Бъбречна криза: симптоми, причини и лечение

Бъбречна криза, наричана още бъбречна колика, най-често възниква, когато камък попадне в уретера и затрудни оттичането на урината. Типични са внезапната силна болка в кръста или хълбока, която може да се разпространява към слабините, както и гадене и повръщане, често уриниране или кръв в урината.

Висока температура, втрисане, липса на урина или силно влошаване на общото състояние изискват спешна медицинска оценка. NIDDK и European Association of Urology (EAU) посочват същите предупредителни признаци и необходимостта от бърза оценка при съмнение за запушване и инфекция.

Съдържание

Какво е бъбречна криза?

Бъбречна криза е внезапна, остра болка в областта на бъбреците. Най-често се причинява от блокиране на уринарния тракт (например от камъни в бъбреците или пикочния канал). Състоянието е известно и като бъбречна колика. Болката обикновено започва в областта на бъбрека и се разпространява към пикочния мехур и гениталиите.

 

Източник: depositphotos.com

Бъбречната криза е пристъп на интензивна болка, който най-често възниква при внезапна обструкция на пикочните пътища. Обикновено причината е камък, преминал от бъбрека в уретера – пикочопроводът, който отвежда урината към пикочния мехур.

Когато камъкът затрудни оттичането на урината, налягането над мястото на запушването се увеличава, а уретерът се свива около препятствието. Така се появява характерната бъбречна колика – силна болка, която може да започне в хълбока или като силна болка в кръста и постепенно да се премести към долната част на корема, слабините и гениталиите. NIDDK описва именно това разпространение на болката при камъни в пикочните пътища.

В основата на голяма част от тези случаи стои бъбречно-каменната болест, но силната болка не доказва сама по себе си наличие на камък. Затова първият пристъп или нетипичната болка трябва да бъдат оценени от лекар, вместо да разчитаме единствено на домашно облекчаване на болката.

 

Симптоми на бъбречна криза

Най-характерните симптоми на бъбречна криза са свързани с болката и промените в уринирането. Според NIDDK камъкът може да причини болка в гърба, хълбока, долната част на корема или слабините, както и кръв, мътност и неприятна миризма на урината.

Най-често наблюдаваме следните признаци:

• Внезапна, много силна болка в хълбока или кръста, обикновено от едната страна;
• Болка, която се усилва и отслабва на вълни и може да се премества към слабините;
• Гадене и повръщане вследствие на интензивната болка;
• Видима или установима само при изследване кръв в урината;
• Мътна или неприятно миришеща урина;
• Често уриниране, внезапни позиви или парене и болка при уриниране.

Тези признаци на бъбречна колика могат да се комбинират по различен начин. Липсата на видима кръв например не изключва камък, а болезненото и често уриниране може да се появи и при инфекции на пикочните пътища, което е още една причина диагнозата да не се поставя само по симптоми.

 

Кои симптоми са признак за усложнение?

Някои симптоми променят ситуацията от болезнен, но потенциално неусложнен пристъп към състояние, което може да изисква незабавна урологична намеса. Особено тревожна е комбинацията между запушване и инфекция.

Висока температура и втрисане заедно с бъбречна колика могат да насочат към инфекция зад запушването. Невъзможността да уринираме или отделянето на съвсем малко количество урина също са спешни признаци. EAU определя обструктирания бъбрек с инфекция и/или анурия (липса на отделяне на урина) като урологична спешност.

Силна слабост, обърканост, непрестанно повръщане и засилваща се или непоносима болка също налагат бърза оценка. В тези ситуации не чакаме домашните мерки да подействат.

 

Какви са причините за бъбречна криза?

Когато обсъждаме причини за бъбречна криза, най-напред трябва да разграничим самата колика от заболяването, което я предизвиква. Най-честата причина е камък в бъбрека или уретера, но всяко състояние, което нарушава свободното оттичане на урината, потенциално може да причини подобна болка.

Освен каменна болест, възможни причини са стеснения на уретера след възпаление, травма или операция, инфекция в комбинация със запушване, уголемена простата и по-редки туморни процеси. Анатомични аномалии като стеснение на уретеропелвичната връзка, уретероцеле или други промени на отделителната система също могат да затруднят оттичането. Такива анатомични фактори са включени сред рисковите състояния в насоките на EAU.

Наличието на камък не означава, че всяка внезапна коремна или поясна болка се дължи на него. Някои заболявания, включително апендицит, могат да създадат сходна клинична картина и трябва да бъдат изключени при нетипични симптоми.

 

Как се образуват бъбречните камъни?

Камъните се образуват, когато определени минерали и соли в урината достигнат концентрация, при която започват да кристализират. Малките кристали могат постепенно да нарастват и да се превърнат в камък, а недостатъчният прием на течности увеличава концентрацията на урината. NIDDK посочва сред веществата, участващи в камъкообразуването, калций, оксалат и фосфор.

Високият прием на сол също има значение, особено при някои калциеви камъни. Метаболитни и наследствени заболявания могат допълнително да увеличат риска, а състояния като подагра са свързани с нарушения в обмяната на пикочната киселина.

Не всички камъни са еднакви. Калциево-оксалатните, калциево-фосфатните, уратните, струвитните и цистиновите камъни имат различни механизми на образуване, затова видът и химичният състав на камъка определят част от последващата профилактика на камъни в бъбреците. NIDDK препоръчва профилактичните промени в храненето и медикаментите да се съобразят именно с причината и типа на предишния камък.

 

Кой е изложен на по-висок риск?

 

Източник: depositphotos.com

По-висок риск имаме, ако вече сме образували един или повече камъни. Повтарящата се каменна болест и фамилната обремененост са включени от EAU сред факторите, които определят пациентите с по-висок риск.

Честата дехидратация също създава условия за по-концентрирана урина. Затова хората, които работят физически или прекарват продължително време при високи температури, трябва да обръщат особено внимание на хидратацията. Високата температура на околната среда е посочена от EAU сред професионалните и средовите рискови фактори.

Повишен риск има и при някои метаболитни състояния, нарушения в обмяната на калция и пикочната киселина, затлъстяване и определени наследствени заболявания. Ако пристъпите се повтарят, не е достатъчно само да лекуваме болката – необходимо е да установим защо образуваме камъни.

 

Първа помощ при бъбречна криза

Основната цел на първа помощ при бъбречна криза е безопасно да преминем периода до медицинската оценка, без да прикриваме опасни симптоми или да предприемаме действия, които могат да влошат състоянието. При първи или много силен пристъп трябва да потърсим медицинска помощ.

Докато очакваме преглед, можем да останем в позицията, в която се чувстваме най-комфортно. Ако не повръщаме, можем да приемаме малки количества вода, освен ако лекар не ни е ограничил течностите заради други проблеми с бъбреците, сърцето или друго заболяване. NIDDK препоръчва течности, когато човек е в състояние да ги приема, докато при повръщане и дехидратация може да се наложи венозно вливане в болница.

За облекчаване на болката трябва да използваме само лекарства, които са подходящи за нас и са предварително препоръчани от лекар. Нестероидните противовъзпалителни средства са стандартен първи избор при остра бъбречна колика при липса на противопоказания, но могат да бъдат неподходящи при определени бъбречни, сърдечно-съдови или стомашно-чревни заболявания. Това е посочено както в EAU Guidelines on Urolithiasis, така и в препоръките на NICE.

Дори болката временно да намалее, не трябва автоматично да приемаме, че проблемът е решен. Камъкът може просто да се е преместил, а запушването или нов пристъп да се появят отново.

 

Какво не трябва да правим?

При съмнение за бъбречна криза няколко широко разпространени домашни подхода могат да създадат проблем. Затова е важно да знаем не само какво можем да направим, но и какво е по-разумно да избегнем.

Ето какво да избягваме:

• Не приемаме произволно останали от предишно заболяване антибиотици. Антибиотик се назначава при доказана или силно подозирана бактериална инфекция, а при инфекция зад запушване може да е необходимо и спешно дрениране на бъбрека. EAU препоръчва незабавно антибиотично лечение именно при инфектирана обструкция и сепсис.
• Не се опитваме да „избутаме“ камъка, като изпием голямо количество вода наведнъж при много силна болка, повръщане или съмнение за запушване.
• Не използваме силно затопляне или много гореща вана, ако имаме температура или съмнение за инфекция.
• При значими сърдечно-съдови заболявания или преживян инсулт не приемаме горещата вана за универсален и безопасен метод.
•  Не разчитаме на чайове, добавки или други домашни средства като заместител на медицинската диагностика.

Практическият извод е прост – домашните мерки могат временно да помогнат с комфорта, но лечение на бъбречна колика без изясняване на причината може да пропусне запушване, инфекция или друго остро заболяване.

 

Кога бъбречната криза е спешна?

 

Източник: depositphotos.com

Бъбречната криза е особено спешна, когато към болката се добавят температура и втрисане. Инфекцията зад запушен уретер може да премине в системна инфекция и сепсис, затова EAU препоръчва спешно освобождаване на обструктираната отделителна система при сепсис с обструктивен камък.

Незабавна оценка е необходима и ако имаме единствен функциониращ бъбрек, ако урината липсва или количеството ѝ рязко намалява. При единствен бъбрек EAU изрично препоръчва незабавно образно изследване при съмнение за бъбречна колика.

По-нисък праг за спешна консултация трябва да имаме при бременност, при дете, възрастен човек или пациент със значимо хронично заболяване. При бременност диагностичният подход също е различен – EAU препоръчва ехографията като предпочитано първо образно изследване, а нискодозовата компютърна томография се запазва като последваща възможност в подбрани ситуации.

 

Как се диагностицира бъбречна криза?

Диагностика на бъбречна криза започва с разговор за характера и местоположението на болката, предходни камъни, лекарства, други заболявания и фамилна анамнеза. Следва физикален преглед, чрез който лекарят преценява както вероятността за камък, така и възможните алтернативни причини.

Изследването на урина може да покаже кръв, кристали, бели кръвни клетки или бактерии, а кръвните изследвания дават информация за бъбречната функция, възпалението и определени минерали. Този диагностичен подход е описан подробно от NIDDK.

Ехографията може да открие част от камъните и да покаже дали има разширяване на отделителната система. При необходимост неконтрастната компютърна томография дава по-точна информация за размера и местоположението на камъка и дали е налице обструкция на пикочните пътища. EAU препоръчва неконтрастна CT за потвърждаване на диагнозата след първоначалната ехографска оценка при подходящи пациенти.

 

Лечение на бъбречна криза

Лечението зависи от размера и местоположението на камъка, силата на симптомите, наличието на инфекция и това дали бъбречната функция е застрашена. Затова няма една схема за лечение с медикаменти, която да е подходяща за всеки пристъп.

При неусложнена бъбречна колика първата задача е контролът на болката. Нестероидните противовъзпалителни средства обичайно са първи избор при липса на противопоказания, а други аналгетици се използват според състоянието и медицинската преценка. EAU и NICE подкрепят този подход.

Течностите се определят според конкретното състояние. При повръщане и дехидратация може да се наложи венозна рехидратация, докато при съмнение за значима обструкция не трябва сами да увеличаваме агресивно приема на вода.

Антибиотици са необходими при доказана или силно подозирана бактериална инфекция, а не като рутинно лечение на всеки камък. При инфектирана обструкция антибиотикът сам по себе си може да не е достатъчен и да се наложи спешно дрениране чрез стент или нефростома.

При подбрани пациенти лекарят може да предпише алфа-блокер, за да подпомогне преминаването на определени уретерни камъни. EAU отбелязва, че ползата е най-ясна при някои дистални уретерни камъни над 5 mm, като употребата трябва да бъде назначена от лекар.

 

Кога камъкът може да излезе сам?

Шансът за спонтанно отделяне зависи най-вече от размера и разположението на камъка. Малките камъни по-често преминават сами, особено когато вече се намират в долната част на уретера.

Данните, обобщени от EAU, показват, че близо 75% от уретерните камъни под 5 mm в разгледаните проучвания преминават спонтанно, като средното време за отделяне е около 17 дни, но диапазонът и индивидуалните различия са големи. Камъните под 5 mm в дисталната част на уретера имат по-висок шанс да се отделят в сравнение с тези, разположени по-високо.

Това не означава, че трябва просто да чакаме. Необходимо е проследяване, защото болката може да се повтори, докато камъкът се придвижва, а при инфекция, неконтролируема болка или влошаване на бъбречната функция консервативният подход вече не е подходящ.

 

Кога се налага процедура или операция?

Активно отстраняване се обсъжда, когато камъкът е голям или заседнал, шансът за спонтанно преминаване е нисък, болката продължава въпреки подходящо обезболяване или има персистиращо запушване. Нарушена бъбречна функция, двустранна обструкция или единствен функциониращ бъбрек също са важни показания за интервенция. EAU включва именно тези фактори сред основанията за отстраняване на уретерен камък.

В зависимост от случая урологът може да използва екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни (SWL), уретероскопия, перкутанна нефролитотомия или поставяне на стент. При уретероскопията камъкът може да бъде раздробен чрез лазерна литотрипсия.

Понякога срещаме израза „ултразвукова литотрипсия“, но при стандартното неинвазивно разбиване на камъни по-точният термин е екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни. Изборът между SWL, уретероскопия и други методи зависи от размера, мястото, състава на камъка и индивидуалната анатомия. EAU описва тези фактори като основни при избора на процедура.

 

Възможни усложнения

 

Източник: depositphotos.com

Продължителното запушване може да доведе до хидронефроза – разширяване на бъбречното легенче и чашките вследствие на затрудненото оттичане на урината. Ако обструкцията остане нелекувана, тя може да увреди бъбречната функция, особено при пълно запушване или единствен функциониращ бъбрек.

Инфекцията на бъбрека при едновременно запушване е още по-опасна, защото може да прогресира до сепсис. Именно затова температурата и втрисането по време на бъбречна криза не трябва да се приемат като „нормална част“ от пристъпа.

Друг възможен проблем са повтарящите се пристъпи. След като веднъж сме образували камък, има смисъл да насочим вниманието не само към следващото лечение, а и към причината за рецидивите.

 

Как да предотвратим нова бъбречна криза?

Добрата профилактика на бъбречна криза започва след като установим какъв камък сме образували и дали имаме допълнителни рискови фактори. Универсална „диета за камъни“ не съществува, защото профилактиката при калциево-оксалатни, уратни, цистинови и инфекциозни камъни се различава.

Една от най-добре подкрепените общи мерки за предотвратяване на камъни в бъбреците е достатъчният прием на вода. EAU препоръчва приемът на течности да бъде достатъчен за образуване на повече от 2,5 литра урина за 24 часа при пациенти, за които няма медицинско ограничение на течностите.

Важно е да разграничаваме профилактичния прием на течности от воден режим при бъбречна криза. Голямото количество вода, изпито наведнъж по време на силен остър пристъп, не е същото като редовната добра хидратация между пристъпите.

Прекомерният прием на сол също трябва да бъде ограничен, а хранителният режим се съобразява с вида на камъка и резултатите от изследванията. Поддържането на здравословно тегло и контролът на метаболитните заболявания допълват профилактиката. Актуалните EAU насоки свързват начина на живот, затлъстяването, диабета и метаболитния синдром с риска от каменна болест.

При повтарящи се камъни лекарят може да препоръча анализ на отделения камък, кръвни изследвания и 24-часово изследване на урината. Така профилактика на камъни в бъбреците се основава на конкретния ни риск, а не на общи съвети.

Ако използваме хранителни добавки или билкови продукти, включително продукти на Forlife, трябва да ги разглеждаме само като част от общия хранителен режим, а не като лечение на бъбречна колика или заместител на урологична консултация. При каменна болест е важно предварително да проверим състава им, особено ако приемаме лекарства или имаме нарушена бъбречна функция.

 

Заключение

Бъбречната криза най-често възниква, когато камък навлезе в уретера и затрудни оттичането на урината. Внезапната силна болка, особено когато се разпространява от хълбока към слабините, е типичен сигнал, но окончателната причина трябва да бъде установена чрез медицинска оценка.

Температура, втрисане, липса на урина, силно влошаване на състоянието или болка при единствен функциониращ бъбрек са признаци, при които не трябва да отлагаме спешната помощ. Лечението зависи от размера и мястото на камъка, наличието на инфекция, степента на запушване и състоянието на бъбречната функция.

При повтарящи се проблеми с бъбреците най-голяма дългосрочна полза имаме, когато установим вида на камъка и индивидуалните рискови фактори. Така можем да преминем от временно овладяване на пристъпите към реално намаляване на вероятността те да се повторят.

Често задавани въпроси