Дисфазия на развитието при децата

Дисфазия на развитието засяга 7-8% от децата, което го прави едно от най-срещаните нарушения на развитието. Въпреки факта, че състоянието е разпространено, то често бива недиагностицирано или бъркано с разстройство от аутистичния спектър, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и други нарушения на развитието и ученето.

 

Съдържание

Какво е дисфазия на развитието?

Дисфазия на развитието се отнася до езиково разстройство, което засяга децата. Този неврологичен проблем се проявява, като засяга формата, съдържанието и употребата на езика – детето се затруднява с разбирането и възпроизвеждането на говорим и писмен език. Понеже състоянието се проявява различно при всеки, прогресията му може да е непредвидима.

 

 

Според Фондацията за дисфазия на развитието (DLD или Developmental Language Disorder), базирана в Обединеното кралство, състоянието е „сложно и свързано с възрастта“. За родителите може да е трудно да разпознаят знаците рано, тъй като детето за първи път придобива езикови способности.

За децата с дисфазия на развитието е характерно да показват типично развитие в други области. Затрудненията им с езика не се дължат на други общи детски разстройства като аутизъм, интелектуални дефицити или сензомоторни усложнения.

Засегнатите имат затруднения с различни аспекти на езика, включително разбирането и възпроизвеждането на говорим и писмен език, въпреки че имат нормален интелект и нямат ясно сетивно или неврологично увреждане.

При дисфазия на развитието проблемите с езика продължат дори след като детето достигне училищна възраст, както и след това. По тази причина е нужно да се обърне нужното внимание и да се работи ежедневно с детето.

 

Симптоми

 

 

Дисфазия на развитието се проявява чрез различни симптоми, които засягат както рецептивните умения, т.е. способността да разбирате и интерпретирате езика, така и експресивните езикови умения – изразяване на мисли и чувства чрез говорене и писане. Те могат да варират по тежест и да станат по-забележими, когато децата достигнат възрастта, в която се очаква да се развият езиковите умения.

Някои от възможните признаци включват:

• Затруднено разбиране на говоримия език, включително на абстрактни понятия или думи с множество значения
• Използване на ограничен набор от думи в сравнение с връстниците
• Често заместване на конкретни имена за обекти или действия с общи термини като „нещо“ или „неща“
• Пропускане на ключови граматически елементи, като членове, предлози или глаголни окончания
• Формулиране на изречения, които нямат смисъл
• Неправилно използване или пропускане на глаголни времена, което води до объркване относно това кога са се случили събитията
• Трудност при правилното артикулиране на звуци, пропускане или заместване на звуци в думи
• Колеблива и накъсана реч, с чести паузи и запъвания
• Неумения за правилна невербална комуникация като ограничено използване на жестове, изражения на лицето или език на тялото и неразбиране на невербалните знаци на другите
• Предизвикателства при четене и писане поради трудности с фонологичната обработка
• Академично представяне под нивото за конкретната възраст
• Трудности в академичното представяне, което е под нивото за конкретната възраст

 

Причини

 

 

Точните причини за дисфазия на развитието не са напълно изяснени, но се смята, че комбинация от генетични, неврологични и фактори на околната среда допринасят за състоянието.

Децата с фамилна амамнеза към езиковото разстройство са изложени на по-висок риск от развиване на състоянието. Идентифицирани са специфични гени, свързани с езиковото развитие, чиито вариациите или мутации също могат да допринесат.

Разлики в структурата и функцията на мозъка са наблюдавани при индивиди с дисфазия на развитието. Тези разлики могат да засегнат области на мозъка, участващи в езиковата обработка, като областите на лявото полукълбо, свързани с речта и езика.

Различни аномалии в развитието на мозъка по време на бременност или ранно детство могат да повлияят на невронните вериги, участващи в изучаването и използването на езика. Преждевременно раждане, ниско тегло на бебето или липса на кислород могат да се окажат рискови фактори за дисфазия на развитието.

Качеството и количеството на взаимодействията родител-дете играят важна роля в развитието на езиковите умения. При децата, които са лишени от редовно говорене и стимулираща езикова среда, е по-вероятно да се появи забавяне в усвояването на езика. По-ниският социално-икономически произход също може да намали възможностите за богати езикови взаимодействия.

Недиагностицираната или нелекувана загуба на слуха също може да попречи на способността за възприемане и възпроизвеждане на звуците на речта точно, което води до забавяне на езика.

 

Как се диагностицира и лекува дисфазия на развитието?

 

 

За да получи тази диагноза, детето не трябва да има друго заболяване, което може да причини езикови проблеми като аутизъм, интелектуално дефицити, сензомоторни усложнения и др.

Логопедът не може да диагностицира състоянието преди 4 или 5-годишна възраст, защото няма как да се направи разлика между дисфазия на развитието и характерните за децата езикови забавяния.

Ако родителят забележи проблеми с езика, трябва да заведе детето на логопед. Специалистът ще се запознае подробно с медицинската история и потенциалната фамилна предразположеност към езикови проблеми.

Със стандартизирани езикови оценки може да се оценят възприемчивите (разбиране) и експресивните (говорене) способности на детето. Те сравняват неговото представяне с нормите, подходящи за възрастта.

Може да се направи проверка на слуха, за да се изключи тази потенциална причина за езикови затруднения.

Лечение

Обикновено най-добрият начин да се подходи към дисфазия на развитието е чрез езиковата и речевата терапия, при която логопед работи в тясно сътрудничество с детето.

Тази терапия е съобразена със специфичните нужди на детето, като се фокусира върху области като развитие на речника, структура на изреченията и граматика. Тя се използва, за да помогне на мозъка да осмисли входящата информация, както и да комуникира мисли и чувства с другите чрез езика.

В зависимост от детето и степента на дисфазия на развитието лечението може да е необходимо в продължение на месеци, години или да продължи до юношеството.

Груповите терапевтични сесии също могат да бъдат полезни, като предоставят възможности на детето да практикува език в интерактивни настройки, които имитират естествената социална среда.

Децата с този проблем често имат проблеми и с други аспекти на развитието като трудност при четенето и при общуването и развиването на социални връзки. По тази причина могат да се използват най-различни подходи, насочени към конкретните затруднения на детето.

Срещите с детски психолог могат да помогнат за отработване на негативните емоции, свързани със състоянието. Поведенческите проблеми са често срещани при децата с това състояние, тъй като те се борят да изразят себе си без думи.

Подкрепата у дома е също толкова важна. Родителите могат да помогнат, като участват в чести, смислени разговори с детето, четат книги заедно и насърчават разказването на истории и игрите, фокусирани върху използването на езика.

 

Заключение

 

 

При дисфазия на развитието езиковите затруднения обхващат лексиката, граматиката, конструирането на изреченията и произношението. Могат да се появят и предизвикателства в социалната комуникация и академичните постижения.

Обикновено дисфазия на развитието не може да се диагностицира преди 4 или 5-годишна възраст, защото детето още е в началния етап на своите езикови уменията и забавянията в тях са чести.

 

Често задавани въпроси