Микоплазма – същност и лечение

Микоплазмите също са сред най-малките по размер бактерии, притежаващи много малки геноми в сравнение с други бактерии. Инфекциите, които причиняват, могат да имат сериозни последствия за респираторното или репродуктивното здраве.

Предават се главно по полов път, но е възможно болна майка да зарази бебето си по време раждане. 10% от жените се сблъскват с инфекцията по време на бременност.

Микоплазма е особено разпространена инфекция, като се установява при 20-40% от сексуално активните мъже и жени, макар при някои да липсват оплаквания.

Микоплазмите и уреаплазмите са условно-патогенни организми, обитаващи лигавицата на пикочно-половата система. Въпреки че са част от нейната естествена микрофлора, при намален имунитет или други обстоятелства тези микроорганизми могат да се размножат прогресивно и да причинят здравословни проблеми.

Видове

Съществуват около 200 вида микоплазмени бактерии, но повечето от тях са безвредни. Ще разгледаме тези, които се срещат най-често и могат да бъдат опасни за здравето.

Mycoplasma pneumoniae или микоплазма пневмония е добре познат патоген, отговорен за респираторни инфекции, включително атипична пневмония. Този вид често бива наричан „ходеща пневмония“ заради по-леките си симптоми в сравнение с типичната бактериална пневмония.

Разпространява се чрез респираторни капчици от кашляне и кихане, със симптоми, които включват треска, възпалено гърло, главоболие и упорита суха кашлица.

Повечето микоплазмени инфекции засягат урогениталния тракт. При жените най-честите причинители на микоплазмени инфекции са Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealiticum и Ureaplsma Parvum.

При мъжете се среща и Mycoplasma genitalium – значим полово предаван патоген, причиняващ персистиращи инфекции и усложнения в репродуктивния тракт.

Как протича заболяването?

Микоплазмата често протича безсимптомно без прояви на инфекция, особено при жените. Дори при поява на оплаквания те често са неспецифични и характерни за други възпалителни заболявания на половата система.

По тази причина инкубационният период за микоплазмени инфекции се определя трудно и може да варира от 1 до 5 седмици след експозицията, в зависимост от вида и мястото на инфекцията.

Симптоми включват:

• При респираторни инфекции – леки респираторни проблеми като болки в гърлото, треска, главоболие и неразположение. Могат да прогресират до постоянна суха кашлица, болка в гърдите и задух, особено при инфекции с бактерията Mycoplasma pneumoniae, която е причинител на атипична пневмония, известна още като микоплазмена пневмония.
• При урогенитални инфекции – дизурия (болезнено уриниране) и необичаен секрет от гениталиите. При мъжете най-често се появява уретрит, характеризиран с парене и болка при уриниране или прозрачно, оскъдно течение от пикочния канал. В по-тежките си форми инфекциите се развиват до болка в таза, която може да бъде свързана с възпаление на съседни структури, като простатата (простатит) или жлезите, разположени зад нея (везикулит). При жените инфекциите с микоплазми предизвикват необичайно вагинално кървене, болка или дискомфорт по време на полов акт.

Причини и рискови фактори

Основните методи на предаване на микоплазмени инфекции е:

• Чрез респираторни капчици при кашляне и кихане (при микоплазмена пневмония). Това е особено вероятно да се случи в претъпкани или тясно контактни среди като училища, общежития и военни казарми.
• По полов път при Mycoplasma genitalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum. Това може да стане чрез вагинален, анален или орален полов контакт, като инфекцията заразява гениталиите и пикочните пътища.
• Вертикално предаване (от майка на дете). Възможно е предаване от майката към бебето по време на раждане.

Рискови фактори

Рисковите фактори, които предразполагат към микоплазма, включват обитаване на пренаселени пространства, незащитен секс с множество партньори, компроментирана имунна система.

Хората с хронични респираторни състояния като астма и хронична обструктивна белодробна болест са изложени на по-висок риск от инфекция с Mycoplasma pneumoniae.

Заразените бременни жени могат да предадат микоплазма на своите новородени по време на раждането. За тях инфекцията носи риск от неонатални инфекции и усложнения като преждевременно раждане и ниско тегло при раждане.

Как се диагностицира?

Диагностицирането на различните инфекции с микоплазма може да бъде предизвикателство поради техните неспецифични симптоми. Използва се PCR (полимеразна верижна реакция) за откриване на специфичен генетичен материал, включително микоплазмена ДНК от респираторни секрети, кръв или урогенитални проби.

За диагностициране от мъжете се взима проба за изследване от уретрален секрет или урина, семенна течност или простатен секрет, а при жените – от урина, цервикален или вагинален секрет.

Стратегиите за лечение на микоплазмени инфекции варират в зависимост от засегнатия вид и мястото на инфекцията. Най-често се използват антибиотици, като те се предписват съобразно възрастта на заболелите и тяхното индивидуално състояние.

Симптоматичното лечение е важно за справяне с дискомфорта от микоплазма, като могат да се използват медикаменти за намаляване на температурата, главоболиетои мускулните болки. Осигуряването на адекватен прием на течности и почивка е от решаващо значение, особено при респираторни инфекции.

При тежки случаи на Mycoplasma pneumoniae може да се наложи хоспитализация за поддържащо лечение, включително кислородна терапия и интравенозни течности.

При урогенитални микоплазмени инфекции лечението е насочено както към заразения индивид, така и към неговите сексуални партньори, за да се предотврати повторно заразяване и по-нататъшно разпространение.

Специфични антибиотици се предписват за инфекции с Mycoplasma genitalium поради възникващата резистентност към стандартните лечения. Редовното проследяване е от съществено значение, за да се гарантира, че инфекцията е напълно разрешена и да се управляват всички потенциални усложнения.

Рискове от нелекувана микоплазма

Заключение

Микоплазма е особено разпространен причинител на инфекции. Такива се наблюдават при 20-40% от сексуално активните мъже и жени. Лечението включва антибиотици, но трябва да се има предвид, че бактерията е резистентна към тези, които са насочени към клетъчната стена като например пеницилина.