Историята на фармацията

„Изкуството е вечно, а животът – кратък.“

Хипократ

Историята на фармацията е толкова древна, че се смята за възникнала даже преди да сме се появили самите ние като вид. Още животните са търсели лек в растенията – освен за храна, са ги поглъщали и за да облекчават болките си, а суровите условия, при които е живеел праисторическият човек, са го принуждавали да търси облекчение за раните си от природата.

Така лекарствознанието е възникнало в най-ранния период от формирането на човешкото общество и се е изменяло и преплитало между различните култури и техните вярвания.

Думата фармация произхожда от египетската дума pharmaky и означава „даряващ изцеление“ и „този, който гарантира сигурност.“

Това понятие е открито под изображението на египетския бог на мъдростта Тот, като „Фармаки“, и било едно от 300-те му имена.

Смята се, че именно той е предал най-великите познания и науки на човечеството, сред които също са медицината и фармацията. Тот е едно от най-почитаните божества в Древен Египет, като освен бог на словото, писмеността и знанието, той бил и покровител на лечителите и маговете.

В древността между магията и процесът на изцеление на тялото не е имало разлика, а египетските лечители били жреци, които осъществявали връзка с божествата. Медицината, фармацията и магията в египетската цивилизация вървели ръка за ръка. Жреците лекували чрез билки, магически слова, талисмани и подсъзнателни послания болния, който трябвало сам да активира силите в себе си и процеса на самолечение.

Думата „ремедиум“, с която се е обозначавало лекарството, всъщност е означавала „връщане на целостта“.

Целта на древните лечители е била да възвърнат хармонията и целостта на тялото и душата в болния, като билките и лекарствата само помагали за облекчаването на болките и пречистването му.

 

Символът на фармацията

 

 

В днешно време символът на фармацията е чашата на Хигия, около която е увита змия, но първоначално чашата е била жезъл. Змията е многопластов символ, който се свързва с познанието, мъдростта, трансформацията, отровата и лека.

В алхимията змията, захапала опашката си – уроборосът, е символизирала постигнатата пълнота и завършеност на човек, както и вечния кръговрат на живота и единството на противоположностите.

Емблематичният символ на бога-лечител Асклепий е жезъл, около който е увита змия, а на кадуцея на Хермес те са две. Кадуцеят също е атрибут на египетските богове Анубис и Изида, финикийския бог Баал и акадската богиня Ищар.

Жезълът е оста Небе-Земя, по която боговете посредници се движели, а змиите – навитата Кундалини енергия в човек (кундал от санкрит – навит).

Змията се открива още в много култури. Освен че е имала и негативни значения, тя винаги е била символ на мъдрост, здраве, изцеление и защита за различните народи.

Жезълът на Моисей също е увит със змия. Когато в пустинята юдеите са били нападани от отровните животни като скорпиони или змии, тя дарявала с изцеление този, който я гледа в очите. Така символиката на здравеопазването е, че всъщност отровата и лекарството е едно и също нещо.

 

Алхимията – предшественичката на химията

 

 

Химията и фармацията произхождат от алхимията – „тъмното“ изкуство на превръщането на оловото в злато. Но тази древна мистична наука от земите на Кхем е допринесла за направата на изключително много химични вещества и лекарствени препарати.

Освен метафизична философия, алхимията е имала и практическа страна и поставя основите на множество лабораторни химични процеси. Алхимиците изучавали веществата, техните свойства и процесите на пречистване и извличане.

Практиката на алхимията включвала експериментиране, химически процеси и лабораторна работа. Те са прилагали 14 химични процеса на разтваряне, пречистване, изпарение, дестилация, химическо разлагане, изпичане, смесване, пречистване, инхибиране, ферментация, фиксация, мултипликация и проекция.

Знанието и техниките, разработени от алхимиците, поставят основите на съвременната химия и фармацевтична индустрия. Алхимичните процеси, като екстракция и дестилация, все още се използват във фармацията днес.

 

Изкуството на лечителството

В миналото представите на хората в медицината и фармацията са били религиозни и анимични (от аnima – душа). Причините за болестите са се смятали като резултата от нарушаването на божествените закони и „Божието наказание“.

Освен тялото, лечителите лекували и душата, като наблягали специално на нея, защото тя стои над физическото и притежава власт над него. В жреческата медицина, лечението се е практикувало от специално обучени и посветени в лечителското изкуство жреци и магове.

Трудно се намира границата между медицината и фармацията в миналото, като има сведения, че някои от жреците-лечители извършвали лечението с пациенти, а други се грижели за приготвянето и съхранението на лекарствата.

 

Египет

 

 

Древноегипетската цивилизация е притежавала забележителни познания по медицина, като те са били основополагащи и за развитието на лечебните системи на множество други култури. В храмовете се прилагали множество терапевтични техники, като днес те изглежда граничат със свръхестественото.

В миналото медицината и магията са били двете страни на една и съща монета, а лекарите-магове са можели да концентрират лечебна енергия чрез силата на мисълта си в амулети и талисмани, с които да лекуват болните.

В медицинските школи на Древен Египет, тези, които са се обучавали за лечители, първо е било нужно да могат да излекуват самите себе си, защото в противен случай няма да могат да лекуват никой друг.

В тези „Домове на Живота“, както са били наричани, медиците са научавали всичко за човешкото тяло и психика, като там са се обучавали и много чужденци, включително и Хипократ.

Храмовете в Египет са служили като центрове за здравеопазване и фармация, като имали специални пространства, известни като „Hwt-ka-Ptah“ или „Hwt-ka-Imn„, където се е практикувала фармацията.

Имало специализирани лица, известни като „wnw-shmsw“ или „sunu„, които са били добри в съставянето на лекарствените препарати и са служили като фармацевти. Те отговаряли за приготвянето на лекарствата и раздаването им на пациентите.

Познанията за лечебните сили на растенията на древните египтяни са документирани в многобройни папируси, като най-старият и обширен медицински архив е папирусът на Еберст. В него са описани множество фармакологични рецепти за лечението на различни медицински състояния и заболявания.

Жрецът Имхотеп, смятан за олицетворение на Тот, който имал статут на божество, се свързва с друг от най-известните египетски документи по медицина и хирургия – папирусът на Едуин Смит, смятан за негово дело.

 

Месопотамия

Месопотамските култури също притежавали изключителни знания за множество растения и рецепти за лекарствени препарати.

Ролята на аптекаря, известна като „асипу„, била много важна и уважавана. Тези хора са били опитни в изкуството да приготвят лекарства и са имали дълбоко разбиране за терапевтичните свойства на различните вещества и растения.

Във Вавилон е имало специална градина за отглеждане на лечебни растения. В древния град Суза, намиращ се в днешен Иран, върху колона са намерени огромен брой рецепти.

Върху глинени плочки са открити и още рецепти за сложни лекарствени препарати от растителни дроги, като за носители на активните вещества използвали вино, бира, мед или сладки сокове.

Лечебни растения като смирна, женско биле, кимион и хвойна често се използвали при приготвянето на лекарства.

В персийската култура чистотата е била на първо място, преди всичко за опазване на здравето. Очистването е било крайъгълният камък на излекуването.

Както в Древент Египет, така и в Персия медицината се е практикувала от зороастрийските жреци – маги.

В Персия също се развива и парфюмерията и приготвянето на различни мазила, тъй като в района е имало множество смоли и балсами.

В земите на днешен Афганистан са открити археологически находки за развита медицинска наука на повече от 5000 години. Първата аптека е открита през 754 г в района на днешен Багдат.

В Палестина думата „аптекар“ обозначавала този, който приготвя ритуалното миро, а в сборника „Библ“ са описани рецепти за приготвянето на лекарства.

 

Китай

 

 

В Китай сборниците, в които се описват лечебните растения и тяхното медицинско приложение, се наричали под общото наименование Пен-Цао. Най-значима от тях е Пен-Цао-Му, която се състои от 52 тома и е основополагаща в китайската фармация.

В „Shennong Ben Cao Jing„, за която се смята, че е съставена по време на династията Хан (206 г. пр.н.е. до 220 г. сл.н.е.) са класифицирани стотици лекарствени растения и техните свойства.

В традиционната китайска медицина човек е разглеждан като резултат от хармонията на двете сили: Ин – женски, тъмен, приемащ принцип, и Ян – мъжки, светъл, създаващ принцип.

За главни елементи са се приемали земята, водата, огънят, дървото и металът. Принципът, по който се е лекувало, бил този на противоположностите: топлото със студено, а студеното с топло.

Китайските билкари са използвали широка гама от растения, минерали и животински продукти, за да създадат лечебни средства.

Те също са имали богат опит в идентифицирането, обработката и приготвянето на лечебни билки и са използвали техники като отваряване, смилане и екстракция за извличане на терапевтичните компоненти на растенията.

Билките са се класифицирали според техния вкус, природа и афинитет към енергийните меридиани в човешкото тяло, както и техните специфични ефекти върху различни органи и телесни функции.

Предписанията са се формулирали въз основа на индивидуалното състояние на пациента, като се взима предвид цялостната му конституция и дисбаланси.

 

Индия

Древната индийска фармация обхваща използването на лечебни растения, минерали и животински продукти, както и разработването на лекарствени препарати.

И до ден днешен се практикува Аюрведа – традиционната лечебна система на Индия. В аюрведичната философия се казва, че болестта е резултат от нарушаването на енергиите, от които човек е изграден – доши.

Фармацията в древна Индия има богата история, дълбоко вкоренена в традиционната медицинска система, практикувана в региона.

Системата Гурукул е традиционна образователна система в древна Индия, при която учениците са живели със своя гуру, където са израствали духовно и са изучавали различни предмети, включително и фармацията.

Древната индийска фармация е наблягала изключително на етичните практики и контрола на качеството. Фармацевтичните текстове подчертават важността на гарантирането на чистотата и автентичността и правилното идентифициране, съхранение и обработка на лекарствените съставки.

„Чарака Самхита“ и „Сушрута Самхита“ са два важни текста, които обсъждат фармацевтичните препарати и аюрведичната медицина.

Тези текстове описват свойствата и употребата на много лечебни растения, минерали и животински продукти, както и методите за тяхното приготвяне и приложение.

 

Хронология

 

 

Да проследим хода на лечебните практики и развитие на фармацията:

• 2600 г. пр.н.е. – шумерите използват опиум, получен от опиуиден мак, заради неговите болкоуспокояващи свойства.
• 1550 г. пр.н.е. –  в папируса на Еберс се споменават различни лекарства на растителна основа, включително опиум и смирна.
• 600 г. пр.н.е. – аюрведически текстове в Индия описват използването на лечебни растения, като куркума и джинджифил, заради техните терапевтични свойства.
• 460-370 г. пр. н. е. – Хипократ набляга на използването на естествени лекарства на растителна основа.
• 77 г. сл. н. е. – Диоскорид пише „De Materia Medica“- изчерпателна книга, описваща над 600 лечебни растения и техните употреби.
• 1025 г. – Авицена, персийски лекар, пише „Канон на медицината“, който се превръща в известен медицински текст в ислямския свят, обхващащ различни лекарства и лечения.
• 1240 г. – Крал Фридрих II официално разделя медицината от фармацията.
• 1546 г. – Парацелз, швейцарско-германски лекар и алхимик, въвежда химически лекарства и предлага болестите да се лекуват със специфични вещества.
• 1600 г. – възходът на бубонната чума в Европа рязко покачва нуждата от фармацевтични услуги и търсенето на смесени лекарства, при което разпространението на аптеки се увеличава значително.
• 1628 г. – Уилям Харви описва циркулацията на кръвта, което води до напредък в разбирането как лекарствата се разпределят в тялото.
• 1701 г. – Джакомо Пиларини прави първата инокулация срещу едра шарка.
• 1785 г. – Уилям Уидъринг публикува откритията си в книга, озаглавена „Разказ за напръстника и някои от неговите медицински употреби“, която описва подробно употребата на Digitalis purpurea като лекарство за сърдечни проблеми.
• 1796 г. – Едуард Дженър разработва процеса на ваксиниране срещу едра шарка – първата ваксина в историята.
• 1800 г. – Сър Хъмфри Дейви открива анестетичните свойства на азотния оксид.
• 1820 г. – Фридрих Сертюрнер изолира морфин от опиум, което води до откриването на първия активен алкалоид.
• 1855 г. – Луи Пастьор разработва ваксината срещу бяс.
• 1874 г. – хероинът, известен още като диацетилморфин, е синтезиран за първи път от английския химик Чарлз Ромли Алдър Райт чрез ацетилиране на морфин.

Той се опитва да създаде по-малко пристрастяваща форма на морфин, без да предполага, че откритието му ще бъде обявено като едно от най-пристрастяващите вещества на 20-ти век.

• 1898 г. – германската фармацевтична компания Bayer пуска на пазара хероин като потискащо кашлицата лекарство.
• 1879  г. –  първата разработена ваксина срещу холера.
• 1886 г. – Д-р Джон Стит Пембъртън, местен фармацевт в Атланта, създава сироп, който се продава в близката „Аптека на Джейкъб“ (Jacobs’ Pharmacy).

Сиропът става моментален хит в комбинация с газирана вода и се продава за пет цента чашата. Това всъщност е оригиналната Coca-Cola. Тайната съставка в колата била листата на растението Erythroxylum coca, което съдържа кокаин.

• 1890 г. – Емил фон Беринг открива антитоксини и разработва ваксини срещу тетанус и дифтерия.
• 1897 г. – германският фармацевт Феликс Хофман успешно синтезира аспирин за търговска продажба, който се превръща в най-широко използваното лекарство на съвремието.
• 1907 г. – Пол Ерлих открива арсфенамин – първото ефективно лекарство срещу сифилис, за което той получава Нобелова награда през следващата година.
• 1912 г. – немската фармацевтична компания Merck синтезира за първи път MDMA, докато търси нови вещества за контролиране на кървенето.

През 70-те години на миналия век американският химик Александър Шулгин повторно синтезира MDMA и го представя на психолози и терапевти, като признава неговите психоактивни свойства. Това вещество започва да се използва като допълнение към психотерапията, тъй като има емпатогенни и ентактогенни ефекти, засилва емоционалната интроспекция и насърчава комуникацията.

• 1922 г. – инсулинът е използван за първи път за лечение на диабет.
• 1923 г. – първата ваксина, разработена за дифтерия.
• 1928 г. – Александър Флеминг открива пеницилина.

„Когато се събудих малко след разсъмване на 28 септември 1928 г., със сигурност не планирах да революционизирам цялата медицина, като открия първия в света антибиотик или убиец на бактерии“, Флеминг ще каже по-късно. „Но предполагам, че точно това е, което аз направих.“

• 1938 г. – Алберт Хофман изолира алкалоид от паразитна гъба – моравото рогче, в опит да създаде лекарство за сърцето. Пет години по-късно се оказва, че това е мощно психоактивно вещество или известното ЛСД (диетиламид на лизергиновата киселина), който започва да се прилага в психиатричните клиники.
• 1938 г. – Конгресът приема Закона за храните, лекарствата и козметиката в отговор на трагедията със „сулфониламидния еликсир“, който се оказва токсичен и взема множество жертви.

Законът изисква новите лекарства да бъдат тествани за безопасност и одобрени от Администрацията по храните и лекарствата (FDA), преди да бъдат продадени на пазара.

 

 

• 1940 г. – учените от Оксфордския университет Хауърд Флори, Ърнест Чейн и Норман Хийтли успешно разработват пеницилин в лекарствена форма.
• 1943 г. – редица американски фармацевтични компании масово произвеждат пречистен пеницилин, за да задоволят нуждите на армията по време на Втората световна война.
• 1944 г. – Селман Ваксман и колегите му от университета „Рутгерс“ откриват стрептомицин, първият антибиотик, който не е получен от гъбички или бактерии, а по-скоро от междинна форма на живот- актиномицетите.
• 1945 г. – първата ваксина, разработена срещу грип.
• 1948 г. – лабораториите Lederle разработват метотрексат, един от най-ранните противоракови агенти със способността да унищожават раковите клетки.
• 1950 г. – FDA одобрява първия диуретик за лечение на високо кръвно налягане.
• 1950 г. – ерата на психофармакологията започва с откриването и разработването на антипсихотични и антидепресантни лекарства, революционизиращи лечението на психичните заболявания.
• 1955 г. – Д-р Джонас Едуард Солк създава ваксина срещу детски паралич.
• 1956 г. – лекарството Талидомид получава лиценз и се пуска на пазара.

Трагедията с Талидомида е един от най-мрачните периоди в историята на фармацията. Той е бил широко предписван и силно рекламиран на бременни жени като безопасно и ефективно лечение на сутрешното гадене. Поради предполагаемата му безопасност много жени са приемали лекарството по време на ранна бременност, но той се оказва вреден за вътреутробното развитие и предизвиква фокомекалия в плода, в резултат на което се раждат между 10 000-20 000 деца по света с вродени дефекти.

• 1960 г. – развитието на нови техники и подходи, като комбинаторна химия и скрининг с висока производителност, ускорява откриването на нови лекарства.
• 1961 г. – Албърт Сабин от университета в Синсинати разработва перорална полиомиелитна ваксина.
• 1967 г. – започва употребата на бета-блокерите, вид лекарства, използвани за лечение на високо кръвно налягане и сърдечни проблеми.
• 1984 г. – FDA одобрява лекарството Retrovir (зидовудин или AZT), първото лекарство, което доказано помага при лечението на хора, заразени с ХИВ/СПИН.
• 1970 г. – първата ваксина, разработена срещу рубеола.
• 1974 г. – първата ваксина, разработена срещу варицела.
• 1992 г. – първата ваксина, разработена за хепатит А.
• 2001 г. – Проектът за човешкия геном е завършен, осигурявайки изобилие от генетична информация, която допринася за разбирането на механизмите на заболяването и разработването на лекарства.
• 2020 г. – разработване на ваксина срещу Ковид-19.

 

Заключение

По-древна и от самото човечество, фармацията е преминавала през своите възходи и тъмни периоди във вековете, като е търсила не само начин да се справи с болестите, но и да подобри качеството на човешкия живот.

 

 

Често задавани въпроси