Рефлукс при децата – как да се справим?

Рефлукс при децата обикновено е безобидно състояние, което може да причини дискомфорт и да засегне хранителните навици и съня на бебетата. В тази статия ще обсъдим причините, симптомите и начините за лечение това състояние.

Какво е рефлукс при децата?

Рефлуксът, известен още като гастроезофагеален рефлукс (ГЕРБ), е често срещано състояние сред децата. При рефлукс съдържанието на стомаха, включително храна и киселина, се връща обратно в хранопровода, причинявайки дразнене и дискомфорт.

Рефлукс при деца обикновено е нормално и временно състояние и често изчезва от само себе си, докато храносмилателната система на детето се развива и узрява. Среща се по-често при кърмачета, отколкото при по-големи деца, и обикновено достига пик около 4-месечна възраст.

Какви са симптомите на рефлукс при кърмачета и малки деца?

Симптомите на рефлукс при децата могат да варират в зависимост от тежестта на състоянието.

Някои от най-срещаните симптоми включват:

• Често повръщане, особено след хранене
• Неспокойствие или плач по време или след хранене
• Отказ от хранене или хранене в малки количества
• Извиване на гърба по време на хранене или след това
• Задъхване, кашляне, хриптене, задушаване
• Затруднено наддаване или загуба на тегло
• Лош дъх
• Често хълцане
• Лош сън или често събуждане през нощта

При по-големите деца – от 3-годишни нагоре – и тийнейджърите най-честото оплакване е за парене зад гръдната кост.

5 причини за поява на рефлукс при децата

Рефлуксът възниква, когато долният езофагеален сфинктер (LES), мускул, който действа като бариера между стомаха и хранопровода, се отпусне или отслабне. Това позволява на съдържанието на стомаха да се върне обратно в хранопровода.

При децата няколко фактора могат да допринесат за това състояние, включително:

1. Незряла храносмилателна система. Храносмилателната система на малките деца не е напълно развита и LES може да не функционира правилно. Това може да доведе до рефлукс.
2. Храна и хранителни навици. Мазните или пикантни храни, шоколадът, цитрусовите плодове и доматите могат да доведат до рефлукс при някои деца. Лежане или навеждане след хранене също може да предизвика това състояние.
3. Затлъстяване. Децата с наднормено тегло или затлъстяване са изложени на повишен риск от рефлукс.
4. Хиатална херния. Хиаталната херния се появява, когато част от стомаха се приплъзне към гръдния кош през отвора на диафрагмата, наречен хиатус. Дължи се на слабост на тъканите, наднормено тегло, травма, генетични и други фактори.
5. Астма или други респираторни проблеми. Наличието на астма или други респираторни проблеми може да увеличи риска от поява на рефлукс.

Как да се справим с рефлукс при децата?

Има методи за лечение на рефлукс при деца, които могат да помогнат при това състояние, като облекчат симптомите и предотвратят появата на усложнения. Ще разгледаме някои от тях:

• Позициониране. Поддържането на детето в изправено положение по време и след хранене може да помогне за предотвратяване на рефлукс. Детето трябва да се държи в изправено положение най-малко 30 минути след хранене. Това особено се отнася за новородени и бебета на възраст до три месеца.
• Хранене. По-малки, по-чести хранения могат да помогнат за предотвратяване на рефлукс. Родителите също трябва да избягват да хранят детето си непосредствено преди лягане.
• Оригване. Честото оригване на детето по време на хранене може да помогне за предотвратяване на рефлукс.
• Сгъстяване на формулата. Добавянето на оризови зърнени храни към формулата може да помогне за сгъстяването й и по-добро задържане на храната в стомаха, и така да намали случаите на рефлукс.
• Медикаменти. В тежки случаи лекарят може да предпише лекарства за намаляване на киселинността на стомашното съдържание или за подобряване на функцията на LES.
• Промени в начина на живот. Насърчаването на детето да поддържа здравословно тегло чрез редовни упражнения и балансирана диета може да помогне за предотвратяване на рефлукс.
• Избягване на храни, които предизвикват рефлукс. Родителите трябва да идентифицират и избягват храни, които предизвикват рефлукс при детето им.

Опасен ли е рефлуксът при децата?

Рефлукс при децата обикновено не представлява опасност, но може да доведе до дискомфорт и да наруши ежедневието. В някои случаи нелекуван може да доведе до по-сериозни състояния като гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), която да увреди лигавицата на хранопровода с течение на времето.

Важно е да обърнете внимание на симптомите на вашето дете и да потърсите медицинска помощ, ако подозирате, че има рефлукс.

В повечето случаи лекарят диагностицира рефлукс чрез преглед на симптомите и медицинската история на вашето бебе. Ако симптомите не се подобрят с промени в храненето и лекарства против рефлукс, може да се наложат изследвания като рентгенография на горния стомашно-чревен тракт, мониторинг на pH, ендоскопия и биопсия на горния стомашно-чревен тракт и др.

Хроничният рефлукс при децата може да доведе до лошо наддаване или загуба на тегло, респираторни проблеми като астма или пневмония и повишен риск от проблеми със зъбите, дължащи се на киселината, която износва зъбния емайл.

В редки случаи рефлуксът може да доведе до по-сериозни усложнения като езофагит (възпаление на хранопровода), хранопровода на Барет (предраково състояние) или дори рак на хранопровода. Тези случаи обаче са много редки и с подходящо лечение могат да бъдат предотвратени.

Заключение

Рефлукс при децата е често срещано състояние, което може да причини значителен дискомфорт и да попречи на хранителните навици и на съня на детето.

Лечението на рефлукс при децата обикновено включва промени в начина на живот и лекарства, ако е необходимо. Някои съвети за справяне с рефлукса при децата включват по-често хранене в по-малки количества, държане на бебето в изправено положение поне 30 минути след хранене, избягване на тесни дрехи и пелени, сгъстяване на формулата.

Родителите трябва да се консултират с лекар, да открият причините и симптомите на рефлукса и след това да предприемат мерки за подобряване на състоянието на детето. Ако симптомите на рефлукс при дете продължават, може да се наложат тестове за допълнително изясняване на състоянието и предприемане на по-сериозно лечение.