Как сезоните и смяната на времето влияят на съня ни

Отново сменихме времето. Преместихме стрелките на часовника с един час напред, а междувременно дните започват да стават все по-дълги. Затова и обръщаме внимание на ново изследване, което обяснява какво означава това за съня ни.

Това е рубриката „Здравен бюлетин“ на forlife.bg, в която всяка седмица ви запознаваме с най-новите и интересни изследвания от света на медицината, науката и здравословното хранене.

Сега ново проучване показва връзка между количеството сън, от което се нуждаем, и смяната на сезоните.

 

Какво показва новото проучване?

 

 

Началото на пролетта често е начало на дългоочаквана промяна след мрачните зимни месеци. Слънцето се задържа по-дълго на небето, дните стават не само по-дълги, но и по-топли, всичко цъфти и се възражда, докато стрелките вече цъкат по лятното часово време, за да удължат вечерите ни.

Но това води и до друга промяна, за която може би не знаете. Оказва се, че с идването на пролетта и приближаването на лятото организмът ни променя ритъма си и започваме да спим по-малко.

Много от нас познават неприятното чувство, когато през зимата трябва да се измъкнем изпод топлата завивка, за да посрещнем студения ден. И учените смятат, че имат отговор за това.

Ново изследване показва, че всички хора може би имаме нужда от повече сън по време на тъмните и по-студени зимни месеци в сравнение с лятото. Тази нужда се проявява дори при хора, живеещи в градове, където изкуствената светлина (различна от слънчевата светлина) би трябвало да влияе негативно върху възприятието за ден и нощ и върху ритъма на съня.

„Нашето изследване показва, че дори човек да живее в градска среда, заобиколен от изкуствена светлина, изпитва сезонен сън. Моите очаквания са сезонните вариации в съня да бъдат дори още по-големи, ако говорим за човек, който е изложен само на естествена светлина“, коментира Дитер Кунц – един от водещите автори на изследването и директор на клиниката за лечение на нарушения на съня и хрономедицина (изследва влиянието на времето върху ефективността на медицинските интервенции) в болница Сейнт Хедуиг в Берлинг.

Предишните проучвания откриват, че излагането на изкуствена светлина преди лягане може да потисне производството на мелатонин – хормона, който се произвежда от епофизната жлеза и регулира циркадния ни часовник, естествения ритъм между сън и бодърство, който се повтаря на всеки 24 часа, и ни успива.

Но новото немско проучване, което анализира данните от 188 пациенти, които живеят в градска среда и имат проблеми със съня, открива, че въпреки излагането основно на изкуствена светлина участниците проявяват сезонни промени в REM съня, който е директно свързан с циркадния ритъм.

Всъщност участниците в изследването спали с час повече през декември в сравнение с юни. REM сънят, който е най-активният етап от съня, когато сънуваме и сърдечният ритъм се ускорява, при тях е бил с 30 минути по-дълъг през зимата в сравнение със съня през горещите летни месеци.

REM сънят се регулира от циркадния часовник, „заради което не е изненадващо, че върви ръка за ръка със сезонността“, казва Кунц.

Екипът му остава изненадан, когато открива сезонни изменения и при бавните вълни на съня, познати и като дълбок сън. Тези вълни се проявяват в последните етапи на не-REM съня. Именно тогава тялото се възстановява вътрешно и външно, изгражда мускулите и укрепва имунната система и е изключително важен за дълготрайната памет и обработката на нововъзприетата информация. Бавните вълни на съня при участниците в изследването са били с 30 минути по-кратки през септември в сравнение с февруари.

 

Какво означава това?

 

 

Кунц признава, че не са очаквали да открият сезонност при дълбокия сън: „Дълбокият сън не се ръководи от циркадния ритъм, това е хомеостатичен процес. Това означава, че колкото повече сте будни, толкова повече дълбок сън ви е нужен, за да възстановите енергията си.“

И все пак Кунц и екипът му все още не разбират по каква причина хората се нуждаят от по-малко сън през есента, отколкото през зимата.

„Засега нямаме никаква идея какво означава това, що се отнася до функционалността.“

Трябва да се отбележи също и че изследването е проведено сред пациенти, страдащи от проблеми със съня и безсъние, така че трябва да бъде повторено с хора без разстройства на съня, за да бъдат резултатите по-достоверни.

Нийл Стенли, експерт по съня в Sleep Station – онлайн клиника за лечение на безсъние и разстройства на съня, казва, че е „озадачаващо“, че не се нуждаем от повече дълбок сън през зимата.

„Смята се, че бавновълновият сън е най-важната фаза на съня, защото участва в създаването на нови спомени, запаметяваен, научаването на нови факти и способности и оптимизирането на имунната система. Смята се, че би трябвало да приоритизираме дълбокия сън пред всичко останало. Ако не спите цяла нощ, на следващата нощ ще наваксате целия си липсващ дълбок сън и само половината от липсващата си REM фаза на сън“, казва Стенли.

Точната причина, поради която сънят ни се променя със сезоните, може да се крие в нашето еволюционно минало, казва Стенли: „Еволюирали сме към цикли на тъмнина и светлина, така че когато се събудим в зимна сутрин и е тъмно, мозъкът ни си казва: „Не мога да направя нищо… няма смисъл да скачам от леглото“.

 

Как можем да подобрим съня си?

 

 

Освен да си лягаме по-рано през зимата, какви други стъпки можем да предприемем, за да подобрим съня си?

„Получавайте колкото се може повече естествена светлина в сутрешните часове, така че циркадната ви система поне да знае, че денят е започнал. Важно е, преди да тръгнат на училище, децата да прекарат поне 10-15 минути навън и да могат да виждат небето“, съветва Кунц.

Хората могат да понасят различни нива на светлина през нощта, казва Стенли, но препоръчва да се избягват ярки светлини два часа преди лягане и да избягваме телефоните непосредствено преди лягане.

Добрият нощен сън зависи и от температурата.

Телата ни се нуждаят от температура на кожата между 31-35°C. Различни изследвания в последните години показват, че идеалната температура за сън в спалнята е между 16 и 18 градуса. Данните показват и че прекалено топла стая – над 24 градуса, води до повече проблеми за съня, отколкото студената – около 12 градуса.

Според Националната здравна служба на Великобритания (NHS) новородените бебета също не изискват особено висока температура за сън. NHS препоръчва дори най-малките бебета да спят в стая с температура между 16 и 20 градуса.

Междувременно друго проучване от 2023 година показва, че оптималната температура за спане при по-възрастните е между 20 и 25 градуса.

Ако резултатите от проучването на Кунц се окажат верни, трябва ли да обмислим промяна на навиците си за сън през цялата година?

Повечето хора поддържат подобен режим на сън през цялата година, казва Кунц. Те си лягат около 22:30-23:00 часа, обикновено след като са гледали телевизия преди това, и след това се събуждат около 7:00 сутринта, за да отидат на работа. Децата са особено насърчавани да се придържат към едно и също време за лягане, отбелязват Кунц и колегите му в своето проучване. Тъй като учебните часове и работното време определят кога трябва да ставаме сутрин, може би си струва да си лягаме малко по-рано през зимата, за да се отчете „повишената нужда от сън“, казват те.

Ако хората се придържат към едни и същи модели на сън през цялата година, проучването показва, че ще им липсват един до два часа сън всяка нощ през зимата. „Съмнявам се, че това ще подобри здравето ни“, добавя Кунц.

 

Още любопитни данни за съня

 

 

Според скорошно норвежко проучване, пациенти, които са съобщавали, че спят по-малко от шест часа всяка нощ, са имали по-висок риск от развитие на инфекция, отколкото тези, които са спали от седем до осем часа. Пациентите, които са страдали от хронични проблеми със съня, по-често са съобщавали, че имат нужда от антибиотици.

Любопитното е, че хората, които са спали повече от девет часа всяка нощ, също са имали по-висок риск от инфекция, установи проучването.

„Вероятно обяснение за тези открития може да бъде, че наличието на инфекция води до нарушен сън или повишена сънливост, или че както сънят, така и рискът от инфекция са свързани с наличието на основно заболяване“, казва водещият автор Ингеборг Фортун, изследовател в университета в Берген в Норвегия.

„Като се има предвид, че инфекциите са по-чести през зимата, може да е важно да спим повече тогава, за да помогнем за предотвратяване на инфекцията“, казва Фортун.

 

Заключение

Смяната на времето и годишните сезони влияе на съня ни. Не само че често води до недоспиване, повишава риска от редица заболявания, диабет тип 2, сърдечни заболявания, затлъстяване и депресия, както и инфаркт, инсулт и пътни инциденти, но и се оказва, че имаме нужда от различно време за сън през различните сезони. Затова и ни е по-трудно да станем от леглото рано сутрин през зимата, отколкото през пролетта, лятото и есента.

Въпреки че това е пилотно проучване по темата, е добре да го имаме предвид, когато усетим трудност при събуждане през зимата. Ако не друго, това може би би могло да ни помогне да се събуждаме по-лесно и да сме по-енергизирани и готови за ставане, когато алармата ви звънне в студена зимна сутрин.

До след седмица с поредния брой на „Здравен бюлетин“ от forlife.bg.

 

Често задавани въпроси