Mycoplasma Pneumoniae: всичко за бактерията и коя болест причинява

Името Mycoplasma pneumoniae идва от гръцките думи „mykes“ (гъба) и „plasma“ (форма), тъй като бактерията няма твърда клетъчна стена и има променлива форма като гъба. „Pneumoniae“ показва, че тя причинява пневмония, макар и в леката форма.

Mycoplasma pneumoniae е изключително устойчива бактерия, което я прави трудна за откриване и лечение. Често е наричана и “атипична” (нетипична). Причината се крие в нейните характеристики:

• Тя е много малка бактерия (една от най-малките)
• Няма клетъчна стена, а вместо това има тройна мембрана, което я прави много гъвкава и устойчива на налягане
• Улавя се трудно, поради малкия й размер и ограниченията на лабораторните методи за култивиране
• Симптомите на инфекцията с тази бактерия се проявяват обикновено 1 до 4 седмици след заразяването
• Именно поради различната си структура тя е устойчива на бета-лактамни антибиотици, които действат чрез блокиране или разрушаване на клетъчната стена

Mycoplasma pneumoniae причинява леки до средно тежки инфекции, но все пак не бива да се подценява.

Тази бактерия е един от най-малките живи организми на Земята и една от най-дребните, които може да оцелее сама в природата. 

Какви болести причинява?

Бактерията засяга и причинява инфекции сред хора. Най-често тези инфекции засягат горните дихателни пътища, но може да причини и микоплазмена пневмония (инфекция на белите дробове). Но с какво тази болест е по-различна от обикновена пневмония?

Микоплазмена пневмония е лека форма на пневмония, която не налага почивка на легло или болнично лечение. Нарича се още атипична пневмония, тъй като се причинява от Mycoplasma pneumoniae, която е трудна за откриване и не предизвиква типичните симптоми на класическа пневмония.

Този тип атипична пневмония може да бъде причинена не само от Mycoplasma pneumoniae, но и от други бактерии (Chlamydia pneumoniae и Legionella pneumophila). Различни са причинителите на класическата пневмония, сред които основни са Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae.

Симптомите при микоплазмена пневмония често наподобяват обикновена настинка както по-горе отбелязахме и се проявяват 1-4 седмици след заразяване:

• Болки в гърлото, суха и упорита кашлица
• Температура, втрисане, отпадналост
• Главоболие, болки в гърдите, задух
• Загуба на апетит, коремни болки, гадене
• Възможни ушни или синусови инфекции, обща отпадналост при децата

Кашлицата може да продължи със седмици или дори месеци след изчезване на останалите симптоми.

При малки деца симптомите при зараза с бактерията изглеждат по различен начин:

• Диария
• Кихане
• Болезнено гърло
• Течащ нос
• Повръщане и гадене
• Сълзене на очите

За съжаление, в някои случаи Mycoplasma pneumoniae може да предизвика не само микоплазмена пневмония, но и по-сериозни усложнения:

• По-тежка пневмония, с възпаление, засягащо по-големи участъци от белия дроб
• Задух и болка в гърдите
• Натрупване на течност в белите дробове (в тежки случаи)
• Хемолитична анемия, при която антитела разрушават червените кръвни клетки
• Кожни обриви
• Астма
• Болки и възпаления в ставите (артрит)
• Увреждане на нервната система – напр. енцефалит, менингит или синдром на Синдром на Гилен-Баре (изключително рядко автоимунно усложнение, водещо до мускулна слабост, изтръпване на крайниците, затруднено дишане)
• Булозен мирингит (тежко възпаление на ухото, при което се образуват мехурчета върху тъпанчевата мембрана, но изключително рядко)

Но защо се случват подобни усложнения? При някои хора, особено деца и младежи, имунната система реагира прекалено силно на инфекцията. Тогава тялото образува антитела, които по грешка атакуват и собствени клетки (кръвни, нервни и т. н.). Това води до т.нар. автоимунни реакции. 

Как се предава?

Mycoplasma pneumoniae се предава по въздушно-капков път, основно чрез близък контакт с инфектиран човек. Това означава, че бактерията се разпространява чрез капчици във въздуха. Когато заразен човек киха, кашля или говори, той отделя малки капчици слюнка, които съдържат бактерии. Ако друг човек вдиша тези капчици, може да се зарази.

Може, макар и изключително рядко, да се предаде при допир до замърсени повърхности последвано от докосване на нос, очи или уста.

Заразен човек може да предава бактерията до 10 дни след началото на симптомите. 

Бактерията е силно активна през късното лято и ранната есен, но се предава целогодишно, особено в локални огнища като детски колективи.

Как се открива в тялото?

Откриването на Mycoplasma pneumoniae в тялото може да е трудно, защото симптомите често не са особено специфични, а самата бактерия е трудна за изолиране. Затова в диагностиката се използва комбинация от лабораторни изследвания.

• Прави се анамнеза на пациента относно неговите симптоми.
• При съмнение за пневмония се прави рентген на гръден кош. Резултатите могат да показват разпръснати възпалителни огнища, които не отговарят напълно на тежестта на симптомите (типично за Mycoplasma pneumoniae)
• Следва полимеразна верижна реакция – PCR тест, който е най-точният метод. Използват се и други методи на молекулярната биология, които също откриват ДНК на Mycoplasma pneumoniae.
• Възможно е в лаборатория да се изолира бактерията, но Mycoplasma pneumoniae расте много бавно (до 3 седмици) и изисква специална среда. Този метод рядко се използва в практиката

Обикновено тези изследвания се правят при продължителна кашлица, леки, но упорити респираторни симптоми или когато не се повлиява от стандартно антибиотично лечение.

Но защо бактерията не се поддава на антибиотици?

Антибиотична устойчивост

В началото на статията уточнихме, че бактерията няма клетъчна стена. Именно поради тази причина Mycoplasma pneumoniae е устойчива и не се поддава на бета-лактамни антибиотици. 

Повечето класически антибиотици като пеницилини и цефалоспорини, чиито молекули съдържат бета-лактамен пръстен, разрушават клетъчната стена на бактериите. Те пречат на нейното образуване или я разрушават, което води до загиване на бактерията.

Но Mycoplasma pneumoniae няма клетъчна стена, така че тези антибиотици просто нямат „мишена“, върху която да действат. Това я прави естествено устойчива към тях.

Тя се прикрепя плътно към клетките на дихателния тракт чрез специални белтъчни структури (адхезини), и може да се скрие от имунната система и от някои лекарства. Освен това е много малка и трудно се засича в лабораторни условия.

Това, че няма клетъчна стена, не я прави уязвима, а по-скоро я поставя извън обхвата на много от обичайните антибиотици. Затова лечението изисква специално подбрани антибиотици, които не разрушават клетъчната стена, а действат вътре в клетката. Такива са представителите на следните класове антибиотици: макролиди, тетрациклини, флуорохинолони.

Ваксина и превенция

Към момента не съществува одобрена ваксина срещу Mycoplasma pneumoniae. 

Това се дължи на няколко основни причини. На първо място, бактерията се отличава със своята уникална структура – липсва клетъчна стена, което я прави различна от повечето патогени, срещу които има разработени ваксини. Освен това Mycoplasma pneumoniae има способността да променя структурата на повърхностните си белтъци, които са основните цели на имунната система. Това позволява да се „скрива“ от имунния отговор и значително затруднява създаването на ваксина.

Допълнителна причина за липсата на ваксина е фактът, че в повечето случаи инфекцията протича сравнително леко и дори без симптоми. Поради това няма наложителност за създаване на такава.

Макар в момента да няма налична ваксина срещу Mycoplasma pneumoniae, научната работа в тази насока продължава, а в бъдеще е възможно да се постигне напредък в създаването на ефективна имунизация.

Как да се предпазим от заразяване?

Предпазването от Mycoplasma pneumoniae е предизвикателство, тъй като бактерията се разпространява по въздушно-капков път чрез кашляне, кихане или близък контакт със заразен човек. Хората могат да предават инфекцията дори преди да се появят симптоми. Въпреки това съществуват няколко ефективни начина за ограничаване на риска от заразяване:

На първо място, добрата лична хигиена е ключова. Честото миене на ръце със сапун и вода, особено след контакт с болни хора или повърхности, значително намалява риска от предаване на патогени. Използването на дезинфектант за ръце също е полезно, когато миенето не е възможно.

Второ, избягването на близък контакт с хора, които кашлят или кихат, особено в затворени и слабо проветрени помещения, намалява риска от вдишване на капчици, съдържащи бактерията. Добра практика е носенето на маска особено в периоди на повишена заболеваемост.

Важно е също така да се укрепва имунната система чрез здравословен начин на живот – балансирано хранене, достатъчно сън, физическа активност и избягване на стрес. Това не предотвратява директно заразяването, но подпомага организма по-лесно да се справи с инфекцията и да избегне усложнения.

При наличие на симптоми като продължителна кашлица, болки в гърлото, температура или отпадналост, е добре да се избягва посещение на обществени места и да се потърси лекарска помощ. 

Макар че Mycoplasma pneumoniae често причинява сравнително леки заболявания, спазването на тези превантивни мерки е особено важно в затворени помещения.

Заключение

Mycoplasma pneumoniae е нетипична бактерия, която причинява така наречената микоплазмена пневмония – по-лека, но продължителна форма на белодробна инфекция. Липсата на клетъчна стена я прави трудна за лечение и способна да се изплъзне на имунната система. Макар усложненията да са редки, ваксина все още няма, затова най-добрата защита е добрата хигиена и навременното разпознаване на симптомите.