Серин: скритата опора на здравето

Чували ли сте за аминокиселина, открита… в коприна? Да, точно това е серин. Именно оттам идва и името – от латинското “sericum”, което означава “коприна”. Тази аминокиселина, открита в луксозната тъкан, се оказва ключов играч в нашия мозък, метаболизъм и дори в начина, по който клетките ни се възстановяват. От фините нишки на пашкула до фината настройка на невроните – той изминава изненадващо дълъг път.

За да разберем какво представлява и къде точно се намира в тялото, трябва първо да обясним белтъка като молекула. Белтъчините са големи молекули, изградени от общо 20 аминокиселини. Тези аминокиселини се делят на основно 2 вида: такива, които набавяме чрез храната (екзогенни) и такива, които се синтезират в тялото сами (ендогенни). Обобщени са в следната таблица:

Колоната “условно заменими” също е важна, защото в нея са изредени аминокиселини, които при екстремни условия (стрес, заболяване, ранна възраст) тялото не може да произвежда достатъчно само и трябва да ги набавим чрез храната. 

 

Ролята на серин в организма

 

 

Както вече става ясно от горните редове, тази аминокиселина бива две форми: L- и D-серин. Ако погледнем химичните им структури, ще забележим, че те са много близки по вид, но са огледални. И L- и D-серин имат абсолютно еднакъв химичен състав – формулата им е C₃H₇NO₃. Бихме могли да ги сравним с двете ни ръце – лявата и дясната са еднакви, но са разположени огледално.

Вид L

L-серинът е една от аминокиселините, които тялото ни може да синтезира само, но въпреки това той има стратегическа роля в поддържането на множество процеси. Действа тихо, но решаващо – особено в нервната система, метаболизма и клетъчната структура.

Функциите на L-серинът са:

• Участва в изграждането на протеини – основните структурни молекули
• Служи като предшественик на D-серин, важен за паметта и ученето
• Подпомага синтеза на фосфолипиди и сфинголипиди – два основни типа мазнини, ключови за обвивките на нервните клетки
• Участва в производството на аминокиселината цистеин – съставка на глутатиона, мощен клетъчен антиоксидант
• Необходим е за създаването на нови клетки чрез синтез на ДНК, РНК
• Поддържа метаболизма на фолиева киселина и метионин – вещества, важни за детоксикацията и генната регулация
• Играе роля при възстановяването на тъкани и подпомага имунния отговор при стрес и възпаления

 

L-серинът е като биохимичен координатор – дори в малки количества влияе на процеси, които поддържат мисленето ни ясно, клетките – активни, а тялото – устойчиво.

Вид D

D-серинът е по-слабо познатият вид, „огледален“ на другия, но въпреки това изпълнява изключително важни функции в мозъка. Когато е нужен в мозъка, той се синтезира от L-серин и:

• Контролира паметта, ученето и вниманието
• Участва в регулирането на синаптичната пластичност – способността на мозъка да се адаптира и учи
• Поддържа баланса в нервната система
• Потенциално повлиява емоционалната стабилност и е свързан с психичното здраве
• Изследва се като терапевтично средство при състояния като шизофрения, болест на Алцхаймер и други видове деменция, както и депресия
• Играе роля в съхраняването на когнитивната функция при стареене и невродегенеративни процеси

 

Въпреки че не е включен в структурата на белтъците, D-серинът е от решаващо значение за настройката на мозъка.

 

Препоръчителна доза за серин на ден

Няма установена препоръчителна дневна доза (Recommended Dietary Allowance, RDA) за серин, тъй като той се счита за ендогенно синтезирана аминокиселина (т. е. тялото не разчита на храната за него). Независимо от това при неврологични заболявания, автоимунни разстройства или напреднала възраст, нуждата от серин може да се увеличи. При тези обстоятелства често се препоръчва хранителна добавка или повишен прием чрез диетата. Някои проучвания показват, че добавянето на серин може да има ползи за пациенти с множествена склероза.

 

Храни, които може да приемаме при дефицит

 

 

Ако страдаме от дефицит, то това може да има последици в далечна перспектива. Той се синтезира самостоятелно, но при невъзможност за това, трябва да компенсираме с диета. Храни, които се препоръчват в такъв случай, са:

• Соя
• Ядки (конкретно фъстъци, бадеми, орехи)
• Яйца
• Грах
• Леща
• Морски дарове (конкретно черупчести)

Важно е да не прекаляваме с повече от 1 000 мг на ден чрез храната.

 

Възможни последствия от дефицит

Макар дефицитът да е рядко срещано явление при здрави индивиди, съществуват генетични заболявания, свързани с нарушен синтез. Те често се проявяват още в ранна детска възраст с неврологични симптоми като забавено развитие, гърчове и микроцефалия – състояние, при което мозъкът е по-малък от нормалното.

Дефицитът на серин води до нарушен синтез на ключови молекули като сфинголипиди, което се отразява негативно на структурата и функцията на клетъчните мембрани. При такива състояния се налага медицинска интервенция чрез добавяне на L-серин в диетата.

 

Взаимодействие с други хранителни вещества

Серинът взаимодейства с множество системи и вещества в организма, като действа като свързващо звено между белтъчния синтез, нервната система и обмяната на вещества. Той участва в производството на други аминокиселини като глицин и цистеин и е необходим за синтеза на фосфолипиди – основни компоненти на клетъчните мембрани.

Свързва се с метаболизма на фолиева киселина и метионин, което го прави важен за процеси като детоксикация и генна регулация. В мозъка L-серин се превръща в D, който подпомага нормалната мозъчна активност.

 

В медицината

 

 

От гледна точка на приложението в медицината серинът се проучва като терапевтично средство при различни заболявания. D-серинът например има потенциал да се използва при лечение на шизофрения, тъй като действа на рецепторите в мозъка, свързани с когнитивните процеси. Ниската активност на тези рецептори се смята за част от патофизиологията на болестта.

В допълнение, L-серинът намира приложение при лечение на пациенти с невропатии включително диабетна невропатия.

В индустрията серинът също намира широк спектър от приложения. Той се използва в производството на козметика поради способността си да хидратира кожата и да подобрява нейната текстура. Като съставка в овлажнители и серуми, серинът помага за задържането на влага в роговия слой на епидермиса – най-външната част на кожата. 

 

Заключение

В заключение, серинът е ключова аминокиселина с многостранна роля за човешкото здраве. Макар тялото да е способно да го произвежда, хранителният му прием има значение при определени физиологични състояния и заболявания. Участието му в синтеза на жизненоважни молекули включително фосфолипиди, глутатион и ДНК-предшественици подчертава неговата значимост.

Освен като структурен компонент серинът изпълнява и регулаторни функции в мозъка и може да се окаже важен елемент в терапията на неврологични заболявания. По тази причина проучванията върху неговото действие продължават да набират скорост, а потенциалът му тепърва ще се разкрива.

 

Често задавани въпроси