Мускулна хипотония или синдром на отпуснатото бебе: всичко за състоянието

Мускулните нарушения в ранна детска възраст могат да бъдат първият видим сигнал за по-дълбоки здравословни проблеми. Един от най-често срещаните симптоми е т.нар. мускулна хипотония (floppy baby syndrome) – състояние, при което бебето изглежда вяло и без мускулен тонус. Макар и не самостоятелно заболяване, този синдром често насочва вниманието към неврологични, генетични или метаболитни състояния.

Мускулната хипотония не бива да се бърка с мускулна слабост. Второто се обяснява като липса на мускулна сила, но причините могат да бъдат разнообразни – заседнал начин на живот, напреднала възраст, бременност, диабет, сърдечно-съдови заболявания и др. Мускулна хипотония най-често се наблюдава при бебета и новородени и е вродена и нелечима, но може да бъде овладяна с правилната терапия. 

Мускулна хипотония се нарича още синдром на отпуснатото бебе или синдром на вялото бебе. Тя се наблюдава при бебетата и може да се диагностицира още преди детето да е навършило 6 месеца. Може да засегне и възрастни, но симптомите трудно са видими. Това е най-разпространеното мускулно нарушение при новородени и е по-скоро симптом, а не болест. Изключително рядко е засегнато дете да има мускулна хипотония и да не страда от друго неотложно заболяване.

Макар и да невинаги да афектира интелектуалните способности, може да попречи на ежедневието и качеството на живот.

 

Как да разпознаем дали бебето има мускулна хипотония?

 

 

Синдромът на отпуснатото бебе често е първият сигнал за налично друго невромускулно или генетично състояние. Пак подчертаваме, че мускулната хипотония е симптом, а не болест. Ще познаем най-ясния симптом – бебето е отпуснато, когато е на ръце, не стяга крачетата и ръцете си, когато виси. 

Най-често мускулна хипотония е придружена от:

• Забавено двигателно развитие – бебето не може да вдигне или задържи главата си нагоре, не може да стои седнало дълго време
• Затруднение да засмуква гърдата при кърмене (поради неспособност да държи мускулчетата около устата си свити)
• Слаб тих плач
• Неспособност да преглъща
• Забавени рефлекси
• Ръцете са изпънати напълно без сгъване в лактите

 

Напълно нормално е при такова мускулно нарушение децата да изпитват затруднения в хода на своето развитие. След време на тях им е трудно да се научат да:

• Пълзят
• Ходят 
• Се обръщат по гръб на корем и обратното
• Проговорят
• Се хранят самостоятелно

 

Синдромът на отпуснатото бебе не е самостоятелна диагноза, а важен предупредителен знак, че в развитието на детето може да има подлежащо неврологично, генетично или метаболитно нарушение. Разпознаването на симптомите навреме е ключово за поставяне на точна диагноза и започване на подходяща терапия.

Наблюдателност от страна на родителите, съчетана с професионална оценка от специалист, може значително да подобри шансовете за възстановяване и по-добро качество на живот за детето.

 

Кои са възможните причини за мускулна хипотония?

Корените на мускулната хипотония могат да бъдат централни и периферни. Централната хипотония произхожда от централната нервна система (главния мозък), докато периферната хипотония е свързана с проблеми в гръбначния мозък, периферните нерви и/или скелетните мускули. Когато някъде по пътя има нарушение, може да се получи синдром на отпуснатото бебе.

Най-често причините са:

• Мозъчна деформация по време на формирането на самия мозък още в утробата
• Състояния, които афектират връзката нерви-мускули
• Мускулни нарушения
• Липсата на кислород при раждането (напр. ако пъпната връв е увита около врата на бебето)

Мускулна хипотония може да бъде симптом на много заболявания (най-често генетични). 

Нарушение в нервите или мозъка

 

 

Болести, засягащи нервите и мозъка, при които мускулна хипотония може да бъде симптом:

• Ахондроплазия: известна още като “джудже” –  ръцете и краката са къси, докато торсът обикновено е с нормална дължина
• Синдром на Даун
• Синдром на Прадер-Вили: слаб мускулен тонус в ранна възраст и много лош апетит, последван от много силен апетит между 2- и 6-годишна възраст. Това води до бързо и екстремно напълняване.
• Спиналната мускулна атрофия (СМА)
• Болест на Тей-Сакс: наследствено заболяване, в което тялото не може да разгражда определен тип мазнина (GM2 ганглиозид) и тя се натрупва в мозъка, а това води до унищожение на мозъчните клетки и гръбначния мозък
• Синдром на Патау: при това заболяване човек има 3 копия на генетичния материал на 13-тата хромозома, а не обичайните 2
• Синдром на Уилямс: това заболяване е причинено от липсващо малко парче от ДНК в седмата хромозома; резултира в усложнения в мозъка, сърцето и ставите

Интересно е, че децата със синдром на Уилямс са много музикални и имат афинитет към музика. Те са по-склонни да научат текст на песен наизуст, а ритмичните музикални звуци им действат успокояващо и дори терапевтично. 

Тези заболявания са много редки, но изключително сериозни. Мускулна хипотония може да се наблюдава при тях като един от първите симптоми.

Други заболявания и обстоятелства

Не само заболявания могат да са причина за мускулна хипотония. Понякога може да са и обстоятелства. 

• Преждевременно раждане (преди 37-ма седмица)
• Церебрална парализа
• Излагане на токсини или химикали
• Хипотиреоидизъм
• Сънна апнея

 

Разпознаването на отпуснатото бебе като сигнал е от съществено значение за навременната диагноза и лечение, защото колкото по-рано се открие причината, толкова по-големи са шансовете за по-добро развитие и качество на живот на детето.

 

Как се диагностицира?

Да се постави диагноза на дете с мускулна хипотония е възможно още преди бебето да е навършило 6-месечна възраст. Преди това специалист трябва да направи обстоен преглед, за да е сигурен, че става дума за това състояние. Той ще се фокусира върху:

• Баланс и координация
• Моторика (захващане на предмети, претъркулване, поза в седнало положение)
• Рефлекси
• Сетивни умения (зрение, слух, допир)

 

Специалистът ще разпита  и за фамилна обремененост. При наличие на такава би могъл да се изключи вариант за усложнения по време на раждане. За да е сигурно, ще се назначат тестове:

• Тест на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за да се установи невродегенеративно заболяване
• Генетичен тест за генетични аномалии, причиняващи симптомите
• Електромиограми за определяне на функцията на мускулите и нервите

Идеята на тестовете да се определи дали става дума за мускулна хипотония или за мускулна слабост.

 

Лечение на мускулна хипотония – възможно ли е?

 

 

Тъй като хипотонията е симптом, а не самата болест, лечението е насочено към основната причина, ако тя може да бъде установена. В повечето случаи подходът е комбиниран и дългосрочен:

• Физиотерапия: Основен метод при всички форми на мускулна хипотония с цел да се увеличи тонуса в мускулите; подпомага мускулната сила, координацията и двигателното развитие.
• Ерготерапия: Помага при затруднения в ежедневни дейности (хранене, обличане, игра) особено полезна при деца със забавено развитие.
• Логопедия: при засягане на мускулите, свързани с говора и гълтането, стимулира оралната моторика и комуникативните умения.
• Медикаментозно лечение: само при специфични диагнози (напр. генетични заболявания с известна терапия като спинална мускулна атрофия).

 

Отдадеността на родителите относно състоянието на детето и лечението му е ключов фактор. В такъв момент децата имат нужда от разбиране и подкрепа до живот. 

Прогнозата за мускулна хипотония зависи изцяло от причината, която я предизвиква. Животът и развитието на детето се определят от това дали подлежащото състояние е лечимо, стабилно или прогресивно.

При лечимо заболяване (причина):

• Детето може да има леко забавено моторно развитие, но в повечето случаи наваксва с времето
• Не се наблюдава сериозно увреждане на интелекта
• С подходяща рехабилитация и подкрепа, тези деца могат да водят напълно нормален живот

 

При генетично, невромускулно или метаболитно заболяване:

• При спинална мускулна атрофия (СМА): без лечение заболяването е прогресивно, но съвременната терапия значително подобрява шансовете за движение, комуникация и по-дълъг живот
• При синдром на Прадер-Вили, Даун или Уилямс: животът е възможен с определени ограничения, нужда от постоянна подкрепа и адаптирана среда
• При тежки метаболитни или мозъчни увреждания (напр. болест на Тей-Сакс): прогнозата е по-неблагоприятна, с ограничена продължителност на живота 

 

Ако хипотонията е част от по-лек синдром, умственото развитие може да бъде запазено. При някои диагнози (като синдром на Уилямс или Прадер-Вили) може да има умствена изостаналост.

 

Заключение

Мускулна хипотония, позната още като синдром на отпуснатото бебе, е състояние, което не бива да се подценява, защото често е първият сигнал за по-дълбок здравословен проблем. Ранното разпознаване и диагностициране са ключови за откриване на подлежащата причина и започване на подходяща терапия.

Макар и нелечима сама по себе си, хипотонията може да бъде овладяна успешно чрез навременни грижи, индивидуална рехабилитация и подкрепа от семейството. Вярата, постоянството и сътрудничеството между родители и специалисти могат да направят значима разлика в развитието и качеството на живот на детето.

 

Често задавани въпроси