия на половите хромозоми при жените. Състоянието засяга приблизително 1 на 2500 новородени момичета.

И тук, както при синдрома на Даун, са известни различни генетични варианти на синдрома – кариотип 45, Х-монозомия (всички клетки са засегнати с липсваща Х-хромозома); мозаицизъм (хромозомата липсва при само част от клетките) и вариант, при който са налице структурни аномалии в Х-хромозомата. Момичетата с 45, Х-монозомия обикновено имат най-тежката клинична изява.

Пренатално ехографски могат да бъдат установени определени нарушения, които да насочат клинициста в посока на този синдром.

Как разпознаваме клинично хромозомното заболяване синдром на Търнър?

Характерни прояви на синдрома на Търнър са:

• вроден лимфедем на дланите и стъпалата
• обилно ниско окосмяване по скалпа
• вродени сърдечни аномалии, сред които по-специфично: коарктация на аортата, хипопластично ляво сърце
• хипопластични вътрешни гениталии
• изоставане в ръста
• първична аменорея

При всяко момиче с нисък ръст (установим след преглед с лекар спрямо височината за възрастта) и първична аменорея (ненастъпваща първа менструация), трябва да се мисли за синдром на Търнър и да се проведат необходимите генетични изследвания!

Хромозомно заболяване синдром на Клайнфелтер – какво представлява?

Още през 1942 г. Клайфелтер и други учени описват пациенти със синдром, отличаващ се с гинекомастия (абнормно уголемяване на гръдната тъкан при мъже), азооспермия (липса на достатъчно сперматозоиди в спермата), хиалинизирани и малки тестиси, повишени нива на фоликулостимулиращия хормон и хипогонадизъм.

Причината за този синдром е установена през 1959 г., когато се установява наличието на допълнителна Х-хромозома в кариотипа на пациентите с този синдром.

Сред отличителните особености с диагностично значение на хромозомното заболяване синдром на Клайнфелтер са:

• характерен т.нар. ”евнухоиден хабитус“ – висок ръст с тесни рамене, широки бедра, женски тип окосмяване на външните полови органи
• гинекомастия
• малки тестиси, азооспермия
• андрогенен дефицит (дефицит на маскулинизиращи хромони)
• липса на фертилност
• обучителни проблеми и поведенчески аномалии

Диагнозата се поставя с генетични изследвания. Външният вид на хората с това хромозомно заболяване може да не е рязко отличим от този на останалите мъже и първият повод да посетят лекар да е във връзка с липсата на фертилност.

Как да се справя с цялата тази информация?

Хромозомните заболявания са резултат от аномалии в броя или в структурата на хромозомите, които настъпват по време на митотичното или мейотичното делене на клетката. Нормалният човешки кариотип съдържа 46 хромозоми или 23 двойки, като автозомите са 22 двойки, а половите хромозоми са X и У.

Синдромът на Даун е хромозомно заболяване с наличие на допълнителна 21-ва хромозома. Освен поставянето на диагнозата хромозомно заболяване – синдром на Даун, е важно да се отбележи и видът на генетичното нарушение, тъй като при наличие на небалансирана транслокация трябва да се изследват и родителите.

При хромозомното заболяване синдром на Търнър по-важният акцент е кои хромозоми са засегнати – половите. Вторият акцент попада върху това, че няма добавена, а липсваща хромозома – половата Х-хромозома. При всяко момиче с нисък ръст (установим след преглед с лекар спрямо височината за възрастта) и първична аменорея (ненастъпваща първа менструация), трябва да се мисли за синдром на Търнър и да се проведат необходимите генетични изследвания!

При хромозомното заболяване синдром на Клайнфелтер е налице допълнителна Х-хромозома. Характерен е т.нар. ”евнухоиден хабитус“ – висок ръст с тесни рамене, широки бедра, женски тип окосмяване на външните полови органи. Въпреки това обаче външният вид на хората с това хромозомно заболяване може да не е рязко отличим от този на останалите мъже. Първият повод на тези мъже да посетят лекар може да е във връзка с липсата на фертилност и азооспермия (липса на достатъчно сперматозоиди в спермата).