Неонатални инфекции – 2-ра част

Неонатални инфекции е термин, който често може да се споменава на родителите в неонатологичните отделения. Тези инфекции са извънредно честа патология. Необходимо е и акцентиране на т.нар. неонатален период – започва от първото вдишване на новороденото и продължава до 28-ми ден.

Неонаталните инфекции се обединяват, с цел по-лесно систематизиране, с акронима ТORCH.

Какво означава акронимът TORCH? 

TORCH е въведен за обозначаване на най-честите вродени инфекции в тесния смисъл на думата:

• Т – toxoplasmosis или в превод – токсоплазмоза
• О –  от „other“ или в превод “други”, сред които Сифилис, Зика вирус, Варицела-Зостер вирус
• R – rubella или в превод – рубеола
• C – (CMV) cytomegalovirus или в превод – цитомегаловирус
• H – (HSV) herpes simplex congenitus или в превод – вродена херпесна инфекция и Hepatitis – хепатитна инфекция

В първата част на темата бяха разгледани Т-токсоплазмоза и С-цитомегаловирус, а в настоящата ще разгледаме вроден сифилис, R-рубеола, H-херпес симплекс инфекция.

Вроден сифилис – какво знаем за тази инфекция?

Причинителят на сифилиса е Treponema pallidum. Заразяването на плода от майката става:

• през плацентата (т.нар. трансплацентарен път)
• чрез контакт на инфектирани кожни следи от заболяването в хода на раждането

Вроденият сифилис е по-често срещан при деца на майки с ниска полова култура. Това е така, защото при възрастни причинителят се предава чрез полов акт.

Най-големият рисков фактор за конгениталната инфекция е непроследяването на бременната през трите триместъра на бременността чрез специфични тестове за нивата на причинителя в кръвта.

Друг съществен рисков фактор е неправилното или липсващо лечение при вече налична активна инфекция преди бременността.

Kакви клинични прояви се наблюдават?

Сред останалите неонатални инфекции, тук съществена особеност е, че се наблюдават две форми според момента на изява и тежестта на симптомите – рано и късно вроден сифилис.

Ранен вроден сифилис

Клиничната картина на тази форма включва общите белези на неонатални инфекции:

• жълтеница (жълто оцветяване на кожа и видими лигавици с жълт пигмент, продукт на метаболитните процеси в организма)
• пневмонит (възпаление на белодробната тъкан)
• анемия
• хепатомегалия (увеличен черен дроб)
• нарушения в кръвосъсирването

Но освен това присъстват и някои специфични прояви:

• Характерни промени по кожа и лигавици, наречени “луетичен пемфигус”, които засягат дланите и ходилата.
• Т.нар. рагади (цепнатини) в устните ъгли.
• Кръвенисто-гнойна секреция от носа.
• Характерно е засягането на ЦНС (централната нервна система) с прояви под формата на нарушения в ретината, възпаление на мозъчните обвивки.
• Засегнати са костната и хрущялна тъкан.

Късен вроден сифилис

Отличава се с умствено изоставане, костни поражения, т.нар “седловиден нос” поради характерната му форма, нарушения в ретината и особена форма на зъбите, още наричани Хътчинсонови зъби – горните резци притежават характерна бъчвовидна форма и техния свободен край има полулунна изрезка.

Как диагностицираме инфекцията при новороденото?

Новородените на майки с позитивни за сифилис изследвания се диагностицират посредством специфични техники като PCR,  наблюдение под микроскоп в специални условия, тестване на ликвора – цереброспиналната течност.

Необходимо е проследяване на детето не само непосредствено след раждане, но и в динамика: на 6-тата седмица, третия, шестия и дванадесетия месец.

Как лекуваме?

Тук е необходимо да се акцентира на това кои групи деца подлежат на лечение:

1. Деца с разгърната клинична картина или изява само на някои симптоми с позитивни изследвания за наличие на специфичния причинител.
2. Деца без клинични признаци, но с четирикратно по-високи резултати за наличие на специфичния причинител.
3. С наличие на отклонения в някои изследвания и позитивни резултати за наличие на специфичния причинител.
4. С нормални клинични изследвания, но позитивна диагностика за наличие на специфичния причинител.

Лечението се провежда с пеницилин в рамките на 10-14 дневен курс.

Как може да профилактираме инфектирането?

С цел да профилактираме ефективно специфично тези неонатални инфекции, са необходими следните мерки:

1. Задължителен и ефективен скрининг за наличие на инфекцията при майката преди раждане. В случай, че се установи инфекцията- своевременно лечение с достатъчна продължителност и интензитет.
2. Новородените и майките с доказана сифилис инфекция е необходимо да бъдат изолирани в болнични условия и обслужвани отделно.

R-рубеола – какво знаем за тази инфекция?

С въвеждането на ваксинацията, честотата на тази инфекция сред другите неонатални инфекции е снижена в световен мащаб. Въпреки това обаче, периодично в различни страни все още възникват епидемични огнища.

Основните акценти в инфекцията с вируса на рубеола и вродения рубеолен синдром включват:

• Размножаване на вируса в гърлото за период от 2-3 седмици.
• Високи нива на вируса в кръвния ток и производство в тялото на защитни компоненти наречени антитела.
• Инфектиране на фетуса чрез преминаване на вирусния причинител през плацентата, т.нар “трансплацентарен” път.
• Тежки поражения и нарушения във функцията на органи у фетуса.

Kакви клинични прояви се наблюдават?

Инфекцията с вируса на рубеола е причина за вроден рубеолен синдром.

В рамките на този синдром се засягат всички органи и системи с акцент върху зрителната леща с наличие на заболявания (като глаукома – повишено вътреочно налягане, катаракта и нарушения в ретината), сърцето (вродени сърдечни дефекти) и слухов дефицит.

Клиничната картина включва и общите белези на неонатални инфекции: жълтеница, пневмонит (възпаление на белодробната тъкан), хепатомегалия (увеличен черен дроб).

Бебетата, родени с вродена рубеола, излъчват вируса в продължение на месеци след раждането и могат да са причина за инфекция в околните.

Как диагностицираме инфекцията при новороденото?

Както и при останалите неонатални инфекции, специфични детайли от клиничната картина ни насочват към хипотезата за тази конкретна вирусна инфекция. Трите симптома са особено специфични и са групирани в триада:

• вроден сърдечен порок
• слепота
• глухота

Лабораторните изследвания за наличието на специфичен клас защитни антитела също служат в процеса на диагностика. Провежда се ранен слухов скрининг за навременно слухопротезиране.

Как лекуваме?

За разлика от останалите неонатални инфекции, тук специфична терапия няма. Лечението е симптоматично, в зависимост от пораженията върху органите. Децата изостават в развитието си, а с ключово значение е и тежестта на сърдечния порок, който засяга структурата на сърцето.

Как може да профилактираме инфектирането?

С цел да профилактираме ефективно специфично тези неонатални инфекции са необходими следните мерки:

1. На първо място с поддържане на добър имунизационен статус при децата, което ще осигури тяхната невъзприемчивост към вируса, когато дойде момент самите те да са майки.
2. На жените, които не са боледували и нямат поставена ваксина, да се ваксинират и да отложат бременността с един месец след поставяне на ваксината.

H-херпес симплекс вирус – какво знаем за инфекцията?

Причинителят на тази инфекция е широко разпространеният т.нар. херпес симплекс вирус (HSV). Инфектирането може да настъпи както вътреутробно през плацентата – трансплацснтарно, така и по време на акта на раждане и след него.

Над 70% от тези инфекции на новороденото се причиняват от генитален херпес – присъстват специфични кожни прояви върху гениталиите, които имат потенциал да инфектират при контакт в хода на раждането.

Какви клинични прояви се наблюдават?

Неонаталната херпес-симплекс инфекция се проявява в две форми:

• като локализирана форма
• разпространена форма- т.нар. “дисеминирана” форма

Локализираната форма е с два подварианта. В първия подвариант се засяга само ЦНС (централната нервна система), при което характерният кожен обрив може да липсва. 

Във втория подвариант се засягат кожата, лигавицата на устната кухина и очите. Характерният обрив се явява след първата седмица от живота.

Дисеминираните форми протичат със засягане на кожата, лигавиците, ЦНС, черния дроб и надбъбреците. Картината на тази инфекция е тежка, протича със септичен шок.

Как диагностицираме и лекуваме инфекцията при новороденото?

Както и при останалите неонатални инфекции, специфични акценти от клиничната картина насочват към хипотезата за инфекция с херпес симплекс. Провеждат се и лабораторни тестове. Лечение тук присъства и е със специфичен антивирусен медикамент.