Епидемичен паротит (Заушка) – симптоми и справяне

Първите писмени данни за паротитна епидемия дължим на Хипократ, който описва разпространяването й на остров Тасос. Днес развитието на медицината и ваксинацията обаче силно ограничават възможността за предаване на този вирус.

 

Паротитът може да се появи при индивиди на всякаква възраст, но най-често се наблюдава при деца на възраст между 5 и 15 години, които не са били ваксинирани или които не са завършили пълния ваксинационен график. Въпреки това днес той се среща все по-рядко сред ваксинираните популации заради широкото използване на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола.

Вирусът се разпространява най-често по въздушно-капков път при говор, дишане или плач, тъй като се съдържа в слюнката. Нужна е обаче непосредствена близост (около 1-2 метра), защото капчиците са големи. Може контактно да се предаде чрез целувката или битово чрез докосване на замърсени повърхности като дръжки на врати и при споделяне на предмети като прибори, чаши и т.н. Има характерна за вируса сезонност, като се разпространява през зимата и в началото на пролетта.

Засегнатият индивид може да бъде заразен от няколко дни преди появата на симптомите до около 5-8 дни след поява на първите симптоми. За най-заразни се смятат 5 и 6 ден от заболяването.

 

Симптоми на паротит

 

 

Симптомите обикновено се появяват около две до три седмици след излагане на вируса. Те често включват:

• Подути слюнчени жлези
• Треска
• Главоболие
• Мускулни болки, особено в областта на челюстта и шията
• Умора
• Загуба на апетит или затруднено хранене

 

Важно е да се отбележи, че в някои случаи, особено при малки деца, епидемичният паротит може да причини само леки симптоми или дори да бъде асимптоматичен.

В допълнение към типичните симптоми понякога може да възникват усложнения, особено при юноши и възрастни, ако вирусът достигне до други тъкани.

Усложненията могат да включват:

• Подуване на тестисите (орхит). Представлява възпаление на тестисите, което се среща при заболяване от паротит след пубертета. Може да доведе до болка, подуване и в редки случаи безплодие.
• Подути яйчници (оофорит). Отново се появява при следпубертетно разболяване и може да причини болка, стомашно разстройство, повръщане и треска. При жените безплодието поради оофорит след заушка е рядкост.
• Глухотата. Ако не се лекуват своевременно слуховите смущения след паротит, може да настъпят необратими поражения на слуховия нерв или вътрешното ухо.
• Менингит. Представлява възпаление на мембраните около мозъка и гръбначния мозък.
• Енцефалит. Това възпаление на мозъка може да провокира гърчове и загуба на мускулен контрол.
• Панкреатит. Увреждане на панкреаса е още едно от възможните усложнения.

 

Превенция

 

 

Най-ефективният начин за предпазване е чрез ваксинация с тривалентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR).

Също може да се ползва четиривалентна ваксина срещу морбили, паротит, рубеола и варицела (MMRV). Но, според Европейската агенция по лекарствата, MMRV трябва да се избягва при имунни дефицити.

Ваксините обикновено се прилагат в две дози. Първата се бие на възраст около 12-15 месеца, а втората – между 4 и 6-годишна възраст. 

Те осигуряват дълготраен имунитет срещу тези вирусни заболявания. В много страни се препоръчват и за юноши и възрастни, които не са били ваксинирани преди това или не са получили и двете дози.

Бустерни дози от ваксината MMR могат да бъдат препоръчани в определени ситуации, като например по време на огнища или за лица с по-висок риск от експозиция.

Масовото ваксиниране помага за предотвратяване на епидемии от паротит в общността, като намалява броя на податливите индивиди, които могат да разпространят вируса.

Практикуването на добра хигиена може да помогне за намаляване на разпространението на заушка и други инфекциозни заболявания. Това включва редовно измиване на ръцете със сапун и вода, покриване на устата и носа с кърпичка или ръкав при кашляне или кихане и избягване на близък контакт с болни хора.

Индивидите, които са диагностицирани със заушка, трябва да бъдат изолирани от другите, особено по време на периода за заразност (около 5-9 дни след поява на симптомите), за да се предотврати разпространението на вируса.

Може да се наложи и контактните лица да бъдат поставени под карантина, за да се предотврати по-нататъшно предаване.

 

Диагностициране

Паротит обикновено се диагностицира въз основа на комбинация от клинични симптоми и лабораторни изследвания. Лекарят извършва физически преглед и разглежда медицинската история на пациента.

Важна информация за установяване на състоянието е дали лицето има нужните имунизации и дали е било контактно с болни от заушка. Проверката за симптоми е най-честият метод за диагностициране, но могат да се извършат лабораторни тестове, за да се потвърди диагнозата. Най-честият тест, използван за тази цел, е този за полимеразна верижна реакция (PCR), който включва вземане на проба от задната част на носа или от задната част на гърлото. Освен PCR тест, може да се приложи т.нар. вирусно култивиране. Този метод включва отглеждане на вируса на паротита, след вземане на проба от гърлото или урината.

Кръвните тестове могат също да се използват за откриване на наличието на антитела срещу вируса. Увеличаването на специфичните антитела (IgM) в кръвта може да показва скорошна или текуща инфекция с паротит.

В някои редки случаи могат да се използват образни изследвания като ултразвук или ЯМР за визуализиране на слюнчените жлези и оценка на степента на възпаление и подуване.

Важно е да се отбележи, че паротитът понякога може да бъде сбъркан с други състояния, които причиняват подуване на слюнчените жлези, като бактериални инфекции (напр. бактериален паротит) или други вирусни заболявания. Поради това често е необходимо лабораторно изследване, за да се потвърди диагнозата и да се изключат други възможни причини за симптомите.

 

Лечение

 

 

Лечението на паротит обикновено се фокусира върху облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения, тъй като вирусните инфекции не се повлияват от антибиотици.

Някои от методите за подобряване на състоянието включват почивка и поддържане на добра хидратация чрез консумиране на много течности. Могат да се използват препоръчани от лекар лекарства за облекчаване на болката, сваляне на температурата, справяне с главоболието и други симптоми. Аспиринът обаче трябва да се избягва при деца и тийнейджъри поради риска от развиване на синдром на Рей.

Прилагането на топли компреси върху подутите жлези може да помогне за намаляване на дискомфорта и възпалението. Могат да се приложат и различни домашни лекове – подходящи са билките розмарин, алое вера, невен и други.

Повечето случаи на паротит преминават от само себе си без усложнения.

Развиването на тежки симптоми като затруднено дишане, силно главоболие, схванат врат, дезориентация или постоянно повръщане може да бъде знак за менингит или енцефалит. Не се колебайте веднага да потърсите медицинска помощ.

 

Заключение

Въпреки че днес рискът от заразяване с епидемичен паротит не е толкова висок, опасността от вируса още съществува. Състоянието най-често засяга децата между 5 и 15 години и в някои случаи може да протече асимптомно.

Повечето хора имат нужните ваксини срещу паротит, което силно намалява шанса от разболяване. Ако все пак се сблъскате с него, не се паникьосвайте – в повечето случаи преминава без усложнения. Консултацията с лекар ще ви помогне много с лечението, но не пренебрегвайте почивката и добрата хидратация. Важно е да се изолирате, за да предотвратите разпространяването на вируса, както и да наблюдавате симптомите си и веднага да потърсите медицинска помощ, ако станат по-сериозни.

 

Често задавани въпроси