Напръстник – свойства и употреба

Растението напръстник е разпространено по нашите ширини и вероятно сте попадали на него по време на разходки в гората или в планините. От няколко века насам неговите екстракти имат ефикасно приложение в медицината. С негова помощ се решават някои проблеми на сърцето, което е един от най-важните органи в тялото ни.

Какво представлява билката напръстник?

Растението се използва за медицински цели и екстракти от него участват в различни фармацевтични продукти. Напръстник се открива в Европа, Северозападна Африка и Западна Азия. Вирее еднакво добре на слънчева светлина и сянка, понася всякакви почви и може да се открие дори и в неблагоприятни каменисти и скални райони.

Растението е двугодишно. През първата година се развива розетка с листа, докато цъфтежът се случва през лятото на втората година. Плодовете на напръстника представляват малки капсули, в които се помещават множество семена. 

Цветовете са средни по размер и изглеждат като продълговата камбанка, или като напръстник. Цветът им може да е лилав, розов, бял, сив или жълт. Често по тях има цветни петънца, които допринасят за красотата им. Листата на растението са богати на съединения, които се използват за направата на някои лекарства. Стъблото е високо, дебело и мъхесто, като може да достигне до 2 метра.

 Консумацията на напръстник е опасна за хора и животни.

Видове напръстник

Под общото име напръстник, или Digitalis, се събират около 20 вида тревисти растения, както и няколко хибрида, отговарящи на тази класификация. Най-разпространената разновидност еобикновеният напръстник, познат с латинското название Digitalis Purpurea. 

Свойства на билката

Екстрактите от напръстник намират приложение в медицината от векове насам. През 16. век се е препоръчвала употребата на разтвор от билката за облекчаване на чернодробни проблеми. В книга от 17. век е вписана употреба на растението за заздравяване на рани, лекуване на епилепсия, припадъци и краста.

Смята се, че се е използвало и преди това в рамките на Римската империя.

Лекарите преди няколко века са разбирали токсичността му и са използвали много малки количества от растението. През 18. век е направен експеримент, в който пуйки са хранени с голямо количество листа от отровната билка. Аутопсията на животните показва изсъхнали и свити вътрешни органи – жлъчка, сърце, бели дробове и черен дроб.

През вековете страничните ефекти, по-специално диарията и повръщането, са били възприемани като детоксикация на организма от заболяванията, които са били третирани с напръстник. Много лекари не са се позовавали на съветите на изследователите и са предписвали големи дози от билката, което е водело до нежелани ефекти и понякога дори смърт.

В съвременната медицина напръстник се използва в състава на медикаменти, целящи да забавят и укрепят сърдечния ритъм, както и да засилят контракциите на сърцето в случаи на сърдечна недостатъчност. Благоприятното влияние на билката върху пулса е забелязано още през 1799 година. 

През 19. век билката се е използвала предимно за сърдечни проблеми и употребите при други заболявания рязко намаляват.

Основните токсини в напръстника са дигитоксин и дигоксин (кардиоактивни гликозиди), които присъстват в цялото растение. Най-високите концентрации се откриват в семената и млечния сок, който е бил използван от африканските бушмени за отравяне на върховете на ловни стрели.

Други растения, за които се смята, че съдържат сърдечни гликозиди, са Convallaria majalis (момина сълза) и Nerium oleander (олеандър, зокум).

Начин на употреба

Тъй като всички части на растението са отровни за организма на хората и животните, то не бива да се консумира под каквото и да е форма. Лекарствените продукти, в които участват екстрактите на това растение, трябва да се приемат след препоръка от лекар. Не бива да превишаваме предписаната доза от тези медикаменти.

Ниските нива на калий в организма могат да влошат реакцията ни към екстрактите от напръстник.

Лекарствата, които съдържат екстракти от тази билка, се използват за лекуване на сърдечна недостатъчност и проблеми със сърдечния ритъм. Напръстникът увеличава притока на кръв в тялото и действа благоприятно върху подуването на ръцете и краката и задържането на вода. Приемът на тези билкови екстракти обикновено е съпроводен с по-често уриниране.

Други лекарства могат да взаимодействат с билковия екстракт и е нужно да се консултираме с лекар, ако приемаме или ни предстои да приемаме нови медикаменти. Някои антибиотици също оказват влияние върху действието на екстрактите от напръстник.

Ефекти и противопоказания

Всички части на растението съдържат токсични съединения, които могат да навредят на различни системи от тялото:

• Върху стомашно-чревната система: загуба на апетит, гадене, повръщане, коремни спазми, диария.
• Върху сърдечно-съдовата система: рязко повишаване или понижаване на пулса, аритмия, спиране на сърцето.
• Върху зрението: замъглено зрение, жълто-зелени ореоли около предметите, разширени зеници.
• Върху нервната система: треперене, халюцинации,  объркване, сънливост, умора, конвулсии, усещане за изтръпване, главоболие.

Други опасни симптоми са обща слабост, гърчове, припадъци, а в големи дози дори и смърт. Страничните ефекти могат да се появят и при прием на правилни дози от лекарства, съдържащи напръстник.

Поради токсичността на билката лекарства с екстракти от напръстник не бива да се приемат от бременни и кърмещи жени, деца, възрастни хора и пациенти с поднормено тегло. Този билков екстракт може да повлияе неблагоприятно, ако имаме заболявания на щитовидната жлеза, бъбреците, белите дробове или черния дроб. 

В случаи на натравяне с напръстник или екстракти от растението се правят кръвни тестове и ЕКГ, които да открият какво е текущото състояние на организма. Предозирането с тази билка се третира по различни начини в зависимост от приетото количество и индивидуалното здравословно състояние на пациента.

Заключение

Билката напръстник се използва в медикаменти, помагащи за някои сърдечни заболявания. Растението е познато на лекарите от векове насам и се е употребявало за различни здравословни проблеми и неразположения. Всички части на растението обаче са отровни и не бива да се консумират по никакъв друг начин извън лекарствената им форма.