Неврофиброматоза: всичко за нея

Неврофиброматоза е генетично заболяване. То може да се прояви по различен начин при различни хора, като тежестта на симптомите варира. Болестта може да бъде наследствена и да се прояви в детска възраст или по-късно в живота.

Неврофиброматозата (NF) прогресира и е едно от най-честите генетични заболявания в Съединените щати. В България според Европейската детска туморна фондация около 3 500 души са засегнати от това заболяване. Въпреки че не е рак, някои форми на NF могат да бъдат свързани с определени злокачествени заболявания. Неврофибромите и шваномите са два често срещани вида тумори, които могат да бъдат резултат от неврофиброматоза.

 

Видове

Има три вида на неврофиброматоза: неврофиброматоза тип 1 (NF1), известна още като болест на фон Реклингхаузен, неврофиброматоза тип 2 (NF2) и шваноматоза (SWN).

1. Неврофиброматоза тип 1 (NF1)

Това е най-често срещаният тип. Той причинява светло или тъмнокафяви петна, наречени „café au lait„, меки доброкачествени тумори под или върху кожата (неврофиброми). Често се срещат и струпвания на лунички в областта на необичайни места като подмишниците, слабините и под гърдите, тумори на очните нерви и костни деформации (сколиоза). Понякога се свързва с обучителни затруднения и по-рядко с вид рак, известен като злокачествен тумор на обвивката на периферните нерви.

2. Неврофиброматоза тип 2 (NF2)

Този вид е по-рядък от NF1. Приблизително 50% от засегнатите хора наследяват гена (семеен). При други обаче състоянието се причинява от спонтанна генетична мутация в гена NF2. Всяко дете на засегнат родител има 50% шанс да наследи анормалния NF2 ген. NF2 причинява бавно растящи нервни тумори, промени в слуха, промени в зрението (катаракта) и изтръпване или слабост (периферна невропатия).

3. Шваноматоза (SWN)

Това е най-рядко срещаният тип и включва няколко подтипа в зависимост от специфичната генетична мутация, която ги причинява (включително SMARC-B, LZTR, XXX). Някои случаи не предизвикват симптоми. При други причинява хронична болка и изтръпване в пръстите на ръцете и краката, бавно растящи нервни тумори (шваноми), понякога разположени само в една част от тялото.

 

Симптоми на неврофиброматоза

Въпреки някои общи характеристики различните видове на заболяването могат да имат различни симптоми.

1. Неврофиброматоза тип 1 (NF1)

NF1 е състояние, с което човек се ражда, въпреки че някои симптоми се развиват постепенно в продължение на много години. Тежестта на състоянието може да варира значително от човек на човек.

В повечето случаи кожата е засегната, причинявайки симптоми като:

• Родилни петна, известни като „café au lait„, които са светло или тъмнокафяви и могат да бъдат навсякъде по тялото
• Меки, неракови тумори върху или под кожата (неврофиброми)
• Струпвания на лунички на необичайни места – като подмишниците, слабините и под гърдите
• Проблеми с костите, очите и нервната система

 

Някои здравословни проблеми често се свързват с NF1 като например затруднения в ученето. По-рядко заболяването се свързва със злокачествени тумори на обвивката на периферните нерви.

2. Неврофиброматоза тип 2 (NF2)

Почти всеки с NF2 развива тумори по дължината на нервите, отговорни за слуха и баланса. Те обикновено причиняват симптоми като:

• Загуба на слуха, която постепенно се влошава с времето
• Чуване на звънене или бръмчене в ушите (тинитус)
• Проблеми с равновесието – особено когато човек се движи на тъмно или ходи по неравен терен

 

Може също така да образуват други тумори в мозъка, гръбначния мозък или по дължината на нервите към ръцете и краката. Това би могло да доведе до симптоми като слабост в ръцете, краката и постоянно главоболие.

3. Шваноматоза (SWN)

Най-обезпокояващият симптом на шваноматозата е силна болка, която може да възникне, когато той расте и притиска близък нерв или друга тъкан. Това може да се случи навсякъде в тялото и някои пациенти имат симптоми в множество области. За много хора не е лесно да се установи причината за болката.

Ако шваномът притисне гръбначния мозък, той може да причини други симптоми като изтръпване и слабост.

В зависимост от местоположението на туморите хората с шваноматоза също могат да изпитат:

• Затруднено уриниране или дисфункция на червата
• Слабост в лицевите мускули
• Главоболие
• Бучки или подути области, където се образуват тумори под кожата
• Изтръпване
• Промени в зрението
• Слабост

 

Заради разнообразието и сложността на симптомите ранната диагностика и подходящото лечение са от съществено значение за управлението на заболяването.

 

Причини и рискови фактори

 

 

Разглеждаме трите типа неврофиброматоза отделно.

1. Неврофиброматоза тип 1

Причинява се от променен ген, който или се предава от родителя, или се появява при зачеването. Генът NF1 се намира на хромозома 17. Този ген произвежда протеин, наречен неврофибромин, който помага за регулирането на клетъчния растеж. Когато генът е променен, той причинява загуба на неврофибромин. Това позволява на клетките да растат без контрол.

Най-големият рисков фактор за NF1 е фамилната анамнеза.

За около половината от хората, които имат NF1, болестта е предадена от родител. Хората, които имат NF1 и чиито роднини не са засегнати, вероятно биха имали нова промяна в ген. NF1 има автозомно доминантен модел на наследяване. Това означава, че всяко дете на родител, който е засегнат от болестта, има 50% шанс да притежава променен ген.

2. Неврофиброматоза тип 2

Причинява се от дефектен ген. Ако генът NF2 е дефектен, това води до неконтролирани израстъци (тумори), развиващи се в нервната система.

В половината от всички случаи на NF2 дефектният ген се предава от родител на детето.

Достатъчно е само един родител да има дефектен ген, за да може детето му да бъде изложено на риск от развитие на заболяването.

Ако майката или бащата притежават дефектния ген, има шанс 1 към 2 всяко дете, което имат, да развие NF2. В други случаи дефектният ген изглежда се развива спонтанно и все още не е ясно защо това се случва.

При дете, развило NF2 спонтанно, е много малко вероятно други деца, които човек има, също да развият това състояние. Въпреки това детето с NF2 може да предаде състоянието на всички деца, които то ще има.

Мозаечен NF2

Около 1 от 3 души с NF2 имат форма на заболяването, наречена мозаечен NF2. Симптомите му са по-леки и често ограничени до определена област или страна на тялото. Хората с мозаичен NF2 имат по-нисък от обичайните 50% риск да имат дете с NF2. Въпреки това, ако детето им е с NF2, това ще бъде по-често срещаният тип, а не мозаечен NF2.

3. Шваноматоза

В някои семейства повече от един член е бил диагностициран със шваноматоза и 15% от хората със заболяването са го наследили. Това се нарича фамилен случай на шваноматоза. В други семейства само един човек е диагностициран със заболяването. Това се нарича спорадичен случай.

Някои хора имат признаци на шваноматоза, които са ограничени само до една част от тялото им. Това се нарича сегментна или мозаечна шваноматоза.

Шваноматозата може да се появи и при хора без засегнати членове на семейството. Промените в един от двата гена – SMARCB1 или LZTR1, често се установяват като причина за шваноматоза и тези мутации могат да се случат спонтанно.

SMARCB1 и LZTR1 са туморсупресорни гени, които предотвратяват растежа на клетките извън контрол и образуването на тумори.

Когато не работят както трябва, шваномите могат да се образуват в тялото.

 

Диагностициране

 

 

Диагностиката на някои от типовете се припокрива, но има и различни сегменти, които се изследват.

1. Неврофиброматоза тип 1

NF1 обикновено се диагностицира лесно при възрастни и по-големи деца чрез разпознаване на характерните симптоми. При бебета диагнозата е възможна, ако симптомите са налице от раждането, но в много случаи тя се потвърждава по-късно, тъй като някои признаци се развиват с годините.

Ако има съмнения за NF1, могат да се назначат допълнителни изследвания като сканиране, кръвни тестове или биопсия, за да се установи дали са налице други свързани състояния. В случаи на неясна диагноза може да се направи генетичен тест, но той не е напълно надежден – при около 5% от децата с отрицателен резултат NF1 все пак се развива.2

2. Неврофиброматоза тип 2

Също както при NF1, NF2 обикновено се диагностицира лесно при по-големи хора, разпознавайки симптомите. При бебета установяването на заболяването е възможно, ако симптомите се проявят от раждането, но често не може да бъде потвърдена категорично преди 5-годишна възраст, тъй като някои признаци се развиват постепенно.

Ако има съмнение за NF2, могат да се назначат допълнителни изследвания като образна диагностика, слухови и зрителни тестове или кръвни изследвания, за да се установи наличието на свързани признаци. При неясна диагноза може да се направи генетичен тест, но той не е напълно надежден и не винаги открива промени в гена NF2 при всички засегнати.

3. Шваноматоза

 

 

Диагностицирането на шваноматоза изисква строги медицински критерии и може да бъде направено само от специалист с опит в заболяването. Диагнозата се поставя, ако човек отговаря на определени условия.

Потвърдена (дефинитивна) диагноза шваноматоза може да бъде поставена във всеки от следните случаи:

Лицето е на 30 или повече години и има всички изброени по-долу характеристики:

• Два или повече неинтрадермални шваноми (шваномни тумори, разположени някъде извън кожата) и поне един от тези тумори се потвърждава с тъкан, изследвана под микроскоп
• Няма доказателства за тумор във вестибуларния апарат на вътрешното ухо при висококачествено MRI сканиране
• Няма известни физически или генетични признаци на NF2
• Няма роднина от първа степен с NF2
• Един невестибуларен шваном, потвърден от патолог, плюс роднина от първа степен, който отговаря на горните критерии за шваноматоза

Лекарите трябва да са сигурни, че човек има шваноматоза, а не NF2, тъй като двете състояния имат сходни симптоми, но различни генетични причини и развитие.

Последните практики за диагностициране всъщност изключват NF2 като възможна диагноза, което означава, че ако човек няма тези признаци, тогава е по-вероятно да има шваноматоза.

 

Лечение

 

 

Изброяваме различните методи за справяне с трите типа неврофиброматоза.

1. Неврофиброматоза тип 1 (NF1)

Няма лек за NF1, но лечението се фокусира върху овладяването на симптомите:

• Редовно наблюдение – за проверка на туморен растеж, проблеми със зрението и затруднения в ученето.
• Хирургия – За отстраняване на болезнени или проблемни неврофиброми.
• Лекарства
• Физикална терапия – Помага при двигателни затруднения.
• Подпомагане на речта и ученето – За деца със забавено развитие.

 

Обръща се внимание и на управлението на болката. То обикновено включва лекарства и понякога операция за тежки случаи.

2. Неврофиброматоза тип 2 (NF2)

Лечението с NF2 има за цел да управлява загубата на слуха и туморния растеж. Вариантите за това са следните:

• Хирургия – за премахване на вестибуларни шваноми (въпреки че може да има риск от допълнителна загуба на слуха).
• Лъчетерапия (напр. стереотактична радиохирургия, т.е. прецизно насочване на високи дози радиация към тумора) – за забавяне на растежа на тумора при запазване на функцията.
• Слухови апарати или кохлеарни/мозъчни импланти – за пациенти със значителна загуба на слуха.
• Медикаменти, които могат да забавят прогресията на тумора в някои случаи.

 

Препоръчва се и физикална терапия, която помага при проблеми с баланса и мобилността.

3. Шваноматоза

Основният фокус е управлението на болката и контролирането на туморния растеж. Това става по следния начин:

• Управление на болката – с лекарства като НСПВС, опиоиди или антиконвулсанти.
• Хирургия – за отстраняване на болезнени шваноми, когато е възможно.
• Лъчетерапия – понякога се използва за тумори, които не могат да бъдат отстранени хирургично.
• Физиотерапия – за подобряване на движението и качеството на живот.

 

Всеки план за лечение е персонализиран в зависимост от тежестта и симптомите на състоянието.

 

Заключение

Неврофиброматозата е генетично заболяване, което причинява туморен растеж по протежение на нервите, водещи до различни симптоми. Въпреки че няма лечение, третирането се фокусира върху управлението на симптомите чрез операция, лекарства и редовно наблюдение.

Ранната диагностика и продължаващите грижи са от съществено значение за подобряване на качеството на живот и изследванията продължават да изследват нови терапевтични възможности за засегнатите лица.

 

Често задавани въпроси