Ендоскопска диагностика в гастроентерологията

Обновена: 27.03.2024|

Ендоскопия, буквално преведено, означава „гледам отвътре“ – това е метод в медицината, които позволява прегледа на вътрешните кухини на човешкото тяло с помощта на инструмент, наречен ендоскоп.

Използването на ендоскопска диагностика в гастроентерологията е основен метод за локализиране на структурни промени в стената на съответния орган от гастроинтестиналния тракт. Такива могат да бъдат язва, полипи, неопластични процеси, дивертикули (ограничено торбовидно разширение на стената на хранопровода), сраствания, наличие на кървене или чужди тела.

През последните години науката и техниката постигнаха забележителен напредък, който даде тласък в развитието на диагностичните методи в гастроентерологията. С въвеждането на ендоскопите с висока разделителна способност значително се увеличи точността и прецизността при диагностиката на редица патологични състояния на храносмилателната система.

 

Какви видове ендоскопска диагностика в гастроентерологията съществуват?

Ендоскопските изследвания на гастроинтестиналния тракт са въведени още през далечната 1868 г и от тогава досега непрекъснато търпят развитие и се усъвършенстват. В резултат на технологичния прогрес и въвеждането на видеоендоскопите, изследванията станаха много по-лесно приложими, по-инфомративни и придобиха висока диагностична стойност.

Колоноскопията и гастроскопията са рутинни изследвания, които се извършват в почти всички гастроентерологични клиники/отделения и са ценен диагностичен подход при заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Колоноскопията е метод на изследване, при който се извършва директен оглед на лигавицата на дебелото, както и крайния участък на тънкото черво (терминален илеум) през ануса посредством гъвкав апарат (ендоскоп), завършващ със светлинен източник и малка камера на върха.

При гастроскопията, с идентичен апарат, но с по-малък диаметър, през устата се обследват хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Обикновено изследванията се провеждат в условия на краткотрайна венозна анестезия (упойка), което осигурява комфорт, както на пациента, така и на лекаря, и позволява освен диагностика да бъдат провеждани и разнообразни терапевтични (лечебни) процедури.

 

Терапевтични процедури при ендоскопска диагностика

Освен стандартно вземане на биопсия (малки късчета тъкан за изследване под микроскоп), при ендоскопските процедури могат да бъдат премахвани полипи (доброкачествени образувания) от дебелото и тънко черво, хранопровода, стомаха и дуоденума – т.нар. ендоскопска полипектомия.

Други терапевтични процедури, които могат да бъдат извършени, са ендоскопска мукозна резекция или субмукозна дисекция при по-големи новообразувания.

Както и ендоскопска балонна дилатация или стентиране – поставяне на пластмасова или метална тръбичка в засегнатия орган. Това осигурява нормалната му проходимост при доброкачествени и злокачествени стриктури (стеснения) в областта на дебелото черво, хранопровода или стомаха.

Минимално инвазивно могат да бъдат третирани и редица заболявания на жлъчните пътища, панкреаса и черния дроб.

Процедурите с ендоскоп, както и анестезията, се понасят добре от пациентите. Продължителността на ендоскопска диагностика в гастроентерологията обикновено е кратка (няколко минути), но може да бъде удължена значително при лечебната ендоскопия.

 

Какво се случва след проведена ендоскопска процедура?

 

Ендоскопска диагностика в гастроентерологията. Хеликобактер пилори. Язва на стомаха

 

След ендоскопска “операция” няма нужда от период за възстановяване на трудоспособността на пациента. Процедурите се осъществяват през естествените отвори на тялото и на практика няма нарушаване на целостта на кожата и подлежащите тъкани, както след стандартна хирургична операция.

Обикновено пациентите могат да се върнат към ежедневните си дейности няколко часа след процедурата. Усложнения се развиват сравнително рядко и част от тях могат да бъдат овладени още по време на ендоскопското изследване.

Най-честите компликации след ендоскопска диагностика в гастроентерологията, и по-специално – след терапевтична процедура, са лек коремен дискомфорт, подуване на корема, оригване, а по-тежките усложнения са кървене и перфорация (пробив на изследвания орган), които понякога се налага да бъдат третирани от хирург чрез операция.

 

Симптоми, налагащи провеждането на ендоскопска диагностика

Симптомите, налагащи извършване на ендоскопска диагностика в гастроентерологията, са много и разнообразни. Необходимостта от провеждане на подобен тип изследвания трябва да бъде преценена от специалист гастроентеролог.

Съществуват т.нар. “алармиращи” симптоми, които са сериозна индикация за провеждане на ендоскопия.

Такива симптоми например са:

  • кървене при дефекация (изхождане)
  • промяна в ритъма на дефекация
  • коремна болка с голяма давност и неповлияваща се от проведено лечение
  • необяснима, рязка загуба на телесно тегло

Както и намален апетит.

 

Ендоскопски изследвания като скринингов метод

 

Ендоскопска диагностика в гастроентерологията. Синдром на дразнимото черво.

 

Освен за диагностика, ендоскопска диагностика в гастроентерологията може да се използва за скринингов метод, най-вече за колоректален карцином (КРК, рак на дебелото черво).

Съгласно най-новите препоръки на Европейското гастроентерологично дружество се налага извършване на профилактична колоноскопия при навършване на 50-годишна възраст.

А при наличие на фамилна обремененост (наличие на близък родственик с колоректален карцином) скрининг се провежда още след 35-годишна възраст.

Поради увеличаване честотата на колоректалния карцином, Американската гастроентерологична асоциация през последните години препоръчва скринингова колоноскопия при пациенти без фамилна анамнеза за КРК (колоректален карцином) още на 45-годишна възраст. Целта е ранно откриване и отстраняване на т.нар. преканцерози (предшественици на рака), преди трансформирането им в злокачествен тумор.

Ендоскопските изследвания са инвазивен метод на изследване на гастроинтестиналния тракт с висока диагностична стойност. Индикациите за тяхното провеждане, ползите, както и евентуалните усложнения, трябва да бъдат обсъдени с компетентен специалист по гастроентерология.

Наличието на “алармиращи” симптоми или фамилна обремененост за злокачествени заболявания на храносмилателната система са сериозни индикации за търсене на навременна лекарска помощ и преценка необходимостта от провеждане на диагностични ендоскопски изследвания.

Категории: Здраве|Публикувана: 25.03.2021|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Йордан Йорданов
Д-р Йордан Йорданов завършва медицина през 2016 г. в Медицински факултет на Тракийски университет, гр. Стара Загора. Към момента работи в Отделение по Гастроентерология на МБАЛ “Тракия” ЕООД, гр. Стара Загора. Специализант по Гастроентерология към Медицински университет, гр. Плевен от 2018 г. Д-р Йорданов има множество участия в национални и международни конгреси, симпозиуми, уъркшопи и индивидуални курсове. Притежава редица научни публикации в областта на гастроентерологията в няколко български списания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 27 март 2024 в 16:01 | Публикувана: 25 март 2021 в 16:58 | Категория: Здраве