Нормална телесна температура – граници на висока и ниска

Нашата нормална телесна температура е от съществено значение за поддържане на всички жизненоважни функции и процеси в организма. При здрави хора тя обикновено е постоянна. Различни външни и вътрешни фактори обаче оказват влияние на телесните температурни граници. Днес ще ви разкажем за нормалните стойности на температурата спрямо различни условия и кога увеличаването или намаляването стават опасни. Освен това има и повърхностна температура. Тя се измерва върху повърхността на кожата и е резултат от взаимодействието на температурата на околната среда и тази вътре в тялото. За разлика от основната телесна температура, тази на повърхността на човешкото тяло може да варира значително (28°C – 37°C). Същевременно, в зависимост от външната температура, може да има голяма разлика между повърхностната и вътрешната. Но това обикновено не е притеснително, защото организмът разполага с възможности за терморегулация.  

Колко е нормалната температура: стойности и отклонения

    Споменахме, че при здрав възрастен нормалната телесна температура е приблизително 36.1 до 37.2°C. Ако се чудим например 37.1°C дали е нормална телесна температура, трябва да имаме предвид редица индивидуални характеристики. Температурата може да се повиши до около 38-39°C при различни здравословни състояния, но това е естествен защитен механизъм, който позволява на тялото да функционира добре, като в същото време изразходва повече енергия. В някои органи телесните температурни граници са по-високи от средната основна телесна температура. Тази в сърцето например е около 38.8°C и дори по-висока в черния дроб. Човешката телесна температура се поддържа постоянна въпреки външната топлина или студ.

Поддържането на постоянна телесна температура е от съществено значение за метаболизма. Дори малки отклонения могат да причинят значителни промени в тялото.

Метаболизмът спира, когато температурата е твърде ниска. От друга страна, жизненоважните протеини се унищожават, ако е твърде висока. Поддържането на телесните температурни граници в норма се постига чрез терморегулацията.

Накратко за терморегулацията

Приблизително 60% от топлината напуска човешкото тяло чрез топлинна радиация. Изпарението е единственото средство за разсейване на топлината при температури на околната среда над 36°C. За съжаление, при много висока влажност (над 75-80%) правилното изпотяване вече не е възможно и регулирането на телесните температурни граници също.

Мозъчната структура хипоталамус служи като централна „точка на превключване“ или регулатор на телесната температура в тялото.

Чрез нервни клетки, които изпълняват ролята на температурни сензори (терморецептори) в хипоталамуса и в периферните области на тялото, текущата температура може да бъде „измерена“. Ако има отклонения по гореспоменатите механизми, те се регулират.

Температурата на околната среда, при която възрастен се чувства комфортно, т.е. не му е твърде студено или твърде топло, се нарича термонеутрална зона или „зона на комфорт“ и е около 27°C до 32°C.

 

Колко е нормалната температура при бременност?

По време на бременност основната метаболитна скорост на човек е по-висока. Това означава, че тялото произвежда повече топлина. Ако се питаме каква е нормалната телесна температура в този период, трябва да имаме предвид, че тя може да се повиши леко, но въпросната разлика не трябва да е твърде забележима. Според гинеколозите средната стойност при бременност е изходната телесна температура плюс около 0,1 градуса по Целзий. Установено е, че телесната температура достига пикове при 35,6–37,5°C около 12-та седмица от бременността. Средната телесна температура достига най-ниската си точка от около 35,3–37,3°C точно след 33-та седмица.  

3 случая, при които температурата е твърде висока

    Повишената телесна температура се определя като стойност от 37.5°C до 38.4°C или по-висока. От приблизително 38.5°C нагоре говорим за треска. Повишаването на основната телесна температура може да бъде причинено от различни фактори. Над 42.6°C е фатална, тъй като над тази стойност органите спират да функционират.

1. Хипертермия

Хипертермията настъпва, когато основната температура на тялото се повиши над 37.5°C. В този случай телесната температура се повишава без участие на хипоталамуса (за разлика от треската).

При хипертермия организмът иска да се охлади, но не може, а при треска тялото повишава своята температура, за да се бори с патогени.

Ето защо противотемпературните медикаменти като парацетамол и ибупрофен не помагат при хипертермия. Причините за нея могат да бъдат:

• Генетични дефекти (злокачествена хипертермия).
• Краткосрочно развитие на висока температура поради недостиг на течности при новородени (преходна хипертермия).
• Нарушения на терморегулаторния център (централна хипертермия).
• Изкуствена хипертермия в контекста на лечение на рак.

  По правило хипертермията възниква по време на висока физическа активност в гореща среда, докато тя е доста рядка в случай само на външен топлинен стрес без физическа активност. Хипертермията се проявява чрез симптоми като зачервена, топла, обикновено суха кожа, сърцебиене (тахикардия). Рядко се появяват припадъци или фебрилни гърчове като последствия.

2. Топлинен удар

При топлинен удар се случва прегряване на тялото, докато достатъчно разсейване на топлината вече не е възможно. Следователно прегряването не може да бъде компенсирано в достатъчна степен само чрез изпотяване. В резултат на това се нарушава функцията на сърдечно-съдовата система. Тежките последващи увреждания могат да включват животозастрашаващ мозъчен оток и множествена органна недостатъчност.

3. Треска

    Ако основната телесна температура надвишава 38.5°C, това се нарича треска (пирексия). Тук се наблюдава повишаване на телесната температура в резултат на регулиране на зададената точка на центъра за терморегулация. Производството на топлина се увеличава и в същото време отделянето на топлина се поддържа постоянно или намалява. В много случаи треската се появява поради имунен отговор на организма (например за защита срещу грипни вируси). По този начин активността на много имунни клетки се повишава, когато температурата е висока. В същото време растежът на някои патогени се потиска.

Въпреки това, ако треската се повиши над 41°C, собствените протеини на тялото могат да бъдат унищожени (денатурация) и съсирването на кръвта да се наруши.

Точката, в която се говори за треска, зависи също от мястото и времето на измерване. При здрав възрастен нормалната температура, измерена през устата, е между 36.4 и 37.7°C. Температурата е най-ниска сутрин (максимум 37.2°C) и по-висока вечер (максимум 37.7°C). Изхождайки от тези стойности, температура, измерена през устата сутрин или по-късно през деня, съответно над 37.2°C или над 37.7°C, може да се счита за треска. Може да използваме тази таблица като ориентир при измерване на нашата температура.  

Кога температурата е твърде ниска?

    Смята се, че основната телесна температура е твърде ниска, когато стойността е под 35°C. Намаляването може да бъде причинено от различни фактори. Телесната температура под 27°C може да бъде фатална, защото органите губят способността си да функционират нормално.

Хипотермия

Хипотермия е терминът, използван за спад на основната телесна температура под 35°C. Локализирана хипотермия, например на ръцете или краката, може да причини измръзване. Ако настъпи обща хипотермия на цялото тяло, може да се стигне до сериозно увреждане на здравето или дори смърт. В зависимост от температурата и съпътстващите симптоми, се разграничават четири етапа на хипотермия:

1. Защитен етап (възбуждане), 35-32°C: Няма загуба на съзнание, но се появяват безпокойство, мускулни треперения (тремор), хипервентилация, хипертония; сърцебиене.
2. Етап на изтощение (адинамия), 32-30°C: Появяват се апатия и объркване, аритмично и плитко дишане, забавен сърдечен ритъм и понижено кръвно налягане, увеличаване на сковаността на мускулите и ставите.
3. Паралитичен стадий (парализа), 30-27°C: Изпадане в безсъзнание; мидриаза (разширяване на зениците), плитко дишане, силно забавяне на сърдечния ритъм, ниско кръвно налягане.
4. Смърт, под 27°C: Дълбоко безсъзнание с разширени светли зеници, спиране на дишането и сърцето, вентрикуларна фибрилация.

След като вече се запознахме с етапите на хипертония, ще разгледаме какви могат да бъдат причините за появата на състоянието.

Причини за хипотермия

Причините за хипотермия са многобройни. Непълно функционираща терморегулаторна система може да бъде отговорна за тежкото понижаване на телесната температура. Това може да е следствие от различни други състояния на тялото Хипотермия може да възникне и ако няма съзнателна промяна в поведението (промяна на местоположението, обличане на топло облекло) по време на продължителен престой в студена и/или влажна среда. В допълнение, други причини могат да включват следното:

• Недохранване
• Намален метаболизъм
• Заболяване или нараняване
• Вазодилатация – разширяване на кръвоносните съдове
• Изпотяване в студена среда и големи загуби на течности или кръв

  Умишлено предизвикана хипотермия се използва за определени операции например върху мозъка, сърцето и аортата, както и в спешната и интензивната медицина.  

Телесните температурни граници и здравето

За да поддържаме метаболитните си процеси, правилната основна телесна температура е от съществено значение. Следователно човешкият организъм се стреми да поддържа телесните температурни граници в диапазона от около 36.5 до 37.4°C. В това отношение (силно) отклонение може да показва влошаване на здравословното състояние. В случай на треска например отклонението е дори желателно до известна степен, за да може имунната система да работи по-добре. В повечето случаи повишената телесна температура обикновено показва наличието на заболяване. В зависимост от причината, твърде ниската също може да показва различни заболявания или да бъде причинена от екстремни влияния на околната среда. Във всеки случай е необходима медицинска консултация при силни и/или продължителни отклонения на телесната температура без известна причина.  

Как се измерва температурата правилно?

    Цифровите термометри са лесно достъпни и могат да дадат точни резултати за нашата телесна температура. Освен това могат да се използват в различни части на тялото:

• Ректално измерване: Специализираните цифрови ректални термометри са често срещана опция за измерване на температурата при бебета и малки деца. Човек трябва да почисти и смаже края на тези устройства, преди да ги постави в ануса. Устройството предупреждава потребителя, когато е направило отчитане и е безопасно за премахване.
• Орално измерване: Стандартните цифрови термометри са лесни за орална употреба (през устата). Добре е да се уверим, че върхът на устройството е чист. След това то се поставя под езика към задната част на устата и се затварят устните. Устройството извежда показания на вграден дисплей.
• Аксиларно измерване (под мишницата): Предпочитан метод при възрастни. Термометърът се поставя под мишницата на човека, чиято температура се измерва. След това ръката трябва да остане плътно до тялото, за да се осигури добро отчитане. Това е неинвазивен вариант за измерване на температурата и при деца.

Важно е хората винаги да следват инструкциите на опаковката на термометъра.

 

Какво трябва да знаем за произхода на термометрите?

Преди стотици години учените разбрали, че могат да осъществят измерване на температурата, като използват примитивни стъклени устройства, пълни с течности, които се разширяват, когато са топли, и се свиват, когато се охлаждат. Алкохолът и живакът са най-често използваните течности. Термоскопите са били най-ранните видове термометри и те са показвали само промени в температурата, но не са показвали числени стойности. Един от първите термоскопи е разработен от италианския изобретател Галилео Галилей през 1593 г. Той използва вода като течност и стъклени колби в отворена тръба. Стъклените крушки се издигат и падат в зависимост от това какви са промените в температурата.  През 1612 г. друг италиански изобретател, Санторио, използва цифрова скала на термоскопа, а през 1654 г. своя разработка прави и Фердинанд, херцог на Тоскана. По-модерният термометър е изобретен през 1709 г. от Даниел Фаренхайт. Представлява затворена стъклена тръба с цифрова скала, наречена скала на Фаренхайт. Ранната версия на този термометър съдържа алкохол и през 1714 г. Фаренхайт разработва живачен термометър, използващ същата скала. По-късно през същия век изобретателят Андерс Целзий разработва своя цифрова скала. Тя се основава на скала от 0 до 100, където точката на замръзване на водата е нула, точката на кипене е 100 градуса, а 37 градуса по Целзий е нормалната телесна температура на хората.  

Какви видове термометри има?

Както вече споменахме, първите термометри използват течости като алкохол, вода и живак. Първият медицински термометър, подобен на днешните, е изобретен от сър Томас Клифърт Олбът през 1867 г. Той е дълъг 15 см и отнема около 5 минути, за да измери телесната температура при възрастни и деца. В продължение на почти 100 години термометрите не се променят съществено. Те съдържат алкохол или живак и се смятат за много точни. След Втората световна война са разработени по-модерни термометри, включително електронни модели, а тези, използващи инфрачервена технология, навлизат в употреба през 80-те години на миналия век. Те трябва да се поставят в ухото и използват малки електрически вериги и цифрови показания, измерващи температурата по-бързо и с по-голяма точност от пълните с течност стъклени тръби. Днес модерните термометри използват вид електрически сензори за измерване на температурата, но все още се използват същите цифрови скали, разработени през XVIII век от Фаренхайт и Целзий.  

Заключение

Телесната температура е важен индикатор за здравословното състояние. Нормалните стойности могат да варират между 36.1°C и 37.2°C. Високата температура (над 38°C) обикновено сигнализира за инфекция или възпаление. Ако достигне над 41-42°C, тя може да доведе до сериозни увреждания на органите или смърт. От друга страна, ниската температура (под 35°C) представлява хипотермия, която нарушава жизнените функции, включително сърдечния и дихателния ритъм, и може да бъде фатална. Поддържането на телесната температура в здравословни граници е жизненоважно, като отклоненията изискват бърза медицинска намеса за предотвратяване на тежки последствия за организма.