Селективен мутизъм при децата – как да се справим?

Когато децата са склонни да не говорят в социални ситуации, често отдаваме това на срамежливост, която ще бъде надрасната с годините. Това обаче може да бъде признак на селективен мутизъм – тревожно разстройство, на което трябва да бъде обърнато сериозно внимание. В противен случай то може да остане проблем за цял живот.

 

 

 

Състоянието може да бъде сбъркано със срамежливост, стеснителност или страх, но то всъщност е тревожно разстройство. То е доста рядко срещано, като засяга по-малко от 1% от хората (във всички възрастови групи). Почти винаги започва в детството около 5-годишна възраст и обикновено се установява скоро след като детето започне предучилищна, детска градина или начално училище. По-малко срещано е при тийнейджъри и възрастни.

За поставяне на диагноза състоянието трябва да продължава най-малко един месец, без да включва първия месец на училище, тъй като на децата може да отнеме време, за да се приспособят към новата среда.

Смята се, че селективен мутизъм засяга хора от женски пол около два пъти по-често отколкото от мъжки. Трябва да се има предвид, че диагностицирането може да бъде повлияно от пристрастия или стереотипи за това колко приказливи трябва да бъдат индивидите въз основа на своя пол. Необходими са повече изследвания, за да се определи дали разликата между половете, е точна.

Идентифицирането и лечението на това разстройство бързо подобрява цялостната му перспектива, особено в ранна детска възраст.

 

Симптоми на селективен мутизъм

 

 

Селективен означава „избирателен“. Състоянието селективен мутизъм е избирателно и ситуационно, защото се проявява само в определени ситуации, а не защото е умишлен избор на детето да не говори.

Симптомите могат да приемат различни форми, като някои хора са напълно неспособни да говорят в неудобни ситуации, а други общуват по-малко или по ограничен начин.

Някои от възможните признаци включват:

• Чувство за невъзможност да се говори. Може да е провокирано от претоварване или парализиране от страх или безпокойство. Може да изглежда, сякаш индивидът отказва да говори, но това е реакция на „автопилот“, а не умишлен избор.
• Напрегната или скована поза, замръзване или чувство на неспособност за движение
• Празно изражение
• Избягване на очен контакт
• Избягване на социални взаимодействия или неучастие в тях
• Неспособност да се поискат необходими неща (като например дете в училище, което не пита учител дали може да отиде до тоалетната, което води до изпускане през деня)
• Разрушително поведение (като избухване на гняв), за да се избегне говорене
• Невербална комуникация с жестове и движения за избягване на говорене. Детето може да предпочете да пише отговори или да посочва неща в книга вместо да се изрази словесно.
• Използване на звуци вместо думи
• Забавени отговори
• Даване на отговори с една дума или много кратки изречения
• Мърморене, заекване или шепот
• Промяна на гласа (говорене с роботски глас, т.е. монотонно, с равен темп при липса на интонационни вариации, или друга промяна на естествената височина и тон)

 

Причини

 

 

Точните причини за селективен мутизъм са сложни и включват комбинация от генетични, екологични и психологически фактори.

Тревожни разстройства

70% до 100% от децата със селективен мутизъм имат социално тревожно разстройство. Те изпитват силен страх или дискомфорт в социални ситуации, което ги кара да се затварят вербално в среди, в които се чувстват съдени.

Възможно е да имат и да страдат и от други проблеми с психичното здраве, като:

• Фобии
• Други тревожни разстройства
• Разстройство от аутистичния спектър
• Тревожност от раздяла
• Посттравматично стресово разстройство

 

Генетична предразположеност

Тревожните разстройства могат да се предават в семейството. Хората със селективен мутизъм са много по-склонни да имат роднина от първа степен (родител, брат или сестра или дете) със същото или друго тревожно разстройство.

Фактори на околната среда

Някои случаи на селективен мутизъм се предизвикват от стресиращо или травматично събитие, като голяма промяна в живота, например преместване на ново място, започване на училище или друго разстройващо преживяване.

Свръхпротективното и контролиращо родителство също може да допринесе за състоянието. Под влияние на среда, която не подкрепя адекватно комуникационните усилия на детето, разстройството може да се влоши допълнително.

Говорни и езикови затруднения

Въпреки че селективният мутизъм не е причинен от говорни или езикови нарушения, децата с тези затруднения могат да го развият като вторичен отговор на безпокойството и чувството на неудовлетвореност, които изпитват, когато се опитват да общуват. Самият селективен мутизъм обаче се корени в тревожността, а не в комуникативното разстройство.

Личност и темперамент

Децата, които по природа са по-интровертни, чувствителни или предпазливи, могат да бъдат по-податливи на селективен мутизъм, особено ако са поставени в среда, която им изглежда плашеща.

 

Диагностициране

 

 

Специалистите по психично здраве могат да диагностицират състоянието въз основа на симптомите и поведението на детето.

За целта се използват скринингови въпросници, контролни списъци или други инструменти. Петте критерии за диагноза за селективен мутизъм включват:

• Повтаряща се неспособност за говорене в социални ситуации, където се очаква, но без наличие на проблем за говорене в други ситуации
• Проблемът засяга социалния, образователния или професионалния живот или всяка комбинация от трите
• Невъзможността за говорене продължава повече от един месец
• Отказът за говорене не се дължи на проблеми с говоренето или разбирането на основния език, който другите използват
• Отказът за говорене не се дължи на друго комуникативно разстройство, като заекването, и не се случва единствено във връзка с разстройство от аутистичния спектър, шизофрения или други състояния

 

Логопеди могат да изключват други възможни състояния и така помагат за диагнозата.

 

Какво да правим при селективен мутизъм?

Ако установим, че детето ни има селективен мутизъм, трябва да осигурим подкрепяща среда, в която има търпение и съпричастност. Упражняването на натиск върху него да говори и да се социализира единствено може да усили притесненията му. Когато детето се опитва да общува, независимо дали чрез реч или други средства, е важно да похвалим усилията му, за да може с времето то да изгради увереността си.

Поведенческите интервенции често се използват за подпомагане на хората със селективен мутизъм.

Тяхната идея е да се действа чрез постепенното излагане на ситуации на говорене, като се започне с по-малко смущаваща ситуация и бавно се върви към по-предизвикателни упражнения. Този метод е известен като десенсибилизация и помага на детето постепенно да разшири зоната си на комфорт.

Когнитивно-поведенческата терапия (CBT) е особено ефективна, тъй като помага на детето да разбере и управлява своята тревожност. В някои случаи може да се препоръча логопедична терапия, за да се помогне на детето да развие комуникативни умения и да изгради увереност. Семейната терапия също може да бъде полезна, тъй като учи родителите, братята и сестрите как да подкрепят ефективно детето и да намалят безпокойството у дома.

Важно е учителите да бъдат уведомени за проблема, за да могат да съобразят отношението си към него и да използват правилни стратегии за общуване с детето.

В някои случаи, ако само поведенческите интервенции не са достатъчни, може да се обмисли медикаментозно лечение. Могат да се използват лекарства против тревожност, ако състоянието е по-тежко, но те биха били част от по-широк план за лечение.

Изграждането на увереност и социални умения на детето е друг важен аспект от лечението. Това може да се постигне чрез насърчаване на срещи с близки приятели или малки групови дейности. Практикуването на сценарии за говорене у дома, като например хипотетични упражнения за поръчване на храна в ресторант или задаване на въпрос в клас, също може да изгради увереност.

 

Заключение

 

 

Селективният мутизъм е сложно състояние, което не се дължи на една единствена причина. Най-често се свързва със социална тревожност. Децата със селективен мутизъм често имат фамилна анамнеза за тревожни разстройства, но тяхното състояние може да бъде предизвикано или влошено от стресови или непознати социални ситуации.

 

Често задавани въпроси