Страбизъм (Кривогледство) – причини, симптоми и лечение

Страбизъм e доста разпространено очно състояние. Този проблем обаче далеч не е само козметичен, тъй като може значително да повлияе на зрителното развитие и възприятието за дълбочина, особено при деца.

 

Кривогледството се разделя на съдружно (без засягане на очните мускули) и паралитично (при парализа на очен мускул). В някои случаи състояние води до амбиопия (мързеливо око).

При бебета се случва в първите месеци да има случайно разместване в посоката на едното и на другото око, тъй като очните мускули и координацията още се развиват. Ако след 5-6-и месец детето продължи да има кривене на очите, това сигнализира за вродено кривогледство.

Ако състоянието се появи по-късно (около 2-3 година), се определя като акомодационно, породено от регулацията на очния фокус. При децата с далекогледство или други рефракторни грешки, свързани с пречупването на светлината, е възможно окото с по-висок диоптър да се изкриви. При наличие на диоптри – най-често далекогледство, окото с по-високите диоптри се изкривява.

Има няколко вида страбизъм, всеки от които се характеризира с посоката на изкривяване на очите и основната причина:

• Езотропия: вид страбизъм, при който едното или двете очи са обърнати навътре към носа. Може да се появи още през първата година от живота във форма, известна като инфантилна езотропия, която обикновено е постоянна. Акомодативна езотропия често се развива при деца с далекогледство, където отклонението се появява при опит за фокусиране върху близки обекти без коригиращи лещи.
• Екзотропия: възниква, когато едното или двете очи се обърнат навън, далеч от носа. При периодичната екзотропия окото се обръща навън само от време на време, често когато човекът е уморен или мечтае, и е по-забележимо, когато гледа отдалечени обекти. В по-тежки случаи се появява постоянна форма на състоянието.
• Хипертропия и хипотропия: видове вертикален страбизъм, при който едното око е неправилно подравнено съответно нагоре или надолу спрямо другото око. Могат да бъдат постоянни или периодични и степента на несъответствие може да варира в зависимост от посоката на погледа.

 

Всеки тип страбизъм варира по тежест и въздействие върху зрението и разбирането на конкретния тип е от решаващо значение за определяне на най-подходящия подход за лечение.

 

Симптоми

 

 

Признаците на страбизъм включват:

• Неправилно подравнени очи. Едното око може да се обърне навътре, навън, нагоре или надолу, докато другото око остава фокусирано върху желания обект.
• Двойно виждане (диплопия), тъй като всяко око изпраща различно изображение към мозъка, който се бори да ги обедини в едно кохерентно изображение.
• Трудности с възприемането на дълбочината и затруднена преценката на разстоянията между обектите.
• Напрежение на очите или умора, особено след четене или фокусиране върху задачи в близък план.
• Накланяне или завъртане на главата в опит за компенсиране на неправилното подравняване.
• Присвиване или затваряне на едното око.
• Често мигане или триене на очите.

Тези симптоми могат да варират по интензитет и да бъдат по-забележими при определени условия, като например когато човек е уморен или болен.

Важно е да знаем, че наличието на нелекуван страбизъм може с течение на времето да доведе до мързеливо око (амблиопия), тъй като мозъкът започва да игнорира изображението от неправилно подравненото око. Съществува риск и от загуба на зрението в засегнатото око.

 

Причини и рискови фактори за страбизъм

 

 

Фамилната история е важен фактор за развитието на страбизъм. Ако родители или близки роднини са имали кривогледство, техните деца са изложени на по-висок риск от наследяване на заболяването. Генетичната предразположеност може да повлияе на структурата и функцията на очните мускули или на контрола на мозъка върху тези мускули. Тази наследена тенденция може да се прояви като страбизъм в ранна детска възраст, понякога дори от раждането.

Бебетата, родени преждевременно, особено тези с ниско тегло, са по-податливи на развитие на страбизъм.

Некоригираните рефракционни грешки, особено хиперопията (далекогледство), са честа причина за кривогледството.

Хиперметропията изисква очите да работят по-усилено, за да се фокусират върху близки обекти, което може да натовари очните мускули. В отговор на това напрежение очите може да започнат да се обръщат навътре (акомодативна езотропия).

Неврологичните разстройства, които засягат черепните нерви, свързващи мозъка с очните мускули, могат да доведат до страбизъм. Примерите включват церебрална парализа, синдром на Даун или мозъчни травми (включително инсулти или травми). Тези състояния често водят до по-сложни форми на страбизъм, изискващи специализирани подходи за лечение.

Подравняването на окото разчита на шест мускула във всяко око, които работят заедно хармонично, за да осигурят точно насочване на очите към един и същ обект, което е необходимо за нормалното зрение и дълбочинното възприятието. Ако тези мускули са дисбалансирани – поради вродени състояния, необичайно развитие или нараняване – очите може да не се движат синхронизирано.

Този дисбаланс може да доведе до изместване на едното око навътре, навън, нагоре или надолу, в зависимост от това кои мускули са засегнати.

Физическата травма на главата или очите може директно да увреди очните мускули, нервите, които ги контролират, или частите на мозъка, отговорни за координирането на движенията на очите. Например травма с тъп предмет може да прекъсне или увреди черепните нерви, което води до внезапна поява на страбизъм. Този тип страбизъм е известен като придобит, защото може да се появи на всяка възраст.

Някои заболявания на очите, като катаракта или ретинобластом (рядък вид рак предимно при деца, който засяга ретината – най-вътрешният слой на окото), могат да попречат на нормалното зрение и да доведат до амблиопия и кривогледство.

Високорискови медицински състояния като инсулти, мозъчни тумори или множествена склероза при възрастните също могат да причинят подобни очни отклонения.

 

Диагностициране

Страбизмът се диагностицира чрез цялостен очен преглед, извършен от очен специалист като оптометрист или офталмолог. Процесът започва с подробна медицинска и фамилна история, за да се идентифицират всички генетични предразположения, минали проблеми с очите, неврологични състояния или травми, които биха могли да бъдат допринасящи фактори.

След това се извършват тестове за зрителна острота и рефракция, които могат да помогнат за откриване на рефракционни грешки като миопия (късогледство), хиперметропия (далекогледство) или астигматизъм, всички от които могат да повлияят на подравняването на очите.

Ключов диагностичен инструмент е тест, при който пациентът се фокусира върху малък предмет, докато едното око е покрито. Наблюдава се движението на непокритото око, за да се определи дали то се измества, за да фокусира върху целта.

Други диагностични методи включват тест за светлинен рефлекс на роговицата, при който светлина се насочва към очите, за да се наблюдава отражението върху роговицата. Ако отражението е извън центъра на едното око, това показва страбизъм и посоката на несъответствие.

 

Лечение

 

 

Лечението на страбизъм се фокусира върху коригиране на несъответствието на очите, подобряване на бинокулярното зрение и предотвратяване на усложнения като амблиопия, известна още като мързеливо око.

Един често срещан метод е използването на очила или контактни лещи, които могат да решат проблеми със зрението като късогледство, далекогледство или астигматизъм, които допринасят за страбизъм. В някои случаи се използват призматични лещи, за да се намали количеството завъртане на окото, необходимо за фокусиране.

Друго неинвазивно лечение е оклузионната терапия. При нея едното око се покрива, за да се насърчи по-слабото да работи по-усилено. Това подобрява функцията и намалява риска от амблиопия. Особено ефективно е при малки деца.

За по-сложни случаи може да се използва зрителна терапия, която включва ортоптични упражнения за подобряване на координацията и способността за фокусиране на очите. Тя често се комбинира с други лечения за подобряване на резултатите.

Операцията за страбизъм също е възможност, особено когато други лечения не са успешни. Тя включва регулиране на дължината или позицията на очните мускули, за да се подравнят правилно очите. Обикновено се извършва амбулаторно и може значително да подобри подравняването на очите, въпреки че в някои случаи може да са необходими повече от една интервенция за постигане на желания резултат.

Още един метод за справяне е инжектирането на ботокс (ботулинов токсин). Чрез тази процедура се цели временно отслабване на по-силния очен мускул, което позволява на по-слабия мускул да укрепне. Това лечение се използва по-често при възрастни или когато операцията не е опция.

Често се използва комбинация от тези лечения, за да се постигне най-добрият възможен резултат.

Редовното наблюдение и проследяване са от решаващо значение за оценка на напредъка, коригиране на лечението, ако е необходимо, и гарантиране, че очите остават правилно подравнени с течение на времето.

 

Заключение

Обикновено двете очи работят заедно, за да се фокусират върху една и съща точка. По различни причини обаче може да настъпи страбизъм. При него едното око може да се обърне навътре (езотропия), навън (екзотропия), нагоре (хипертропия) или надолу (хипотропия), докато другото око гледа право напред. Ранното диагностициране и лечение на тези състояния е от съществено значение за предотвратяване на дългосрочни проблеми със зрението.

 

Често задавани въпроси