Смяна на времето: кога връщаме часовниците и защо?

Практиката за смяна на времето два пъти годишно причинява вълнение и безпорядък в живота на всички ни. В тази статия разказваме повече за това каква е целта на това, кога отново ще върнем часовниците назад и как промяната се отразява на организма ни.

 

 

Кога връщаме часовниците?

Тази година (2024 г.) преминахме към лятно часово време на 31 март (неделя) в 3:00, като стрелките на часовниците се преместиха с 1 час напред. Благодарение на това слънцето изгряваше и залязваше по-късно през деня, осигурявайки повече вечерна дневна светлина.

Сега следва на 27 октомври (неделя) в 4:00 ч. да върнем времето и часовниците с 1 час назад. Това съгласува часовете на събуждане по-близо до изгрева на слънцето, тъй като дневната светлина се скъсява.

Добрата новина е, че на модерните технологични устройства като смартфони, таблети и компютри смяната става автоматично. Все пак ще се наложи да настроим класическите часовници и други устройства ръчно.

Защо връщаме часовниците?

Концепцията за смяна на времето придобива популярност по време на Първата и Втората световни войни. За първи път това се случва в Германия през 1916 г., като причината е желанието за намаляване на въглищното потребление. По този начин въглищата могат да се използват в оръжейните заводи.

След Втората световна война тази практика е загърбена, но през 70-те години на ХХ век отново е въведена поради петролния шок. Този път целта е намаляване на нуждата от изкуствено осветление и съответно на потреблението на енергия.

Днес това продължава да е един от основните аргументи за придържане към лятно часово време, въпреки че действителното му въздействие върху съвременното използване на енергия е повод за дебати.

Другият водещ фактор за смяна на времето е възможността за увеличаване на дневната светлина. По този начин хората могат да бъдат по-активни. Вместо дневната светлина да се „хаби“ в ранните сутрешни часове, когато повечето от нас още спят, тя се измества към вечерта.

Това има някои социални ползи, тъй като ни насърчава да участваме в дейности на открито като разходки, туризъм, срещи в приятели и близки, почивка след работа или училище.

От икономически аспект също се предполага, че придържането към смяна на времето е благоприятно решение. За предприятията, особено занимаващите се с търговия на дребно, спортове на открито и туризъм, това може би подобрява печалбите, защото хората са по-склонни да излязат и да харчат пари, когато навън е светло.

Пътнотранспортните произшествия, от своя страна, потенциално намаляват заради смяната на времето, защото хората карат повече на дневна светлина, отколкото на тъмно.

 

Защо се обмисля прекратяване на практиката за смяна на времето?

 

 

От години се дискутира прекратяване на традицията за смяна на времето. Още през септември 2018 г. Европейската комисия даде такова предложение след обществена допитване, в което се оказва, че преобладаващото мнозинство от 4,6 милиона европейски граждани не иска тази практика да продължи.

Членовете на Европейския парламент одобряват предложението през 2019 г., но след появата на COVID-19, последвана от войната между Русия и Украйна, за пореден път въпросът е оставен настрана.

Съображението, поради което се обмисля прекратяване на смяна на времето, е фактът, че обществото не вярва във всички предимства, заради които тази мярка поначало е предприета. Изглежда, тя не се отразява значително на разхода на енергия.

От Федералната служба по околната среда казват, че реално не може да се пресметне точно колко енергия се пести при преминаването към лятно часово време, тъй като смяната води, от една страна, до по-ограничено, но, от друга, до по-високо потребление.

Икономическият сектор също не е доволен. Твърди се не само, че смяната на времето няма предимства за икономиката, а че дори вреди на печалбите. Според експертите промяната се явява пречка, тъй като процесите спират, служителите са недоспали, разписанията трябва да се нагласят към новото време.

Редовите граждани очевидно мислят по същия начин, като в Европа 85% от тях са против спазването на смяна на времето. За много от тях практиката има негативно влияние върху качеството на съня и съответно на всички аспекти на живота, тъй като почивката е гориво за нашето тяло.

 

Как се отразява на човешкия организъм смяната на времето?

 

 

Оказва се, че практиката за смяна на времето извежда от строя вътрешния часовник на тялото: нещо, което може да повлияе негативно на здравето ни по начини, които дори не осъзнаваме.

Проучване от 2020 г., проведено от Американската академия по медицина на съня, установява, че 63% от възрастните биха предпочели да премахнат сезонните промени в часовото време.

За повечето хора настройването на часовника напред през пролетта е най-страшната промяна. Тогава средностатистическият човек получава около 40 минути по-малко сън в понеделник, а сънят се нарушава за дни или дори седмици.

За хората, които си лягат късно и биха искали да стават по-късно, така наречените „нощни птици“ или „сови“, адаптацията след смяна на времето е най-тежка.

Влияние върху сърцето

Хората, които страда от заболявания, също са подложени на допълнителен стрес от промените по време на смяна на времето. Едно проучване установява 24% увеличение на инфарктите в понеделник след началото на лятното часово време. Друго установява, че рискът от инсулт е с 8% по-висок през двата дни след пролетното и есенното часово време.

Въпреки че учените не са сигурни защо лятното часово време може да повлияе на сърцето и кръвоносните съдове по такъв начин, предположенията са, че това е свързано с нарушаването на циркадния ритъм на тялото.

Влияние върху настроението

 

 

Следващият ефект, който произлиза от смяна на времето, не е изненадващ за никого. Всеки един от нас го е усещал: идването на есенната депресия. С преместването на часовника върви за ръка 11% увеличение на депресивните епизоди.

Това се дължи на ранното настъпване на нощта и по-кратките дни. Недостатъчното излагане на слънчева светлина води до намалено производство на серотонин, което ни оставя да се борим с тревожност и лошо настроение. Дефицитът на витамин D също не помага.

Заради промените в циркадния ритъм при смяна на времето хората стават по-раздразнителни, нетърпеливи и склонни да се скарат. Проучване установява, че в дните след началото на лятното часово време дори съдиите, за които се предполага, че са безпристрастни, издават по-строги присъди от обикновено.

 

Влияние върху когнитивните функции

Проблемите в циркадния ритъм могат да причинят различни когнитивни затруднения като:

• Нарушено вземане на решения
• Трудности с паметта и фокуса
• Проблеми със съсредоточаването

 

Тези фактори могат да причинят както лек дискомфорт, така и сериозни опасности като например повишаване на медицинските грешки, на нараняванията на работното място и на автомобилните катастрофи. Все пак намаленият сън в резултат на смяна на времето отслабва функциите на тази част от мозъка, която ни държи под контрол, съответно става по-вероятно да се отдадем на импулсите си и да направим неразумен избор.

Проучване от 2020 г., което изследва данните за пътни произшествия за период от 10 години, установява 6% увеличение на фаталните автомобилни катастрофи през седмицата, в която часовникът се премества с един час назад.

Влияние върху апетита

 

 

След смяна на времето сме изправени пред повишаване на апетита и увеличена вероятност за преяждане. Това отчасти се дължи на колебанията в нивата на хормоните в мозъка.

Дори малък дефицит на сън повишава хормона грелин, който отговаря за глада, и потиска лептинa, който ни помага да се чувстваме удовлетворени след хранене.

Когато се появят тези пристъпи на рязък апетит, можем да изпитаме порив да посегнем към пица, понички или други храни с високо съдържание на мазнини или захар. С други думи, склонни сме да правим по-малко здравословни избори.

 

Как да се адаптираме бързо към смяната на времето?

Ако искаме да улесним процеса на привикване към поредната смяна на време, е добре да започнем:

• Да си лягаме около 15 или 20 минути по-късно в дните, предхождащи есенното връщане на часовниците. Постепенното регулиране помага за намаляване на шока за тялото.
• Да се излагаме на утринна светлина веднага след събуждане. Това е начин да изпратим силен сигнал за събуждане към мозъка и да помогнем за нулиране на вътрешния часовник. Ако не можем да излезем навън, е добре поне да застанем до прозорец.
• Да избягваме кафето след 14 часа. Колкото и да се изкушаваме да се възнаградим с допълнителен енергиен шот, за да преминем през тежкия обеден спад, не бива да се поддаваме. Късната консумация на кофеин през деня допълнително усложнява заспиването нощем.
• Да практикуваме добра хигиена на съня. За да постигнем това, може да поддържаме спалнята си тъмна, тиха и прохладна, както и да избягваме алкохола и електронните устройства преди лягане.

 

Заключение

Поредната смяна на времето наближава. На 27 октомври (неделя) в 4:00 ще върнем часовниците с 1 час назад. Тъй като засега не се вижда край на тази недолюбвана практика, е важно в дните около събитието да сме подготвен да променим навиците си по начин, който да отслаби шока върху тялото от рязката промяна.

 

Често задавани въпроси