Ванадий в организма: ползи, прием и рискове

Ванадий – непознат елемент, на който не сме обръщали много внимание в Менделеевата таблица. Той още не е достатъчно изследван. В настоящата статия ще разкрием цялата налична информация за него и как участва в нашия клетъчен метаболизъм.

Елементът ванадий е двадесет и първият най-често срещан метал в земната кора и вторият най-често срещан в морската вода. Освен това може да се открие в някои храни и в сладката вода. В човешкото тяло металът попада чрез дишането и чрез храненето, макар и по-голямата част от попадналия ванадий в стомаха да се изхвърля чрез изпражненията. След като се абсорбира от стомаха, в кръвта попадат два вида ванадий – ванадат и ванадил. Чрез кръвообращението те се разпределят в тъканите, най-вече в костите. 

Какво прави ванадий на нашето тяло?

Елементът ванадий е важен за много видове, включително и за хората. Въпреки това ние се нуждаем от малко количество, за да функционираме правилно. Дори да приемаме 0,01 мг всеки ден, това пак би било достатъчно за нуждите ни. В големи количества ванадият е токсичен. Това е единственото, което специалистите знаят със сигурност. Причината е, че повечето проучвания досега са проведени сред животни и дозата и функцията му за хората все още е неясна.

Но за какво всъщност го използва тялото ни? Макар и само хипотези, може да откроим няколко роли.

Имитира инсулина

 

 

Елементът ванадий буквално може да имитира функцията на инсулина, произведен от панкреаса, поне донякъде. Това се случва, защото помага на клетките да усвояват глюкозата чрез активиране на части от същите пътища, които инсулинът използва в тялото. Освен това ванадият блокира някои ензими (PTP1B), които обикновено отслабват сигналите на инсулина. Когато тези ензими са потиснати, инсулинът работи по-ефикасно и по-дълго, като по този начин подпомага по-добра инсулинова чувствителност и по-ефективен глюкозен метаболизъм.

Металът блокира и други ензими, свързани с продукцията на глюкоза. Обикновено те се намират в черния дроб, а по този начин нивата са значително балансирани. Към момента учените се опитват да разработят лекарства за лечение на диабет, базирани на ванадий. Проблемът с този елемент е, че в дългосрочен план натрупването му в големи количества може да бъде опасно.

Контрол върху липидите и холестерола

Металът ванадий може да помогне на тялото да контролира по-добре мазнините и холестерола. Макар и само в проучвания с животни, опитът сочи, че “лошия” LDL холестерол и триглицериди са понижени. Смята се, че елементът има потенциал да повиши и “добрия” холестерол, макар и това да е само хипотеза. В тази посока ванадият се грижи за доброто здраве на сърцето.

Не бива да забравяме, че към момента тези теории се основават само на опити с животни, а не с хора. 

Участва в състава на костите

Металът ванадий стимулира дейността на остеобластите – костно-формиращи клетки, и потиска дейността на остеокластите – клетки, отговорни за разрушаването на костта. Това резултира в добра костна плътност и здравина. За проучване, направено сред току-що отбити от майката плъхове, им била давана малка доза ванадий. В края на проучването бил отбелязан ръст в един значим маркер – алкална фосфатаза. Това било ясен сигнал, че повече формиращи клетки се синтезират в телата на гризачите.

 

От какво количество се нуждаем?

 

 

От Менделеевата таблица има няколко елемента, за които не е установена препоръчителна дневна доза. Най-често за определяне на тази доза за храните и минералите учените се позовават на наблюдения и проучвания, но за тези няколко елемента липсват. Това са арсен, бор, никел, силиций или ванадий. За тях са установени т. нар. “безопасни дози”. 

Когато приемаме ванадий, независимо дали чрез дишането, храната или чрез хранителна добавка, по-малко от 5% се усвоява от тялото. Огромна част от тези 5% се изхвърлят чрез изпражненията.

През годините около микроелемента ванадий са се натрупали редица объркващи твърдения. За разлика от по-добре изучените минерали, за ванадия няма официално утвърдена препоръчителна дневна доза (RDA) – нито за деца, нито за възрастни. Данните сочат, че при обичайно хранене средният дневен прием на ванадий варира между 10 и 20 микрограма при възрастни. Това количество обикновено се осигурява естествено чрез храни като морски дарове, зърнени култури и някои зеленчуци.

Въпреки че няма установена дневна нужда, съществува определена горна граница на безопасен прием. Според EFSA тя е до 1,8 милиграма на ден за възрастни, с много по-ниски стойности за деца, съобразени с телесната маса. Приемът над тези стойности може да доведе до токсични ефекти. Съветът е ясен: в нормални условия тялото ни получава достатъчно ванадий чрез храната и добавки не са необходими, освен по лекарско предписание.

Спрямо минерали и съставки има нещо, наречено “допустима горна граница” (ДГГ). Хората често се съветват да не превишават ДГГ, защото колкото повече се превиши, толкова по-сериозни и интензивни странични ефекти могат да се очакват. В контролирана среда подобно превишаване би могло да бъде в полза на науката, но към момента не се препоръчва за обикновените пациенти. 

Съществуват някои опасения, че ванадият може да бъде токсичен. Най-отровният изотоп на ванадия е ванадиев пентаоксид. За щастие той не се среща в храната или въздуха, затова не представлява опасност. 

Хора, които тренират с тежести, взимат приблизително 60 мг ванадиев сулфат на ден. Това не бива да се бърка с чист ванадий! По този начин се подобрява физическото представяне. 

В крайна сметка за възрастни не се очакват странични ефекти при дневна доза 1,8 мг на ден. За деца се допускат по-малко: между 100 и 900 мкг. 

Към момента се провеждат проучвания за лечение на диабет тип 2 с доза от 10 мг на ден, но тази доза не е достъпна все още за обществото. 

 

В какво се изразява дефицитът?

Интересно е защо гореспоменатите микроелементи нямат точно установена граница. Причината е, че тези елементи са незначителни за тялото, те не са жизненоважни и дори да не ги набавяме в препоръчителните количества, това няма да има последствия за здравето ни. Именно поради тази причина липсват и симптоми на дефицит на ванадий. Нито едно заболяване не се свързва с липса на ванадий.

Наблюдават се ефекти при дефицит при животни, но не може да се твърди, че те са валидни за хора. Те включват: забавен растеж, проблеми с развитието на костите, нездрави кости, промени с нивата на кръвна захар и метаболизма, малък ефект върху фертилитета. 

 

Храни, богати на ванадий

 

 

Някои храни са естествено по-богати на ванадий. Такива са гъбите, мидите и някои морски дарове, черният пипер, магданозът, семената от копър, както и някои готови и преработени храни. Според изследване от 1977 г., преработените храни съдържат повече ванадий, отколкото непреработените. Това вероятно се дължи на процесите на производство и добавките, които се използват.

Друго изследване от 1978 посочва, че бирата и виното също могат да бъдат значителен източник на ванадий.

Сред хранителните групи най-високо съдържание на ванадий имат зърнените храни и продуктите от тях, подсладителите и детските каши. Според анализ на Американската агенция по храните (FDA) от 1984 г., зърнените продукти осигуряват между 13% и 30% от дневния прием на ванадий при възрастни. Напитки като сокове, бира и вино също са важен източник – особено за по-възрастни мъже, където допринасят с между 26% и 57% от общото количество ванадий в храната.

В същото изследване се посочва, че 88% от всички изследвани храни съдържат под 2 мкг ванадий на 100 грама храна, което показва, че количествата в храната са много малки, но все пак присъстват широко.

При бебетата и малките деца основните източници на ванадий са били консервираният ябълков сок и зърнените каши – те допринасят най-много към техния прием на този елемент.

 

Рискове от прекомерен прием

Въпреки че директно отравяне с ванадий не е наблюдавано при хора, при животни той може да причини увреждания на червата, черния дроб и бъбреците. При продължителен прием на високи дози при плъхове са установени признаци на бъбречно увреждане и нарушения в кръвните показатели.

При хора са наблюдавани леки стомашно-чревни оплаквания като коремни болки и диария, докато при животни ефектите могат да бъдат по-сериозни. При животни също така са отчетени повишено кръвно налягане и сърдечна честота, както и намалена фертилност при много високи дози, но тези ефекти не са потвърдени при хора.

 

Заключение

Ванадият е микроелемент, който играе важна роля за гликемичния контрол и нормалния въглехидратен метаболизъм. Добавянето му под формата на капсули може да подпомогне организма при проблеми с инсулиновата резистентност и да улесни контрола на кръвната захар, особено когато се съчетава с добре поддържан хранителен баланс. Това го прави ценен помощник за поддържане на стабилни нива на захар и общо метаболитно здраве.

Хората го приемат основно чрез храната и напитките, но само малка част се усвоява.

Препоръчителна дневна доза не е официално установена, но съществуват граници за безопасен прием особено при деца. Приемът в прекомерни количества може да бъде токсичен, така че е важно да се подхожда внимателно особено при добавки. Ванадият остава елемент с неясен, но потенциално полезен ефект, който продължава да бъде обект на научни изследвания.

 

Често задавани въпроси