Бакла – ползи и употреби

Баклата е растение от семейство Бобови, което носи някои уникални свойства и ефекти.

Баклата има леко сладък, земен вкус. Латинското наименование на растението е Vicia faba. 

В английското име се забелязват разлики спрямо вида боб, който се добива:

• Broad beans наричаме пресните зрънца, които се вземат от живи растения.
• Fava beans, от друга страна, се събират, след като растението умре, а зрънцата изсъхват и почерняват.

Растението може да се отглежда и в по-неблагоприятни почви като такива с повишена соленост и с голямо количество естествена глина.

В кулинарията

 

 

В днешно време баклата не е особено популярна. Тя се яде в по-големи количества в Средиземноморието, Близкия Изток и Северна Африка. С нея може да се правят фалафели, яхнии и супи, да се използва като брашно. Печена и осолена бакла може да се хапва като вкусно междинно хранене подобно на фъстъците, които също са бобова култура.

Може да се хапва под формата на крекери и се влага в различни солени миксове за директна консумация.

В Алжир се яде под формата на традиционна яхния. Китайците пък комбинират зърната със соя и люти чушки и приготвят люта ферментирала паста. Може да се открият и в традиционната кухня на Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу.

Египетският фалафел се различава от класическата рецепта именно защото използва зърна бакла вместо нахут. Финландците използват баклата за приготвяне на вкусен заместител на месото. Националното ястие на Люксембург е свински врат с бакла, който те наричат Judd mat Gaardebounen.

В историята

Откриват се следи от зърна на растението в т.нар. Плодороден полумесец, намиращ се в Близкия Изток. Още неолитните земеделци преди 5 000 години са пренесли баклата в териториите на днешна Англия. Въпреки че това растение не е било най-популярното за храна, то се е използвало от хилядолетия.

Баклата е богата на белтъчини и е била достъпна за местното селско население на Англия, поради което е било често срещана храна в диетата на селяните през Средновековието. През вековете с подобряването на икономическата стабилност на селяните и поради достъпа им до повече месо бобовите култури започват да се хапват по-рядко. Често се възприемат като храна за бедните.

Независимо от това растението е продължавало да се отглежда в голямо количество, тъй като е питателна храна за добитък.

Хранителни стойности

 

 

Подобно на другите бобови култури баклата е богата на белтъчини и на определени ценни за здравето хранителни вещества. В 100 г прясна бакла се откриват:

• 51 калории
• 5 г белтъчини
• 11 г въглехидрати (7.3 г фибри)
• 0 г мазнини

В ядливите зърна се съдържа също калий, витамин Ц, фолиева киселина, манган, мед, фосфор, селен, желязо, витамин Б6 и магнезий.

Изобилието от фибри прави баклата полезна за стомашно-чревния тракт и здравето на сърдечно-съдовата система. В комбинация с други бобови култури може да е редовна храна за здраво и жизнено тяло.

 

Ползи от консумацията

Баклата е чудесна храна за набавяне на белтъчини и ценни антиоксиданти. Тя може да замести някои познати бобови култури и по този начин да разнообрази ежедневното ни меню.

Подсилва имунната система

Антиоксидантите в зрънцата са главните „виновници“ за нейните имуностимулиращи свойства. В нея се съдържат множество вещества, които дават на тялото сила и енергия да се бори с външните вредители. С тяхна помощ можем да изолираме свободните радикали и да намалим опасното клетъчно увреждане.

Баклата съдържа елементи, които стимулират ефектите на глутатиона – антиоксидант, който забавя клетъчното стареене.

Полезна по време на бременност

 

 

Баклата е богата на фибри и антиоксиданти, които подпомагат здравето на всеки човек.

Тя естествено съдържа фолат, или витамин Б9. Това съединение е много важно за очакващите майки, тъй като то отговаря за клетъчното делене и създаването на нови органи. Фолиева киселина се приема допълнително от всяка бременна жена, за да се намали риска от дефекти на невралната тръба на бебето. Също така помага за правилния растеж на мозъка и гръбначния мозък.

Не бива да използваме баклата вместо хранителни добавки и медикаменти, предписани ни от лекуващ лекар. Тя обаче е чудесна добавка за естествено набавяне на нужните вещества.

Укрепва костната тъкан

Както споменахме, баклата съдържа известно количество манган и мед. Заедно с други съединения като калций, магнезий и витамин Д тези два елемента са важни за синтеза на нова костна тъкан и поддържането на висока костна плътност. Изследвания върху гризачи показват проблеми с усвояването на калция, когато организмът изпитва дефицит на манган и мед. Тези елементи работят заедно, за да осигурят здравословния баланс на тялото.

Грижата за костите и тяхното здраве е особено важна при жени в напреднала възраст, при които се наблюдава забързана загуба на костна плътност, която може да доведе до опасни фрактури.

Поддържа здравето на сърдечно-съдовата система

Баклата е една от храните, които може да хапваме, за да укрепим здравето на сърцето и кръвоносните съдове. Положителните свойства се коренят в естествено откриващите се магнезий и калий. Това са два елемента, които отпускат кръвоносните съдове и по този начин регулират кръвното налягане. Проучвания показват, че повишаването на магнезия в диетата води до намален риск от повишено кръвно налягане в бъдеще.

Фибрите в тези зрънца са чудесен помощник в борбата с „лошия“ (LDL) холестерол.

Набавя желязо

Редовната консумация на бобови култури с храната помага да си набавим нужното желязо. Това е особено препоръчително за хора, които не консумират животински продукти и биха предпочели да си набавят нужните елементи по естествен път. Баклата може да е добър начин да дадем на тялото си нужното количество желязо, без което организмът не може да функционира правилно.

Облекчава симптомите на Паркинсон

 

 

Баклата съдържа в себе си леводопа (L-DOPA) – сложно съединение, което се използва в повечето лекарствени продукти за третиране на Паркинсон. Това съединение се превръща в допамин в тялото ни. Заболяването на Паркинсон е свързано с допамина и рецепторите за този хормон.

Въпреки че са нужни още проучвания, за да докажат ползите на консумацията за пациенти с Паркинсон, има малки изследвания, които показват добри резултати. Проучване с 11 души показва ефекти, близки до тези на L-DOPA медикаментите, при хапване на 250 грама зърна. Друго изследване показва подобрение на резултатите при комбинация на друг тип популярно лекарство и хапването на 100-200 грама бакла. 

Баклата може да подпомогне облекчаването на неприятните симптоми на Паркинсон. Дори нейната помощ да е по-малка от тази на медикаментите, си заслужава да опитаме и да хапваме тази бобова култура по-често.

Може ли да ни навреди?

Консумацията не се препоръчва за хора с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (G6PD), или също наричан фавизъм. При пациенти с това генетично изменение приемът на бакла може да доведе до хемолитична анемия, при която имунната система атакува и уврежда червените кръвни телца и така значително намалява техния брой.

Поради взаимодействието на баклата с медикаменти за Паркинсон трябва да се консултираме с лекуващия си лекар преди повишаване на консумацията на тази бобова култура. Възможно е да се появи взаимодействие с антидепресанти и медикаменти при тревожност, тъй като те съдържат МАО-инхибитори.

 

Други употреби

Растението има редица ползи за почвата и нейния състав. То подпомага насищането на почвата с азот, което е важно за общото плодородие. Често се засажда след добив на голяма реколта от друга култура, която е взела голям част от естествения ресурс на земята.

Растенията се използва за предпазване на почвата от ерозия, тъй като те могат да презимуват и да предпазят земята.

 

Заключение

 

 

Баклата е една от многото на брой бобови култури, които са вкусни, но и полезни за нас. Редовната консумация може да донесе някои ползи за тялото ни, а тъй като може да се използва в разнообразие от ястия, баклата трудно доскучава и това предразполага към често хапване. 

 

Често задавани въпроси