Захарин и цикламат – полезен подсладител или сладка вреда?

Захаринът и цикламатът са синтетични подсладители, които са по-сладки от захарта. Често се използват в комбинация или в състава на продукти заедно с други изкуствени подсладители. Ще разгледаме как влияят на тялото ни, редно ли е да ги използваме в диетата си и как се представят в сравнение с естествените заместители на захарта.

Двата подсладителя имат известни прилики, но и разлики, които е хубаво да бъдат отбелязани. Така може да сме добре информирани и да направим правилния избор за своето хранене и здраве.

 

Цикламат

За разлика от захарина, цикламатът е само 30 до 50 пъти по-сладък от захарта. Затова и често се използва в по-големи количества в сравнение със захарина. Този подсладител е изключително евтин, което го прави лесно достъпен в хранителната индустрия. При затопляне не се разпада или променя, което е желано качество в много храни и напитки.

Открит е инцидентно през 1937 година. През 50-те години се създава патент за подсладителя, като по това време основно се използва във фармацевтичната индустрия за прикриване на неприятния вкус на различни медикаменти. Впоследствие се рекламира и като подходящ заместител на захарта в готвенето, като основно негово качество е устойчивостта му към термична обработка.

Цикламатът е забранен за използване в хранителната индустрия в САЩ. Други държави, които забраняват употребата му, са Филипините, Южна Корея и Бангладеш. В Европейския съюз за момента се смята за безопасен, тъй като изследванията върху гризачи не се приемат за достатъчно достоверни и не откриват пряка връзка между консумацията на цикламат и появата на противопоказания.

В държавите, в които е позволена консумацията, може да го намерим под различни имена.

 

Захарин

 

 

Този изкуствен подсладител няма калорийна стойност и не се усвоява от тялото. Поради тази причина е безопасен за прием и от диабетици, тъй като няма влияние върху кръвната захар. Главната съставка, която определя този подсладител, е бензоичен сулфимид. На външен вид представлява бели кристали и няма характерен аромат. За подслаждане на храни и напитки обаче често се използва в течна форма за по-лесна и достъпна употреба.

Смята се, че захаринът е около 500 пъти по-сладък от захарта. Вкусът му става горчив при по-големи дози, но рядко се стига до тях поради силната му сладост. Изследванията показват, че безопасната доза е около 300-350 мг дневно за хора с тегло 70 кг. Тъй като захаринът е много сладък, почти невъзможно е да се постигнат подобни количества.

Освен в храни и напитки намира място и в някои лекарства, за да намали горчивината и неприятния вкус на активните съставки. Може да се съдържа също в други продукти, като пасти за зъби и вода за уста – в тях отново се използва за прикриване на нежелани вкусове в продукта.

Подсладителят също е открит случайно – през 1879 година, а две години по-късно вече започва да се произвежда. Популярността му рязко нараства през Първата световна война, когато има недостиг на захар. През 60-те и 70-те години става още по-популярен поради липсата на калории в подсладените с него продукти.

Комбинация от цикламат и захарин

Интересно е комбинирането на тези два подсладителя, тъй като на българския пазар много често може да ги открием заедно. Обикновено се съчетават под формата на течен подсладител, който може да използваме за всякакви цели.

Комбинацията от цикламат и захарин е подходяща, тъй като те успешно маскират минусите един на друг – така се постига приятна сладост без горчивина или неприятен вкус. Обикновено сместа на двата подсладителя е в съотношение 10:1 (цикламат и захарин) поради разликата в степента им на сладост.

Захаринът може да се смесва и с други подсладители, като например аспартам, но на нашия пазар най-често срещана е комбинацията с цикламат.

 

Полезни ли са за здравето?

 

 

Замяната на захарта в диетата ни с подходящи заместители е добър начин да хапваме сладки неща, като мислим за здравето си. Може да се отрази благоприятно на здравето на устната кухина, за балансиране на кръвната захар и дори да подпомогне отслабването – редица здравословни нужди, на които захарта е доказан враг.

През 70-те години са проведени изследвания, които обвързват прекомерната употреба на захарин с рак на пикочния мехур в гризачи. Впоследствие обаче се оказва, че причините за развитието на този рак не са били поради приема на захарин. Затова и двата подсладителя са позволени за консумация в Европейския съюз и се използват в храни и напитки.

Въпреки че изследванията върху гризачи не се смятат за достатъчни за забраняване на заместителите, през 2023 ново изследване върху приема на цикламат и захарин показва притеснителни промени в тялото на участниците. На проучването са подложени както здрави, така и хора с диабет тип 2. Разпределени са в различни групи според количеството подсладител, който се приема.

Преди, по време и след изследването се измерват различни маркери – гликиран хемоглобин, кръвна захар на гладно, нива на креатинин, липиден профил и други параметри. По тях медицинските лица, водещи проучването, могат да преценят какво е влиянието на подсладителите върху тялото. След приключване на изследването в хората, които приемали подсладители, се наблюдава нежелано повишаване на определените маркери за здраве.

Въпреки че зависи от дозата, проучването показва, че приемът на цикламат и захарин променя метаболитните функции и повишава оксидативния стрес както в здравите пациенти, така и при диабетиците.

Има случаи на алергични реакции към захарин, за които трябва да сме внимателни при предразположеност и първи прием на подсладителя.

 

Естествени заместители на захарта

 

 

Много хора предпочитат да се хранят здравословно и да избягват захарта, като я заместят с естествена алтернатива. В днешно време има голям набор от заместители, които може да използваме, за да подсладим своите храни и напитки. Може да изберем от подсладители, които също не влияят на кръвната захар и са подходящи за диабетици, като:

• Стевия. Това е може би най-популярният естествен заместител на захарта. Стевията е предпочитана, тъй като може максимално да се доближим до нейния естествен произход, като дори закупим стевия на листа. Открива се под всякакви форми – на прах, течна, на листа или таблетки, за да бъде удобна за използване за различни цели.
• Еритритол. Извлича се чрез ферментиране на царевица. Не е толкова сладък, колкото захарта, но е подходящ неин заместител, тъй като се доближава максимално по вкус. Стевията например има характерен остатъчен вкус, който я отличава от захарта, който липсва при еритритола.
• Ксилитол. Този подсладител е подобрение на еритритола, като се открива в брезите, но и в някои плодове и зеленчуци. Интересно за него е, че подобрява здравето на устната кухина и поради тази причина често го откриваме в състава на дъвки, бонбони, пасти за зъби и вода за уста.
• Екстракт от монашески плод. Този подсладител идва от дълбините на Азия, но става все по-популярен и по нашите ширини. Също няма калории и въглехидрати, не вреди на здравето и може да се използва в различни храни и напитки.

Изборът на естествен заместител на захарта зависи от собствения ни вкус и предпочитание. Може да опитаме различните видове и да преценим кой е най-подходящият за нас.

 

Заключение

 

 

Захаринът и цикламатът са изкуствени подсладители, които се използват често по нашите ширини в комбинация. Обикновено ги откриваме в течна форма, като по този начин са удобни както за добавяне към храни, рецепти и зимнина, така и за ежедневна употреба в различни напитки. Проучванията обаче разкриват и потенциал да ни навредят, поради което е препоръчително да намалим приема им и да използваме естествени заместители на захарта, за които няма противопоказания.

 

Често задавани въпроси