Пристрастяване към сладко: кои съставки го предизвикват?

Пристрастяване към сладко – проблем, който се превръща в несъзнателно решение при голяма част от хората. Разпространено е вярването, че захарта може да бъде пристрастяваща като кокаина, но има ли то научна подкрепа и какво точно води до пристрастяване към сладко?

Консумацията на захар освобождава опиоиди и допамин в човешкото тяло, които ни карат да се чувстваме добре.

Това се отнася не толкова за естествените захари, а за изкуствено добавената захар към различните изделия, която се среща под много други имена (те са и с най-високо съдържание на въглехидрати). Често може да не ни направи впечатление върху етикета със съдържанието, но тя е там и то в не малки количества.

Производителите абсолютно умишлено добавят такива съставки в продуктите си именно с цел да накарат потребителя да „привикне“ към тях. Днес ще си говорим именно за тези добавки и точно какъв е начинът им на действие.

Допаминът, опиоидите и механизмът на пристрастяване към сладко

Допаминът е невротрансмитер, който е ключът към пристрастяващото поведение. Когато определено действие причинява излишно освобождаване на допамин, ние се чувстваме „прекалено добре“ и сме склонни да направим всичко възможно, за да се насладим на това преживяване отново.

Когато започнем да повтаряме това поведение постепенно мозъкът се настройва да отделя по-малко допамин. Единственият начин да се почувстваме, както в началото, е чрез нарастващи количества и честота на употреба на стимулатора. Това именно води до злоупотреба с определени вещества и пристрастяване.

Същевременно се активират опиатните рецептори, което води до компулсивно поведение, въпреки негативните последици от „предозирането“ като наддаване на тегло, главоболие, хормонален дисбаланс и други.

Така като хапваме сладкиши, определени вещества и най-вече захарта карат мозъка да жадува още повече за захар, активирайки невроните в центъра на удоволствието.

Дали действието на захарните изделия е същото като на кокаина, е може би пресилено да се твърди, но не бива да подценяваме силата на добавената захар да ни примамва отново и отново, отразявайки се зле на здравето ни.

Захарта е много по-разпространена, достъпна и социално приемлива от наркотиците или алкохола. Да не говорим, че е доста по-трудна за избягване.

Естествената и добавена захар като пристрастяващ агент в сладките изделия

Захарта включва както захарите, естествено намерени в храни като плодове и зеленчуци, така и добавената захар.

Върху етикетите на храните добавените захари са изписани като глюкоза, царевичен сироп, кафява захар, декстроза, малтоза, захароза и много други.

В природата захарта се среща в комбинация с фибри. Тя води до по-кратък отговор на кръвната захар и помага да се чувстваме сити, докато добавените захари са рафинирани и концентрирани , което ги прави наистина вредни за организма.

Източници на добавена захар са енергийни и алкохолни напитки, подсладено кафе и чайове, сладките изделия като торти, бисквитки, понички и сладолед. Можете също така да намерите големи количества добавена захар в дресинги за салати, мюсли и дори обезмаслено кисело мляко.

Добрата новина е, че можем да адаптираме вкусовите си рецептори да приемат по-малко захар. Разбира се, трябва постоянство и воля за това.

Световната здравна организация (СЗО) предупреждава хората да намалят приема на захар до по-малко от 10% от дневните калории. Това може да намали риска от затлъстяване или наднормено тегло, както и от появата на кариеси.

Така ще ограничим и пристрастяването към сладко. Нека разгледаме и някои от основните видове захари:

• Захароза

Захарозата е най-често срещаният вид захар. Често се нарича „трапезна захар“, и е естествен въглехидрат, който се среща в много плодове и растения. Трапезната захар, с която подправяме кафето си обикновено се добива от захарна тръстика или захарно цвекло. Състои се от 50% глюкоза и 50% фруктоза. Тя също има доказани пристрастяващи ефекти.

Глюкозата е ключова за поддържането на механизмите на организма в най-добра форма. Когато нивата ни на глюкоза са оптимални, това често остава незабелязано. Но когато се отклонят от препоръчаните граници, се забелязват здравословни проблеми. Наред с мазнините, глюкозата е един от предпочитаните източници на енергия в тялото под формата на въглехидрати. Получаваме глюкоза от плодове, зеленчуци и млечни продукти.

Фруктозата също е вид проста захар, който обаче трябва да се превърне в глюкоза от черния дроб, преди да може да се използва от организма. Тя се среща и в различни захарни подсладители като царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза и сироп от агаве.

Преди масовото производство на рафинирана захар, хората рядко я консумират в големи количества. Днес обаче неусвояването на прекалено големи количества фруктоза води до състояние, известно като фруктозна малабсорбция, която се характеризира с прекомерни газове и храносмилателен дискомфорт. Някои сладки плодове и зеленчуци също съдържат фруктоза и осигуряват относително ниски количества.

За разлика от глюкозата, обаче фруктозата причинява ниско покачване на нивата на кръвната захар. Ето защо някои специалисти я препоръчват като „безопасен“ подсладител за хора с диабет тип 2.

• Високо фруктозен царевичен сироп

Друг широко използван вид захар в сладките изделия е високо фруктозния царевичен сироп. Това е подсладител, получен чрез преработка на царевица.

Подобно на обикновената трапезна захар (захароза), тя се състои както от фруктоза, така и от глюкоза. Става популярен подсладител в края на 70-те години, когато цената на обикновената захар е висока, докато цените на царевицата остават ниски.

Двете най-често срещани разновидности, използвани в хранителната индустрия са: ВФЦС 55, който съдържа 55% фруктоза, близо 45% глюкоза и вода и ВФЦС 42, която съдържа 42% фруктоза, а останалата част е глюкоза и вода. Тя е една от захарите, които водят до пристрастяване към сладко.

• Захари без фруктоза и глюкоза

Многообразието от захари с фруктоза и глюкоза е безкрайно. Но има и няколко добавени захари, които не съдържат нито глюкоза, нито фруктоза. Те са по-малко сладки и по-рядко срещани, но понякога се използват като подсладители. Такива са D-рибоза и галактоза. Но не се заблуждавайте, те също се смятат за пристрастяващи агенти.

Повече информация можете да получите в статията: Видове захари и тяхното влияние върху организма.

Други пристрастяващи съставки в сладките изделия

Захарите са основните пристрастяващи агенти в любимите ни десерти, но има още няколко съставки, които допринасят за този ефект:

• Казеин

Казеинът е известен като „никотина на бързите храни“. Въпреки че това протеиново съединение се намира естествено в млякото (80% от протеините в краве млякото са казеин), в десертите и бързите храни то се среща и в рафинирана, концентрирана форма, създадена чрез добавяне на калциев хидроген фосфат.

Най-често срещаните продукти, които съдържат казеин, са кифлички, млечни шейкове, печени изделия, зърнени барчета, сладолед.

Може би ще се изненадате, но казеинът е и пристрастяващият агент в сиренето.

Проблемът още повече се усложнява от факта, че повечето храни, които съдържат казеин, са мазни и сладки. Тези две хранителни характеристики, още повече помагат такива продукти да се консумират в излишък.

Те могат да имат отрицателни ефекти върху здравето, като се започне от проблеми като наддаване на тегло и се стигне до затлъстяване и диабет.

• Мононатриевият глутамат (или просто натриев глутамат)

Натриевият глутамат е форма на концентрирана сол, добавяна към храните, за да подобри вкуса, най-вече във веригите за бързо хранене, но освен в бургерите можете да го срещнете и в състава на някои сладки изделия.

Тази съставка официално бе приета като безопасна, но освен, че води до пристрастяване, може да има и физическо отражение върху здравето под формата на кожни обриви, сърбеж, уртикария, повръщане, астма, сърдечни нарушения, депресия, гърчове, главоболие, мигрена, болка в гърдите, гадене и слабост.

Тези реакции могат да възникнат, тъй като натриевият глутамат обикновено е силно обработен.

Поради факта, че тази съставка е много евтина, хранителната индустрия може да използва храни с ниско качество и да добави натриев глутамат като подобрител на вкуса, за да прикрие некачествените продукти. Този ароматизатор може също да попречи на потискането на апетита и да предизвика глад дори след като сте изяли голямо количество храна. Още една добра причина да се опитвате да избягвате тази съставка. За целта, четете етикетите!

Възможно ли е да се откажем от сладките изделия?

Както споменахме, не се нуждаете от захар толкова много, колкото си мислите. Всъщност можете да тренирате вкусовите си рецептори да се наслаждават на неща, които не са с толкова високо съдържание на въглехидрати, а така, заедно със захарта, ще намалите и останалите пристрастяващи съставки.

Опитайте да премахвате по една сладка храна от вашата диета всяка седмица. Например, пропуснете десерта след вечеря. Започнете да слагате по-малко захар в кафето или чая си.

С течение на времето ще загубите нуждата си от този вкус и малко по малко ще се справите със зависимостта. Успех!